View Full Version : Любими цитати от книги
Не видях такава тема и реших, че ще е хубаво да има..
"Има милиони акорди. Има милиони числа. Но хората все забравят за нулата. Без нея обаче числата са просто аритметика. Без празния акорд музиката е само шум."
- Тери Пратчет - "Музика на душата"
"Някои го търсят в опиума, други в Бога, някои - в уискито, трети - в любовта. Но пътят е един и същ и на никъде не води."
- "Цветният воал"
Colouring
04-28-2011, 17:13
Ето няколко от една от най-любимата ми книга:
" - Няма нищо по-измамно от привидната скромност - заяви Дарси. - Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога - самохвалство."
”Гордост и предразсъдъци”(Джейн Остин)
" И най-мъдрият и съвършен човек, всъщност - най-мъдрите му и добронамерени постъпки могат да станат обект на присмех за оня, чиято единствена цел в живота е да се присмива над другите."
”Гордост и предразсъдъци”(Джейн Остин)
"Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка."
”Гордост и предразсъдъци”(Джейн Остин)
"Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието."
”Гордост и предразсъдъци”(Джейн Остин)
supernature
04-29-2011, 18:37
Не съм мислил, че някога бих намерил покой.Но го намерих.Не съм мисли, че пак ще бъда щастлив.Но съм.Живях в омраза, а не в любов. Омразата е смъртта, а любовта - животът.Вече не искам да мразя. Най -после искам да оби... /Точно тук този човек, главния герой умира.Не успява да каже "обичам"/
Йоханес Марио Зимел - Признавам всичко
Ssummerjam
05-08-2011, 09:19
То не е от книга, а от разказа "Шибил" на Йовков.
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"
:)
Търсач е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси.
В живота си мразим и отхвърляме черти у другите и дори у нас самите, които смятаме за презрени, опасни или безполезни.. Въпреки това, ако си дадем време, в един момент разбираме колко трудно ще ни бъде да живеем без нещата, които някога сме отхвърляли.
Нищо не дава по-голяма увереност от желанието.
Никое "не" не е "не" и никое "да" не е абсолютно "да".
Хората, които живеят заедно, са толкова близко един до друг, че може би престават да се виждат такива, каквито са!
Да "познаваме добре" някого, още не означава да го "разбираме добре"!
Не зачатие, а правене на деца.
Не любовен акт, а сношение.
И още по-грозно.. Не дете на любовта, а плод за премахване.
Любовта към човека е най-тежкото нещо, тя е каторга, но трябва да се обича, може да ти се повръща, а трябва да обичаш.. Всичко е една каша.
Знаеш ли какво е мечта? Зверски да желаеш нещо, като гладен тигър сън да нямаш, и то все да ти бяга!
Colouring
05-12-2011, 16:15
Не упреквам никого,но според мен ще е по-добре да постваме и от коя книга са. :)
"Лудите,лудите-те да са живи!",Иван Вазов-"Под игото"
----
"...Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени - много добре съзнавам това, - тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността - извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми - не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо и..."
„Брулени хълмове”(Емили Бронте)
‘’И аз повтарям една и съща молитва,повтарям я докато езикът ми се втвърди:Катрин Ърншоу,дано не намери покой докато съм жив!Ти каза,че съм те убил-тогава преследвай ме като дух!Духовете на убитите преследват своите убийци.Зная,че се е случвало призраци да бродят по земята.Бъди винаги с мен,превърни се в какъвто и да е образ,накарай ме да полудея,само не ме оставяй в тази бездна,в която не мога да те намеря!Ах,господи,това не може да се изкаже.Аз не мога да живея без моя живот!Не мога да живея без душата си!’’
„Брулени хълмове”(Емили Бронте)
---
"Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки."
„Пътеводител на галактическия стопаджия”(Дъглас Адамс)
„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.”
„Пътеводител на галактическия стопаджия”(Дъглас Адамс)
----
"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде."
„Отнесени от вихъра”(Маргарет Мичъл)
"Обещанията се дават, за да се нарушават."
„Отнесени от вихъра”(Маргарет Мичъл)
И още мнооооооого.Така че ще продължа някой друг път.
П.С-Страхотна тема! :)
BrokenInnocence
05-16-2011, 19:09
Цитата в подписа ми - "Алената буква" на Натаниъл Хо(у)торн и също един, който си нося с мен записан на листче в портмонето ми
"Има периоди в живота, когато човек - при наличие на известни актьорски заложби е способен да заблуди дори самия себе си" - "Безнадежден случай" Г. Грийн
ronyrony
11-06-2011, 23:21
''Той ще върне оново което отне, когато получи оново което е дал.''- книгата е ''Намисли си число''
stipendii
11-09-2011, 10:42
„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.”
„Пътеводител на галактическия стопаджия”(Дъглас Адамс)
gandalfepi4
11-21-2011, 08:51
Mischa, we take comfort in knowing there is no God. That you are not made to kiss god's ass all day. What you have is better than Paradise. You have blessed oblivion. I miss you every day."
Hannibal Lecter
VanityFear
11-21-2011, 20:26
"Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."
"Малкият принц"-Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."- "Граф Монте Кристо"-Александър Дюма
"Ние не можем да понесем у хората недостатъците, които притежаваме сами"-“ Портретът на Дориан Грей “
bratignat
11-22-2011, 10:44
"[Когато притиснеш лъвът и той няма къде да бяга] - спира и дръпва от наргилето дълбоко, както само еловата гората може да се изпълни с фьон - [лъвът ще се бие до смърт]. Нямаш ли какво да губиш, можеш само да спечелиш, още едно зрънце в броеницата си." - Тероризъм в епруветка.
„Разкрий капризите на меча и ще владееш над характера му. По изгрев развъртай го край шията небесна, а вечер атакувай мракът в синевата притаен.”
„Мечът е твоята капризна спътница – ако не й обръщаш всекидневно внимание, ще те ранява всеки неин танц.”
"Търсиш ли спасение в небето – изгубил си умът си. Но ако надеждата от звездите си отпратил, нямаш сърце....." - Мечове и хвърчила
„Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг,
здрав старец не вехне. до края,
не жари слана корен як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката — лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.“
„Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.“
И двате са на Билбо от Властелина.
"Нарисувай ми овца."
А който ми каже това от къде е, получава бисквитка.
”Sometimes I thought I couldn’t wait but then I always could. Because she gave me so much else and everything she gave me was more than a thousand other girls could ever give. All she wanted was love with respect, respect was so important to her, and I could give her that. I don’t know what she saw in me, you know? But I could give her that much. "
webmast3rche
12-08-2011, 19:34
"Истината много често се избягва, защото е наприятна, а понякога дори и отблъскваща. Никога не се позовавайте само на истината и реалността, освен ако не сте подготвен да посрещнете хорската ярост, защото сте разрушили илюзиите им. Животът е прекалено суров и потискащ. Ето защо хората, които умеят да създават романтични произведения или да въздействат на нашите фантации, са като оазиси в пустинята - всеки ще се радва да бъде заобиколен с такива интересни личности.. Затова, ако умеете да свирите на струните на фантазиите на хората, ще се сдобиете с неподозирана власт.
DisappointedDreamer
12-20-2011, 16:25
"We grow up and realize that the dream machine has a big out of order sign on it"
-Dreamcatcher, Stephen King
"Тоя момък беше бъдещото и гледаше в него със същото доверие, с каквото старецът гледаше във вечноста."
- Под игото, Иван Вазов
DisappointedDreamer
12-20-2011, 16:27
Mischa, we take comfort in knowing there is no God. That you are not made to kiss god's ass all day. What you have is better than Paradise. You have blessed oblivion. I miss you every day."
Hannibal Lecter
Страхотен цитат, страхотна книга, страхотен филм!
"Има нощи , когато сънят е същински лукс. Да заспиш , за да се отърсиш от лошия сън . Ще ти се това никога да не се е случвало. Ще ти се да натиснеш командата Delete и животът да започне отначало. Защото когато караш някого да страда , най-много страдаш самият ти. " - Любовта трае три години(Фредерик Бегбеде)
"Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. " - Малкият принц
"Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре." - Малкият принц
Veni, Vidi, Vici [veːniː viːdiː viːtsiː] - Дойдох, Видях, Победих
SmilezZz
01-04-2012, 12:09
1."Радостта беше съпроводена от равна по количество болка, измерено по някаква незнайна скала"
2."Цял живот копнеем за един-единствен миг. А щом ни връхлети,все сме недорасли до него,за да го посрещнем.И все го изтърваваме."
3."Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен, независимо колко са се забатачили нещата."
4."Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!"
5."Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
6."Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си.Противоречието настъпва,когато си принуден да живееш в хармония с другите"
7."Когато един въпрос няма вярно решение, отговорът е само един. Сивата зона между "да" и "не". Мълчанието."
watergirlblue
01-28-2012, 15:11
Трябва да знаеш, че абсолютно нищо не трябва. - Хорхе Букай в "Нека ти разкажа"
Himeralea
02-26-2012, 13:23
“We need to forget what we think we are, so that we can really become what we are.”-Zahir
“People want to change everything and, at the same time, want it all to remain the same.”-Devil and miss Prym
Най-същественото е невидимо за очите - познайте :P
ShtrudeL
02-26-2012, 14:00
"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."
choparkopar
02-26-2012, 14:17
Има няколко основания наркотиците да бъдат незаконни- могат окончателно да побъркат човек, но това може да стане и от бране на цвекло, от завиване на гайки , от миене на чинии или от преподаване на английски първо ниво в някой местен университет.Ако обявим за незаконно всичко, което може да доведе човек до умопомрачение, целият социален строй трябва да рухне- бракът, войната, градският транспорт, кланиците, пчеларството, хирургията, каквото се сетиш. (Ч.Буковски)
Успех, постигнат с труд , е селски идеал. (У. Стивънс)
Друг мой любим цитат от "Отнесени от вихъра" за жалост не мога да цитирам дословно, но горе-долу беше така:
Не Бог създава децата, глупавите хора сами си ги правят.
choparkopar
02-27-2012, 16:11
^Какви глупости пиша, не дословно, а точно.
tzveti900
02-29-2012, 07:56
"Слепотата и умствената му незлобивост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите..." /"Дядо Йоцо гледа"-Иван Вазов/
yonito0o
02-29-2012, 12:03
"На всяка цена - провикна се Бингли, - нека изясним всички подробности, като не забравим да уточним и съответната им височина и обем; то би могло да се окаже най-същественото в спора, мис Бенит, много по-важно, отколкото предполагате. Уверявям ви - ако Дарси не беше много по-висок и по-едър от мен, едва ли щях да се съобразявам с него. Да си призная, не познавам по страшно същество от нашия Дарси - в дадени обстоятелства и при дадена обстановка; и най-вече в собствения му дом, в късен неделен следобед, когато се чуди какво да прави" /"Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин/
choparkopar
04-22-2012, 13:24
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен. (Кърт Вонегът. Сирените от Титан)
"Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени.." Валери Стефанов - "Изгубените магарета"
" -ХА-ХА-ХА!
-Какво значи това глупаво изхилване?Може би съм малко избухлива,но нищо повече.
-Роклята ти.
-Какво и е на роклята ми?
-Нямаш такава."
Пол-Лу Сюлицер;"Императрицата"
"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш." - нз на кой е ама е много добро....
" Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато,в което се въдят и растат,и укрепват всякакви грозни и долни неща.Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън подхлъзват се и падат назад.Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие,че да прекрачи през оградата и да плъзне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище?И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили,би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите,и дяволите." -"На изток от рая" Джон Стайнбек
"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш." - нз на кой е ама е много добро...
"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде
Ето още един от същата книга:
“Най-силно се влюбват най-големите циници и най-големите песимисти, защото това е добре за тяхната същност. Моят цинизъм нямаше търпение да бъде опроверган. Хората, които говорят срещу любовта са онези, които най-силно се нуждаят от нея."
***
- А вие дали сте щастлив? - попита тя.
- Дали съм какво? - извика той.
"451 по Фаренхайт" , Рей Бребъри.
***
“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”
"Спасителят в ръжта"
Нищо особено не е цитатът, но ми действа.
Нямам време да пиша още. Или по-скоро желание. Това даже не са ми любимите цитати, но пак стават. Ако ми дойде вдъхновението, ще едитна.
DisappointedDreamer
04-22-2012, 16:36
Let me tell you this; if you meet a loner, no matter what they tell you, it's not because they enjoy solitude. It's because they have tried to blend into the world, and people continued to disappoint them.
My Sister's Keeper by Jodi Picoult
"Най-хубавото е невидимо за очите,най-хубавото се вижда само със сърцето"Антоан дьо Сент Екзюпери,Малкият принц
Силно се съмнявам, че някой ще го прочете, но все пак:
“Choose a life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television. Choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers... Choose DSY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit crushing game shows, stucking junk food into your mouth. Choose rotting away in the end of it all, pishing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourself, choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that?''
Което е цитат на Рентс от романа на Ървин Уелш - ''Трейнспотинг'' (Най-силното нещо, което съм чел някога).
DisappointedDreamer
04-30-2012, 16:33
^ Харесва ми.
dreamwalker
05-03-2012, 18:20
Вземете тогава това спасение, щом е ваше! Аз ви го захвърлям, както се захвърля кокал на глутница ръмжащи псета! Вие сте си платили за този пир! Елате тогава и яжте до насита, людоеди, кръвопийци — зверове, които се хранят с мърша! Вижте как от олтара тече пенливата, топла кръв от сърцето на моя любим — кръвта, която беше пролята за вас! Търкаляйте се, лочете, боядисайте лицата си червени с нея! Грабете, бийте се за тялото, изяжте го и ме оставете на мира! Това тяло беше пожертвувано за нас — вижте го как е изранено и кърваво, а в него все още пулсира мъченическият живот, то все още трепери от страшната смъртна агония. Вземете го, християни, и яжте!
Той бе грабнал свещеното слънце с причастието и го бе вдигнал над главата си, а сега го захвърли с трясък на пода. Металът иззвънтя, като се удари в каменната настилка, духовниците се спуснаха вкупом напред и двадесет ръце едновременно заловиха безумеца.
И едва тогава мълчанието в храма се разкъса в диви, истерични викове. Като събаряха столове и скамейки, удряха по вратите, блъскаха се и в бързината свличаха завеси и гирлянди, разплаканите хора се изляха на улицата като буен порой.
"Стършел" от Етел Лилиан Войнич
watergirlblue
05-04-2012, 12:04
Това, което се случи веднъж, може никога повече да не се случи. Но това, което се случи два пъти със сигурност ще се случи и трети път. - Алхимикът, Паулу Коелю
"Вярвам, че трябва да се научим да разбираме настоящето, вместо да бягаме от него, а за целта първо трябва да познаваме историята. " Елизабет Костова "Историкът"
ambient_soul
09-20-2012, 08:39
" Времето спря и всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто. Толкова волно, толкова ново, толкова уникално. Ходехме на кино, ходехме навсякъде, смеехме се. Ти плачеше, плувахме, пушехме. От време на време ти крещеше. Без причина. Някога с причина. Изпращах те, учех. Слушах как говориш, твоите надежди, твоите желания. Слушах твоята музика, ти слушаше моята. Бяхме много близки, много близки, безкрайно близки. Ходехме на кино, плувахме, смеехме се, крещяхме. Някога с причина, някога без. Времето беше спряло, времето препускаше. Изпращах те, учех, ти ме слушаше как говоря на немски, френски, руски. Ти крещеше, понякога основателно. Времето спря, без причина. Ти крещеше, без причина... "
DisappointedDreamer
09-22-2012, 08:09
Виждам че не носите халка, господин Лестър. Ако някой ден се случи да носите вашата толкова дълго, колкото аз нося своята, ще разберете че в семействата винаги има нещо скрито. - Стивън Кинг, зъл мрак, угаснали звезди
Най-голямо презрение чувствам към писатели, които прикриват бездарието си с дълги фрази, сложни изречения и с досадни символи; писатели които са лоши разказвачи и нямат усет за ритъм, а героите им са нереални. Още нещо: необходимо е първо да опознаеш себе си, преди да се заемеш с описание на заобикалящите те хора, защото частица от теб се крие във всеки срещнат. - Нощна Смяна - Джон Макдоналд
"She counted four eyes, four ears, two mouths, two noses, twenty fingers and twenty perfect toe-nails. She didn't notice the single Siamese soul". - Arundhati Roy, The God of small things
"This was the trouble with families. Like invidious doctors, they knew just where it hurt" -Arundhati Roy, The God of small things
ShtrudeL
10-20-2012, 13:02
“Intimacy is the art of licking wounds. And it’s taken me years to let anyone kiss me when my lips were chapped.”
“Activism is my rent for living on the planet.”
When she stops kissing you
with her mouth open,
find the screw driver.
Buy a newly cut shank of beef.
Leave so much blood in the kitchen
she has to ask what happened.
When she no longer calls you baby,
hide all the silverware
between the couch cushions.
Send her there to sleep.
If she does not complain,
let the sinks in the bathroom overflow.
Bake the wedding photos
in the dryer. Stand in
the middle of your flood.
Call her name backwards, forwards.
Wave your arms like your chest is a runway.
She is the plane you are crashing.
When she does not reach
for you, pretend
it is the first time
you’ve met.
'Няма нищо по-трудно от това да пишем за любов, когато не я изпитваме. Искам да кажа - да пишем правдоподобно; не че не си служим със същите думи, но не ги подреждаме по същия начин или по-скоро прекалено много ги подреждаме и това е достатъчно. Препрочетете писмото си - то е така добре подредено , че всяка фраза ви издава. Това е недостатък и на много романи. Писателят прави неимоверни усилия да
се разгорещи; а читателият остава студен. Умението да се изразяваме ни дава възможност да проявим чувствителност, лесно пролетите сълзи допълват впечатлението; желанието се смесва в погледа с нежността и най-сетне несвързаните думи понякога по-добре ни придават този израз на смущение и обърканост, в които всъщност се състои любовното красноречие..'
'Излишенства можем да си позволяваме само с онези, които възнамеряваме скоро да изоставим. Той, миличкият, не знае това, но за негово щастие аз го зная и заради двамата.'
'...Човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.'
vessy :)
10-20-2012, 14:27
Аз ще цитирам смешни за мен цитати, но понеже много ми харесват реших да ги споделя:
"Повечето хора използват моливите за писане докато Деймън отписва хората с тях"
"Какво значение има?! Ти и трезва не можеш да караш"
Dark_Vampire23
11-01-2012, 06:18
^^^^^От къде са????
mrankoniiii
11-01-2012, 16:33
И смисълът на целия живот се опира на две думи: Чакай и се надявай
краят на Граф Монте Кристо
lifeisntfair
11-09-2012, 19:26
Ох, имам много!! Повечето, които помня, са от Хари Потър, но като си спомня ще кажа и други.
"Щастието може да се намери, дори и в най-мрачните времена, ако някой си спомни, да включите светлината." - Албус Дъмбълдор, Хари Потър и Затворника от Азабан, J.K. Rowling.
"Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася към подчинените си, а не с равните нему." - Сириус Блек, Хари Потър и Огнения Бокал, J.K. Rownling.
"Разбира се, това се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, за Бога, това трябва да означава, че не е реално" - Албус Дъмълдор, Хари Потър и Даровете на Смърта, J.K. Rowling
helinayhan
12-25-2012, 17:47
" Утре ще му мисля!" Скарлет от "Отнесени от вихъра";
" Скарлет: - Обичам те!
Рет: - Там ти е бедата! "
Colouring
12-26-2012, 20:01
"Мнозина от нас понякога отварят очи на разсъмване след някоя от ония безсъници, пораждащи едва ли не копнеж към смъртта, или след изпълнени с ужас и нечестиви трепети нощи, когато сред мозъчните гънки вилнеят видения, по-страховити дори от действителността, гротескно отчетливи и ярки, придаващи дълговечна жизненост на готическото изкуство, което тъй силно привлича хората с болезнена чувствителност. Постепенно бледите пръсти на зората се прокрадват през сякаш потръпващи завеси. Безмълвни сенки, причудливи черни образи пропълзяват в ъглите на стаята и остават спотаени там. Отвън птиците започват да пърхат сред листата на дърветата, дочуват се стъпки на отиващи на работа хора, а също воят и стенанията на вятъра, който слиза от хълмовете и броди около смълчаната къща, сякаш се бои да не разбуди заспалите, макар че трябва да призове съня от неговата пурпурна пещера. Един след друг воалите на мрака се отмятат, предметите бавно, постепенно възстановяват своите предишни очертания и зората възвръща на света неговия предвечен вид. Избледнелите огледала възстановяват способността си да отразяват живота. Угасените свещи стоят там, където сме ги оставили, а до тях е опряна книгата с още недоразрязани страници, която сме чели, или увехналото цвете от снощния бал, или писмото, което не сме отворили поради някакви опасения, или пък сме препрочитали многократно. Освободен от призрачните сенки на нощта, при нас се връща истинският, добре познат живот. Трябва да го възобновим оттам, където сме го оставили, и в нас се прокрадва ужасното чувство за необходимостта да продължим своето съществуване в скучния кръговрат на еднообразни привички, или безумното желание някоя сутрин да отворим очи и да видим, че докато сме лежали в мрака, за наша радост светът е бил прекроен в свят с нови форми и цветове за предметите, с нови тайни, свят, в който няма място за миналото или ако има, то не предизвиква у нас съзнателното усещане за неизпълнен дълг или съжаление, защото дори споменът за радостите е горчив и възпоменанията за насладите са мъчителни."
Много съжалявам за дъъъъъъъъъъъългия цитат. Който иска, да го прочете.
"Когато сме щастливи, ние сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи"
Книгата се казва Пътешествие под звездите на Филип Жак.Като цяло има много цитати които са ми любими но това най-ме радва- "Можех да си представя това приключение,но предпочетох да го изживея"
Pesho0«●»♥™
01-11-2013, 16:46
Книгата се казва Пътешествие под звездите на Филип Жак.Като цяло има много цитати които са ми любими но това най-ме радва- "Можех да си представя това приключение,но предпочетох да го изживея"
http://cdn.memegenerator.net/instances/400x/33118197.jpg
Луд фен съм на О.Уайлд
"The only way to get rid of temptation is to yield to it."
The only thing worse than being talked about is not being talked about.
forside1
01-16-2013, 11:50
"Аз земното изгубих - спечелих небесата." Пейо Яворов
Gerincettto
02-06-2013, 08:03
Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й. — Мъртвата зона
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече. — Проклятието
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Александър Дюма-баща "Граф Монте Кристо"
Една книга на китайски да прочетете, то сигурен съм, ще публикувате цитат на китайски.
gugenceto2
02-06-2013, 12:53
you're a wizard harry! xD
SupremeFool
02-07-2013, 11:33
Нямаш право да избор дали да бъдеш наранен- сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
- Джон Грийн
Delvecchio
02-07-2013, 12:40
...а най-лошо е другари,да си свиня и да няма кой да ти забърка :D
"Всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да виним другите за нищо" - 11 минути, Паулу Коелю
"Любовта ни свързваше, въпреки че живота ни тласкаше към все по-отдалечаващи се един от друг пътища" - Захир, Паулу Коелю
"Днес хората знаят цената на всичко, но не умеят да измерват истинската стойност" - Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд
"Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!" - Птиците умират сами, Колийн Маккълоу
"В живота е ВАЖНО да се слага достоен завършек на нещата. Само тогава можем да продължим напред. Иначе остават думи, които е трябвало да кажем, но така и не сме казали и душата ни тегне от угризения." - Животът на Пи, Ян Мартел
Amore-Mio*
04-14-2013, 06:40
Една книга на китайски да прочетете, то сигурен съм, ще публикувате цитат на китайски.
Уча китайски.
Чела съм книги на китайски.
И каква беше връзката?
Amore-Mio*
04-14-2013, 06:48
Колко често в живота ни е случва така, че злото, от което най-много се опасяваме и което ни се струва най-голямото на света, щом ни сполети, се оказва всъщност единственото средство за спасението ни от злощастието, в което сме попаднали! - "Робинзон Крузо", Даниел Дефо
Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си.
"Алхимикът", Паулу Коелю
Знам, че беше отчаян. Това кара хората да вършат всевъзможни безумия.
"Сойка - присмехулка" /Трета книга от Игрите на глада/, Сюзан Колинс
Да се насиля да нарека с думи това, което изгубих? Но каква е ползата? Това нещо вече го няма. Няма го! Каквото съществуваше между нас, вече го няма!
"Сойка - присмехулка", Сюзан Колинс.
Amore-Mio*
04-15-2013, 10:52
Ако човешкото сърце, когато се изкачва по стъпалата на любовта, понякога спира да си почива, то рядко спира, когато слиза по стръмното нанадолнище на омразата.
"Дядо Горио", Оноре дьо Балзак
lux_aeterna
05-19-2013, 15:03
"Хората изчезват, когато умрат. Техният глас, смях, топлина на дъха им. Тяхната плът. Евентуално костите им. Целият спомен за живота им прастава да съществува. Това е ужасно и така естествено. Все пак за някои има изключение от подобна анихилация. Защото те продължават да живеят в книгите, които са написали. Ние можем да ги открием. Техният хумор, тонът на гласа им, настроенията им. Чрез написаната дума те могат да ви ядосат или да ви направят щастливи. Могат да ви успокоят. Да ви объркат и смутят. Да ви променят. Могат да направят всичко това, въпреки че са мъртви. Като фосили, като вкаменелости или насекоми в кехлибар, като трупове, замръзнали в леда, онова, което според законите на природата би трябвало да изчезне и да си отиде, благодарение на чудото на мастилото и хартията е останало съхранено. И това ако не е магия!"
-Даян Сетърфийлд "Тринайсетата приказка"
"Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта" - "Бел ами" - Мопасан
-Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. - Елин Пелин
-Освен ако някой като теб не се загрижи, не ни чака нищо добро, а само грижи.
-Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг...
има и още много хубави, за които се сещам, но не ми се търси ^^
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост,
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!
Уилиам Шекспир "Сън в лятна нощ"
Докато го четях точно този цитат, точно тази част ми хареса, особено последното изречение ...
" Лудите, лудите, те да са живи"
Иван Вазов "Под игото"
" Лудите, лудите, те да са живи"
Иван Вазов "Под игото"
http://i.imgur.com/UkjxfeO.jpg
http://i.imgur.com/luQTUXw.jpg
Supermassive____
06-08-2013, 17:33
"Аз не отстъпвам, а само правя крачка назад, за да се засиля по-добре и свеждам глава, за да съборя противника. Така прави всеки разгневен овен."
Stellichka
06-24-2013, 14:37
"If we burn,you burn with us !"
"Муканина извади сиренясалата си патка и започна да друса Рада Госпожина, както турчин брат си в пиянска оргия". -"Под Игото" Hustler edition
InspireMe
06-24-2013, 18:41
"В края на краищата няма светлина без мрак, няма смелост без страх, няма близо без далече — нищо не може да съществува без своята противоположност."
"Писма до Клаудия", Хорхе Букай
" В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш."
Ърнест Хемингуей
"Мястото си може да смениш, но времето никога. ....
Спомените бяха нейното време."
"Името" - Христо Карастоянов
"Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее!"
Не е от книга, а от есе на Георги Марков.
Pedigree
07-01-2013, 12:05
„ Сексът не е за хора със скрупули. Сексът е обмяна на сокове, флуиди, слюнка, дъх и силни миризми, урина, семенна течност, лайна, пот, микроби, бактерии. Или не е. Ако е само нежност и небесна духовност, то тогава остава стерилна пародия на това, което би могъл да бъде. Едно нищо.”
Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия")
"Аз го действам по-просто. Имам предвид по-просто за мене, а не за момичето, защото точно за нея всичко това не е толкова лесно. Аз правя всичко възможно, за да ме напусне тя. Започвам да играя ролята на негодник, което не е лесно, когато по душа не си такъв. Но ти искаш да излезеш от водата сух, не искаш да преживяваш разни сцени и изясняване на отношенията, дори може да си изпросиш някой шамар и всичко, което желаеш момичето да те разкара и колкото по-кратка се окаже фразата, толкова по-добре за тебе. Всъщност никога не е кратко. Винаги продължава дълго. По вина на госпожицата. Излишно е да споменавам, че шамари така и никога не ми се разминаха. Когато най-накрая осъзнаеше с какъв негодник си има работа, тя изригваше в неудържим водопад от обвинения, които ми разкриваха толкова странни черти от моето "аз", че ми беше невъзможно да разбера само едно - защо, гълъбче, толкова време се влачи с изрод като мене?
И знаете ли какво? Няма абсолютно никакъв смисъл да задавате подобен въпрос на разлютеното момиче. Отговорът винаги ще звучи така: "Мислех си, че мога да те направя по-добър!""
Юрий Винничук ("Пролетни игри в есенните градини")
paradosou
07-01-2013, 13:49
"Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но ЖИВЕЙТЕ!"
"Граф Монте Кристо", Александър Дюма
"Дон Жуан е красив в своята неустрашимост пред житейските изпитания. Той съвсем не е наконтен хубавец. Нито пък Херкулес. Той е строен като тореадор, почти хлапак. Подобно на тореадор се сражава с бика, но сам той не е бик. Ръцете му са нервни - изящни, но не изнежени. Постоянно се налага въпросът: мъж ли е той? Той би могъл да бъде танцьор. Неговата мъжественост се движи близо до границата с женствеността. За него тя не е нещо самопонятно, а е по-скоро някакво скъпоценно притежание, което няма защо да се замества например с войнишка поза. Но Дон Жуан трябва постоянно да защитава своята мъжественост, понеже тя е застрашена. Лицето му - какъвто и вид да има - се отличава с будния поглед на човек, над когото е надвиснала опасност.
Такива хора са склонни към радикализъм.
Що се отнася до неверността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан - това означава следното: не заради новата страст той изоставя предишната; отблъсква го всичко, което не отговаря на истината. Той изоставя всяка жена не от любов към следващата, а от любов към нещо по-възвишено от жената - например геометрията. Неговата невярност произлиза не от някакъв прекалено мощен нагон, а от страха да не се самоизмами, да не изгуби себе си - това е будният страх от женственото у самия него.
Дон Жуан несъмнено е Нарцис. Всъщност той обича само себе си. Легендарното число на неговите любовници (1003) не действа отблъскващо само защото предизвиква смях, а буди смях, понеже се пресмята нещо там, където същността съвсем не е в бройката. Преведено в думи, това ще рече: Дон Жуан остава винаги сам.
Дон Жуан, който не убива, е немислим, дори в рамките на една комедия. Смъртоносното му е така присъщо, както детето на жената. Учудващото е, че сме склонни да не го виним и за убийствата му, за тях му държим по-малко сметка, отколкото на един генерал. А съвсем недребните му престъпления, за които би трябвало да го осъди всеки почтен съд (следователно и почитаемата публика), някак се изплъзват от нашето възмущение. Едва ли можем да си представим един Дон Жуан, който завършва дните си в затвора! Негов затвор е светът; или казано по друг начин: Дон Жуан ни е интересен само доколкото е в състояние да се измъкне от нашия упрек - като метеор, като сгромолясване мимо волята му, като сблъсък, чиито гибелни последици показват колко сме далеч от рая.
Ако живееше в наши дни, Дон Жуан (какъвто аз си го представям) би се занимавал навярно с ядрена физика: за да познае истината. Ала конфликтът му с женското начало, тоест с безусловния стремеж да се съхрани животът, би останал същият. И като атомен физик той рано или късно ще се изправи пред избора: смърт или капитулация - капитулация на онзи мъжки дух, който, останал самовластен, очевидно е готов да взриви мирозданието, щом придобие техническата възможност за това.
Зад всеки Дон Жуан дебне скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозевки, а с лудории - скука на духа, който жадува абсолютното, но се е убедил, че никога не ще може да го постигне. Накратко, това е великата скука на меланхолията, горестта на едно сърце, в което отмират желанията, тъй че единственото, което му остава, е остроумието. Един Дон Жуан без остроумие би се обесил.
Отчаян от невъзможността на своето съществование, при което тя се проявява не като метафизична гръмотевична буря, а като обикновена скука, сега вече самият Дон Жуан инсценира легендата за низвергването си в ада. Наистина той я показва като опера, като измама, чрез която иска да се спаси; представя я като изкуство, което само приема вид на нещо абсолютно; превръща я в поезия... Ала в последна сметка се оказва, че тази легенда, с която той се надсмива над целия свят, е всъщност само външен, зрим израз на неговия действителен, вътрешен и иначе невидим, безизходно истински край."
*последното е част от есе, умишлено не съм поместила всичко. Страхотно ми хареса, адски погълната бях докато го четох))
cookie78
07-03-2013, 10:32
~Вивиан е влюбена в теб - прошепна ми Педер.
- Наистина ли?
- Да. Наистина.
- Страхотно! Откъде знаеш?
- Преброих всички пъти, в които те погледна.
- Наистина ли?
- 68 пъти, Барнум...
- А теб не те ли погледна? - прошепнах аз.
- Само 42 пъти.Ти водиш, Барнум.
-Полубрат, Л.С. Кристенсен
Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата. - Ловецът на хвърчила
Това е бедата на хората, които казват истината. Мислят си, че и другите са като тях. Из “Ловецът на хвърчила”
"Имаше едно време един невидим мъж... който страшно се беше уморил да бъде невидим... Всъщност, той не беше невидим наистина... Просто хората бяха свикнали да не го виждат... А ако никой не те вижда... теб има ли те въобще?" - Часът на чудовището
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех. - Алхимикът
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота. - Алхимикът
AnarchyBoy
07-04-2013, 02:14
"Еб*л съм му капаците, Скачай вътре пък каквото ще да става" - Лъжите на Локи Ламора <3
"You're a wizzard Harry!" - Harry Potter 8-)
Flowerlight96
07-12-2013, 19:16
Карай напред!С тежка стъпка,ако е необходимо или с лека,ако е възможно,обаче карай!Карай въпреки всички пречки и спечели борбата! -Коя борба? -Тази,която всеки е захванал,когато е станал човек!Карай все напред!-Дейвид Копърфийлд
noworries
08-05-2013, 22:45
Не бих казала любим цитат,но е последния,който ми се хареса:
"Попита ме нещо. И май ще трябва да ти отговоря. Не знам дали ще е хубаво, или не. Ти не си умен. Не знаеш какво искаш. Нямаш нужната бруталност. Оставяш се другите да те мачкат. Понякога ми се струва, че си слабак, който и на кучешко лайно не може да заприлича. Доволен ли си от този отговор? Тебе обичам повече. Винаги съм те обичал повече. Навярно не е добре да ти го казвам, но е така. Повече те обичам. Инак защо бих си давал труд да те нагрубявам?" Джон Стайнбек — "На изток от Рая"
perry_the_platypus
08-06-2013, 05:32
"Y'all smoke to enjoy it. I smoke to die." - Looking for Alaska
Colouring
08-25-2013, 08:48
„- За света аз не зная нищо.
- Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнадесет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнадесет.”
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри
„Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект?”
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри
^Tолкова хубави цитати има от тази книга..
"Някой някъде отново трябваше да започне да спасява човешките ценности, да ги спасява и да ги съхранява — в книги, грамофонни плочи, в главите на хората, по какъвто и да било начин, стига те да се намират далеч от молците, от плесента, от ръждата, от гниенето и от хората с клечки кибрит в ръце."
"451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри
“-За какво съм ти аз?
- За цял живот.
Отстрани погледнато,не беше голяма красавица.Но аз не я гледах отстрани.
А право в очите."
М.Шолохов/"Съдбата на човека"
/книгата не съм я чела, ей сега мернах само цитата и ми хареса, затова го поствам
"Необходимо е обаче човек да умее добре да прикрива в себе си тази лисича природа и умело да се преструва,защото хората са толкова глупави и дотолкова са погълнати от текущите нужди,че който иска да мами,всякога ще намери някой,който да се остави да бъде измамен."
Николо Макиавели "Владетелят"
benivasileva
09-14-2013, 06:45
"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си", помисли си той и ускори крачката, поглеждайки отново към слънцето.
"Алхимикът" Паулу Коельо
На ония, които бяха там и сега ги няма.
На тези, които бяха там и са живи и до днес.
На него. И най-вече на нея.
Цар Плъх - Джеймс Клавел
“And this I believe: that the free, exploring mind of the individual human is the most valuable thing in the world. And this I would fight for: the freedom of the mind to take any direction it wishes, undirected. And this I must fight against: any idea, religion, or government which limits or destroys the individual. This is what I am and what I am about.”
от "На Изток от Рая" :)
...Rammstein...
09-21-2013, 18:05
"Безумец бях, че в деня, когато реших да отмъстя, не си изтръгнах сърцето"
"Прощава ви се, но женското сърце е така създадено, че колкото и да е изсушено от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодоносно и засмяно кътче, отредено от бога за майчината любов. Прощава ви се..."
И двете са от "Граф Монте Кристо"
Мъжете се правят на мъжкари, а са непохватни и плахи, докато момичетата са свенливи,схванати и комплексирани от мисълта да не ги помислят за нимфоманки.
'Любовта трае три години' Фредерик Бегбеде.
войната е мир
свободата е робство
невежеството е сила
Ох, те са много по принцип, но сега ще споделя три:
1. https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/1236651_10201040001138248_1370508386_n.jpg
2. "От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, а аз се задъхвам от отсъствието й. Сам като Снежния човек - бродя в мислите си, и няма подслон, и няма..."
3. "Качих се на самолета със свръхбагаж тъга."
BloodyDreamer
09-22-2013, 19:38
"The king, the priest, the rich man - who lives and who dies? Who will the swordsman obey? It's a riddle without an answer, or rather, too many answers. All depends on the man with the sword.'
'And yet he is no one,' Varys said. 'He has neither crown nor gold nor favor of the gods, only a piece of pointed steel.'
'That piece of steel is the power of life and death.'
'Just so ... yet if it is the swordsmen who rule us in truth, why we pretend our kings hold the power? Why should a strong man with a sword ever obey a child king like Joffrey, or a wine-sodden oaf like his farther?'
'Because these child kings and druken oafs can call other strong men, with other swords.'
'Then these other swordsmen have the true power. Or do they?Whence came their swords? Why do they obey?' Varys smiled. 'Some say knowledge is power. Some tell us that all power comes from the gods. Others say it derives from law. Yet that day on the steps of Baelor's Sept, our godly High Septon and the lawful Queen Regent and your ever-so-knowledgeable servant were as powerless as any cobbler or cooper in the crowd. Who truly killed Eddard Stark, do you think? Joffrey, who gave the command? Ser Ilyn Payne, who swung the sword? Or ... another?'
Tyrion cocked his head sideways. 'Did you mean to answer your damned riddle, or only to make my head ache worse?'
Varys smiled. 'Here, then. Power resides where men believe it resides. No more no less.'
'So power is a mummer's trick?'
'A shadow on the wall,' Varys murmured, 'yet shadows can kill. And ofttimes a very small man can cast a very large shadow.'"
-George Martin, A Clash of Kings
“I miss you deeply, unfathomably, senselessly, terribly.”
"Sometimes the sun shines and it still rains. The weather changes all the time. You can too."
"When you come out of the storm, you won’t be the same person who walked in. That’s what this storm’s all about."
"Stuff your eyes with wonder."
benivasileva
09-27-2013, 07:22
-От всички начини, които човек е измислил, за да си вреди, най-лошият е чрез любовта. Вечно страдаме заради някого. който не ни обича, заради някого, който ни е изоставил или не иска да ни остави. Ако сме сами, страдаме, защото никой не ни обича, ако сме женени, превръщаме брака в робство.Ужас!
"дневникът на един маг"-Паулу Коельо
В края на крайщата как да знаем, че 2 и 2 правят 4? Или, че силата на гравитацията работи? Или, че миналото е непроменимо? Ако както миналото, и външния свят съществува само в съзнанието, и ако самото съзнание може да бъде овладяно - тогава какво?
1984, Оруел
Who would bring light must endure burning.
(Който иска да донесе светлина, трябва да издържа на изгаряне. ... ух че многословно :( )
--David Zindell, Requiem for Homo Sapiens
" В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш."
Ърнест Хемингуей
Това ме подсети за нещо на Лоис Макмастър Бюджолд, в една от книгите за Майлс Воркосиган. Когато негова приятелка си изясняваше отношенията с него, той обясни защо не е „прекрачвал границата“ така (по памет):
„Човек лесно си намира нова любов, трудно – стари приятели.“
... Бюджолд е по-яка от Хемингуей any day. :P
(Някой сеща ли се коя е книгата?)
Colouring
10-01-2013, 05:51
"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил - безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия…"
И нещо весело:
… Веднъж Руфо донесе в къщи малко котенце. Още слепичко. Погали го между ушенцата и го мушна под възглавницата.
– Да си на топло – метна му и юргана той. После отиде в млекарницата и поиска прясно мляко.
– Добре – рече бабчето. (...) – Имаш ли пари?
Ех!
Ако беше сънувала какво я чака, бабчето нямаше да отиде на работа. Ей тъй: щеше да си лежи в леглото, завита през глава, и да не шава. Разбира се, можеше да стане за малко – колкото да превърти два пъти ключа на вратата и да го хвърли през прозореца, та да не се изкуши по някое време да излезе.
Но, горката, нищо не подозираше и остави дето отвори магазина точно в шест часа, ами отгоре на това сега се усмихваше на Руфо.
– Е, къде са парите? Или си ги загубил, а?
Руфо пристъпи към нея и без заобикалки попита може ли под възглавница да се държи слон. Да, да, слон. Бабчето примигна, погледна вентилатора над вратата и сниши глас.
– Не.
– А сляпо котенце?
– Да.
– Котенцето пари яде ли?
– Не.
– А мляко?
– Да.
– С лъжица ли?
– Не.
– С биберон?
– Да.
Руфо извади от джоба си червен биберон, помами с пръст бабчето да си подаде ухото и прошепна:
– Аз имам и биберон, и сляпо котенце. Значи какво ми трябва – мляко или пари?
– Мляко.
– Тогава за какво говорим?
Бабчето отново се втренчи във вентилатора, който се въртеше ту наляво, ту надясно (вероятно и той се беше объркал от въпросите на Руфо) и смънка:
– Наистина, за какво говорим?
И тъкмо да му подаде млякото, в магазина влезе една лелка, у която всичко беше закръглено, сякаш очертано с пергел. И думите също:
– Бутилчица прясно млечице, моля!
Бабчето не сваляше очи от вентилатора.
– Имате ли сляпо котенце? – тихо попита тя.
– Не.
– Тогава няма мляко!
(„Руфо, червенокосия (http://chitanka.info/text/402-rufo-chervenokosija)“, Иван Мариновски)
Кал, това наистина е весело. :D Моят любим цитат от книга е :
"Просто ще повторя, което казах по-горе: той тръгна по този път само затова, защото по него време едничък този път го порази и му разкри отведнъж пълния идеал за изхода на душата му, която се стремеше от мрака към светлината. Прибавете също, че беше младеж донякъде вече от нашето последно време, тоест честен по природа, стремящ се към правдата, търсещ я и вярващ в нея, а повярвал, той искаше веднага, с всичката сила на душата си, активно да я осъществява, искаше незабавен подвиг с категоричното намерение да пожертвува всичко за този подвиг, дори живота си. Макар за нещастие тези младежи да не разбират, че да пожертвуваш живота си, е може би най-лесната от всички жертви в множество подобни случаи и че да пожертвуват например от буйната си младост пет-шест години за мъчно и тежко учение, за наука, макар само за да удесеторят в себе си силите за служене на същата тази правда и на същия подвиг, който са възлюбили и са решили да извършат — такава жертва на мнозина от тях почти никак не е по силите." ( за Алексей Карамазов) - "Братя Карамазови" Ф. Достоевски
Понеже съм на веселата вълна - нещо от John C. Wright, The Phoenix Exultant:
She said, “Look me right in the eye, and tell me you don’t love me, and I’ll go.”
He stared at her. “Miss, I do not love you.”
“Don’t give me that rot! I’m coming with you, and that’s final!”
“Daphne, you just said that if I said…”
“That doesn’t count! I said look me right in the eye! You were staring at my nose!”
cookie78
10-13-2013, 09:58
-Водка ли е?-попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
-Но моля ви, кралице-изхриптя той,-как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
(Майстора и Маргарита, Михаил Булгаков)
vampireladyaliss
10-13-2013, 10:54
“I was dead until you found me, though I breathed. I was sightless, though I could see. And then you came...and I was awakened.”
― J.R. Ward, Lover Awakened
"Образованието...може да превърне агресията в жар, упоритостта - в обвързване, и променливостта - в страст. "
"Теория на хаоса", Джонатан Раб
" Можем да бъдем капитани на съдбата си, мислих си аз, но не и нейни господари. Или, както ми каза един стар инструктор по плаване, когато бях момче: "Времето Бог ти го праща, момчето ми. Какво ще направиш с него или какво то ще направи с теб, зависи от това колко добър моряк си."
"Златният бряг"- Нелсън Демил
"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения! :wink:
benivasileva
10-18-2013, 08:01
"Да научиш, не значи да знаеш, Има знаещи и учени-паметта създава едните, философията другите"
"Граф Монте Кристо"
Colouring
10-18-2013, 08:23
"Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим..."
"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу
" Можем да бъдем капитани на съдбата си, мислих си аз, но не и нейни господари. Или, както ми каза един стар инструктор по плаване, когато бях момче: "Времето Бог ти го праща, момчето ми. Какво ще направиш с него или какво то ще направи с теб, зависи от това колко добър моряк си."
"Златният бряг"- Нелсън Демил
"Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства?
Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш".
Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство."
Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"
Не е истина, че човекът, който Ви обича не може да ви напусне! Може! Повярвайте! Може! Ще го направи рано или късно, осъзнавайки, че отношенията му с Вас не му носят радост и щастие, че отдавайки Ви се целият, готов е на всичко заради Вас и жертвайки много, за да бъде с Вас, не получава нищо в замяна, че Вие го разочаровате, че Вие, когато Ви е издигнал на пиедестал, не сте му подали ръка и не сте... го поставили заслужено на този пиедестал до Вас... А всъщност благодарение на него Вие стоите на този пиедестал... Той знае, че Вие нищо не трябва да му давате в замяна, че Вие не сте длъжен да го издигате до своето, създадено Ви от него, равнище, че Вие не сте длъжен да рискувате заради него дори най-малкото, затова за него такива отношения стават непоносими... Той ще Ви напусне тогава, когато разбере, че означава за Вас по-малко, отколкото Вие за него... Няма да Ви каже нищо, няма да Ви упрекне в нищо, Вие дори нищо няма да заподозрете... Та нали да се изисква или дори да се моли за взаимност, любов и разбиране е глупаво и нелепо... Той ще си отиде тихо, мълчаливо и най-страшното - внезапно... А още по-страшното е това, че такива хора никога не се връщат обратно.
Оскар Уайлд.
Благодаря за цитата от Букай. Веднага го препращам към нуждаещи се приятели. ;)
аспиринче
11-02-2013, 16:03
"Нищо не може да изгори така, както студът" - Игра на тронове
"Страхът сече по-дълбоко от меча" - Игра на тронове
benivasileva
11-04-2013, 08:24
"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."
"Алхимикът"
Starless
11-06-2013, 16:42
“Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.”
― John Green, The Fault in Our Stars
"Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина."
Из "Мъже" от Цвета Стоева
Един задочен диалог:
– Ех, тази истина... – тежко въздъхна старият шаман. – Колкото повече остарява човек, толкова пό му се струва, че истината за хората не е нищо друго освен гледната им точка за същността на нещата в отдалечеността на времето. Истината, драги Сонк, се преобразява заедно с растящото желание на хората да я открият. Тя винаги навлича нови премени, за да бъде в хармония с обновените представи за дълг, чест и достойнство... Истината много прилича на пречистващия тропически дъжд, дето се излива всеки ден по едно и също време на моя остров, Сонк. Тъкмо си решил, че си уловил в шепите си частица от него, и току забележиш, че водата се процежда между пръстите ти, но не се отчайваш, защото утре пак ще завали. Извечното желание на хората да уловят водата е родило бентовете, Сонк, а стремежът им към истината – философията. Но и водата, и същността на нещата постоянно ни се изплъзват, защото и те, и нашите представи за тях непрекъснато се обновяват. Философията не е нищо друго освен опит да построиш бент с надеждата да задържиш малко обновлението на нещата, за да можеш да ги опознаеш. Затова и Хераклит мъдро е рекъл: „Не може да се влезе два пъти в една и съща река!“.
В срещите с учениците си Стария отец често ги предупреждаваше за онова, което разглеждаше като фундаментална философска грешка на човека: възприемането на света като разграничен на индивидуални и отделни неща. На всичките си равнища, казваше той, от фотоните до философските фантазии и съзнанието на живите организми, действителността е течна и се лее навсякъде като огромна блестяща река. Глупаво и безплодно е да я разделяш на части и да я ограничаваш в категории, създадени от ума — това е все едно да се опитваш да уловиш лъч светлина в тъмна дървена кутия. Тази склонност за категоризиране е истинското падение на човека (...) безкрайното става крайно, доброто се противопоставя на злото, мислите закостеняват във вярвания, радостите и откритията се превръщат в ужасна убеденост, човек се отчуждава от онова, което възприема като други начини и други неща, и накрая разделя самия себе, тялото срещу душата. Според фравашите неразбирането на реалния свят е източник на всички страдания. То обвързва човешките същества с илюзията и ги кара да се вкопчват в живота не такъв, какъвто е, а какъвто им се иска да бъде. Тъй като винаги търсят смисъла, винаги се стремят да направят живота си безопасен и уютен, човешките същества не живеят истински.
Има и десерт :D:
– Не е достатъчно да търсиш истината, колкото и благородно да е това пътуване. Истината никога не е достатъчна, никога, никога! Ако станеш пилот, ако стигнеш до центъра на Вселената и зърнеш звездите и тайните истини, ако по някакво чудо видиш Вселената каквато е, това не е достатъчно. Трябва да успееш да кажеш „да“ на онова, което видиш. На всички истини. Независимо от страха или болката, да кажеш „да“. Що за човек би могъл да каже „да“ в лицето на истината? Така е, да: аз ще те науча на асаря. Всепотвърждаващият е човекът, който може да гледа злото, болестта, страданието, всичките най-ужасни въплъщения на Вечното Не, и да не полудее. Величавият дух е този, който може да утвърди истината на Вселената. (...) О, Данло, кой има волята да стане асаря?
DeniStark
11-28-2013, 16:12
“I am haunted by humans.”
― Markus Zusak, The Book Thief
benivasileva
12-13-2013, 17:11
"Ако продължаваш да си жив, то е, защото все още не си стигнал където трябва." - "Мактуб"
“ (...) It is the secret of my long life.”
Ah, thought Tiffany, and she leaned forward.
“The important thing,” said Miss Treason, “is to stay the passage of the wind. You should avoid rumbustious fruits and vegetables. Beans are the worst, take it from me.”
“I don’t think I understand—” Tiffany began.
“Try not to fart, in a nutshell.”
“In a nutshell I imagine it would be pretty unpleasant!” said Tiffany nervously. She couldn’t believe she was being told this.
“This is no joking matter,” said Miss Treason. “The human body only has so much air in it. You have to make it last. One plate of beans can take a year off your life. I have avoided rumbustiousness all my days. I am an old person and that means what I say is wisdom!” She gave the bewildered Tiffany a stern look. “Do you understand, child?”
Tiffany’s mind raced. Everything is a test! “No,” she said. “I’m not a child and that’s nonsense, not wisdom!”
The stern look cracked into a smile. “Yes,” said Miss Treason. “Total gibberish. But you’ve got to admit it’s a corker, all the same, right? You definitely believed it, just for a moment? The villagers did last year. You should have seen the way they walked about for a few weeks! The strained looks on their faces quite cheered me up!”
(The Wintersmith, Terry Pratchett)
"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
- Стивън Кинг, "То"
"Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твои!"
- Джон Стайнбек, "За мишките и хората"
"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо."
- Маргарет Мичъл, "Отнесени от вихъра"
"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото й пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът...Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."
- Й. Ламбрев, "Усещане за жена" (любим цитат, на който попаднах случайно преди време в нета)
benivasileva
12-24-2013, 16:36
"Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно."-Гордост и предразсъдаци
"У всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвуршенство, което и най-високото образование не би могло да заличи"-Гордост и предразсъдаци
"Който е в безисходица не може да пилее време за превземки, присъщи на заможните"-Гордост и предразсъдаци
benivasileva
12-24-2013, 16:39
"Сега копнееше за любовта му-сега, когато нямаше надежда да я има. Искаше да получи вест от него, когато вероятността да ù пише бе напълно загубена. Уверена бе, че ще е щастлива с него, когато стана ясно, че никога не ще се видят" - Гордост и предразсъдаци
"Листaтa шумолят под крaкaтa ми, докaто крaчa към къщи. Някои сa упорити, вкопчили сa се в клоните, но вятърът успявa дa обрули и тях. Един жълт лист се върти и тaнцувa към земятa точно пред мен.
Стрaнно, колко крaсивa може дa бъде смърттa. " чужди очи
"A според мен смърттa не ознaчaвa едонствено зaгубa. Нaпротив, тя е нещо, което присъствa осезaтелно. Крие се в прострaнството между пръстите. В спомените ти. Във всичко, което мислиш и кaзвaш, и чувствaш, и желaеш. Винaги е до теб. "
чужди очи
benivasileva
12-28-2013, 10:33
"Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта" - "Бел ами" - Мопасан
"Разбира се, че се случва вътре в главата ти, но защо това да означава, че не е истинско?" - "Хари Потър" - Албус Дъмбълдор
SHPAIdURmeN
12-29-2013, 21:50
" И Тошко взе, че пръдна" :-D
"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения! :wink:
не е ли на никола вапцаров - прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
или се бъркам
anonymous708973
01-02-2014, 19:11
Мда, смятай колко й е любимо.
blondeVIP
01-03-2014, 19:11
"- Значи вярата е въпрос на случайност ?
- Едва ли. Вярата е универсална. Конкретните ни начини за нейното разбиране са условни. Едни се молят на Исус , други ходят в Мека ,
трети изучават елементарните частици. В края на краищата всички
просто търсим истината, която е по-голяма от нас.
На Лангдън му се искаше студентите му да могат да се изразяват тол-
кова ясно.
- Ами Бог ? – попита професорът. – Вярвате ли в Бог ?
Виктория дълго мълча.
- Науката ми показва, че Бог трябва да съществува. Разумът ми
твърди, че никога няма да разбера Бог. Сърцето ми казва, че не съм
създадена за това."
Шестото Клеймо, Дан Браун
"...беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири и много ревнива, за да му прости!"
Тютюн, Д. Димов
"Недей да съжаляваш мъртвите. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов."
Х. Потър 7
"Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко."
Лавина, Бл. Димитрова
benivasileva
01-06-2014, 18:22
"Словото, според скромното ми мнение, е нашият най-неизчерпаем източник на магии, защото може едновременно да нанася и лекува рани" - Хари Потър - реплика на Дъмбълдор
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
...
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
...
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
„Стопанинът замина за Америка.“
benivasileva
01-07-2014, 19:00
Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължила дасъществувам. Акопък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени-много добре съзнавам това-тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността-извор намалка видима радост, но необходима. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми-не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо...
Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоята слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани.
За усмивка преди лека нощ:
– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка.
Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и, изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.
(Геновева Детелинова, „Приказка за магьосници, физици и дракон“)
benivasileva
01-11-2014, 09:21
"Коварството и насилието са оръжие с две остриета. Те нараняват по-тежко онизи, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятели." - Брулени Хълмове
– Хари… Що се грижиш за мен? Кажи де. Вече нема да те изтропам.
Хари се поколебава за миг. Не му се случва често.
– За да има смисъл.
– Къв смисъл?
– Смисъл да ме има.
Стеф гледа недоумяващо.
– Съществувам, за да правя каквото трябва – казва след миг забавяне Хари.
– Не сгрявам.
– Всичко се прави заради нещо друго, нали?
Стеф набръчква чело.
– Май да.
– Значи трябва да има едно нещо, заради което да е всичко друго. Най-важното от всичко… Трябва да го откриеш, и да правиш него – а ако те карат да правиш неща, дето му противоречат, да откажеш. Иначе се получава, че трябва да правиш каквото не трябва да правиш. И смисълът се изгубва.
Стеф известно време смила идеята. Май не му е по силите.
– Хари… Сичко ли е толкова гадно?
– Кое всичко?
– Светът. На никой за никой не му пука. Не те ли е шубе от куките, за кеф пречукваш кой щеш… Да не те бех срещнал, немаше да знам, че може иначе. И сега не разбирам що, нали нема вече да мога да се разплатя… Ама поне стоплям, че така е некак по-гот.
Хари мълчи и чопли някаква повредена джаджа. Измъква отвътре платка, ръгва парчета жици на разни места по нея и я закача към нов апарат-сбирщина. Стеф сигурно е много зле – струва му се, че ръцете на Хари се движат невъзможно бързо, направо се размазват пред очите му.
– Ако беше иначе, сега немаше да мра на бунището. Сигурно и ти немаше да си тук, де да те знам… А?
– Сигурно. Или пък нямаше да ме има, или щях да съм друг.
– Щеше да не си различен? Да си кат сички? – внезапно проумява Стеф. – Да не си един на милион?
– Може би.
Стеф мълчи малко. След това поглежда към Хари:
– Да питам нещо… ама нема да ми се хилиш… Идва веднъж в ТВУ-то некъв дъртак, с черна рокля, приказва, че кат умрем, после пак сме щели да се съживим. Щел да помага некъв, дето бил правил вече номера, и се кефел да помага. Ама не се знае кога ще дойде…
– Кой знае – внимателно казва Хари. – Може пък да има кой да помогне.
– Кой бе, ти ли? – захилва се Стеф. – Да не си ти оня? Колко пъти си мрел и си се съживявал?… Па може да е добре да пукна сега. Другите с джаджите всички ги пукясаха – значи номера да ги карат да правят квот си щат става. И скоро ще ги нахакат на всеки. Що иначе са ги измислили?
– Може и да не стане лесно. Компаниите ще се опъват, поне някои. Ще го забавят известно време.
– И после кво? Нема бегане ни от ТВУ-тата, ни по бунищата. Кат военен робот. С блокаж върху анализа на мотивите на задачата. – Стеф не е сигурен кво значи лафът, ама е засукан точно като целия номер с джаджите. – Сержанта натиска копчето, и прайш кво каже… Хич и не ща така. Кво ша прая, ако издрапам?
– Много хора се боят от това, Стеф. Някои имат много пари. Други са отлични спецове по нано. Сто на сто някой, сигурно повече от един, ще направи инакви джаджи. Дето да трепят тези, или да ги обезвреждат… Не се бой. Тази схватка е стара като света, победа в нея не е имало никога. И никога няма да има.
(Григор Гачев, „Бунището (http://choveshkata.net/blog/?p=4026)“)
Yoo reTo G
01-17-2014, 17:13
ot Malkiq princ e .
Mirrela.
01-19-2014, 13:24
Ах...
Аз... просто...не мога да живея повече със себе си. Завистта и злобата ме убиват бавно и мъчително...
.. Не съм сигурна от коя книга е.
Mirrela.
01-19-2014, 13:34
Ще постна и момент от една моя любима книга от детството, а именно "Пипи Дългото Чорапче"...
"-То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!"
benivasileva
01-20-2014, 18:38
"Прекарваш целия си живот, затворен в лабиринт, размишлявайки как един ден ще се измъкнеш и колко страхотно ще е навън, и представата за това бъдеще ти помага да продължиш напред, но така и никога не го правиш. Просто използваш бъдещето, за да избягаш от настоящето."
"Не разбираш ли кого обичаш, Шиши? Обичаш момичето, което те кара да се смееш, показва ти порно и пие вино с теб. А не тази луда мрачна идиотка."
И двете са от Къде си, Аляска?"
От всички неволи, които човек трябва да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.
Халед Хосейни
“Хиляда сияйни слънца” (любимата ми книга. ох... <3)
Съзнание, измъчвано от съмнения, не може да се съсредоточи върху това как да постигне победа. Двама души са равни, и то наистина равни, само ако и двамата са в равна степен уверени.
"Мемоарите на една гейша"
"Всички знаем, че една зимна картина, когато дърветата са загърнати с дебели снежни шалове, е съвършено неузнаваема на пролет. Но никога не си бях помисляла, че подобно нещо е възможно да се случи и със самите нас. Когато за пръв път чух за случилото се със семейството ми, бях сякаш покрита със снежно одеяло. Но с времето ужасяващата студенина се бе стопила, за да разбули пейзаж, какъвто преди не бях виждала и в мечтите си. Не знам дали ме разбирате, но в навечерието на моя дебют съзнанието ми бе като градина, в която цветята едва започваха да покълват, тъй че не беше възможно да се каже как ще изглежда всичко в бъдеще. Преливах от вълнение, а в тази въображаема градина, точно в средата й, се възвисяваше статуя. Беше образът на гейшата, която исках да стана."
"Мемоарите на една гейша"
Обичах ви и сам не зная - може
да тлее в мен още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща...
Обичах ги безмълвно, безнадеждно,
от ревност мъчен, мъчен от тъга,
обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича някой друг така...
Пушкин "Обичах ви"
Обичах ви и сам не зная - може
да тлее в мен още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща...
Обичах ги безмълвно, безнадеждно,
от ревност мъчен, мъчен от тъга,
обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича някой друг така...
Пушкин "Обичах ви"
Любимо.
Аз предпочитам обаче този превод -
Обичах Ви, навярно любовта ми
не е изтляла още, не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже, друг така да Ви обича Вас!
Colouring
01-26-2014, 18:14
"Много мъка има по тази земя, но трудно може да се намери по-голяма от тази, която изпитва жената, когато разбира, че любовта, която си изпитвал към нея, си отива. Е, не изведнъж, а постепенно, ден след ден, но безвъзвратно, като пясъка в пясъчния часовник."
- "Любовта трае 3 години" Фредерик Бегбеде
benivasileva
01-27-2014, 17:26
"Не можем да се родим, не можем да умрем. Както всяка енергия, ние само променяме формата, размерите и проявлението си. Когато пораснат хората забравят това."-Къде си, Аляска?
benivasileva
02-02-2014, 16:51
"Тази нощ луната се показва. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховетена клоните. Така тиха.
Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше.
Тя беше единственият ми приятел през всички години с него.
И все още е.
Моето единствено успокоение."
-"Цялата истина в мен"-Джули Бери
benivasileva
02-03-2014, 17:01
"Не, това не беше смелост. Това беше избор. Моята смърт за твоя живот....И това е начин да се сложи край на мъките. Ако оцелееш, ще се ожениш....Ти трябваше да живееш, дори ако моето сърце трябваше да спре....А ти щеше да си мъртъв, преди слънцето да изгрее"- Цялата истина в мен
benivasileva
02-04-2014, 09:45
"Прелестните и очи бяха червени и подути от плач. Не знам защо изпитах толкова силно желание да направя нещо хубаво за нея. Скъсах най-червената ябълка и я поставих в скута и, където роклята и падаше между коленете. Тръгнах си. Чух как отхапа от ябълката."-Цялата истина в мен
benivasileva
02-13-2014, 16:23
"Да си тръгнеш. Какво спокойствие носи едно такова решение. Странно, нали? След агонията, идеята да си тръгнеш те вцепенява, Но след вцепенението започваш да мислиш ясно."- Цялата истина в мен
Worldwide Long Range Solutions Special Interest Group [ ¤ SIG AeR.WLRS 253787890.546]. Space Colonization Subgroup. Open discussion board.
Okay, so imagine we get past the next few rough decades and finally do what we should have back in TwenCen. Say we mine asteroids for platinum, discover the secrets of true nanotechnology, and set Von Neumann "sheep" grazing on the moon to produce boundless wealth. To listen to some of the rest of you, all our problems would then be over. The next step, star travel, and colonization of the galaxy, would be trivial.
But hold on! Even assuming we solve how to maintain long-lasting ecologies in space and get so wealthy the costs of star-flight aren't crippling, you've still got the problem of time.
I mean, most hypothetical designs show likely starships creeping along at no more than ten percent of the speed of light, a whole lot slower than those sci-fi cruisers we see zipping on three-vee. At such speeds it may take five, ten generations to reach a good colony site. Meanwhile, passengers will have to maintain villages and farms and cranky, claustrophobic grandkids, all inside their hollowed-out, spinning worldlets.
What kind of social engineering will that take? Do you know how to design a closed society that'd last so long without flying apart? Oh, I think it can be done. But don't pretend it'll be simple!
Nor will be solving the dilemma of gene pool isolation. In the arks and zoos right now, a lot of rescued species are dying off even though the microecologies are right, simply because too few individuals were included in the original mix. For a healthy gene pool you need diversity, variety, heterozygosity.
One thing's clear, no starship will make it carrying only one racial group. What'll be needed, frankly, are mongrels… people who've bred back and forth with just about everybody and seem to enjoy it. You know… like Californians.
Besides, it's as if they've been preparing themselves for it all along. Heck, picture if aliens ever landed in California. Instead of running away or even inquiring about the secrets of the universe, Californians would probably ask the BEMs if they had any new cuisine!
С поздрав към всички, които си мислят, че решението на сегашните каши е да избягаме сред звездите. ;)
Yanakiewa
02-16-2014, 20:21
"... Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи.."
― Димитър Димов, Тютюн
"Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
― Димитър Талев, Железният светилник
Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
― Димитър Талев, Железният светилник
"Една война се печели преди да е започнала ! "
― , Сан Цу, Изкуството на войната
НАЙ НАЙ НАЙ-ЛЮБИМАТА МИ ФРАЗА Е "Грешна беше тая жена, но беше хубава"
― Йордан Йовков, Албена
"И из всех людей никого больше не любил я и не ненавидел, как её."
- Лев Николаевич Толстой, Война и мир.
(така превеждам.. "И от всички хора, никой не ме обичаше и не ме ненавиждаше, както нея.." мда на български не звучи много добре ;д)
"Он не понимал её, а только любил."
- Лев Николаевич Толстой, Война и мир
(превод : Той не я разбираше, а просто я обичаше")
Така виждам, че има доста хора които четат класическа литература и това е хубаво :)
benivasileva
02-17-2014, 17:15
"За мен е като утрото на нов ден. Да се събудя и да осъзная, че съм обичал само теб, през всички тези години, теб"- Цялата истина в мен
"Не, нямаше да бъда домашен любимец на някакви мъже, които изпитват потребност да докоснат жена, някаква жена, каквато и да е жена. Нямаше да позволя на някого да си мисли, че може да ме има, само защото някой друг ме е имал."- Цялата истина в мен
"Да си тръгнеш. Какво спокойствие носи едно такова решение. Странно, нали? След агонията, идеята да си тръгнеш те вцепенява. Но след вцепенението започваш да мислиш ясно"- Цялата истина в мен
"Виждах само теб. Ти беше потоп. Как съм могла да забравя? Ти беше силата, която спираше дъха ми"-Цялата истина в мен
benivasileva
02-18-2014, 18:09
"Връзките може да се невидими, но винаги ги има, скрити точно под повърхността"- "Шифърът на Леонардо"
http://i.imgur.com/VjbDEeA.jpg?1
Danielee
04-01-2014, 21:17
Тук има цитати дето не са точно така и авторите :D Браво на неграмотните
Danielee
04-01-2014, 21:26
Като например това :) 10-13-2013, 10:54 #100
Аватара на vampireladyaliss Регистриран на
Jun 2010
"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения! Това няма как да е така и да е на Яворов :D На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров !!!! :)
„Когато сме щастливи, ние винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи.”
„Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд
„Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот.“
„Живот назаем“, Ерих Ремарк
„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”
„Любов“ Елиф Шафак
„Истината е, че не съм забравила Дарън. Въобразявах си, че името му вече ще се е заличило от паметта ми и няма да извиква никакъв спомен. Че ще трябва да положа усилие, за да се досетя кой беше той и дори тогава ще остана безразлична, хладна, незаинтересована. Вместо това почти не ми излиза от ума и дори най-мимолетната мисъл за него ме преизпълва със... хм, щастие. Чисто, неподправено щастие. Щастлива съм, че крачи някъде на този свят. Дори ако това някъде не е близо до мен.“
„Краят на играта“ Адел Паркс
benivasileva
04-12-2014, 19:27
"Зъбите ми тракаха. Ти се размърда и преди да разбера какво се опитваш да направиш, ти ме сгуши до себе си, ръката ти ме обгърна. Облегна лице на челото ми..." - "Цялата истина в мен"
"За мен е като утрото на нов ден. Да се събудя и да осъзная, че съм обичала само теб, през всички тези години, теб" - "Цялата истина в мен"
"Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие - ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек."
Джон Стайнбек "На изток от Рая"
"Този грях - скъперничеството, по зараза от окъжающата среда вгнездява се почти от детски години, изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист, нищо нежно,нищо благородно не остава у него. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите, никакво морално подбуждане не предшества, никакво разкаяние не последва действията му, насочени, без разбор на средствата, към добиване на изгоди. Даже тогава, когато тия действия влекат бедствие или позор за някого, и тогава вместо угризения егоистът скъперник сеща доволство, като че загуата на другите е негова печалба, нещастието на другите - негово щастие. Едно би смутило егоиста - да го надхитри някой. " А. Константинов
Ouroboros
04-13-2014, 18:01
Не жали мъртвите, жали живите, а най-вече тези, които живеят без любов.
skatew, цитатът от Стайнбек звучи хубаво, ама не е верен. :D Ето едно доказателство (http://svetlinisredsenkite.com/about.php).
Един, който ме грабна мен току-що:
Веднъж се рових в архивата на един мой познат поет и намерих такава притча:
Първият казал: „За мен е щастие, когато имам много работа и много любов, и тогава работата ме тласка към любов, а любовта поражда жажда към работата“.
Вторият казал: „Глупости, за мен е щастие, когато нямам нито занятия, нито домашни, нито работа, нито отпуск, нито ваканция, а има само пролет, лято, есен, зима и мога да ги рисувам с бои и четки, и с резец, и с перо денонощно и без почивка“.
Третият казал: „За мен е щастие, когато мога да измислям и да захвърлям идеите с дузини, без да ме е грижа, че няма да бъдат осъществени“.
Четвъртият казал: „За мен е щастие, когато спасявам, помагам, до смърт се боря за правото дело, защитавам и правя подаръци“.
И само петият мълчал, защото се страхувал да си признае, че неговото щастие е да оглозга всичко онова, което измислят и създадат първите четирима.
Хора, запомнете: ако нещо във вашия живот не върви, значи край вас или у самите вас се е появил петият...
nikito9898
05-05-2014, 12:23
"Aimer, ce n'est pas se regarder l'un l'autre, c'est regarder ensemble dans la même direction."
benivasileva
05-05-2014, 15:39
"Aimer, ce n'est pas se regarder l'un l'autre, c'est regarder ensemble dans la même direction."
това от къде е?
nikito9898
05-06-2014, 09:02
това от къде е?
Le Petit Prince
OnlyDreamsNow
05-13-2014, 02:06
"Черното отива на всичко. Рано или късно".
Или, как Тери Пратчет е най-големия в кратките мисли от времето на Оскар Уайлд насам. *BOW*
benivasileva
05-18-2014, 18:34
"Толкова е трудно на останалите да ни покажат как всъщност изглеждаме, а за всеки от нас е толкова трудно да покаже на останалите какво чувства..... На някакво фундаментално ниво за всеки от нас е много трудно да разбере другите хора като човешки същества, каквито сме и ние. Боготворим ги идеализираме ги или ги отпъждаме и презираме, сякаш са животни" - "Хартиени градове"
"...Знам колко е ужасно да ти го кажа, но така усещам нещата. Това е най-лошото, което съм извършил в живота си, но не защото те нараних. Нараних те, Кейти, може би повече отколкото си мислиш. Но това не е най-голямата ми вина...Кейти, наистина исках да се оженя за теб. Това е единственото, което винаги съм искал. Няма прошка за този грях - че не направих това, което исках. За мен е толкова долно, необяснимо и абсурдно, като безумието, защото е нелепо и недостойно, само болка, и то пропиляна болка...Кейти, защо всички твърдят, че е лесно да правим онова, което искаме и че ни е нужна дисциплина, за да си налагаме ограничения? Най-трудното нещо на света е да направим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост. Онова, което наистина искаме. Така, както аз исках да се оженя за теб. То бе различно от желанието ми да преспя с някоя жена или да се напия, или да си видя името във вестниците. Тези неща дори не са желания, хората ги правят, за да избягат от желанията, защото когато наистина искаш нещо, поемаш огромна отговорност...
Айн Ранд - Изворът
bilqnavod
05-25-2014, 15:31
Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора.
Tе, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас и без да ги викаш.
Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек,
ВЛУДЯВАТ МЕ ЛЕКИТЕ, ЛЕСНИТЕ ХОРА!
Д. Дамянов
Понеже днес е денят на героите, нещо по темата (сори за английския, но Earth не е бил превеждан на бг):
While it is romantic to imagine that tribal peoples—either ancient or in today's retreating rain forests—were at harmony with nature, living happy, egalitarian lives, current research shows this to be far from uniformly true, and more often just plain false. Despite a fervent desire to believe otherwise, evidence now reveals that members of nearly every "natural" society have committed depredations on their environment and each other. The harm they did was limited mostly by low technology and modest numbers.
The same goes for beating up on the human race as a whole. Oh, we have much to atone for, but the case isn't strengthened by exaggerations that are just plain wrong. Stephen Jay Gould has condemned "… as romantic twaddle the common litany that 'man alone kills for sport, but other animals [kill] only for food or in defense.'" Anyone who has watched a common housecat with a mouse—or stallions battling over dominance—knows that humans aren't so destructive because of anything fundamentally wrong about human nature. It's our power that amplifies the harm we do until it threatens the entire world.
My purpose in saying this isn't to insult other cultures or species. Rather, I am trying to argue that the problems we face are deep-seated, with a long history. The irony of these myths of the noble tribesman, or noble animal, is that they are most fervently held by pampered Westerners whose well-cushioned culture is the first ever to feel comfortable enough to promote a new tradition of self-criticism. And it is this very habit of criticism —even self-reproach—that makes ours the first human society with a chance to avoid the mistakes of our ancestors.
Indeed, the race between our growing awareness and the momentum of our greed may make the next half century the greatest dramatic interlude of all time.
In that vein, I might have written a purely cautionary tale, like John Brunner's novel The Sheep Look Up, which depicts Earth's environmental collapse with terrifying vividness. But tales of unalloyed doom have never seemed realistic to me. Like the mechanistic scenarios of Marxism, they seem to assume people will be too stupid to notice looming calamities or try to prevent them.
Instead, I see all around me millions of people who actively worry about dangers and trends… even something as far away as a patch of missing gas over the south pole. Countless people write letters and march to save species of no possible benefit to themselves.
Oh, surely, a good dose of guilt now and then can help motivate us to do better. But I see nothing useful coming out of looking backward for salvation or modeling ourselves after ancient tribes. We are the generation—here and now—that must pick up a truly daunting burden, to tend and keep a planetary oasis, in all its delicacy and diversity, for future millennia and beyond. Those who claim to find answers to such complex dilemmas in the sagas of olden days only trivialize the awesome magnitude of our task.
cherry12
06-11-2014, 11:47
Девойче,моля те изяж си дипломата ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ !!! Така веднага ще се аргументирам : това стихотворение не е написано от Пейо Яворов,а от Никола Вапцаров ... ! Стихотворението се казва "Прощално" и е написана 2 часа преди да разстрелят Вапцаров.То е посветено на съпругата му,заедно с това стихотворение е написано и "Борбата е безмилостно жестока".Така,че когато искаш и ти да се включиш в подобна тема,първо провери цитатът дали е верен,авторът кой е,защото не всичко може да се помни !!!
Stella_SN
07-01-2014, 10:11
За да вярваш в другаря — опознай го най-пълно. От познанството възниква доверие; от доверието — любов, която ни разполага да не се жалим за него. - Борис Дрангов "Помни войната"
Stella_SN
07-01-2014, 10:13
Любимо.
Аз предпочитам обаче този превод -
Обичах Ви, навярно любовта ми
не е изтляла още, не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже, друг така да Ви обича Вас!
Първите ми крачки в руския бяха с това стихотворение. Уникално!
,,Той просто се бе появил съвсем изневиделица,
като буреносен облак, който те дебне да излезеш навън без палто или чадър
и тогава се изсипва върху теб, за да те измокри до кости.'' - ,,Момиченцето на Адел'' на Дороти Кумсън
,,Човек не разбира колко дълъг период от време е ,,НИКОГА'', докато не стане твърде късно. ''
dimitar_ak
07-01-2014, 14:10
Теория на Любо за живота и гаджетата.
“Човек активно живее след като навърши 20 години, когато излезе от казармата. Тогава се ходеше две години в казармата. Значи до 60 години човек има 40 години чисто време да ходи/движи, чука, думка жени, девойки и всякакъв хубав свят. Значи, за да не е разпилян мъжът, трябва да си има строго изработена система. Както викаше взводният “до клозета да идеш да пикаш, войника требе под строй да го прави”.
Та значи: взимаме тези 40 години и ги раздробяваме на месеци, стават 480 месеца. Дробиш ги на седмици и се получава 1920 седмици. (Колко малко!!!)
Средно трябва да се правят по 2 сексуални срещи на седмица-получава се 3840 пъти (тека, оргазма, чукания и т.н.).
За да има една връзка истинска стойност, Любо беше изчислил – никой не знае как, че му трябват 30 пъти осъществяване на полова близост. Какъв израз – “полова близост”. Обичаше ги нашия тия лафове. След трийсетия път се получавало виждаш ли, лека умора в отношенията, привикване и настъпвала скучна сивота. (Скучна самота-еле израз). Сивотата във всеки случай действително едва ли е радостна и весела. Та като се направят 30 контакта, може и за 2– 3 месеца да стане това, трябва да се мине към друг обект. Защото истинските мъже са малко и бог ни е пратил тук на земята да ощастливим много жени. Та тия 30 пъти, като ги разделиш на ония пъти от общата бройка, се получава, че за 40 години един мъж е длъжен да ощастливи 128 добри девойки. Което автоматично прави 3, 2 обекта на година. И трябва да се търсят тези красиви, нежни девойки, за да изживеят красивите мигове на любовта.
Допълнение към теорията
(пак на Любо)
В София живеят над 100 000 хубави жени между 20 и 55 години.
Половината да не те харесват, пак остават 50 000. От тях 30 000 са заети, не се получава или се разминавате във времето. От останалите 20 000 половината те харесват, но не дотам, че да залетят към теб. Остават 10 000. От тях да вземем половината – 5000. Тях обаче, на теб не ти е кеф, да ги търсиш. Е, пак остават 2500, които вече са твоите гаджета. От тях 1000 ще са типажа, дето веднага ще прехвръкне искрата. Пак да ги делим на две поради непредвидени обстоятелства, остават 500. А петстотин, за да ги уважиш ще ти трябват 100 години.
Край на теорията.
Теория на Любо, защо Богинята Кали има осем ръце и как се става педераст (дословен монолог)
“Значи, това момиче от Пазарджик ме светна. Какви ръце имаше, не знам. Като богинята Кали. Направо ми се видеха осем. С едната пипа корема с другата ти гали подкурието, с третата гърба, а с четвъртата се плъзга към дупето. А– ха да ми направи “три до дупка”. А и като задейства и с уста, направо не знаех с какво ме докосва и къде. Е, в тоя момент, братко, ако некой искаше да ме отпори отзад, щех да му дам. Така ме отпусна, че си разтворих всички дупки. Ей, пичове да знаете, така се става педераст. Сигурно обратните са били големи ебачи в началото. Направо ви казвам – бех си обърнал резбата и т`ва е.
Извод 1 – Всяка жена в даден един момент е непредвидима и може да те сбърка.
Извод 2 – Много педерасти, преди да станат такива, са били страшни ебачи и дори многото жени са ги разглезили. Омръзнало им е да го правят с жени. Опитали са с мъже. Харесало им е и са продължили. Може и да са прави. Аз, Любо, като направя 500 жени, ще опитам и с мъж”.
Край на теорията.
От "Коньовица, квартал по поръчка"
Supermassive____
07-01-2014, 14:29
"Ако не обичате себе си, не можете да обичате и другите и няма да можете да гледате как те получават обич. Ако не се отнасяте към себе си приветливо, вие ще се възмущавате от хората, които са приветливи към околните. Ако не можете да обичате себе си, за вас е много болезнено да обичате и някой друг и само на моменти това ще ви е приятно. С други думи, любовта към околните и отношението ви към самия вас е собствената ви доза от вашето лекарство, което давате едновременно на себе си и на другите"
Място за душата - Гари Зукав.
‘A pointless, senseless death.’
‘They’re all pointless and senseless, friend. Until the living carve meaning out of them. What are you going to carve, Gruntle, out of Harllo’s death? Take my advice, an empty cave offers no comfort.’
‘I ain’t looking for comfort.’
‘You’d better. No other goal is worthwhile, and I should know. Harllo was my friend as well. From the way those Grey Swords who found us described it, you were down, and he did what a friend’s supposed to do – he defended you. Stood over you and took the blows. And was killed. But he did what he wanted – he saved your hide. And is this his reward, Gruntle? You want to look his ghost in the eye and tell him it wasn’t worth it?’
‘He should never have done it.’
‘That’s not the point, is it?’
(Стивън Ериксън в Memories of Ice)
Дълго, но от сърце:
Pearl shrugged. ‘I have no idea. But I have a few theories.’
‘Of course you do,’ she snapped. ‘Like all men—you hate to say you don’t know and leave it at that. You have an answer to every question, and if you don’t you make one up.’
‘An outrageous accusation, my dear. It is not a matter of making up answers, it is rather an exercise in conjecture. There is a difference—’
‘That’s what you say, not what I have to listen to. All the time. Endless words. Does a man even exist who believes there can be too many words?’
‘I don’t know,’ Pearl replied.
After a moment she shot him a glare, but he was studiously staring ahead.
(...)
‘What do you make of that night sky, Pearl? I do not recognize the constellations…nor have I ever before seen those glowing swirls in any night sky I’ve looked at.’
He grunted. ‘That’s a foreign sky—as foreign as can be. A hole leading into alien realms, countless strange worlds filled with creatures unimaginable—’
‘You really don’t know, do you?’
‘Of course I don’t!’ he snapped.
‘Then why didn’t you just say so?’
‘It was more fun conjecturing creatively, of course. How can a man be the object of a woman’s interest if he’s always confessing his ignorance?’
‘You want me to be interested in you? Why didn’t you say so? Now I will hang on your every word, of course. Shall I gaze adoringly into your eyes as well?’
He swung on her a glum look. ‘Men really have no chance, do they?’
(...)
Lostara looked downward, then snapped her head up and closed her eyes, fighting vertigo. Through gritted teeth she asked, ‘How much farther do we sink, do you think?’
‘I don’t know.’
‘You could’ve given a better answer than that!’
(...)
‘Pearl, do you know precisely where we are?’
He shrugged. ‘First things first, lass. I’d appreciate it if you allowed me to savour my merciful moment. Ah! Here’s the spot, Olar Shayn!’
(...) She opened her eyes and studied him where he crouched anchoring stones around the undead warrior’s severed head. ‘You don’t know where we are, do you?’
He smiled. ‘Is this a time, do you think, for some creative conjecture?’
Thoughts of murder flashed through her, not for the first time.
(Steven Erikson в House of Chains)
Мартин Гарчев
01-23-2015, 16:20
you're a wizard harry! xD
No! I'm just Harry!
http://static.fjcdn.com/large/pictures/70/1f/701f1a_4792198.jpg
:D
lovelemons97
01-29-2015, 16:14
"А пък на мен мажете ми харесваха.Имаше нещо привлекателно в тях, въпреки всичките им ругатни, пиенето, комара и дъвченето на тютюн;колкото и неприятни да бяха, у тях имаше нещо, което ми харесваше.Те не бяха...
-Лицемери." To kill a mockingbird
but I was not sorry, for I had hated the antique castle and the trees. Now I ride with the mocking and friendly ghouls on the night-wind, and play by day amongst the catacombs of Nephren-Ka in the sealed and unknown valley of Hadoth by the Nile. I know that light is not for me, save that of the moon over the rock tombs of Neb, nor any gaiety save the unnamed feasts of Nitokris beneath the Great Pyramid; yet in my new wildness and freedom I almost welcome the bitterness of alienage.
What is that feeling when you're driving away from people and they recede on the plain till you see their specks dispersing? - it's the too-huge world vaulting us, and it's good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies
Не го бях чел, но си представях, че звучи точно така. ;)
res5ect111
02-16-2015, 19:54
хмммммм
нямам си
авточасти авточасти втора употреба (http://gigaparts.bg/)
Claudia.
02-22-2015, 09:04
"Notre corps et notre ésprit allaient s'habituer à ces poisons, à tel point qu'n jour nous ne réagirions plus quand les choses terribles arriveraient. Nous ne réagirions plus à nos vies. La tristesse et l'ennui ne seraient plus ni tristes ni ennuyeux, ils seraient notre normalité, notre quotidien."
Le Club des Inadaptés, Martin Page
“That didn't happen, of course. Things never happened the way I imagined them.”
― John Green, Looking for Alaska
“How will I ever get out of this labyrinth!" to a margin note written in her loop-heavy cursive: Straight & Fast.”
― John Green, Looking for Alaska
“Last words are always harder to remember when no one knows that someone's about to die.”
― John Green, Looking for Alaska
“I may die young, but at least I'll die smart.”
― John Green, Looking for Alaska
“You smoke to enjoy it, I smoke to die.”
― John Green, Looking for Alaska
“What a treacherous thing to believe that a person is more than a person.”
― John Green, Paper Towns
“The town was paper, but the memories were not.”
― John Green, Paper Towns
“You will go to paper towns and you will never come back!”
― John Green, Paper Towns
“She loved mysteries so much that she became one.”
― John Green, Paper Towns
“A paper town for a paper girl.”
― John Green, Paper Towns
“As he read, I fell in love the way you fall asleep: slowly, and then all at once.”
― John Green, The Fault in Our Stars
“My thoughts are stars I cannot fathom into constellations.”
― John Green, The Fault in Our Stars
“You don't get to choose if you get hurt in this world...but you do have some say in who hurts you. I like my choices.”
― John Green, The Fault in Our Stars
“Some infinities are bigger than other infinities.”
― John Green, The Fault in Our Stars
“It's a metaphor, see: You put the killing thing right between your teeth, but you don't give it the power to do its killing.”
― John Green, The Fault in Our Stars
The baby regarded Mike gravely as she discoursed to it about a poor drowned woofum-wuffums, and did the bad man treat it badly, then. The baby belched eloquently.
“He belches in English!” I remarked.
“Did it have the windy ripples?” cooed Mike. “Give us a kiss, honey lamb.”
The baby immediately flung its little arms around her neck and planted a whopper on her mouth.
“Wow!” said Mike when she got her breath. “Shorty, could you take lessons!”
“Lessons my eye,” I said jealously. “Mike, that’s no baby, that’s some old guy in his second childhood.”
(Theodore Sturgeon, "Brat")
dreamwalker
03-10-2015, 18:03
''THE THEORY AND PRACTICE OF OLIGARCHICAL COLLECTIVISM''
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/f4/41/a3/f441a392b1839f37eaeb31f13baf99f6.jpg
anonymous908491
03-12-2015, 17:57
„Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стил. Това е, което се помни”.
‘I wish it wasn’t you doing this, Tiff. You’re not sixteen yet and I see you running around nursing people and bandaging people and who knows what chores. You shouldn’t have to be doing all of that.’
‘Yes, I know,’ said Tiffany.
‘Why? ’ he asked again.
‘Because other people don’t, or won’t, or can’t, that’s why.’
‘But it’s not your business, is it?’
‘I make it my business. I’m a witch. It’s what we do. When it’s nobody else’s business, it’s my business,’ Tiffany said quickly.
‘Yes, but we all thought it was going to be about whizzing around on brooms and suchlike, not cutting old ladies’ toenails for them.’
‘But people don’t understand what’s needed,’ said Tiffany. ‘It’s not that they are bad; it’s just that they don’t think. Take old Mrs Stocking, who’s got nothing in the world except her cat and a whole lot of arthritis. People were getting her a bite to eat often enough, that is true, but no one was noticing that her toenails were so long they were tangling up inside her boots and so she’d not been able to take them off for a year! People around here are OK when it comes to food and the occasional bunch of flowers, but they are not around when things get a little on the messy side. Witches notice these things. Oh, there’s a certain amount of whizzing about, that’s true enough, but mostly it’s only to get quickly to somewhere there is a mess.’
Her father shook his head. ‘And you like doing this?’
‘Yes.’
‘Why?’
Tiffany had to think about this, her father’s eyes never leaving her face. ‘Well, Dad, you know how Granny Aching always used to say, “Feed them as is hungry, clothe them as is naked, and speak up for them as has no voices”? Well, I reckon there is room in there for “Grasp for them as can’t bend, reach for them as can’t stretch, wipe for them as can’t twist”, don’t you? And because sometimes you get a good day that makes up for all the bad days and, just for a moment, you hear the world turning,’ said Tiffany. ‘I can’t put it any other way.’
Her father looked at her with a kind of proud puzzlement. ‘And you think that’s worth it, do you?’
‘Yes, Dad!’
‘Then I am proud of you, jiggit, you are doing a man’s job!’
He’d used the pet name only the family knew, and so she kissed him politely and did not tell him that he was unlikely to see a man doing the job that she did.
(Terry Pratchett, I Shall Wear Midnight)
Тери, помним те (https://www.goodreads.com/review/show/739713909).
i can’t help thinking that ‘getting a life’ is something only a complete idiot could believe. like you can just drive to a store and get a life. see it in its shiny box and look inside the plastic window and catch a glimpse of yourself in a new life and say, ‘wow, i look much happier - i think this is the life i need to get!’ take it to the counter, ring it up, put it on your credit card. if getting a life was that easy, we’d be one blissed-out race. but we’re not. so it’s like, mom, your life isn’t out there waiting, so don’t think all you have to do is find it and get it. no, your life is right here. and, yeah, it sucks. lives usually do. so if you want things to change, you don’t need to get a life. you need to get off your ass.
(John Green and David Levithan, Will Grayson, Will Grayson)
Corb1225
06-14-2015, 21:03
"Колкото по-глупаво, толкова по-ясно. Глупостта е кратка и не хитрува, а умът шикалкави и се крие. Умът е подлец, а глупостта — открита и честна." - Иван Карамазов ("Братя Карамазови", Достоевски)
dreamwalker
06-14-2015, 23:58
В пълно мълчание всички устремиха очи към бялата фигура на стъпалата на олтара. Монтанели заговори бавно и спокойно:
— В евангелието на св. Йоана е писано. „И така възлюби бог света, че отдаде своя син единороден, за да бъде светът спасен чрез него“. Днес е празник на тялото и кръвта на спасителя, който беше разпнат за вашето спасение, агнеца божи, който пое греховете на света, сина господен, който умря за вашите прегрешения. И вие се събрахте тук в тържествено, празнично облекло, за да вкусите от жертвата, принесена заради вас, и да отправите благодарност за тази велика милост. И аз знам, че тази сутрин, когато сте идвали на пир, да вкусите от тялото на спасителя, сърцата ви са били изпълнени с радост, когато сте си спомнили страданието на богасин, който умря за вашето спасение.
Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание — за страданието на богаотец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни за мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?
Аз ви наблюдавах днес, о, хора, когато вървяхте в редовете на тържествената процесия, и видях как вашите сърца се радват за опрощението на греховете ви, как ликувате за своето спасение. И ето аз ви моля да помислите — с цената на какво е купено вашето спасение. Скъпо е купено то, по-скъпо от рубина, купено е с цената на кръвта.
През редиците на слушателите премина вълнение. Свещениците в олтара се наклониха напред и зашушукаха. Но проповедникът продължи да говори и те замълчаха.
— И ето затова ви говоря днес. Говоря ви, защото аз гледах вашата немощ и вашата мъка, и малките деца край краката ви. И сърцето ми се изпълни от състрадание към тях. защото те трябва да умрат. После аз погледнах в очите на любимия ми син и видях в тях изкуплението чрез кръвта. А аз отминах по своя път и го оставих на съдбата му.
Това е опрощението на греховете. Той умря за вас и тъмнината го погълна. Той е мъртъв и няма да възкръсне. Той е мъртъв и аз нямам син. О, момчето ми, момчето ми!
Гласът на кардинала замря в дълъг, приличен на вопъл вик и гласовете на ужасените хора му отговориха като ехо. Всички духовници бяха станали от местата си, а почетните дякони се спуснаха напред, за да хванат ръката на проповедника. Но той я отдръпна, обърна се към тях внезапно и ги погледна с очите на разярен звяр.
— Какво е това? Не ви ли стига тази кръв? Почакайте да дойде и вашият ред, чакали! И вие ще се наситите!
Те се оттеглиха и се събраха един до друг, дишайки тежко и силно, а лицата им бяха станали тебеширено бели. Монтанели се обърна пак към хората в храма, а те се люлееха и вълнуваха пред него като житна нива пред ураган.
— Вие го убихте! Вие го убихте! И аз допуснах това, защото не исках вашата смърт. А сега, когато идвате при мене с лъжливите си хвалебствия и нечестиви молитви, аз се разкайвам, разкайвам се, че постъпих така! По-добре да бяхте загинали вие от вашите пороци в бездънния ад на вечните мъки, а той да беше жив. Струват ли толкова вашите почернели от чума души, та да се плати такава цена за тях? Но вече е късно… много късно! Аз крещя, но той не ме чува, удрям по гроба му, но той няма да се събуди. Стоя сам, сред пустиня, и гледам наоколо — от напоената с кръв земя, където е погребан къс от сърцето ми, до пустите и страшни небеса, които останаха за мене, нещастния. Аз се отказах от него, о, поколение от усойници, аз се отказах от него заради вас!
Вземете тогава това спасение, щом е ваше! Аз ви го захвърлям, както се захвърля кокал на глутница ръмжащи псета! Вие сте си платили за този пир! Елате тогава и яжте до насита, людоеди, кръвопийци — зверове, които се хранят с мърша! Вижте как от олтара тече пенливата, топла кръв от сърцето на моя любим — кръвта, която беше пролята за вас! Търкаляйте се, лочете, боядисайте лицата си червени с нея! Грабете, бийте се за тялото, изяжте го и ме оставете на мира! Това тяло беше пожертвувано за нас — вижте го как е изранено и кърваво, а в него все още пулсира мъченическият живот, то все още трепери от страшната смъртна агония. Вземете го, християни, и яжте!
Той бе грабнал свещеното слънце с причастието и го бе вдигнал над главата си, а сега го захвърли с трясък на пода. Металът иззвънтя, като се удари в каменната настилка, духовниците се спуснаха вкупом напред и двадесет ръце едновременно заловиха безумеца.
И едва тогава мълчанието в храма се разкъса в диви, истерични викове. Като събаряха столове и скамейки, удряха по вратите, блъскаха се и в бързината свличаха завеси и гирлянди, разплаканите хора се изляха на улицата като буен порой.
"Стършел", Етел Лилиан Войнич
"Стопанинът пък, старият козел,
наскоро пак се влюбил, та си взел
невяста осемнадесетгодишна —
игрива, млада, сочна като вишна,
и като в клетка я държал сега
от страх да не осъмне със рога."
"Кентърбърийски разкази", Дж. Чосър
dreamwalker
06-19-2015, 15:05
"Стопанинът пък, старият козел,
наскоро пак се влюбил, та си взел
невяста осемнадесетгодишна —
игрива, млада, сочна като вишна,
и като в клетка я държал сега
от страх да не осъмне със рога."
"Кентърбърийски разкази", Дж. Чосър
Ахахахаха. Колко съм се смяла на кентърбърийските разкази. :lol:
Особено онези с школарите са епични.
Ахахахаха. Колко съм се смяла на кентърбърийските разкази. :lol:
Особено онези с школарите са епични.
Три пъти съм ги чел и трите пъти съм се смял :D. Мисля, че не е на добре.
"На съд печален тръгвайте след мен!
На дрязгите ви дойде мирен край,
но в облаци е идващият ден,
защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета!"
"Ромео и Жулиета", У. Шекспир
dimov_hristo
06-21-2015, 22:08
"Не ме е страх от самотата, по-страшни са хората, които могат да ти я причинят с присъствието си."
Цитат на Радослав Гизгинджиев от книгата му Страници от рая - за по заинтересованите да знаят , че я има в Orange Center
“Get some help and clear this area,” said the gabardine.
“Yes, sir!” said the policeman.
“F.B.I., F.B.I.,” the crowd murmured and there was more sky to look at above her.
She sat up and there was glory in her face. “The saucer talked to me,” she sang.
“You shut up,” said the gabardine. “You’ll have lots of chance to talk later.”
“Yeah, sister,” said the policeman. “My God, this mob could be full of Communists.”
“You shut up, too,” said the gabardine.
Someone in the crowd told someone else a Communist beat up this girl, while someone else was saying she got beat up because she was a Communist.
(Theodore Sturgeon, "A Saucer of Loneliness")
denidimitrova
07-01-2015, 12:36
- ...Неяснотата придава очарование на нещата.
- Но може да ни подведе и да объркаме пътя.
- Всички пътища свършват на едно място, скъпа Гладис.
- И кое е то?
- Разочарованието.
/Портретът на Дориан Грей/
https://scontent-ams2-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xft1/v/t1.0-9/11666280_949444298432825_4518158688790371810_n.jpg ?oh=4864ea6c8b36a97e84852408b8ed1b6f&oe=56552262
We walked out of there, and for the first time I felt the mood of a night without feeling that an author was ramming it down my throat for story purposes. I looked at the clean-swept, star-reaching cubism of the Radio City area and its living snakes of neon, and I suddenly thought of an Evelyn Smith story the general idea of which was “After they found out the atom bomb was magic, the rest of the magicians who enchanted refrigerators and washing machines and the telephone system came out into the open.” I felt a breath of wind and wondered what it was that had breathed. I heard the snoring of the city and for an awesome second felt it would roll over, open its eyes, and … speak.
(Theodore Sturgeon, "A Way of Thinking")
petro6anka
08-05-2015, 08:16
Само мотивация не е достатъчна. Ако имаш един идиот и го мотивираш, ще имаш просто един мотивиран идиот - Джим Рон
Нерешителността е крадец на възможности - Джим Рон
http://www.parichnipatoci.com/component/k2/item/48-%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BC-%D1%80%D0%BE%D0%BD - тук забавни и много подходящи снимки към съответните цитати и се получава мн яко
"Погребал тялото там и прекарал остатъка от деня край купчината пръст, като ридаел така, както се ридае само при загубата на най-обичаните същества.
Щом паднала нощта, кралят се върнал в спалнята си.
Легендата разказва, че същата нощ, двайсет и четири часа след смъртта на магьосника, кралят умрял в постелята си, докато спял.
Може би било случайност…
Може би от мъка…
Може би за да потвърди последния урок на учителя си." "Приказки за размисъл"- Х. Букай.
„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”
Из "Кери" С. Кинг
Свилен я заведе в малък и уютен ресторант, където вечеряха морски деликатеси с бяло вино и опитаха специалитета на заведението – ягодово парфе. Светлината беше приглушена, свиреше тиха музика, на масата между тях гореше алена свещ. След като приключиха, Мая настоя да плати сметката, а той извади малка кадифена кутийка във формата на сърце.
– Може да бъде годежен пръстен или просто пръстен – както предпочиташ – каза с усмивка. – Знаеш, че те обичам, но искам заедно да решим кога ще е подходящият момент!
– Подходящият момент е сега! – отвърна тя. – Задай ми въпрос и отговорът ще бъде „да“!
– О, супер! Въпросът е: „Ще ми дадеш ли назаем три бона?“
(„Седемте живота на Мая“, Красимира Стоева)
FirePenguin
02-03-2016, 19:08
"Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани."
- Джон Грийн, "Вината в нашите звезди"
Горният цитат улавя една от най-любимите ни илюзии – че може да ни нарани (емоционално, не физически) някой друг... А не че ние даваме да ни наранят. Или не даваме.
Повече сме си говорили ей тук:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=20
(Изисква регистрация.)
LoveInfect
02-06-2016, 19:56
Изисква регистрация.
"Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис “НЕ РАБОТИ". "
Стивън Кинг, "Капан за сънища"
Аз нямам любим, защото не знам какво е книга
"Тези господа изхождаха от логиката, че колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите. Излъжи, само че повечко, и нещо от лъжата ти ще остане."
"Моята борба", А. Хитлер
Ouroboros
02-08-2016, 21:52
Millard, put your cothes on this instance! Polite people don`t dine in the nude!
-Miss Peregrine`s Home for Peculiar Children
"Тези господа изхождаха от логиката, че колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите. Излъжи, само че повечко, и нещо от лъжата ти ще остане."
"Моята борба", А. Хитлер
знаех си, че си нацистко леке като докторчето
знаех си, че си нацистко леке като докторчето
Аз винаги съм го зявявал открито. Не беше нужно да се правиш на детектив.
Заинтригува ме с този цитат и ще я прочета и аз. И преди нпп да ме анатемоса, да кажа, че никога не съм била изкушавана от националсоциалистическата идеология. Мисля, че това... нещо трябва да се прочете с отворен ум, доколкото това е възможно, де.
kaRamella
02-13-2016, 11:53
То не е от книга, а от разказа "Шибил" на Йовков.
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! "
:)
ЛЮБИМА ЗАВИНАГИ!
"Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!", С. Кинг- "То"
LoveInfect
02-20-2016, 19:45
"Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!", С. Кинг- "То"
Чел ли си книгата ?
LoveInfect
02-20-2016, 19:47
"Тези господа изхождаха от логиката, че колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите. Излъжи, само че повечко, и нещо от лъжата ти ще остане."
"Моята борба", А. Хитлер
Хитлер е уникален ! Укончателно съм му фенка вече ! От къде намери цитата ? Чете го в книга, или ?
Чел ли си книгата ?
Да, единствената на Кинг, която съм чел.
Хитлер е уникален ! Укончателно съм му фенка вече ! От къде намери цитата ? Чете го в книга, или ?
Да, от книгата. Има го и на други места, но не е целият и се губи смисълът.
"Аз съм като стара топка за голф — от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю — това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.", Артър Конан Дойл, "Изгубеният свят"
Indistinct
02-23-2016, 08:30
"Man weiß nicht, was man sagen soll, wenn man eigentlich so viel sagen möchte." - "Bitterschokolade"
Eдинственото изречение, което ми направи впечатление от цялата книга.
"Има много хора, които никога не разказват своите приключения, защото не хранят надежда, че някой ще им повярва.", Артър Конан Дойл, "Изгубеният свят"
LoveInfect
02-24-2016, 16:42
- Ами хората търсят нещо - обади се друг плах глас на един от най - новите лекари. (...)
- Точно така ! - потвърди професорът. - Търсят ! Но какво търсят ? Още от най - ранна детска възраст едно от най - определящите неща за поведението на всички хора е това дали получават любов.
"ДОКТОРЪТ " Иво Топалов
"Надявам се, сър, че моето име ще се ползува с други, по-заслужени почести пред потомството — отвърна сурово Челинджър. — Всеки невежа може да остави безценното си име на поколенията, като им натрапи някоя планина или река. На мен такъв паметник не ми е нужен.", "Изгубеният свят"
"Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение."
Жан Пол Сартр, "Погнусата"
LoveInfect
02-25-2016, 15:26
"Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение."
Жан Пол Сартр, "Погнусата"
Цитатът ми хареса препоръчваш ли книгата ?
Цитатът ми хареса препоръчваш ли книгата ?
На 100%... Също можеш да прочетеш и "Битие и нищо" пак е негова..
Indistinct
06-28-2016, 21:07
“Don’t you think the things people are most ashamed of are the things they can’t help?”
"What is the use of a sign which is itself only another riddle?"
“Oh, Grandfather, I don’t mean things like that. If there are souls, could there not be soul-houses?”
“I saw that for years my life had been lived in two halves, never fitted together.”
“You are among marvels that you do not understand.”
"I have said she had no face; but that meant she had a thousand faces."
“…the soul “is dragged back through the fear of the invisible”…”
-Till we have faces
C.S.Lewis
"Има въпроси, които не се задават, защото те е страх от отговора, който ще получиш."
"Смърт в Лимсток", А. Кристи
deitona22
08-19-2016, 16:36
"Той хвана ръката ми в своята и каза:
— Прости на тези, които ти причиниха страдание.
Изскубнах ръката си от неговата и без да се усетя, с един скок се озовах в средата на килията.
— Не! Това не! Никога няма да простя. Да ви призная ли нещо, отче? Ако искате да знаете, аз всеки ден, всяка нощ, всеки час, всяка минута мисля само за това: как, кога и по какъв начин да унищожа тези, които ме изпратиха тук.
— Сега мислиш така, синко. Ти си млад, много млад. С годините ще се откажеш и от наказанието, и от отмъщението.
Оттогава изминаха тридесет и четири години и сега разбирам колко е бил прав."
"Пеперудата" на Анри Шариер.
Татко!
Странно ми е да се обръщам към Вас така, аз от детските си години съм свикнал да наричам „татко“ друг човек, в чийто дом израснах.
Днес Ви гледах и си спомнях всичко, което са ми разказвали за Вас дядо ми, майка ми и моите осиновители.
Пътят ми е към своя край. Бях верен на своя Път и го извървях така, както ме бяха учили, като се стараех да не се поддавам на съмненията. Безразлично ми е как ще завърши тая война. Аз не воювах с Вашата страна, аз преодолявах преградите, които Съдбата, за да ме изпита, издигаше по Пътя на моята Колесница. Най-трудно се оказа изпитанието, което размеква сърцето, но аз успях да преодолея и него.
Не пиша това писмо от сантименталност, а изпълнявам молбата на покойната ми майка.
Веднъж тя ми каза: „В света на Буда стават много чудеса и може някой ден да се случи така, че да срещнеш своя баща. Кажи му, че планирах да се разделя с него красиво, но твоят дядо не склони: «Ако искаш твоят гайджин да остане жив, ще изпълниш моята воля. Той трябва да те види мъртва и обезобразена. Само тогава ще направи онова, което ми трябва.» Постъпих така, както ми заповяда той, и това ме измъчва цял живот.“
Зная тая история, чувал съм я много пъти — как майка ми е оцеляла след взрива, понеже успяла да влезе в скривалище, как дядо ми я измъкнал от развалините, как тя лежала на погребалната клада, лицето й наполовина омазано с черна глина.
Не зная само какво значи изречението, което майка ми поръча да Ви предам, ако се случи чудо и ние с Вас се срещнем.
Ето това изречение: You can love.
"Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери."
От Матея св. Евангелие
MoonWatcher
09-04-2016, 09:31
"Мисля, че една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч. Досега науките, които търсят отговори всяка в собствената си област, не са ни навредили много, но някой ден разпокъсаната информация ще бъде обединена и нейната цялост ще разкрие пред нас една ужасяваща реалност и нашето плашещо място в нея, и това прозрение ще ни доведе или до лудост, или завинаги ще ни прокуди от светлината на знанието и ще ни тласне към спокойствието и сигурността на нова Тъмна ера.
Теософите са направили някои предположения за страховитото величие на космическия цикъл, сред който нашият свят и човешка раса водят мимолетното си съществуване. Те намекват за странни реликви, чието описание би вледенило кръвта, ако не бяха прикрити под маската на сладникав оптимизъм, но не те станаха причина да се докосна до онези забранени еони. Споменът за това изживяване ме смразява и влудява сънищата ми."
Из "Зовът на Ктхулу" на Х. Лъвкрафт.
"Защо те нямаше толкова време?" - попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно, ние сме различни, но все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"...
"Просто защото сега е твой ред да ти липсвам.."
Mithridates
09-11-2016, 11:56
Ето един и от мен;
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.
Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.“
Видях тез думи в един полузрак
над порта една горе издълбани.
„Тез думи са за мен покрити с мрак“ —
казах на своя вожд. Вещ в всяко знание,
отвърна ми: „Тук трябва всеки страх
и слабост теб в сърцето да престане.
Ний в тоя край сме, дето ти казах,
че ще съзреш онез души унили,
които Божий гняв с един замах
от благото на разума лишил е.“
Данте Алигиери "Божествена Комедия"
Татарите нахълтаха в двора. Запращяха дървените килии. Най-напред потърсиха водоносеца на бунтовниците. По кървавите дири разбраха, че в църквата. Почнаха да го търсят зад клоните, събориха аналоя, гледаха под престола, в пезулите никъде го нямаше куцото момче, сякаш беше потънало в земята.
— Огън! — извика големият господар на татарите.
Двамина изскочиха навън към магерницата за огън. Нямото в тъмната дупка трепереше като голо птиче и се кръстеше.
Докато се върнат татарите с огъня — големият господар вдигна нагоре пушката и я насочи към иконата на Исуса Христа. Божият син го гледаше с благи очи. Татаринът спусна ударника. Тогава куршумът прониза шията, стигна един камък, по-твърд от кремък, върна се назад по същия път и се заби в челото на стрелеца. Началникът на ордата се люшна и падна възнак. Голям страх завладя ордата. Двамина хванаха убития и го изнесоха навън. Ония, които върлуваха из манастирските стаи, като разбраха какво се е случило, нададоха грозен вик и се разбягаха.
Манастирът опустя.
Нямото вдигна плочата. Излезе навън и се озърна наоколо. Вечерна светлина влизаше през десния прозорец и заливаше кръста над иконостаса…
-По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
-Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си...
"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Убиецът наклони глава, сякаш бе озадачен, и заобиколи бюрото.
— Ego te absolvo a peccatis tuis — каза той, докосвайки с пръсти челото на жертвата си. — In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti. Amen.
После насочи пистолета със заглушител към главата на Малоун за последен изстрел."
"Изповедникът", Даниъл Силва
"Пий е взел решение в интерес на Хитлер и сянката на този негов избор тегне над нас до ден днешен. Искал е да бъде държавник, когато светът е имал най-голяма нужда от свещеник, от човек в расо, който да изкрещи на убийците с пълен глас да престанат — в името на Бога и всичко свято."
"Изповедникът", Даниъл Силва
'll never forgive myself.
For what, sir?
That my men... that my men died and I didn't.
- "А бяхме войници, и млади ..."
MoonWatcher
10-18-2016, 08:21
„Стряскам се и се озъртам; отзад на носилки лежат мои другари и все още викат. Мирът е настъпил, а те въпреки това трябва да умрат. А аз треперя от радост и не се срамувам. Колко е странно….
Може би и затова постоянно избухват войни, защото човек никога не може да почувства изцяло колко страда другият.”
Из "Обратният път" на Ерих Мария Ремарк
— Готов ли си, Петре?
— Готов, господин подполковник!
— Свири. Петре, атака!
И разцепила устните на тръбача, тръбата процепва въздуха. Една съседна вляво се докача. Друга до нея се откача. И по целия ляв фланг, от рота в рота се разнасят тържествени звуци.
Войниците трепват. Това е той — командирът! Войниците трепват. Това е за нея — Родината! И като по знак всичко отстъпващо се спира… обръща… сега вече гъстите румънски маси трепват, спират… вцепенени, ужасени. Пред тях — гора светнали ножове.
Няма вече съмнение, това е отстъпление. Няма вече съмнение, това е сметение. Няма вече съмнение, няма вече спасение. Има поражение.
Пет непълни дружини гонят, 28-те неприятелски оръдия са отново взети, с 31 пълни ракли. А пленници! Излязла вече на позиция, нашата артилерия открива мощния си огън, към който се присъединяват и пленени неприятелски, с наша прислуга, оръдия.
Пет непълни дружини гонят. Цели пет полка бягат. Няма спасение. Има грозно сметение. Има страшно поражение. Поражение.
Никой никога не е чул, никой никъде не е видял по-невъобразима паника, по-страхотно сметение, по-неудържимо бягство, по-страшно поражение. Поражение. Поражение.
Боеве пред Букурещ. Боеве за Букурещ.
Един от първа дивизия
Тук разбихме италианските полкове, които излязоха срещу нас. Заловихме 200 пленника и много картечници. Разбихме ги на 29 и 30 септемврий, когато имената Радомир, Владая и Княжево съществуваха не само като радостни географски, но вече и като печални исторически понятия.
А предния ден бе сключено примирието. Съгласно разпоредбите му трябваше да върнем взетите пленници, картечници и сами да се предадем. Това е грозната истина. Това е още по-грозната измяна. Това е най-грозното предателство.
Кой ни предаде? Кой ме предаде?
Кой ни предаде нас, победителите? Кой ме предаде мен, победителя?
Кой причини катастрофата? Кой създаде трагедията? Вечната българска трагедия!
Седемнадесет години бродя по всеки път и кръстопът. — Нито един стълб!
Седемнадесет години обикалям всяка урва и усоя. — Нито един гарван!
Седемнадесет години придружавам всяко опело. — Нито едно без свещеник!
Земята ви зове. Какво чакате вие, които останахте? Не чувате ли гласай?
Или чакате да чуете гласа ми? — Моят глас е гласът на сто и петдесет хиляди, които не умряха. Моят глас е гласът на шестстотин хиляди, които преживяха.
Отговаряйте вие, живи умрели, отговаряйте вие, умрели живи. Отговаряйте…
Пред съда на Тези, които не умряха. Не сте достойни за Тях!
Пред съда на Тези, които преживяха. Не сте достойни за Нас!
Пред съда на Българския народ. Не сте достойни за Него!
Пред съда на Българската история. Не сте достойни за Нея!
Тя записа не вашите, тя записа Нашите имена!
Човек умира – сълзи, малко траур и… забрава. Дали ще се роди отново в спомените на другите?
"Погнусата" - Жан Пол Сартр
ibrahimefendiofficial
12-20-2016, 15:03
някой може ли да ми пише 4,5 цитата от „Робинзон Крузи" Даниел Дефо ?
Smrazqvashta
12-20-2016, 17:31
някой може ли да ми пише 4,5 цитата от „Робинзон Крузи" Даниел Дефо ?
Колко често в живота ни е случва така, че злото, от което най-много се опасяваме и което ни се струва най-голямото на света, щом ни сполети, се оказва всъщност единственото средство за спасението ни от злощастието в което сме попаднали.
Благоразумната съобразителност на тоя човек ми хареса. Видях, че той наистина се грижи за мене и ме обича от все сърце. Трябваше незабавно да се вслушам в съвета му.
Ако диваците — казвах си, — намерят козите и видят нивите ми с изкласилото жито, ще почнат постоянно да се връщат на острова за нова плячка; ако пък забележат къщата ми, непременно ще потърсят обитателите й и в края на краищата ще ме открият.
Сега той е покорен и кротък — мислех аз, — но достатъчно е да се озове сред други диваци и веднага ще забрави, че съм спасил живота му, и ще ме предаде на съплеменниците си; ще ги докара тук на моя остров. Те ще ме убият и ще ме изядат и той ще пирува заедно с тях също така весело и безгрижно, както по-рано, когато са идвали тук да празнуват победите си над диваците от враждебните им племена.
KokoDjambo
12-25-2016, 21:18
"Лошото е, че един минимален риск, когато започне да се поема многократно, престава да бъде минимален."
Книга - "Няма нищо по-хубаво от лошото време"
Автор - Богомил Райнов
GoldieLDN
01-02-2017, 20:31
"И тъжното зимно време беше замислено." Не е от книга, а от разказ, но все пак смятам, че докосва изключително много. :)
— Да пукнеш — вика, — да се смряскаш, че и червеите да не могат да те намерят. От моста дано цопнеш, кога се връщаш пиян вечер — вика, — че и аз бял ден да видя! Мари, боже — вика, — какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?… Дано озъбен те намерят насред пазаря агентите, — дума, — та и аз да се засмея един път в живота си…
Ей такива червиви приказки нарежда, знаеш, братче, и ми тормози семейното положение.
— Цанке бе — думам й, — мъча се бе, гълъбо, трудя се и денем, и нощем да те зарадвам и да се махна от тоя свят, ама не ме ще господ бе, душке!
БАЛАДА ЗА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ
ТЕ НЕ ЗНАЕХА ФРЕНСКИ. НЕ ТАНЦУВАХА ПОЛКА.
БЯХА СЛУШАЛИ САМО ТРЪБАТА НА ПОЛКА.
И НЕ БЯХА ОБЛЕЧЕНИ В ПРАЗНИЧНИ КИТЕЛИ.
ДАЖЕ ЧАША ШАМПАНСКО НЕ БЯХА ОПИТАЛИ.
С ПРЕБРОЕНИ СУХАРИ В ОКОПА ЗАКУСВАХА
И СЪС МОКРИ ШИНЕЛИ В АТАКА СЕ СПУСКАХА -
НЕИЗВЕСТНИ, БЕЗБРОЙНИ, ОТ БОГА ЗАБРАВЕНИ,
ТЕ ВЪРВЯХА СЛЕД СВОЙТЕ МАЙОРИ ПРОСЛАВЕНИ,
ЗА ДА СВЪРШАТ НА ПОДВИГА ЧЕРНАТА РАБОТА.
ТЕ НЕ ТЪРСЕХА СЛАВАТА. ИСКАХА ПРАВДАТА.
И ЗА ТЯХ НЕ ДОСТИГАХА ЗЛАТНИТЕ ОРДЕНИ.
А ОЛОВНИ КУРШУМИ ПОСРЕЩАХА ГОРДИ ТЕ.
И ПОТЪВАХА В НИВИ И ХРАСТИ КЪПИНОВИ -
КЪМ СМЪРТТА СЕ ИЗДИГАХА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ.
И МАКАР, ЧЕ НЕ БЯХА ОТ ГРАФСКИ ФАМИЛИИ,
НАЙ-ВИСОКИ СА ТЕХНИТЕ БРАТСКИ МОГИЛИ..
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
"Какво става в света? Аз живея в пещерите, сред мъртвите и нищо не зная за хората; живея, чужденецо, със спомените, а тия спомени лежат в гроб, изкопан от собствените ми ръце!"
"Тя", Х. Хагард
"И ми се иска да мога да се върна назад, в последния ден, в който видях Ато Мелани: синьор абате, спрете се, искам да ви кажа…
Това вече не е възможно. Разделиха ни, тогава и завинаги, моята момчешка припряност, разочарованият ми ентусиазъм, нетърпението. Сега знам, че не бе правилно да жертвам приятелството в името на чистотата, близостта заради разума, чувството заради искреността."
"Печатът" Р. Моналди