Как да забравя...

[shmurkam]

Здравейте...
Не бих ви писала, ако наистина не се чувствах толкова зле. Така...
С приятеля ми бяхме заедно почти 2 години. Аз съм на 16, той на 19. През цялото време е имало страст до последно, не е имало нещо такова като охладняване на чувствата и еднообразие. Обаче все намирахме за какво да се скараме, я той ревнуваше, я аз му правех на пук...Всеки път щом се разделим си казвах, че е за последно, че не ми пука за него и т.н. Но отново се връщах. Колкото и да сме различни, колкото и да си викаме, имахме нужда един от друг. И двамата сме много силни характери(аз съм овен, той е лъв, ако има някакво значение, но сме типичните злоби на тия зодии).
И така, и така...преди седмица и нещо ми каза, че няма чувства към мен, че не ме обича. Нямам и идея защо. Решихме да си останем приятели, но аз не мога да го приема като приятел никога. Не мога да се храня, не мога да спя, не мога да мисля за нищо освен за него. Болката ме изгаря. Аз съм много, много инатлив и силен човек, винаги съм се справяла с всичко сама, но сега не мога...Просто съм блокирала. Искам си го обратно, искам да променя случилото се...или просто да спра да го обичам, не знам как да го направя. Но мразя това чувство на безпомощност. Пробвах всичко, излизах с приятели, спортувах, занимавах се с всичко. За секунди бях добре, но после осъзнавах, че само се заблуждавам. Моля ви, ако сте преминали през нещо подобно и сте го преодолели, споделете, защото не издържам вече...
Благодаря ви предварително.

[w0sh]

Отглези се.

Инатът и ниската адаптивност са доказателство за характер, който не се е научил да губи. Ще се наложи по трудния начин. Ще потърпиш и ще ти мине. Не е кой знае какво.

[shmurkam]

2 години пълна отдаденост и обожание, не мисля, че не са кой знае какво...

[w0sh]

Хората и повече успяват да преживеят.
Ако се хванем да драматизираме. Онзи ден си изрязах ноктите на краката. Една седмица са били част от мен. Едвам го преживявам.

Никъде не пише, че трябва да преживяваме нещата право пропорционално на времето, през което са ни влияели. Проблемът ти е изцяло в теб, а не във времето. Научи се да продължаваш напред въпреки нещата които губиш. Като се оплакваш по форумите правиш единствено останалото.

Търсиш съвет, който да те улесни и да не те научи на нищо ново. Съветите са за глупците, които не могат сами да се оправят. Насоките са за по-интелигентните хора.

[againstyou]

Когато любовта угасне веднъж,не я чакай да се запали отново.Опитай се да го приемаш,като пишеш теми за това и т.н. става по-зле.Сама казваш че си силна,инатлива .. докажи го.

[umri]

Самоопределяш се като силен характер? Силният характер е доста абстрактно и сложно понятие.

Това, че той те е зарязал е нещото, което не можеш да приемеш. Собственото си его, което е било толкова накърнено по този начин. Друг път иначе си го зарязвала без да ти мигне окото, ама сега...? А? Как е усещането?

Когато двама човека се разделят всичко се срива. Всяко следващо събиране е обречено на провал. Същото като онова клише, че веднъж строшена чашата, колкото и да я лепиш, все си личат пукнатините, но си е баш така. Да си чувала някой да лепи чаша? Просто измита пърчетата, изхвърля ги в боклука и си купува нова.

Когато се скарате жестоко, някой си събере багажите, тръгне си и скъса връзката... всяко следващо събиране е доказателство за взаимно отчаяние и слабост. Като ти не ме щеш и си тръгнеш - хубаво. Ще те преживея и ще си намера някоя по качествена от теб.

Това е от мен.

[LegaCalcio]

:shock: :shock: :shock: :shock: няяя се плашиш ...пожабуркай се с нечие друго сосче и ше ти олекне!

[pitfall]

Стегни се, не знам как се определяш като силен характер, а мрънкаш. Няма какво да направиш, след като той не иска да е повече с теб. Вдигаш глава и продължаваш напред.

[shmurkam]

Значи...именно защото съм страшно силен характер, пиша тук, защото наистина не си спомням нещо, което да не съм искала да постигна и да не съм го направила...и изведнъж се оказва, че не мога да забравя това момче, явно ми е влязъл много дълбоко под кожата, или и аз не знам...Наистина не бих търсила помощ от някого, ако не ми е извънредно трудно....
И все пак благодаря за вниманието.

[Goddess]

За всяко нещо си има причина. Не сте ли говорили ? Не може просто така, от нищото да ти каже това...Докато това не се изясни, винаги ще те мъчи и ще те връща назад...

[xinfamous]

не се притеснявай.когато първата (или някоя по силна) любов те изостави винаги го има това чувство.всички сме го изпитвали :) както сама казваш,ти си силна и ще успееш-сигурен съм! :)

п.с. страхотен ник

[rebeccaa]

Обичаш го - Нормално е да страдаш така.Но найстина, щом си силен характер не се предавай.Ще имаш още много трудности в живота и запомни едно - Господ ти предоставя неща с които можеш да се справиш.Болката ще отмине с времето.Просто найстина се опитвай да не мислиш за него, защото така тормозиш себе си, чувствата, и емоцийте си.

[xinfamous]

Коментара на Badr мн добър.

[SmilezZz]

Ако наистина имаш СИЛЕН характер - ще продължиш смело напред.. Насила хубост не става.. Той,щом не иска да е с теб,няма смисъл да се бориш за него. Просто приеми това,че всяко нещо си има край.. Дори сега да не можеш да повярваш в това..

[shmurkam]

Благодаря за мненията много...
Просто той е човек, с когото си представях не знам...не си представях, че някога ще го изгубя. Имах страшно сериозни намерения към него. Много държах на него. Все още е така, за съжаление.
Стискам зъби и продължавам. Засега се преструвам, че нищо ми няма, но нали знаете, когато изречеш една лъжа 10 пъти, тя става истина, затова предполагам, че ще ми мине.
Вярвам, че всичко се връща. Един ден ще бъда обожавана, а той презиран.