Отдръпването. Въпрос основно към момичетата.

[Niakoitam]

Сега ги хрумнаха няколко въпроса основно към момичетата. Може и да са малко поразхвърляни.
Та да приемем ситуацията че си имате приятел момче/мъж, с който си общуване постоянно, но да речем виртуално.Впоследствие си хващате гадже, което след време разбира за вашият приятел и разбира се ви разпитва и ви ревнува. В първият случай приятелят ви изключва възможността да може нещо такова между вас, защото не вижда как ще стане като ви го казва и ви дава доводи. Вие първа сте му казали много преди това че Винаги при приятелството между мъж и жена може да възникне любов. Във вторият случай нещата са подобни само дето приятелят ви ви е казал че условията за момента пречат, но все пак Приятелството между мъж и жена винаги може да се превърне в една красива любов стига условията да го позволяват.
И в двата случая вие се поотдръпвате леко след време.
Та въпросът ми е. Защо ако вие сте на това място може да постъпите така. И двете са случки от моя живот. Имам и още една приятелка, с която като че ли никой от двамата не е споменавал за темата Каво е приятелството между мъж и жена, а просто съм и споменавал за второто момиче. Та тази приятелка си има гадже, но не съм усетил да се е отдръпвала. Ние с нея по-рядко се засичаме и си пишем. Но нейното мнение е че да се отдръпнеш от някой мъж заради гаджето си е страшно глупава постъпка.Аз отново си имам някакво изградено мнение по въпроса, но ме интересуват и вашите мнения.Защо Вие бихте постъпили така?

[Josefinne]

Според мен може да съществува приятелство между мъж и жена, което да не се конвертира в любов. Аз лично имам такива приятели и те са супер печени хора.
разбира се е възможно да се получи и нещо между двамата. При всички положения аз никога не съм позволявала на гаджетата ми да диктуват приятелите ми. В тая връзка това не съм позволявала на никого. Аз обичам и предпочитам да общувам с момчета - виртуално и на живо. На който не му понася - не съм за него.
За това при мен няма такива ситуации - ако усетя ревност у гаджето си, ще му обясня, че еди-кой-си е мой приятел, чатим си, познаваме се от еди-къде си, въобще ще му разкажа всичко за този човек, за да му докажа, че сме само приятели. Но вероятно няма да спра да си контактувам с момчето.

[VaMpiRKaTaaa]

Ако човек е сигурен в себе си,няма защо да прави това.

[Niakoitam]

Ами значи съкратено историите са горе долу следните.
С първото момиче се запознах тук в този форум. Мен ми беше нещо много тежко и си излях всичко в една тема.Хората ми даваха съвети. И тя ми даде и си писа и пощата като ми предложи ако искам да и пиша. Писах и на следващият ден 6 май 2006година. Отначалото си пишехме почти всеки ден към условният край вече на около месец докато тя изведнъж спря въпреки че си бяхме обещавали друго. Деляха ни 60км.Писахме си около 3 години по пощата. 6 месеца след като започнахме да си пишем тръгна с едно момче. Той разбра за мен към последните ни писма като беше видял едно мое писмо и я беше разпитвал и ренувал.Послед разбрах че е почнала поредната си работа и спря да ми пише.Иначе аз и споделях всичко и тя на мен също. Е, често писмата ни завършваха с "Прегръщам те и те целувам".Намерих я във Facebook и реших да си направя. Поканих я, а тя явно мислейки че няма да я позная отхвърли поканата ми. Писах и ЛС че много добре знам коя е и и пратих пак покана. Писа ми че не може да ме добави и спряла да ми пише, защото много добре съм я познавал, а не била сигурна дали пощата и Facebook профила и се ползват само от нея. След определено дълго време на изчакване за приятелство пак ми отхвърли поканата. Поисках и скайп. Даде ми. Попитах я дали и досаждам. Напълно го отхвърли.Казах и че да сме приятели във Facebook за мен е важно и и пратих за трети последен път покана и започнах само да я поздравям за разни празници.Постоя ми на изчакване около година. В крайна сметка един ден ми беше дошло известие че е приела поканата ми. Сега и имам и скайп и фейс, но почти даже не си общуваме. Само аз ако някога харесам или изкоментирам нещо.
Второто момиче. За нея съм разказвал тук. Запознахме се края на миналата година във Facebook. Първо се сджавкахме малко в коментарите на една обща приятелка на тема мъжете били едикакви си. Впоследствие я засичах докато пишеше коментари на тази приятелка и ми се видя свестно момиче. Пратих и покана. Прие я.Коментирахме нещо на тази приятелка и като изказах мнението си тя ми се извини че и този път малко се била заяждала с мен. Е, аз този път не го бях усетил. Явно е било много тънко. Писа ми в чата на фейса и така започна всичко.Харесвания на неща, коментари, чатове и т.н. Тя беше сама и наранена от бившият си, който в момента беше с друга.Беше и безработна. След време започна една работа, след това и втора. Събра се с бившият си за четвърти път. Не съм крил пред нея никога че мисля връзката и за пародия на любов и за един вид взаимно използване и т.н.Признавам си не съм говорил и добри думи за нейният. Защо да лицемернича.След време коментарите на мои неща започнаха да намляват. Хайде нормално да речем че е по заета. В един момент забелязах че и гаджето и се е регистрилал в Facebook. Тя позачезна за малко, а като ми писа първото нещо което ми каза беше че нейният си е направил профил и че е видял колко много неща съм и харесвал и започнал да я разпитва за мен.Постепенно поспря да ми харесва нещата. Дори два пъти ми изтри писания от нейната стена. Първият път я избъзиках, но вторият път я питах сериозно на ЛС. Обясни ми. Точно както и аз си мислех-заради нейният пък и все пак съм бил момче.Вече някакси не усещам това желание, с което преди си общуваше с мен.Казвал съм и да ми каже ако съм и в тежест нещо. Категорично отрича. Аз лично си имам обяснение защо го прави тъй като си мисля че много си приличаме. Просто може би той е по-сигурният така да се каже.Замислял съм се над тази дилема и наистина се чувствам неудобно ако трбва да избера между бивша, която се завръща и ми е сигурна и момиче, което се е появило в промеждутъка на раздялата и ми е помагало когато съм имал нужда но не е сигурно че нещо може да се получи. Поне аз така си го обяснявам. Питах я последните пъти за скайп. Каза ми че нещо много не пишела по него и го била забравила, но ако си го спомнела щяла да ми го даде.И така няма ги предишните харесвания и коментари. Не си пишем вече и по чата,защото тя не седяла толкова често пък и си личи че се притеснява може би гаджето и да не разбере. Все пак той го кара на ултиматуми ако мога така да се изразя.Не бърза като че ли вече и на ЛС-тата да ми отговаря толкова бързо.Пратих и едно ЛС преди месец-ниакакъв отговор досега. Сега съм решил поне за няколко месеца да не се натрапвам. Ако се сети за мен сети ако ли не и аз ще се правя че ми е все тая. Последният месец никакви думи, никакви ЛС-та, никакви харесвания,нищо. Нито от нейна нито от моя страна. Незнам случайно или умишлено, но последната седмица ми хареса ЦЕЛИ два статуса.Вече и по-рядко влиза Аз си знам че съм напълно искрен с нея. За момента само за едно нещо може да се каже че леко лицемернича. Никога не съм и казвал че освен като приятелка ми харесва и като нещо повече, но за момента май и не е нужно. Хем обсоятелствата не го позволяват, хем пък не искам да поемам чужда вина за евентуалното разваляне една измислена връзка.Все пак си имам и един принцип: Никога не гледай на обвързано момиче като на повече от приятелка.Но тя пък може да се е досетила от нещата, който съм и казвал И така.

[catyyyy]

Историята и записванията ти са доста интересни и любопитни.
Както Вампирката каза
Ако човек е сигурен в себе си,няма защо да прави това
С това съм на 100% съгласна.Аз имах подобна случка с последния ми приятел,заради него отрязах всичките си приятели и познати момчет.И за какво - за едното нищо.Това е кофти тръпка,когато гадветата,момчета се държат така с приятелките си,контолират приятелствата им и профилите къде ли не.Постави се на мястото на приятелите на тези момичета.Сигурно и на теб не би ти било много приятно докато тя е с теб,да общува с други и да обясяба на други как сте се скарали или къде те бил завел или с какво си я бил издразнил може би.Колкото жените са конкуренция и се борят във всяко едно отношение,толкова и мъжете се борят за същото.


Все пак си имам и един принцип: Никога не гледай на обвързано момиче като на повече от приятелка

За това мога да ти кажа само едно –Браво ако наистина е така.

Моят съвет е да пишеш на момичето,че ти забелязваш какво става,че заради приятеля и тя те изоставя, а ти си и бил близък когато са били разделени.Най-добре е да и кажеш как се чувстваш.Но имай предвид,че това е виртуална връзка иии не трябва много да се вглъбяваме в тях,тъй като те погубват реалния живот

[LadyDi]

За да разбереш, трябва да можеш да се поставиш на мястото на всички играчи в тоя сценарий.
Ти от своя страна, като третото момче, не виждаш нищо лошо да си общуваш с обвързано момиче, щом нямате чувства един към друг.

Но ако на нейно място беше твоята приятелка и виждаш как нон-стоп си пише с някой друг, харесва му неща във Фейсбук и т.н., всички останали производни, как би се почувствал? Да, може би в началото няма да изревнуваш (ако си по-спокойния тип), но в един момент ще ти е неприятно. Това чувство се утаява докато не стигне до the point of no return и не започнеш да й вдигаш скандали.

И трето, ако си на мястото на момичето. Ти би ли искал да си имаш проблеми с половинката заради трета личност? В една връзка има място само за двама.

Пък и от всичко, което си написал, имам усещането, че си от онзи вид "приятели", за които малкото никога не е достатъчно. Обсебващ, изискващ, търсещ и задушаващ...

[VaMpiRKaTaaa]

Много ''кратко''обяснение...
Нямам думи...
Слушай сега.
Всичко това,ми се струва безмислено.
Зарежи ги и си намери друга.
Не става цял живот да преследваш блян,който няма да го видиш на живо.

[Niakoitam]

catyyyy,ти сама го каза:

Аз имах подобна случка с последния ми приятел,заради него отрязах всичките си приятели и познати момчет.И за какво - за едното нищо.
Най мразя да се изтъквам за неща, които съм направил, но тук няма как да си изкажа мнението без това.
Способен съм да се поставя на мястото на абсолютно всеки, на който пожелая стига да го искам. Затова може би и не се сърдя за подобни работи.Знам че наистина е така както казваш, но я пък ти се постави на противоположната на тази страна, на която казваш. Може би се поставяш на това място, а още повече казваш че си го изживяла и лично. А сега си представи и друга ситуация. Ти имаш нужда от помощ.От някой, който да те подкрепя, когато ти е наистина трудно.Намираш такъв човек, но впоследствие на него след това не му е до теб и те оставя да се оправяш сама.Или друго. Постоянно е до теб.В един момент ти се отдръпваш.По някое време той отново ти става нужен, но вече този човек го няма. Нима ще се почустваш добре. Пак повтарям на никой не се сърдя за подобно нещо.Мога да се поставя на мястото на всеки, което си е много гадна способност понякога. Хората, които си мислят най-вече за собственият си гъз обикновено се чувстват най-добре.Да не говорим че при второто момиче гаджето и няма никакво право на каквито и да е било претенции ако ще и тя се оправи с първият срещнат пред очите му.


Моят съвет е да пишеш на момичето,че ти забелязваш какво става,че заради приятеля и тя те изоставя, а ти си и бил близък когато са били разделени.Най-добре е да и кажеш как се чувстваш.
Както казах изобщо не обичам да натяквам.Каквото съм направил направил,то си остава в миналото.И това съм и го казвал като ми е бладарявала.Може би ако съм малко по досаден ще получавам повече отговори,но аз не искам.Искам тя сама да се сеща. Да видя колко често ще го прави.Точно защото мога да и се поставя на мястото и ако е така както мисля пък и както ти донякъде потвърждаваш дилемата е голяма.Не искам да я карам да се чувства по-гадно отколкото се чувства.Но въпреки това, това което ме съветваш да го направя още преди това съм решил да го направя евентуално, но няма да е сега, а след около три месеца.Ако не съм и толкова назор ще я оставя малко време намира.Иначе съм и казвал че ми се струва че се поотръпва,но ме уверява че не било така, че е заради работата и,заради това че съм момче все пак, че била изморена и т.н.
LadyDi за първото момиче не съм мислил много.Така бяха нещата че бяхме далеч и така нататък.Не че по всяка вероятност ако бяха по другоядче нещата бих и отказал ако ми предложи.Просто положението беше такова. Затова я смятах просто за една много добра приятелка. Като тръгна с гаджето си хептен. Незнам...като някое момиче е обвързано това ми действа като някаква несъзнателна бариера да я възприемам като нещо повече от приятелка.Ако е омъжена пък хептен.Поне засега така.
За второто момиче.Нея я възприемам като приятелка, но пък и не само като такава. Харесва ми и като нещо повече.Обстоятелствата не позволяват нищо.Да и тя е обвързна, но някакси не мога да приема тази връзка като нещо сериозно.На всеки,който спомена малко подоробности без значение от пола отговорът е: "Абе това момиче как го търпи тоя бе".
Точно затова ми е малко неудобно пред нея.Понякога съм се чувствал малко като лицемер.
Иначе за сравнение имам и една приятелка, която си има гадже.С нея попринцип се засичаме рядко в месец,два един път, рядко се случва и по често.Не знам дали ще се изненадаш ако ти кажа че предимно тя ми пише първа.Имам и друга приятелка, която е сгодена вече и догодина ще се омъжва, но и тя ми пише отвреме навреме.Ясно е че щом ще се омъжва не ми пише,защото ме харесва просто явно и допадам като човек.Но да,действително и с двете не си харесваме много често работи, защото те влизат по-рядко.Една пък приятелка дето си има гадже сакън да не и напиша нещо случайно да не почна да я свалям и така.
Тази третата приятелка, за която ти споменах веднъж ми каза следното:Ти като че ли във всяка нова приятелка, с която се запознаеш търсиш любов. Да, права беше до някаква степен и аз го потвърдих пред нея.Явно просто ми липсва такава.Просто се лутам и търся един вид и си отмятам разни критерии.Незнам може и да прозвучи грубо и да излезе че не вярвам в приятелството между мъж и жена, а не е така.
Аз попринцип май съм ревнив, но умея да го прикривам добре в себе си.Ти какво разбираш под малко не е никогга достатъчно. Да си пишем веднъж годишно по три думи ли?Така ли? Като едно момче, в което бях влюбен отдавна и ме било възприемало като много добър приятел само дето като и напиша някой коментар във Facebook все едно съм тръгнал да я ям.Ако сложи веднъж годишно една усмивка под мой коментар трябва да стане нещо невиждано.Ти това ли разбираш под достатъчно малко?Това, което съм написал не се отнася за последните два месеца, а за преди тях.И да, допуснал съм малка грешка. С второто момиче не се запознахме края на миналата година, а в средата, а с гаджето си тръгна отново около един месец след като се запознахме, а бяха скъсали два преди това.За първото момиче споменах че вече може да се каже че не си общуваме, но пак повтарям на абсолютно никой не се сърдя.
VaMpiRKaTaaa а искаш ли дългото обяснение. :-D

Не става цял живот да преследваш блян,който няма да го видиш на живо.
Никой и нищо не преследвам.Просто си вървя по течението както съм правил през целият си живот.Нищо ново под Слънцето и ниаква особена разлика.

[LadyDi]

Niakoitam, исках да ти кажа, че хората са различни. Аз примерно не се притеснявам да общувам с момчета и мъже, освен половинката ми, а той няма нищо против да го правя. Не знам дали ме ревнува, ако ревнува, то добре го прикрива и никога не е повод за скандали. В това отношение той се справя много по-добре от мен, защото аз примерно съм ужасно ревнива и в първия момент съм подозрителна към всяко момиче, с което си пише. При мен отшумява бързо, като видя коя е въпросната девойка и като ми обясни точно какви са им взаимоотношенията, нещата си лягат по местата.

Това, което искам да ти кажа е, че ако гаджетата на твоите приятелки са ревниви, то е напълно логично те да започнат да те отбягват малко или много и ти не можеш да им се сърдиш (не, че нямаш право, просто нищо няма да постигнеш).

Критериите за малко и много са различни при всеки. На теб може да ти се иска да разговаряте всеки ден по малко, но на нея може да й стига веднъж в месеца да ти пусне някакво съобщение във фейсбук. Отделен е въпросът, че ти примерно може да смяташ, че имате общи неща, за които да си говорите, но при нея да не е така. В случая не визирам нито един от примерите ти конкретно. Говоря общо.

Но във всеки случай, има един стереотип, че приятелство между мъж и жена не може да съществува. А щом единият е обвързан, то половинката му винаги ще бъде подозрителна за тази "приятелска" връзка и винаги ще създава проблеми.

А и както сам си призна - ти търсиш потенциална любовница в тези момичета. Дори и да видиш, че нещата няма да тръгнат в тази посока, това налага един малко по-фамилиарен тон в разговора ви, който вероятно не се нрави на самото момиче.

[Niakoitam]

Ако говориш за флиртове....ами не. Говорим си за най-обикновените неща от живота,за нас, за случки и т.н. С второто момиче си говорехме отначало основно за отношенията с бившият и и сега настоящ,после вкарахме теми за кой как е и т.н. Опитвал съм се да и намекна индиректно че въпреки че нещата трудно ще се получат сега, ми харесва и като жена.Споменавал съм и и за принципа дето го казах и дето го споменах и пред теб.Дори и да се е усетила нещо тя сигурно е разбрала вече че дори всички други работи да се наредят както трява докато е с гаджето си абсолютно нищо не може да стане. Да не говорим че като двама човека имат връзка те трябва и да си имат доверие...нещо, което в първият случай не знам как е, но във вторият съм абсолютно сигурен че липсва и с право поне от страната на момичето, но това е вече съвсем съвсем друга тема.А именно,защото ми се струва че по характер доста прилича на мен затова ме притеснява това отдалечаване.

[VaMpiRKaTaaa]

Както каза LadyDi:

Niakoitam, исках да ти кажа, че хората са различни. Аз примерно не се притеснявам да общувам с момчета и мъже, освен половинката ми, а той няма нищо против да го правя.
И аз съм така.
Но явно и ти си като мен,не позволяваш гаджето ти ,да ти държи сметка и един вид да зависиш от него,защото много те ревнува примерно...
До като има такива момичета,които позволяват да им държат сметка и да се държат арогантно с тях само,защото искат ''момчето да е с тях и много го обичат'' и за това сигурно се отдръпват от другите момчета,които са им само (ПРИЯТЕЛИ),а и най-вече не се чувстват сигурни в чувствата си към гаджето си.Аз например като имах гадже си общувах спокойно с други момчета,само приятели,защото бях сигурна в чувствата към мойто момче.

[djipsito]

Мисля, че те разбирам. Приел си ги предимно като приятелки. Можеш да се поставиш на тяхно място и се опитваш да не търсиш много внимание, за да не им създаваш проблеми. От друга страна обаче може би ти чудно и те човърка отвътре какво толкова ще стане ако продължите да общувате, понеже ти не показваш някакви по-любовни отношения, именно щото са обвързани и от тва, което написа мисля, че ти е като принцип да не задълбаваш отношенията си с обвързани момичета. Те обаче явно не го разбират и се оставят приятелите им да им дирижират живота.
Примирил си се, че едва ли може да се получи нещо повече между теб и някоя от тях, за това просто се опитваш да се задоволиш ПОНЕ с приятелството им, обаче се губи контакта.

Аз съм момиче, случвало ми се е дотолкова да се примиря и да си претъпя чувствата към момче, да се опитам да го приема само като приятел само и само за да не го загубя, защото рядко се срещат хора, които наистина да те разбират и да ти помагат когато си в нужда. И си готов за такъв човек да направиш ВСИЧКО. В един момент обаче другата страна просто се дръпва и няма какво да направиш.

На мен един бивш ми поставяше ултиматоми, да избирам м/у него и приятелите ми момчета. И не го направих, просто е тъпо.
Приятелството м/у момче и момиче съществува само до известна степен.

Може и да бъркам някъде. Поправи ме.

[Niakoitam]

Незнам как ще ме разбереш, но не искам да съм конкретен пред толкова много хора.
Просто съм пасивен. В този случай и даже да нямаше обвързване може би пак щях да бъда пасивен.Един вид страшно се нуждая от любовта, но ме е страх от нея или по скоро от нещата около нея.

Поздравче:
http://vbox7.com/play:b2d6b23b
:)

[VaMpiRKaTaaa]

Може би не търсиш на правилното място..
3амислял ли се по този въпрос? :)

[lubomirky]

^ и после к'во стана?

[lubomirky]

жалко.. мислила ли си някога дали нямаше да е много по-хубаво ако не му беше споделяла чувствата си и бяхте просто приятели?

[Niakoitam]

Може би не търсиш на правилното място..
3амислял ли се по този въпрос? :)

А може би пък и не търся толкова усърдно заради собствени си опасения, защото май не съм точно човека, който създавам впечатлението че съм пред повечето хора.

Както казах движа си се по течението засега и където ме отведе.Може да се каже и че всичките ми приятелки са ме потърсили първи.Аз веднъж реших да подам първи ръка, но хем момичето се оказа от много далече, хем си пратихме по няколко писма и нещата замряха. Може би дори нямаше да пратя покана за приятелство на второто момиче, за което говоря ако не ми беше харесала от коментарите към нейната приятелка и защото видях нещо близко в нея както и защото ми хареса на външен вид.Малко ми пречеше това че е от друг град макар и близък, защото си имах нещо предвид.Но все пак реших да се вслушам в съветите на третото момиче, за което споменах че в любовта понякога трябва да си малко егоист, да не анализирам чак толкова нещата, а да мисля за мига пък после каквото ще да става въпреки че не съм точно от този тип хора.Може би ако не ми беше писала нещата щяха да си останат само до там. Наистина течението ме отнесе на добра посока само дето има малко проблеми от сорта на това че е от друг град, че е обвързана, че не съм сигурен че мога да и дам това което искам и т.н. И тъй като си приличаме и двамата имаме няколко не чак толкова добри качества-нерешителност,страх от промени въпреки желанието и така нататък. Може би и двамата се движим по течението, а това че тя работи на две места например, а аз съм безработен все повече си мисля че се дължи на различните посоки на движението на течението по което се движим.Например аз може би съм малко по философският тип, но и това е породена от събития в живота ми.