Cursed346
05-01-2011, 14:50
Съжелявам предварително за романа...
Аз съм на 16, той е на 15. Всичко започна преди малко повече от година и половина, някъде там. Знам, че ще прозвучи детинско, но го харесах още от когато го видях. Нямах смелостта да се запозная с него в началото, но накрая разбрах и че няма смисъл, защото той си има гадже. Реших да се откажа, но просто толкова силно желаех да съм с него, че не можах да спра да мисля за него...
Запознах се с един от неговия клас, който си падаше по мен... За да забравя увлечението си към първото момче, направих една грешка... С този от неговия клас бях 4 месеца. Чувствах нещо малко към него, но той стана обсебваш, дразнещ и леко скучен, а се оказа и че ме използва за да накара бившата му да ревнува. Скъсах го.
Той пожела пак да сме заедно. Отрязах го, защото му нямах доверие, а увлечението ми към първото момче още си присъстваше... Съгласи се да сме приятели.
Не издържах и след време му казах, че харесвам това момче от неговия клас. Той както и очаквах му каза.
След ден-два това момче се запозна с мен. Като по чудо и характера му беше страхотен. Осъзнах, че е имало смисъл да го харесвам цялото това време без дори и да го познавам. Харесах го още повече... прекарах си най-хубавите моменти в живота ^^.
За съжаление бяхме заедно за много кратко. Бившия ми се "завърна". Не знам от ревност ли, от какво ли, но започна да ме псува и да говори зад гърба ми. Момчето, с което бях, не направи нищо по въпроса, не му пукаше за бившия ми, и незнайно защо, въпреки, че той си беше прав да не му обръщам внимание, това ме вбеси. Мислех, че не му пука за мен и за проблемите ми. Скарах се с него заради най-малкото нещо :/
Наговорихме си куп простотии въпреки, че той каза, че като е сдухан говори неща, които наистина не мисли.
Седмици... и той още ме харесваше, както и аз него, но не се събрахме, защото пак се карахме, и той ми каза, че вече не чувства нищо.
Дали наистина го мислеше не знам, защото беше много ядосан и вероятно искаше просто да ми стане гадно.
Оставих го и не му говорих известно време. След което станахме приятели и му споделям всичко... Но още имам чувства към него. Не мога да се отърва от тях.
Въпреки това той е един от тея, безгрижните хора, дето много малко неща ги засягат.. за това може и да ме е забравил.
Знае, че ми е много гадно и че съм в един вид депрес заради това, което е станало, но не знае че все още чувствам същото като преди.
Преди един-два дена ми каза, че съжелява за онея неща които ми е наговорил, че е бил много ядосан, и че иска да се опита да направи нещо за да ми мине "депреса".
Не знам дали е знак, но не знам и как да разбера какво чувства. Колкото и да съм се опитвала да го забравя, не мога. Обичам го. Още от самото начало, когато той ми беше просто едно увлечение не знаех, че ще стигне до тук, но ето че стигна. Какво да му кажа? Как да постъпя? И моля ви, не ме съветвайте да го забравя, защото наистина не мога. А и не искам...
Аз съм на 16, той е на 15. Всичко започна преди малко повече от година и половина, някъде там. Знам, че ще прозвучи детинско, но го харесах още от когато го видях. Нямах смелостта да се запозная с него в началото, но накрая разбрах и че няма смисъл, защото той си има гадже. Реших да се откажа, но просто толкова силно желаех да съм с него, че не можах да спра да мисля за него...
Запознах се с един от неговия клас, който си падаше по мен... За да забравя увлечението си към първото момче, направих една грешка... С този от неговия клас бях 4 месеца. Чувствах нещо малко към него, но той стана обсебваш, дразнещ и леко скучен, а се оказа и че ме използва за да накара бившата му да ревнува. Скъсах го.
Той пожела пак да сме заедно. Отрязах го, защото му нямах доверие, а увлечението ми към първото момче още си присъстваше... Съгласи се да сме приятели.
Не издържах и след време му казах, че харесвам това момче от неговия клас. Той както и очаквах му каза.
След ден-два това момче се запозна с мен. Като по чудо и характера му беше страхотен. Осъзнах, че е имало смисъл да го харесвам цялото това време без дори и да го познавам. Харесах го още повече... прекарах си най-хубавите моменти в живота ^^.
За съжаление бяхме заедно за много кратко. Бившия ми се "завърна". Не знам от ревност ли, от какво ли, но започна да ме псува и да говори зад гърба ми. Момчето, с което бях, не направи нищо по въпроса, не му пукаше за бившия ми, и незнайно защо, въпреки, че той си беше прав да не му обръщам внимание, това ме вбеси. Мислех, че не му пука за мен и за проблемите ми. Скарах се с него заради най-малкото нещо :/
Наговорихме си куп простотии въпреки, че той каза, че като е сдухан говори неща, които наистина не мисли.
Седмици... и той още ме харесваше, както и аз него, но не се събрахме, защото пак се карахме, и той ми каза, че вече не чувства нищо.
Дали наистина го мислеше не знам, защото беше много ядосан и вероятно искаше просто да ми стане гадно.
Оставих го и не му говорих известно време. След което станахме приятели и му споделям всичко... Но още имам чувства към него. Не мога да се отърва от тях.
Въпреки това той е един от тея, безгрижните хора, дето много малко неща ги засягат.. за това може и да ме е забравил.
Знае, че ми е много гадно и че съм в един вид депрес заради това, което е станало, но не знае че все още чувствам същото като преди.
Преди един-два дена ми каза, че съжелява за онея неща които ми е наговорил, че е бил много ядосан, и че иска да се опита да направи нещо за да ми мине "депреса".
Не знам дали е знак, но не знам и как да разбера какво чувства. Колкото и да съм се опитвала да го забравя, не мога. Обичам го. Още от самото начало, когато той ми беше просто едно увлечение не знаех, че ще стигне до тук, но ето че стигна. Какво да му кажа? Как да постъпя? И моля ви, не ме съветвайте да го забравя, защото наистина не мога. А и не искам...