Проблема с родителите...

[LosingMyWay]

Здравейте.

На 18 съм, приятеля ми е на 20 и ходим от доста дълго време... от години. Въпросът е, че напоследък родителите ми, всъщност само баща ми започна да изразява недоволството си, че съм с него. "не бил за мен" и подобните приказки, които не мога да понасям и които не разбирам, тъй като момчето е умно и точно. Налагало се е да крия, че съм била с него, за да няма гадни 'лекции".... Оказа се, че това занапред ще е немалка пречка за нас с приятеля ми, как бихме могли да ходим на почивки заедно, например. или дори елементарни неща... като баща ми ще е пречка за това. Тъй като той е амбициозен и маалко строг човек.. репликите от сорта на "не е твоя работа", "остави ме на мира", "аз си преценявам" не минават... :X
Не бих казала на приятеля си за това негово мнение... Просто понякога стават неловки ситуации, в които все от някого трябва да скрия нещо, за да няма проблеми.... Просто мисля, че не би била нормална връзка така... И въпреки че имаме малко проблеми сега, не бих искала да късаме и то заради нещо такова... Просто защото се налага и то не по мое желание - обичаме се.
Е, проблема може да ви се стори инфантилен или глупав, но... просто за мен това представлява пречка за да бъде връзката с приятеля ми пълноценна и безпроблемна поне в този аспект.

Вие как бихте постъпили и какво мислите по въпроса? Бихте послушали родителя си, защото знаете защо го правят и го правят за ваше добро или това няма да ви повлияе по никакъв начин въпреки всичко...

[catyyyy]

Според мен приятелят ти трябва да знае,че не се нрави на баща ти.Да отиде и да поговри с него(колкото е странно да прозвуи).Да сподели намеренията си към теб и т.н.По този начин баща ти ще се убеди,че приятелят ти е точен,че може да се разчита на него и притесненията трябва да изчезнат!

[LosingMyWay]

Той може да разчита на него като цяло и знае, че е сигурен човек. Въпросът е друг. Той смята, че аз заслужавам нещо по-добро... Не става въпрос, че не го одобрява като човек, по-скоро него като визия и нас като двойка... и идея си нямам защо - трябвало да бъде по-висок. Разбирам да беше по-нисък от мен, например,, но той не е. И това е нелепо. Това с разговора - не бих го препоръчала, няма да има смисъл.

[catyyyy]

Това вече наистина е кофти.Обяснявала ли си,че за теб визията няма значение щом обичаш този човек и искаш да бъдеш с него.Все пак си голямо момиче и колкото и да са строги родителите,позицията трябва да бъде защитена!

[LosingMyWay]

Е, казала съм, че аз съм тази която преценява правилното за себе си и съм достатъчно голяма, за да го правя. Но... не, той като е нещо против... мен няма да ме разбере. Опитва се да втълпява разни неща. За визията - донякъде има значение за мен, просто не е тточно така, както го твърди той... Прекалено много преувеличава. И си вярва.

[Roxie]

Баща ти още от началото на връзката ви ли е започнал с упреците? Според мен обясни на баща си, че той не може да преценява дали ще дишаш или не. Все пак, колкото и да ревнува от това, че си неговото момиченце трябва да се съобрази с теб. И другото, което мисля, че може да е породило държанието на баща ти е да се е разочаровал от някоя постъпка на приятеля ти и сега се самоубеждава, че не е за теб.

[marin4itu]

Според емен ревнува дъщеричката си. Няко бащи са така. Не харесват момчето само защото е гадже на дъщеря им. Кото и да беше, дори принц, пак щеше да му намери кусури. Покажи на баща си малко позиция. Прави му напук, ходи си на почивки с приятеля си, споделяй къде си, че си с него, без да те интересува мнението на баща ти. Че вие сте заедно от години, до сега вече е трябвало да се примири или ти си се крила от него.. И най-вече обесни му, че ти си с този човек, а не той... Успех!

[N1ksun]

Няма оправия с този вид родители тва ще ти кажа :D . А хората дето си мислят ,че може да се говори с такива хора да запазат мълчание и малка напредстава си нямат какво е :( .

[concordia]

Здравейте.

На 18 съм, приятеля ми е на 20 и ходим от доста дълго време... от години. Въпросът е, че напоследък родителите ми, всъщност само баща ми започна да изразява недоволството си, че съм с него. "не бил за мен" и подобните приказки, които не мога да понасям и които не разбирам, тъй като момчето е умно и точно. Налагало се е да крия, че съм била с него, за да няма гадни 'лекции".... Оказа се, че това занапред ще е немалка пречка за нас с приятеля ми, как бихме могли да ходим на почивки заедно, например. или дори елементарни неща... като баща ми ще е пречка за това. Тъй като той е амбициозен и маалко строг човек.. репликите от сорта на "не е твоя работа", "остави ме на мира", "аз си преценявам" не минават... :X
Не бих казала на приятеля си за това негово мнение... Просто понякога стават неловки ситуации, в които все от някого трябва да скрия нещо, за да няма проблеми.... Просто мисля, че не би била нормална връзка така... И въпреки че имаме малко проблеми сега, не бих искала да късаме и то заради нещо такова... Просто защото се налага и то не по мое желание - обичаме се.
Е, проблема може да ви се стори инфантилен или глупав, но... просто за мен това представлява пречка за да бъде връзката с приятеля ми пълноценна и безпроблемна поне в този аспект.

Вие как бихте постъпили и какво мислите по въпроса? Бихте послушали родителя си, защото знаете защо го правят и го правят за ваше добро или това няма да ви повлияе по никакъв начин въпреки всичко...

Разбирам те. Положението, в което се намираш не е леко, но е един от видовете житейски уроци. А такива винаги идват, под един или друг вид.

Все пак фактът, че не се бунтуваш и не обиждаш баща си говори много в твоя полза...явно цениш и факта, че ти е баща, и добрите му качества. Уважението към родителите е абсолютно условие за нормален живот.


Много неподходящи връзки и бракове са се завързали или разрушавали от послушание към амбициозни родители. Същото е ставало и от непослушание към разумни родители.


Имаобаче едно неотменимо начало - че ние всички сме хора със свободна воля. Никой няма право да се налага на другия, дори да го вижда, че прави нещо според него нередно - стига, естествено, да не бъде разрушително за други хора, най-общо казано. До осемнадесетгодишна възраст опеката съответства на родителите, а оттам нататък всеки има пълното право на избор и то не бива да бъде пренебрегвано.

В твоя случай, ти имаш задължение като дъщеря, но ако наистина смяташ да заложиш на връзката си с този твой приятел, и ако, естествено, няма някакви явни пороци, за които ти си сляпа, а родителите ти - не, тогава си в правото си да водиш съвсем нормалени и открит живот с него (нямам предвид предбрачни полови отношения, притив съм тях).

Има неща, за които се отива на по-висша нравствена инстанция от родителската. Много е мъчно да се каже, но много родители днес не заслужават категорията си на родители. Не казвам, че твоите са такива, просто искам да подчертая, че понякога от незрялост, инат, амбиции и ревност застават на пътя на децата си и не зачитат законната свободна воля, за която говорихме.

(Нека горното не послужи като повод за някои незрели и недорасли личности с гореща кръв да решат с лека ръка, че родителите им са някакви отживели мърморковци, които "погазват" свободите им. Говоря за конкретния случай, където момичето е над 18 годишно).

Според мен, баща ти ревнува. И някой друг да беше, и него щеше да ревнува, не се безпокой. Това е обикновена реакция сред обичащи бащи.

Действай смело, колкото и да се натегнат нещата. Ако родителите ти те обичат истински, а не собственически, ще им мине и скоро нещата ще се уталожат. Непрекъснато им засвидетелствай любовта си, както и да се държат.

Дано само приятелят ти се окаже на висотата на положението. Щом мислиш, че е така, действай свободно.Не се крий и не скривай връзката от баща си. Когато избухва, опитвай се да му обясниш. Ако не слуша, напиши му го. Ако нагнетява сблъсъка изкуствено, не се поддавай. Действай като свободен човек.

Не знам какво ще стане в бъдеще, но никога не приемай натяквания от рода на "Аз казах ли ти?", когато си действала независимо и според тебе, правилно.

Според мен не бива да замесваш приятеля си във всичко това. Ако трябва да се окаже участник, това ще покажат обстоятелствата.

До каква степен може майка ти да поговори с баща ти на тази тема? Разисквали ли сте я с нея?


Благодаря,


Конкордия

[GregoryHouse]

Не бих прослушал никой, не само родителите си. Ти си човека който определя кой е за теб и кой не.

[LosingMyWay]

Благодаря ви за отговорите на всички.

Concordia, специални благодарности и към теб за компетентното мнение, което някак ме накара да се почувствам по-добре.
За всичко си права.
За ревността... не бих казала. Просто явно е... перфекционист и смята, че заслужавам нещо по-добро. Не е ревност - сестра ми, например, си има приятел (пак от няколко години), на който баща ми в началото намираше известни кусури, но беше за кратко и после го прие напълно + не я е карал да се разделят никога. Не я е поставял в това положение и не е имало никакви лекции...
Аз лично не възнамерявам и не искам да имам нещо повече с приятеля ми от това, което имаме в момента... Просто нормална връзка и то без такива родителски пречки.
Донякъде го разбирам баща ми... все пак всеки родител, ако нещо не му хареса, ще си го покаже, но начина, по който го прави е затормозяващ... сякаш нямам право на избор, а задължително трябва да го послушам, а той в противен случай няма да ме разбере.
Той не е лош баща - добър е, грижовен... Но..когато нещо наистина не одобрява - трудно е да му се противоречи. Просто положението, в което ме поставя е ужасно неприятно.

Доколкото до майка ми... тя си го харесва приятеля ми и няма нищо против. Но нищо не би могла да направи, за да промени мнението на баща ми, който преувеличава много.

Ами за сега няма да предприемам нищо, просто ще оставя нещата така... Пък каквото стане - дано нещата да се променят към по-добро.

Благодаря ви!

[Whathurtsthemost]

Родителите винаги си мислят, че знаят какво е най-добре за децата им. Но не винаги това,което мислят е вярно. Не бих скъсала с приятеля си само, защото родителите ми не са съгласни. Говори с тях и се опитай да им обясниш, че го обичаш и той е момчето за теб. :)

[vesito13]

Обясни на бащата ти, че дори този човек да няма перфектна визия, той все пак се отнася добре с теб, държи на теб, съответно на теб ти е хубаво и спокойно с него. Все пак в една връзка, едни от най-важните неща са отношенията между двамата. Оцелила си момче, с което си пасвате, не е нужно да го оставяш само заради някой малък недостатък.

[VaMpiRKaTaaa]

Нормално.
Ти си неговото малко момиченце.
Ревнува те.
Всички бащи ревнуват.
Говори с баща си,кажи му,че няма от какво да се притеснява.

[concordia]

Благодаря ви за отговорите на всички.

Concordia, специални благодарности и към теб за компетентното мнение, което някак ме накара да се почувствам по-добре.
За всичко си права.
За ревността... не бих казала. Просто явно е... перфекционист и смята, че заслужавам нещо по-добро. Не е ревност - сестра ми, например, си има приятел (пак от няколко години), на който баща ми в началото намираше известни кусури, но беше за кратко и после го прие напълно + не я е карал да се разделят никога. Не я е поставял в това положение и не е имало никакви лекции...
Аз лично не възнамерявам и не искам да имам нещо повече с приятеля ми от това, което имаме в момента... Просто нормална връзка и то без такива родителски пречки.
Донякъде го разбирам баща ми... все пак всеки родител, ако нещо не му хареса, ще си го покаже, но начина, по който го прави е затормозяващ... сякаш нямам право на избор, а задължително трябва да го послушам, а той в противен случай няма да ме разбере.
Той не е лош баща - добър е, грижовен... Но..когато нещо наистина не одобрява - трудно е да му се противоречи. Просто положението, в което ме поставя е ужасно неприятно.

Доколкото до майка ми... тя си го харесва приятеля ми и няма нищо против. Но нищо не би могла да направи, за да промени мнението на баща ми, който преувеличава много.

Ами за сега няма да предприемам нищо, просто ще оставя нещата така... Пък каквото стане - дано нещата да се променят към по-добро.

Благодаря ви!

Човек трябва да е принципен. Не да бъде горделив, инат и егоист,, разбира се, но да има принципи и да ги съблюдава. Ако ги погазва, мислейки си, че по този начин се жертва "благородно" за другите, с това само ги приканва да злоупотребяват с него. Да живееш принципно докарва много проблеми, но човек е с чиста съвест и достойнство, а от това по-хубаво няма. Не става дума да се противопоставя грубо и да ги ранява, карайки ги да мислят, че се инати, но просто да не преминава една граница, която чувства като много важна за себе си.

Доколкото виждам (и дано не греша), реакцията на баща ти е емоционална, незряла, ирационална. Май всеки от нас има една такава слаба точка, където, ако го бъзнат, се държи като дете.
Но трябва да се обичаме всякакви. Това е.

Отношението ти към баща ти само ти прави чест.

Благодяря и доскоро,

Конкордия

[concordia]

Благодаря ви за отговорите на всички.

Concordia, специални благодарности и към теб за компетентното мнение, което някак ме накара да се почувствам по-добре.
За всичко си права.
За ревността... не бих казала. Просто явно е... перфекционист и смята, че заслужавам нещо по-добро. Не е ревност - сестра ми, например, си има приятел (пак от няколко години), на който баща ми в началото намираше известни кусури, но беше за кратко и после го прие напълно + не я е карал да се разделят никога. Не я е поставял в това положение и не е имало никакви лекции...
Аз лично не възнамерявам и не искам да имам нещо повече с приятеля ми от това, което имаме в момента... Просто нормална връзка и то без такива родителски пречки.
Донякъде го разбирам баща ми... все пак всеки родител, ако нещо не му хареса, ще си го покаже, но начина, по който го прави е затормозяващ... сякаш нямам право на избор, а задължително трябва да го послушам, а той в противен случай няма да ме разбере.
Той не е лош баща - добър е, грижовен... Но..когато нещо наистина не одобрява - трудно е да му се противоречи. Просто положението, в което ме поставя е ужасно неприятно.

Доколкото до майка ми... тя си го харесва приятеля ми и няма нищо против. Но нищо не би могла да направи, за да промени мнението на баща ми, който преувеличава много.

Ами за сега няма да предприемам нищо, просто ще оставя нещата така... Пък каквото стане - дано нещата да се променят към по-добро.

Благодаря ви!

Човек трябва да е принципен. Не да бъде горделив, инат и егоист,, разбира се, но да има принципи и да ги съблюдава. Ако ги погазва, мислейки си, че по този начин се жертва "благородно" за другите, с това само ги приканва да злоупотребяват с него. Да живееш принципно докарва много проблеми, но човек е с чиста съвест и достойнство, а от това по-хубаво няма. Не става дума да се противопоставя грубо и да ги ранява, карайки ги да мислят, че се инати, но просто да не преминава една граница, която чувства като много важна за себе си.

Доколкото виждам (и дано не греша), реакцията на баща ти е емоционална, незряла, ирационална. Май всеки от нас има една такава слаба точка, където, ако го бъзнат, се държи като дете.
Но трябва да се обичаме всякакви. Това е.

Отношението ти към баща ти само ти прави чест.

Благодяря и доскоро,

Конкордия

[markovaa]

говори с баща си и нека приеме че вече не си малка и можеш сама да преценяваш и да определяш живота си, просто той те има още за неговото малко момиченце , но от една страна и аз имах такива проблеми.... но вече всичко е минало просто бъди откровена с родителите си споделяй им какво мислиш как се чувстваш и ще видиш че нещата ще се променят....!! Пожелавам ти успех :)

[evilGirL97]

Може би баща ти не познава достатъчно добре приятеля ти. Нека се поопознаят и може би ще промени мнението си. Не виждам нищо нередно във вашата връзка - той е на 20 ти си на 18. Достатъчно голяма си да вземаш сама решения. :P В крайна сметка ти си с него не баща ти. :-D Важното е ти да си го харесваш и обичаш. Много ама много любов ви желая!! :P :-)