И какво ако...

[nickelbackk]

Смятате ли че човек може да надживее миналото си? Ето зо какво иде реч... От първи клас в класа си не бях добре приета. Бях дебеличка и имах още много недостатъци. Децата постоянно ме обиждаха, почти нямах приятели, беше ужасно. Почти всеки ден бях център на унижения и подигравки и то не само в улище, но и на улицата. Все си мисля, че го правеха, защото бях различна от тях, тъй като имаше и други пълни деца пък на тях нищо не казваха. В средата на седми клас се премистих в друго училище. Вече бях коренно различна - влязла във форма, разхубавила се, станала значително по-отворена към хората. Там си намерих нови и повече приятели, срещнах по-човечни хора. За щастие обаче си запазих качествата и достойнствата. Мисля си, че хората просто не ме разбират. И че съм различна от тях, си проличава в много от случаите - изразявам сe по-другаяче, имам чудновати интереси, не се подлъгвам по "забавленията" на поколението си, което намирам доста разпуснато. Един вид се оказвам класическа "смотанячка". А непоносимите години в първото ми училище не спират да ме преследват... Например когато някое момче ме хареса, старите ми съученици, му наговарят куп простотии за мен и той се отказва от идеята - това се случи два пъти с две различни момчета! Но аз не искам да се променям! Смятам че няма нищо лошо да харесваш художествената литература, да имаш що-годе по-развит интелект, да не пушиш, да не пиеш - все неща за които съм отнасяла падигровки. Вие вярвате ли че един ден нещата ще се променят и именно тези ми интереси ще ми помогнат да просперам? Защото АЗ ВЯРВЯМ!

[wartus]

=D> :razz: :razz: :razz:

[Emppu90]

Да, може.

Аз също имам черно минало.

И сега съм си по - добре..

Но както казваш ти.. след такива случки, хората започват да мислят по друг начин. Порастват, едва ли не ..

[nickelbackk]

=D> :razz: :razz: :razz: Кое му беше смешното че не разбрах?

[BaiGanyo]

Напомняш ми на един човек..., приятели бяхме доскоро, трудно ми беше да се разбирам с нея, имам предвид че точно такива хора са по-различни и искат по-различно отношение и много трудно се опознават, принципно са по-затворени за самия свят, каквато и да им е външността, такова е мойто мнение.
П.С. Какво е смешното?

[StolenBliss]

То няма нищо смешно, просто тоя индивид е някъв зляк. Сигурно е точно от тия дето се подиграват на другите за щяло и нещяло и щото няма кво да правят.

Иначе авторке, тва че си различна, не трябва да те пристенява. С две думи, ще мине време и ще намериш хора на твоята 'вълна' и всичко ще се нареди. Просто трябва да срещнеш подходящите хора. Мого по-добър за себе си даже е факта, че не те влечат заниманията на средно статистическия тийн, защото леле.. те едни 'занимания', сещаш се :)

[TheNewReligion]

Бъди такава, каквато си. Въпреки всичко. Щом се харесваш такава и не искаш да се променяш- добре. Това си е твой избор.

Относно това дали можеш "да просперираш" с тея интереси...странно. Те нямат нищо общо с професионалното ти развитие за напред, ако това питаш. А ако питаш за това дали можеш да бъдеш приета след време от същите хора...не ми се вярва. От други- може би. Просто трябва да ги намериш. Аз лично съм на мнение, че се взимаш прекалено насериозно. И аз съм имала такъв период "Мале! Колко съм различна, нито пуша, нито пия, пък и книги чета! Мале!"
След първото напиване и първата цигара ходи ми говори, че е вредно и пропадняшко. Истината е, че тези неща започнаха да ми харесват. Не защото ме правят готина, а защото спирам да треперя от нерви след няколко цигари и защото ми става една идея по-забавно, когато съм подпийнала.
От всичко трябва да се опита. Не трябва да подценяваш и осъждаш нещо преди да си пробвала.