AliceSw
04-21-2011, 21:31
Във форума тема не съм писала от много време, така де вече съм и извън тези години, обаче пак я оплетох съвсем и имам нужда от някакво странично мнение...
Синтезирана предистория - студентка съм, до преди половин година бях безумно влюбена в колега за цели 2 години. Октомври миналата година прекъснахме почти всякакви отношения, защото аз не можех повече да съм в неведение за отношението му към мен. Празнувахме 8-ми декември заедно, с негови приятели и малко колеги. Същата вечер поради неясни причини (прекалено много алкохол и ревност от моя страна най-вероятно) съм си легнала с друг човек, пак наш колега (та за него ще става въпрос).
Същата вечер секс не е имало. Събудихме се сутринта, говорихме малко, разбрахме се, че той има сериозна приятелка (от година и половина), а аз излизам също с друг човек. Но все пак следващата вечер правихме секс (чудесен, държа да подчертая :-D ). Повтори се още само веднъж в рамките на седмицата и решихме, че това си остава така по ред причини.
За колегата - не мога да отрека, че е имало привличане, но в моята глава беше друг и освен 2-3 кафета насаме и кежуал разговори друго никога не е имало. Той е прекъсвал и не се вясваше много, но бяхме в приятни отношения. След случката обаче промяната беше значителна - празнувахме Нова година заедно, с негови приятели, излизахме поне веднъж седмично. До февруари - седмицата на Свети Валентин ми се обади една вечер, видяхме се за малко - каза, че е скъсал с приятелката си, може би месец по-рано аз му казах, че не се виждам с човека от преди, защото като цяло интересът от моя страна беше изчезнал. След неговата раздяла обаче аз се паникьосах много здраво, защото какво ще се случва беше ясно. След като ме измъкна от парти, на което бях бясна ме заведе при негови приятели и се повтори историята. Започнахме от време на време да спим заедно, което е така и до момента. Говорихме за отношенията си и двамата ни устройваше положението - правим секс, никой не знае. През това време се запознах с всичките му приятели, излизахме през ден най-много, бяхме често заедно в университета. Говорихме пак - да си затвърдим, че са просто приятелски отношения + секс, защото се държахме като прекалено обвързани (от седмицата евентуално се прибирах за 2-3 вечери вкъщи - през другото време - с него, той с мен.) Нищо не се промени, освен че напоследък приятелите му вече започнаха да ни гаврят прекалено много. И спряхме да правим секс напоследък...
За мен - аз бях супер в началото - изкарвах си добре вечерите, напомняше ми на друг период от живота ми. Не сме правили секс всяка вечер, но ми е окей с него. Напоследък обаче съм се хванала, че започвам да се привързвам, много даже, което той не иска да се случва. Вината в себе си обаче само не мога да я намеря. Отношението му към мен не е като към приятелите му - за мене са всичките грижи, на мене не ми се кара по никаква причина, моите простотии се търпят всичките. Гледана съм като детенце, слушана съм като говоря...нямам от какво да се оплача. И тук идва проблемът - добре де мамицата му, верно ли е крайно време да говоря с него и да му кажа, че това е връзка, искаме или не...или да продължавам да си затъвам, както само аз си мога през годините и да чакам да съм преебана пак....
ПП Трябва да сте луди, за да сте прочели дотук, много е дълго и обстоятелствено, ама поне си измрънках, каквото имах....
Синтезирана предистория - студентка съм, до преди половин година бях безумно влюбена в колега за цели 2 години. Октомври миналата година прекъснахме почти всякакви отношения, защото аз не можех повече да съм в неведение за отношението му към мен. Празнувахме 8-ми декември заедно, с негови приятели и малко колеги. Същата вечер поради неясни причини (прекалено много алкохол и ревност от моя страна най-вероятно) съм си легнала с друг човек, пак наш колега (та за него ще става въпрос).
Същата вечер секс не е имало. Събудихме се сутринта, говорихме малко, разбрахме се, че той има сериозна приятелка (от година и половина), а аз излизам също с друг човек. Но все пак следващата вечер правихме секс (чудесен, държа да подчертая :-D ). Повтори се още само веднъж в рамките на седмицата и решихме, че това си остава така по ред причини.
За колегата - не мога да отрека, че е имало привличане, но в моята глава беше друг и освен 2-3 кафета насаме и кежуал разговори друго никога не е имало. Той е прекъсвал и не се вясваше много, но бяхме в приятни отношения. След случката обаче промяната беше значителна - празнувахме Нова година заедно, с негови приятели, излизахме поне веднъж седмично. До февруари - седмицата на Свети Валентин ми се обади една вечер, видяхме се за малко - каза, че е скъсал с приятелката си, може би месец по-рано аз му казах, че не се виждам с човека от преди, защото като цяло интересът от моя страна беше изчезнал. След неговата раздяла обаче аз се паникьосах много здраво, защото какво ще се случва беше ясно. След като ме измъкна от парти, на което бях бясна ме заведе при негови приятели и се повтори историята. Започнахме от време на време да спим заедно, което е така и до момента. Говорихме за отношенията си и двамата ни устройваше положението - правим секс, никой не знае. През това време се запознах с всичките му приятели, излизахме през ден най-много, бяхме често заедно в университета. Говорихме пак - да си затвърдим, че са просто приятелски отношения + секс, защото се държахме като прекалено обвързани (от седмицата евентуално се прибирах за 2-3 вечери вкъщи - през другото време - с него, той с мен.) Нищо не се промени, освен че напоследък приятелите му вече започнаха да ни гаврят прекалено много. И спряхме да правим секс напоследък...
За мен - аз бях супер в началото - изкарвах си добре вечерите, напомняше ми на друг период от живота ми. Не сме правили секс всяка вечер, но ми е окей с него. Напоследък обаче съм се хванала, че започвам да се привързвам, много даже, което той не иска да се случва. Вината в себе си обаче само не мога да я намеря. Отношението му към мен не е като към приятелите му - за мене са всичките грижи, на мене не ми се кара по никаква причина, моите простотии се търпят всичките. Гледана съм като детенце, слушана съм като говоря...нямам от какво да се оплача. И тук идва проблемът - добре де мамицата му, верно ли е крайно време да говоря с него и да му кажа, че това е връзка, искаме или не...или да продължавам да си затъвам, както само аз си мога през годините и да чакам да съм преебана пак....
ПП Трябва да сте луди, за да сте прочели дотук, много е дълго и обстоятелствено, ама поне си измрънках, каквото имах....