View Full Version : Губили ли сте роднина?
Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?
VaMpiRKaTaaa
04-11-2011, 14:20
Губила съм първи братовчед,който беше само на 18,просто се иска МНОГО време,търпение и страшно силна психика,зада не попаднеш в депресия.
Greennight
04-11-2011, 14:34
Преживял съм 2 прабаби,2 прадядовци и дядо ми...За прабабите не тъгувах,чак толкова,но за дядо ми много трудно го преживях...
mynichka
04-11-2011, 17:00
Губила съм да, все още ми е трудно и не мисля, че съм го преживяла- но времето лекува малко или много.
Colouring
04-11-2011, 17:04
Нямам останали баба и дядо.Преди няколко месеца баба ми почина.Преживях го много тежко,тъй като тя ме беше отгледала,така да се каже.Като малка не съм била на детска градина,защото тя ме е гледала всеки божи ден.Как можеш да не страдаш,когато такъв човек си отиде?
Освен тях съм губила и братовчедка.За съжаление,това е още по-трагично.Не казвам,че загубата на баба и дядо не са лошо нещо,но да видиш човек,който си отива тоолкова млад..това е ужасяващо.Да си имал мечти до вчера,да си мислил за бъдещето си и на следващия ден да не си на този свят.. и то не по твоя грешка,а по грешка на един идиот(колкото и остро да звучи).Мога още много да говоря,но предполагам не му е времето.
Biskfitka
04-11-2011, 17:49
Еми да....имала съм дядо (всъщност аз не...баща е на майка ми и е починал,когато тя е била на 14-15..) една прабаба почина преди 10-11 години,след това дъщеря й (не баба ми,а сестра й) .Преди няколко години и братовчедка (беше бебе),след това вуйчо ми(преди 3г.),а преди 1 друга моя прабаба.То има и още,но тия са ми доста по-близки.
С времето минава,но все още най-много ми е гадно за вуйчо :(
kokosety
04-11-2011, 18:36
Еми , да баща ми , който не познавам , но всъщност и не искам. Прабаба ми, която почина 2 седмици преди да стане на 100. Тя ме е отлгедала научила ме е да чета, беше ми мн тежко. И един, който попринцип е на леля ми баща , но понеже леля и мама не са от един той не ми се пада никакъв, но съм кръстена не него не знам при него бях по-малка и не беше тоолкова тежко...
Преглътваш го и продължаваш на преде!
Дядо ми почина преди 8 месеца, имам и други близки, които вече не са на този свят, но най-много ми беше гадно за дядо. Но постепенно времето лекува. Просто трябва да приемем, че смъртта е неизбежна.
прадядо ми, но не го помня добре, за това и тъгата ми не е силна .. само когато баба ми разказва за него, тогава ми става гадно ..
дядо ми Васил - преди 3 дена направи 5 години :cry:
и прадядо ми - декември месец ще станат три години :cry:
преди месец и един ден загубих адски добър приятел, може да се нарече бифшо гадже ... :cry:
Но животът продължава..Не можем да направим нищо.
billytalent
04-13-2011, 15:36
Скоро загубих дядо си. Честно казано още не съм го преживяла, бяхме изключително близки и не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече.
iiordanova
04-14-2011, 10:01
Скоро загубих дядо си. Честно казано още не съм го преживяла, бяхме изключително близки и не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече.
При мен е същото. Много ми липсва! :-k
3 прабаби засега..едната почина преди няколко дни дори.. :(
а с едната бях близка, доста се е грижила за мен..най-добрата баба си ми беше..да почива в мир.. :( :cry:
BlackEyedPeas
04-15-2011, 04:44
Изгубих един от най-важните хора пред 7 години - Баба ми. Тя се грижише за мен, никога няма да я забравя как идваше да ме взима. Може да се каже, че тя ме е отгледала.
Преди 5 месеца баща ми почина...
SisiStrange
04-15-2011, 08:32
Да. Много е трудно и дълго време сънувах кошмари. Много обичах човека и смъртта му ме потресе. Преживях го чрез писане - едно от хобитата ми. Съчиняването на истории и попадането, макар и за кратко, в друг мой си свят, ми помогна много.
fUcKsMiLe
04-15-2011, 11:03
Да, двама дядовци. С единият бяхме супер близки, но болестите не прощават..
Ами едните ми баба и дядо са починали млади, още преди да се родя.. А другият ми дядо - още докато съм била бебе.. А сега ми остана само една едничка баба.. :(
ch0c0late44
04-15-2011, 17:01
Един дядо (по бащина линия) - не го познавам,починал когато тате е бил бебе.
Две прабаби и един прадядо - за тях не ми е толкова мъчно,някой не ги помня много
За щастие няма други..
dreamwalker
04-16-2011, 11:59
Ами едните ми баба и дядо са починали млади, още преди да се родя.. А другият ми дядо - още докато съм била бебе.. А сега ми остана само една едничка баба.. :(
+
iLovePussyJuice
04-16-2011, 14:56
да. роднина и приятел (твърде млад)
кофти се преживява...
smoker4e7o
04-16-2011, 15:00
Губила съм много добър приятел. Тогава и двамата бяхме на 13.
На 7 години загубих дядо си, с който прекарвах много време и много обичах. Предполагам, че понеже бях малка и не разбирах съвсем какво става ми беше по-лесно да го преживея. Сега, когато съм по-голяма ми е мъчно, че не съм успяла да го опозная по-добре като характер, защото знам, че е бил много добър човек :(
Двете ми пра-баби. Бях на 9 и на 10 съответно. И те двете са ме възпитавали. Много ми липсват, да не говорим принципно за шока, който изживяваме, когато някой супер близък си отиде. Само времето лекува.
Да, преди ~7 години почина дядо ми, ~5 г. - прабаба ми, и 3~ - баба ми; всичките по бащина линия. тежко ми беше, макар че не бях ного близка с тях.
SmilezZz
04-20-2011, 16:24
Губила съм,естествено..
Преди 3 години.. На 1 април 2008 година загубих дядо си.. Бях супер привързана към него и просто доста трудно ми беше да проумея,че него вече го няма и да свикна с липсата му.. Но се свиква..
Преди 2 години.. загубих и чичо.. За съжаление си отиде доста млад.. Но се надявам сега да са на по-добро място и да са щастливи.. ((Макар,че не вярвам в задгробния живот,в рая и в ада))..
Губила съм и приятелка.. Кофти си беше.. Пък и на толкова млади години.. Да не говорим,че не беше по нейна вина,но явно е трябвало така да се случи.. Доста трудно го преживях.. Благодарна съм на един човек,който отново ме накара да бъда силна и да вярвам в живота..
Естествено,ако имате човек до себе си по-лесно се преживява.. Иначе да,времето също лекува.. Спомените избледняват..
баща ми и сестра ми. няма какво друго да кажа, освен че още не мога да го преглътна
Ssummerjam
04-22-2011, 17:00
Два пъти. :(
Grommash
04-22-2011, 22:20
Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?
Да. Първият винаги е най-болезнен, след това се свиква и го приемаш по-леко. (малко странно звучи, но е неизменна част от живота ни) :)
Преживях всичките баби и дядовци които имах, но татко ми не скоро ще станат 4 месеца от загубата му аз още не мога да повярвам, че него го няма
Не мисля, че първия изгубен роднина се преживява най-трудно. Като бях на 7г. почина единия ми дядо... Не бяхме много близки, малка бях и не разбирах много много... Лятото на 2008 починаха чичо ми и дядо ми :cry: В огромен шок бях тогава. Чичо ми беше млад, но много болен. На легло беше и общо взето се очакваше. Един ужасен, но пък слънчев и спокоен ден отидохме на планина с наще. По едно време ни звъннаха, че чичо бил много зле и всеки момент...Отидохме да го видим уж за последно... Когато се прибрахме вечерта бях много разстроена и плачех, още в болницата плачех... Тъкмо щях да лягам да спя когато чух плача на майка ми от другата стая... Съвсем ненадейно и неочаквано дядо бил починал. Беше най-коравия човек, който познавах. Имал е тумор на мозъка преди мн години, едвам са го спасили, после колко пъти се е разминавал и накрая..толкова нелепо...Не бях на себе си няколко дни. Веднага заминахме за родния ми град на погребение на дядо. Беше ми близък, мама много го обичаше, въпреки, че си имаме една семейна драма... Останах в родния си град... Чувах се с наще всеки ден... Един ден изведнъж се присетих за чичо и си представих как пътувам за погребението му... В същия този ден е починал, макар че разбрах 2 дни по-късно когато баба се изпусна... Наще не ми бяха казали... Бях ужасно разстроена... Сънувам го често... Иначе съм губила и две прабаби и един прадядо.
Не искам и да си представям какво им е на хората, загубили още по-близки роднини като родители, братя, сестри, деца, съпрузи...
Ох, губила съм и баба и дядо ( и двамата от страна на тате) в рамките на две години... Беше много тежко, пък и бях на 9-11 години. В момента много ми липсват, но за огромно съжаление не мога да ги върна...
Different97
07-06-2011, 21:21
Мдаа и то съвсем наскоро. :cry:
ccdesigns
07-06-2011, 23:34
Преди време почина един приятел. Били са си играли на страх с въже от верига за колело на врата. До колкото забрах нещо се е заклещил и се е задушил...
Днес почина една баба, която ми се води някаква роднина, но не съм сигурен каква. Майка е на мъжа на сестрата на майка ми.. И от всички май само на мен не ми е тъжно като почине близък. Мисля си, че съм безчувствен в такива моменти. Само аз си мисля, че смъртта е нещо нормално и, че може би човек отива на по-добро място.
Аз загубих дядо ми на когото съм кръстена, преживях го много тежко и не знаех къде се намирам...,а преди около година почина един приятел..
Когато разбрах за смъртта му (на този ми приятел) не можах да повярвам..
защото предния ден имахме уговорка да излезем за по кафе, а той не се появи.. и аз му писах гадно СМС-че и ми е кофти защото това може би му е бил последния СМС ;( :cry: :cry: :cry:
twoqtotalno1936
07-07-2011, 14:33
Да, единия ми дядо,вуйчо .. и моята прекрасна баба , която почина преди месец. Много ми липсват, но живота продължава. Тежко е,боли много,особенно ако си го обичал много. Но на всеки му едва времето рано или късно. :)
Губила съм дядо, баба, прадядо, чичо, още един чичо..
:( :( :( :(
Понякога ги сънувам.
:cry: :cry: :cry:
kantonecApetur4
07-07-2011, 21:33
Трима дядовци ,вуйчо и леля.
Смъртта на всички я приех леко,освен на единия ми дядо на който съм кръстен (Филип) на 20 юли стават 3 месеца от както почина.Той ми беше много близък ,беше електротехник и ме е научил на всичко което знае.Много си го обичах. ;(
MojoJojo88
07-07-2011, 22:02
Губили ли сте роднина? Близък човек? Приятел?
Как сте преживяли смъртта му?
Губила съм
Преди много време изгубих най-добрата си приятелка.
Преди една седмица точно, почина и баба ми.
Няколко дни преди нея почина едно приятелче.
Преживява се много трудно, с много болка, но живота продължава и трябва да живеем и за тях.
Единия ми прадядо е починал още преди аз да се родя..
След това когато съм била на 1-2 годинки е починала и прабаба ми ..
Като бях на 3-4 единия ми дядо :cry: Бях малка и не го помня добре, но много ми липсва.. :(
През 2009 година почина другия ми прадядо .. :(
Тази година починаха брата на дядо и жената на брата на баба /чичото и вуйната на мама/ . И двамата бяха болни от рак. Баба Виолета /така се казваше/ почина на 22 април, а дядо Иван на 3 юни. Горките, много се мъчеха преди да починат :( :(
Преди почти 11год. почина баба ми.. бях много малка ( на 5 ) и го преживях леко.. но сега сетя ли се за нея сълзите ми тръгват.. Също така преди около 3 години загубих близък приятел.. живееше в моя блок.. на моят етаж.. и така и не доживях да ме води на дискотека.. както ми обещаваше всеки път щом го видех да излиза късно вечер.. беше страшно свестно момче.. не можех да повярвам , когато прочетох във вестника , че е катастрофирал.. до последно мислех , че не е той и се надявах да е станала някаква грешка.. но УВИ.. ДА ПОЧИВАТ В МИР И ДВАМАТА !
TheCrimson
07-08-2011, 17:21
Всъщност миналата година изгубих чичо си. Беше ми тежко, макар че не бяхме много близки...И също..това много не се счита, но ми беше страшно тъжно...Леля ми изгуби бебето си, преди още да го бе родила. Много ми е трудно да го превъзмогна. Това е живот дявол да го вземе. Това са милиарди мечти, усмивки, сълзи..и са изгубени..Трудно е да се продължи напред..
ве4е станаха 2 години откакто дядо ми по4ина ;( но се 4увствам сяка6 бе6е в4ера.Немога да го преглътна ........ бях на 10, знаех деня в който това се слу4и но майка ми не бе6е наясно 4е аз съм разбрала и ми каза 4ак след 10 дни. болката ми стана о6те по-голяма! :shock:
Concussion
07-09-2011, 14:30
Не, единствено пра-дядо ми почина много скоро на 92 години, но не го преживях толкова тежко а и най-накрая се отърва, защото само се измъчваше така. :?
dessyfreak
07-12-2011, 11:45
да, за съжаление :?
chemist9009
07-12-2011, 12:45
кой не е
На мен не ми се е случвало такова нещоо.. :grin:
Аз загубих баща си :( Все още ми липсва (не вярвам с времето да се промени този факт). Приех го много тежко и трудно, но за мое щастие имаше хора, който в този тежък период за мен не ме оставиха сама. Xубавите ни моменти заедно бяха толкова много и може би заради
това не мога да приема факта,че вече го няма, че няма да видя лицето му, няма да чуя гласа му. Много е трудно наистина да свикнеш с мисълта, че никога няма да видиш човек, който си обичал и който е бил зад теб във всичко, което правиш. Иска ми се да можех да го видя да му кажа всичко, което не успях, да му благодаря за всичко, което е направил за мен, за всички грижи, да му кажа колко много го обичам и колко празно ми е без него. Вярвам, че той е с мен където и да съм и никога няма да ме остави каквото и да става с мен. Винаги ще ми остане спомена за един човек, който ме е отгледал с много,много обич.
Да... за съжаление.. всеки губи близък...........
lemonademouth123
07-28-2011, 09:26
Дядо ми, който дори не познавах :cry: :cry: :cry:
Да дядо ми .. как да я преживея.. не лесно :(
Преди почти два месеца почина дядо ми. Все още не мога да осъзная, че го няма... А иначе за щастие други близки хора не съм губила.
lubomira01
07-28-2011, 20:47
kitty02 все някога и на теб ще ти се случи.. :smt087
VampireGirl95
07-28-2011, 23:13
На мен не ми се е случвало такова нещоо.. :grin:
Колко забавно!Ха - ха - ха .
xch0colattegiirlxx
07-29-2011, 12:58
Маминка Венка(прабаба ми) и прадядо ми Ради.Беше ми много тежко. :cry:
mynichka
07-29-2011, 16:36
е кой не е ...
Fiction7577
07-29-2011, 18:45
Да.
Когато бях на 9, си стояхме вкъщи и се обадиха да ни кажат, че пра-дядо ми е много зле. Майка ми не искаше да ме води при него, защото много си го обичах и нещеше да го виждам така. Кой знае защо, в последният момент реших да тръгна с нея и баща ми.
Видях го, беше наистина много зле... кой обаче да ми каже, че ще е последният път, в който го виждам.... :-# :-#
На следващата сутрин е починал.. :-# :-# :-# :-#
По ирония на съдбата, на същата дата, но година по-късно, ходихме у тях, за да почетем смъртта му. Там беше и баба ми, която беше сляпа (диабет).... когато сме си тръгнали, е починала и тя... :-# :-#
На една и съща дата си отидоха... :-# :-# :-# :-# :-#
Много тежко го преживях... сега като се сетя за тях... винаги ми се плаче.. :cry: :cry:
На скоро пък... почина и един приятел.... беше само на 18 !!! :cry: :cry: ... Катастрофирал и.... :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
TVDQueen
07-30-2011, 17:40
Не мисля че има човек, който не е губил близък..
Когато бях съвсем малка на 3-4 загубих прабаба си по бащина линия.Бях малка и не разбирах какво става и беше ми тъжно, но го преодолях лесно, защото не я познавах толкова добре.След това..на около 4-5 загубих дядо, пак по бащина линия.Имаше тумор на мозъка до колкото помня.Мъчи се, операции..на края си отиде.Не можаха да го спасят просто :( Спомням си че с майка тъкмо щяхме да тръгваме, за да отидем да го видим и точно на вратата звънна домашния телефон.Баба каза че е много зле и да не ме взима мама, за да не се уплаша и това беше. :(
Но най-много страдах за прабаба ми по майчина линия.Бях 2-ри клас като почина.Отиде си от рак..операции и т.н. Тя ми беше по-близка от всички други роднини може би.Като малка не съм ходила на ясла или детска градина, защото тя ме гледаше и просто като си спомня деня преди да почине като отидох в болницата и колко беше зле и после плаках с дни.Още ми липсва супер много.. :S
Colouring
07-30-2011, 20:06
днес правихме 5 години на братовчедка ми
просто.. много ми е мъчно,много.Толкова много имам да кажа,а няма на кого.. :cry:
Мир на праха им на всички!
да , но к'во да се прай ...
bubkaa93
07-30-2011, 21:06
да губила съм близка приятелка все още мисля за нея и ми е тъжно,но времето лекува малко или многоо