Junieee8
04-27-2011, 18:49
На лунна светлина... На една пейка... Седяха те. Момиче. И момче. Влюбени, със замаглени очи от любовта, те се откъснаха от реалността. Докато Той четеше стихове, а Тя следеше думите, протичащи край очите й, никой не усети опасността. Друго момиче. Момиче подръка със участта. Мина тя. Влюби се той... отново.
След време момичето, само и изоставено... бе следено от участта.. участта на тъгата и самотата. Усещаше болката! Болката която й причиняваше тази зла жена! Усещаше как малко по малко изтръгва сърцето й. Но реши! Реши да се бори! Знаеше, че трябва да я надвие.
Бори се тя... И малко по малко, изтощена от силата на младата девойка, тъгата се отдръпна. Спря! И на нейно място дойде младото момче. Разбрало кой е смисълът на живота му.
След време момичето, само и изоставено... бе следено от участта.. участта на тъгата и самотата. Усещаше болката! Болката която й причиняваше тази зла жена! Усещаше как малко по малко изтръгва сърцето й. Но реши! Реши да се бори! Знаеше, че трябва да я надвие.
Бори се тя... И малко по малко, изтощена от силата на младата девойка, тъгата се отдръпна. Спря! И на нейно място дойде младото момче. Разбрало кой е смисълът на живота му.