View Full Version : ...
Вчера дядо ми почина от инфаркт и не можах да се сбогувам с него..Беше изключително неочаквано и потресаващо, че отначало сигурно от изненада не изпитах голяма емоция, но днес един ден - по късно и след погребението всичко ме връхлетя - спомени, неизказани думи, вина, мъка.. Не мога да понеса това, преди две години почина другият ми дядо, с който не бяхме толкова близки, но с този е различно - обичах го като втори баща.. Той заедно с баба ми живееше на село и по принцип не ходехме толкова често и всеки път когато си тръгвахме от там знаех че може да е за последно и въпреки това просто си казвах, че нищо няма да се случи..Но ето два дни след последното ни ходене до село научих лошите новини.. Когато отидохме на село не можах даже да отида да го видя до погребението и сега ми липсва изключително много, но вече не мога нищо да направя..За пръв път толкова близък човек за мен умира и се чувствам някакси празна и в същото време наранена. Ако някой е преминавал през същото като мен, може ли да ме посъветва как да се справя с всичко това, защото близките ми не могат да ми помогнат тъй като самите те се чувстват по същия начин и разговорите с тях ме потискат още повече..
vankata5555555
04-28-2011, 20:55
Време
djipsito
04-28-2011, 23:22
Аз живея в чужбина и се виждам с баби, дядовци само лятото. Наскоро почина единия ми дядо от рак :(
Отвреме на време се сещам, че 2-3 дни преди да замина отидох специално до болницата в Търново, да му кажа чао. Тогава беше добре и имаше признаци да се оправи, ама... :( Наистина ми се искаше да можеше да го видя и това лято ;( Тъкмо му надписах картичката за рожденния ден и баба се обади... Много гадно беше.
Веднъж много го нараних с думи и действия, тръгнах си просто така, а той се беше изправил пред вратата и заплака. Тва никога няма да си го простя и сега съжалявам страшно много...
Нужно е време, за да свикнеш с мисълта. Не знам как точно приемаш нещата, понеже аз не съм от тези, които плачат, просто стоя супер забила, спокойна и... неадекватна и не знам кво се случва около мен...буквално.
Прочети книгата Пътят на душите, ще ти олекне, повярвай ми, не е сложна книга и я има в нета онлайн.
Благодаря за отговора! И да мисля да прочета книжката :)
nomatterwho
04-29-2011, 14:31
Съболезнования. С времето ще го превъзмогнеш, сигурна съм. Смъртта е част от живота на всеки и не може да се избегне. Спокойно - дядо ти те е обичал и още ще те обича.
Аз в момента се готвя за това, което ти преживяваш. Всъщност се готвя от няколко месеца и не знам как ще бъда..
И все пак прочети книгата, която джипсито е дала, и аз бих направила така. :)
Отиди в църквата и се изповядай, ако искаш да му кажеш нещо (сериозно)