Mного ще ви бъда благодарен ако някой да де примерно интерпретативно съчинение върху "ЖЕНА" на Блага Димитрова
Благодаря предварително!!
Липсва описателно заглавие.
kalpazanka
dorinda1
04-29-2011, 07:27
Как тревожно е да си жена - казва Блага Димитрова в стихотворението си “Жена”. В днешно време има равнопоставеност между двата пола и за това има и основателна причина. Съвкупността от красота, нежност, загриженост и работоспособност прави жената по-велика дори и от силният пол – мъжете! Силата на представителките на нежният пол е в нейната увереност, в смелостта да взима решения, в хитростта и в способността й да оставя поколение.
Съвременната жена е силна и работи, дори често изкарва повече от половинката си, гледа деца и е пример за добра майка, винаги е готова да обърне внимание на съпруга си и да го поглези. Добре, но всичко това защо и заради кой? Заради семейството като цяло. “Нежният пол” винаги страда, винаги забравя себе си, почти винаги поставя нещо или някой над собствените си нужди... И ако някой се осмели да каже, че жената не е силна, то тогава той едва ли осъзнава, че тя дава нов живот и в същото време успява да върши нещата, които прави и мъжа.
Жената, в стихотворението на Блага Димитрова е представена като борбена и всеможеща личност, дарителка на нов живот и силна натура. В миналото жената не е имала правата и възможностите, които има днес. Съвременната жена е по-силна, можеща, амбициозна и спокойно може да застане на едно стъпало с мъжа. Повърхностните хора биха казали, че жената е слаба личност, неспособна да се справи сама с трудностите, но реалистите определено биха оспорвали тези думи. Нежността й сякаш я прави по-слаба, но не е така! Тя е силна и би могла да се справи с всяка трудност напълно сама, без мъжка помощ. Вярно е, че . е нужно равновесие в поемане на задълженията, така че жените да могат преди всичко физически да се възстановят, да имат време за себе си, да излязат с приятелки, да се разходят, да почиват и да поставят себе си на първо място поне за миг. Жената успява да се справи едновременно с децата, с домакинската работа, с кариерата си и в същото време умее да създаде уютът в дома. Каквото и да говорим, колкото и положителни черти да прибавяме, определено най-важното сред всичко това е факта, че тя успява да продължи рода. Най-трудната от всички професии е професията на майката. Но сред всичките си задължения, жената успява да възпита детето си, да го научи кое е правилно и кое не е, но в един момент тя бива възнаградена с благодарността на детето си. И нима можем да твърдим, че жената не е силна?
Светът на жената е сложен, многослоен, необятен, непредсказуем, изпълнен с тревоги, отговорности, но и с емоции. Изумително е колко смела, силна, издръжлива и всеотдайна може да бъде „слаборъката”. Умната жена може на моменти да забрави кариерата, амбицията, злобата, да погледне напред с усмивка, да се огледа около себе си и да си каже:”Да, аз съм щастлива, защото съм жена!”. И спокойно може да забравим факта, че жената е “слабият пол”.
sexa_na_kompleksa
04-29-2011, 18:24
Може да вземеш някои неща от тук:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/51-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D 0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0/718-%D0%A1%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%9D%D0%98%D0%A2%D0%95%D 0%9B%D0%95%D0%9D-%D0%90%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97-%D0%9D%D0%90-%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0%A5%D0%9E%D0%A2%D0%92%D0%9E%D 0%A0%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90-%E2%80%9E%D0%9F%D0%9E%D0%A2%D0%9E%D0%9C%D0%9A%D0%9 0%E2%80%9D-%D0%98-%E2%80%9E%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%90%E2%80%9D
Заглавието на разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов насочва към родовата принадлежност, която трябва да намери словесен израз. То говори за приемствеността между поколенията, която се осъществява чрез определени ритуални жестове.
Като се има предвид значението на думата „дервиш” (мохамедански монах), ясно се откроява темата на произведението. Тя е свързана с разминаването между реалния път и фикционалния стремеж на героя Рамадан да бъде истински щастлив с човека до себе си (със Силвина). Но както става ясно от повествованието, да направиш добро, не-винаги носи щастие на индивида.
Сюжетът на разказа „Дервишово семе” кореспондира пряко с останалите произведения от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов преди всичко чрез акцента, поставен върху родовите ценности. Главният герой има нравствената и духовна сила да защитава докрай интимния избор на живота си: „Бях й се врекъл”, - да остане верен на дадената клетва. Природата провокира спонтанното проявление на чувствата: „ Спряло се онова лятно слънце мързеливо на средата на небето и не слиза. Пет пари не дава, че невеста имам аз в село, та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака.”
Две са сюжетните линии в разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе”. Едната очертава сблъсъка на родовата система с индивидуалните чувства на персонажа, а другата - мотива за любовта и брака. Повече от очевидно е, че става дума за налагане на чужда воля: „ала на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши, и дядо взря очите си в мене да ме жени. Мене не попита. За такива работи тогава не питаха, дето се женеха, старите си ги правеха сами.” И само по случайно стечение на обстоятелствата се поражда искрена и чиста любов между младите, видели се за първи път след сватбата. Но много житейска мъдрост ражда това изживяване, белязало за цял живот Рамадан, въпреки премеждията, през които трябва да премине любовта му към Силвина: „Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза - не е никакъв мъж! Макар че кога сърцето ще се размисли за жена, то не пита ни главата, ни брадата, както се случи и с мене. Докато се развивахме със Силвина и побивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се набивало, набивало и богато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”
Времето в разказа „Дервишово семе” присъства активно и обхваща период от 40 години (колкото и лаконично да са пресъздадени пред неизвестния слушател те от Рамадан). То е разкрито чрез конкретни посочвания в текста („много отдалече”, „тогава”, „веднъж”, „в сряда и четвъртък”, „в петък”, „Докато”, „Един ден”, „до заранта”, „не сега”, „Сетне каквото се случи ”, „ И денем, и нощем ”, „ на третия ден ”, „Отначало” , „ И се занизаха дните все такива”, „Много пъти”, „ Преди месец и нещо”, „ От четиресет години”, „А сега”, „А времето, агов, лети”, „Мисля си понякога”, „втора година”). Синтактичните конструкции също са подчинени на представата за протяжност и необратимост на времето.
Редуването на годините за Рамадан не означава отдалечаване от любовта, а все по-плътно доближаване до нея. Дори преброяването на еднотипно течащите години не му носи успокоение: „И се понесе тъй животът, ден след ден, година след година. Ако не бяха пораснали децата ми, ако не бяха се оженили и народили свои, нямаше и да зная колко години са минали. ”
Разказът на Николай Хайтов поставя важния въпрос за възможността (или невъзможността?) човек да наруши законите на родовата общност тогава, когато всички очакват от него да ги изпълни.
Основният конфликт в разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” изразява сблъсъка между разума и чувствата, между инстинкта и съзнателното поведение. Неслучайно до края на повествованието човекът, приел с възторг и благоговение даденото му „момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета”, не иска и не може да забрави Силвина: „Ето, в това е главният катран. Искам под една черга да легна с нея като мъж с жена, а че тогава да става каквото ще... Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида... На това кръстопьтче тъпча и не виждам накъде да хвана.”
Разказът на Николай Хайтов „Дервишово семе” показва, че правото да избира и налага волята си в рамките на родовата общност има мъжът - но този от старото поколение, защото единствената му цел е да бъде продължен родът. На практика никой не се интересува от чувствата и симпатиите на младите, защото хем не се доверяват на опита им, хем ги задължават да пораснат твърде бързо. Но природата не търпи насилие. Родовите закони търсят нови пътища за изява на духовното начало, което променя човека и неговото съзнание. В любовта героят на Хайтов разпознава себе си и своята родова същност, която му дава сили да отстои избора на сърцето. Той е неговият „път” към корените на рода, но и „път” към индивидуално неповторимото у човека.