Eos
04-17-2011, 19:08
Знам, че сте супер добри и бих желала някое друго мнение и от вас :smt048 .
Трябва да напиша Есе на тема 'Хората около мен'
Сътворих нещо такова, с помощ от интернет и няколко мои си неща ^^.
Искам всъщност да го погледнете ( разбира се ако искате и имате желание да ми помогнете )
“(…) Единственото правило е да не бъдеш скучен . Животът е прекалено кратък за да се вписваш в тълпата.”
Пишейки това есе няма как човек да не се замисли, колко различен и уникален по своему е всеки един от нас ... Хората са толкова еднакви и същевременно различни до крайност един от друг.Няма как човек да не се замисли, колко уникални са хората около нас, хората, с които общуваме ежедневно, хората, които ни помгат в нужда или ни отминават с апатия, хората, които ни разсмиват или ни натъжават, хората, които са толкова еднакви и същевременно различни до крайност един от друг.Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Всеки човек е различен по своята външност, характер, индивидуалност. Всеки един от нас притежава единственост и неповторимост, но ние никога не се замисляме за това. И не осъзнаваме колко е лесно да бъдеш различен от другите, именно защото си. Какво е да си различен? Да имаш по-черна коса или по-светла кожа? Да се обличаш с пола или да мразиш да носиш панталон? Да слушаш различен стил музика от твоите приятели? Това са видимите разлики между хората, те са хиляди, защото всеки индивид има различни интереси. Доста често обаче тези „различни” интереси се припокриват с други подобни и в обществото се получава тълпата „хора”, „консуматори”, които нямат собствено мнение. Да живееш сред такава тълпа, означава да не се зачиташ за индивидуална личност, да си загубен сред многото. А да се махнеш от нея, означава да бъдеш различен. В днешно време всеки се мъчи да бъде различен, за да стане по-интересен. По този начин в общество, в което всеки твърди, че е различен, единствен, уникален, е трудно някой да бъде наистина неповторим сред всички и да го покаже. Така той ще се възприеме като част от всички останали – ще е поредният, който ще твърди, че не е еднакъв с другите. Ако да си различен се изразява в това да избягаш от обществото, съставено от еднакви по интереси хора, то в този аспект да бъдеш различен насред всички останали е трудно.
Как е възможно да приемем различния от нас? Нима отхвърлянето на различното в животинския свят не е естествен процес? Болнавия или този с вродения дефект индивид бива убиван или изоставян от стадото, като храна на хищниците. О, разбира се, ние сме хора. Човешките права са над всичко, дори и над природата. Затова тя си отмъщава с болести и катаклизми. Дали Спартанците са били прави, като са убивали болните слаби бебета и деца? Вероятно не. Повечето хора го наричат "вараварско". И принципно ще бъдат прави. Самият човек, като цяло, е различен от всичко. Нормално е сред него да се появяват още по-различни и уникални понякога индивидуалности. За съжаление, не можем да кажем, че всички те са просто изоставени от другите.
Първото ни встъпване в сближаване с другите е продиктувано от страха
пред самотата и пред новото и непознатото. Приятелството със съучениците в
началото се гради на взаимопомощта – помагаме си срещу страха. Подсказваме,
когато другарят не знае урока си. Помагаме, когато не е написал домашната си
работа. Помагаме му в ученето. По-късно се проявява истинското приятелство,
основаващо се на общи интереси, взаимно доверие и неща, които по един или друг
начин ни свързват. Помните ли приятелите си от училище? Със сигурност си
спомняте поне най-добрия си приятел или най-добрата приятелка. Защото
приятелството, чиито основи лежат в класа, се помнят за вечни времена. Моят
клас- това са ТЕ – хората, с които не общуваме много, дори нашите първи врагове,
защото не намираме общи неща помежду си; единственото нещо, което ни свързва, е
класът. И все пак, враговете са част от живота и неминуемо рано или късно ще
трябва да се срещнем и с тях. Различията ни са породени от индивидуалната
уникалност на всеки един от нас. Моят клас – това не е само мястото, където
добиваме знания по изучаваните в училище предмети. Това е мястото, където
израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, което
просто ни учи как да живеем.
Факт е, че няма две еднакви същества на земята. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. Но нашият свят не е такъв. Може би някъде далече, в друга галактика, на друга планета има един еднообразен свят, може би там всички са еднакви, но ние не сме. И трябва да го приемем. Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.
Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива. Но само, ако им позволим. Само ако бъдем толерантни
всъщност, това е само част :) Ако не ви пречи, да го погледнете и да дадете още някоя идея, защото трябва да е 5 страници ( голям формат )
Трябва да напиша Есе на тема 'Хората около мен'
Сътворих нещо такова, с помощ от интернет и няколко мои си неща ^^.
Искам всъщност да го погледнете ( разбира се ако искате и имате желание да ми помогнете )
“(…) Единственото правило е да не бъдеш скучен . Животът е прекалено кратък за да се вписваш в тълпата.”
Пишейки това есе няма как човек да не се замисли, колко различен и уникален по своему е всеки един от нас ... Хората са толкова еднакви и същевременно различни до крайност един от друг.Няма как човек да не се замисли, колко уникални са хората около нас, хората, с които общуваме ежедневно, хората, които ни помгат в нужда или ни отминават с апатия, хората, които ни разсмиват или ни натъжават, хората, които са толкова еднакви и същевременно различни до крайност един от друг.Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Всеки човек е различен по своята външност, характер, индивидуалност. Всеки един от нас притежава единственост и неповторимост, но ние никога не се замисляме за това. И не осъзнаваме колко е лесно да бъдеш различен от другите, именно защото си. Какво е да си различен? Да имаш по-черна коса или по-светла кожа? Да се обличаш с пола или да мразиш да носиш панталон? Да слушаш различен стил музика от твоите приятели? Това са видимите разлики между хората, те са хиляди, защото всеки индивид има различни интереси. Доста често обаче тези „различни” интереси се припокриват с други подобни и в обществото се получава тълпата „хора”, „консуматори”, които нямат собствено мнение. Да живееш сред такава тълпа, означава да не се зачиташ за индивидуална личност, да си загубен сред многото. А да се махнеш от нея, означава да бъдеш различен. В днешно време всеки се мъчи да бъде различен, за да стане по-интересен. По този начин в общество, в което всеки твърди, че е различен, единствен, уникален, е трудно някой да бъде наистина неповторим сред всички и да го покаже. Така той ще се възприеме като част от всички останали – ще е поредният, който ще твърди, че не е еднакъв с другите. Ако да си различен се изразява в това да избягаш от обществото, съставено от еднакви по интереси хора, то в този аспект да бъдеш различен насред всички останали е трудно.
Как е възможно да приемем различния от нас? Нима отхвърлянето на различното в животинския свят не е естествен процес? Болнавия или този с вродения дефект индивид бива убиван или изоставян от стадото, като храна на хищниците. О, разбира се, ние сме хора. Човешките права са над всичко, дори и над природата. Затова тя си отмъщава с болести и катаклизми. Дали Спартанците са били прави, като са убивали болните слаби бебета и деца? Вероятно не. Повечето хора го наричат "вараварско". И принципно ще бъдат прави. Самият човек, като цяло, е различен от всичко. Нормално е сред него да се появяват още по-различни и уникални понякога индивидуалности. За съжаление, не можем да кажем, че всички те са просто изоставени от другите.
Първото ни встъпване в сближаване с другите е продиктувано от страха
пред самотата и пред новото и непознатото. Приятелството със съучениците в
началото се гради на взаимопомощта – помагаме си срещу страха. Подсказваме,
когато другарят не знае урока си. Помагаме, когато не е написал домашната си
работа. Помагаме му в ученето. По-късно се проявява истинското приятелство,
основаващо се на общи интереси, взаимно доверие и неща, които по един или друг
начин ни свързват. Помните ли приятелите си от училище? Със сигурност си
спомняте поне най-добрия си приятел или най-добрата приятелка. Защото
приятелството, чиито основи лежат в класа, се помнят за вечни времена. Моят
клас- това са ТЕ – хората, с които не общуваме много, дори нашите първи врагове,
защото не намираме общи неща помежду си; единственото нещо, което ни свързва, е
класът. И все пак, враговете са част от живота и неминуемо рано или късно ще
трябва да се срещнем и с тях. Различията ни са породени от индивидуалната
уникалност на всеки един от нас. Моят клас – това не е само мястото, където
добиваме знания по изучаваните в училище предмети. Това е мястото, където
израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, което
просто ни учи как да живеем.
Факт е, че няма две еднакви същества на земята. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. Но нашият свят не е такъв. Може би някъде далече, в друга галактика, на друга планета има един еднообразен свят, може би там всички са еднакви, но ние не сме. И трябва да го приемем. Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.
Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива. Но само, ако им позволим. Само ако бъдем толерантни
всъщност, това е само част :) Ако не ви пречи, да го погледнете и да дадете още някоя идея, защото трябва да е 5 страници ( голям формат )