PDA

View Full Version : Без заглавие за сега



anonymous546178
04-27-2011, 19:12
Той се изправи, стана от мръсното легло.. Всъщност леглото беше доста чисто, но самия вид на одеялото му (след една нощ усилена борба със себе си) беше грозен... Изправи се... Най-тежката част от деня.. най-тежката част от живота, да се изправиш... Отиде до въображаемата кухня, представляваща хладилник и микровълнова и си направи кафе.. единственото хубаво нещо..Това го подтикна да се изправи още.. да стане още по-висок, още по-бодър, още по-силен... Това беше времето, в което той трябваше да си подреди мислите.. десет минутната полусвобода, докато си пиеше кафето... имаше някаква тънка романтика във всичко това.. после поемаше по ежедневните си задължения.. и тъй като пиеше кафето си в полусвобода, беше 1.5 пъти роб на ежедневието.. природата не обича вакуум.. всичко трябва да си отиде на мястото....Но сега беше хубавата част на деня.. Седеше на една пейка, пиеше кафе(от пластмасова чашка, не заслужаваше друго),вятърът духаше.. слънцето изгряваше .. кой казваше, че романтиците са мъртви.. няма кой да види Тази романтика.. няма кой да я разбере.. беше рано, улиците бяха празни.. пък и някой да го види, нищо не се променя... той беше като пътен знак, всеки го виждаше, той беше важен за себе си, но никой не обръщаше внимание, защото той носеше само информация... понякога дори и това не носеше... не можеше да се мери с големите рекламни билборди, или както ги наричат вече.. но това е само сравнение... в този момент нищо нямаше значение..Той се замисли, колко време още ще бъде роб... на себе си ? ..
Всеки има свободата да избира.. следователно никой я няма..Поне за малко му се искаше да е свободен...
Поне за малко...
Искаше му се да може да контролира собствения си свят..
Но не, действията в неговия свят произволно се самозараждат и умират
Самоизяждат се всичко хубаво и лошо ...
На моменти се срива така... периодично ...
На моменти си мислеше, че утре света ще бъде негов.. на моменти си мислеше, че ще умре... и единственото останало след него ще бъде кръст, с написани инициали върху него... написани с тебешир... нищо повече не му оставаше ... моментна памет... до първия дъжд, когато инициалите ще се изтъркат.. и тогава той няма да бъде по-различен от другите... ще бъде равен .. дори, ще бъде по-ниско.. никой, няма да знае кой е той, откъде е, за какво се е борил, как е умрял... най-накрая той ще може да контролира собствения си свят...
Но нямаше толкова време да разсъждава относно живота и смърта .. живееше в 10минутна полусвобода.. нямаше време за умиране.. не и докато беше роб.. роб на съвремения свят.. всъщност не, това не е съвременния свят...това е архиетипния свят.... винаги ще бъде така ...
Отново към реалността (колкото и да е реална).. Той седеше на пейката, леко унил с приведена настрани глава.. нямаше сила да задържи този свят, гордо изправен...
Фокусира цялата си енергия към дънките си .. черни, смъкнати... без копчета... само с колан.. не би оставил никое копче да го задължава да направи нещо...колко смъкнати ще са му дънките е въпрос на личен избор.. от малкото лични свободи...
Бръкна в задния джоб на дънките.. поради странно седналото си положение и поради естетиката на дънките, това му костваше известни усилия, но нищо не можеше да го спре.. не и в тези 10 минути на блаженната полусвобода... Извади едно листче.. винаги го носеше със себе си ..това беше листчето му със задачите за деня.. с мислите му ... налагаше му се да записва по-важните неща .. дотолкова важни, че да не ги пропусне, но не чак толкова важни, че да мисли цял ден за тях... тогава едно такова записване не само щеше да е безсмислено, но дори и леко смешно...
Започна да пише, обади се на еди-кой си, купи кафе, срещни се с този-онзи и така нататък.. и записа първата мисъл която му дойде наум.. като мото за деня.. или нещо такова.. за този ден беше keep your eyes on the price… не го интересуваше правописа.. знанията по английски не му пречеха да живее...
Прегледа си още веднъж листчето, за правописни грешки, в родния му език, мразеше да допуска грешки докато пишеше на родния си език... сгъна листчено и го прибра в джоба….
Рязък порив на вятър го изкара от своеобразния му транс и му напомни че времето му свършваше...Допи си кафето... Почуства се отвратително.. кафето му беше свършило, времето също, беше сам.. не просто сам, беше самотен, и не само на пейката.. а въобще..
Изправи се... във целия си ръст от 190см.. стъпи здраво на бетонната земя с 90 килограмовото си тяло.. изправи, решителен поглед .. keep your eyes on the price.. вече не беше свободен.. беше се променил.. леко наведената му глава се изправи от яростния натиск на всичките му мускули, отпуснатите му ръце се свиха на юмруци, метафорично казано, реално нищо не се е променило.. загуби човешкото си.. стана машина.. мотор, безмозъчен автомат на съвременото корпоративно общество.. Единствената му останала душа си личеше в погледа му... там все още беше великан на човешката мисъл и дух, там беше огромен... величествен...
Изхвърли пластмасовата си чаша и тръгна.. до следващия ден.. до следващата 10 минутна полусвобода







П.п. С извинения на Dumb, за лекото ми плагиатстване
:D