mishle5
05-07-2011, 08:41
Здравейте,искам да споделя така да се каже моята история..нямам си почти никого който да ме разбере...и нося това нещо вътре в себе си,от доста време..и сега ми се натрупа,имам нужда просто да споделя..
Имах приятел,бяхме 1 година заедно...Всичко беше чудесно,разбирахме се идеално..докато един ден нещата не вървяха...Нямаше я онази тръпка..нямаше го чувството в стомаха..Разделихме се.. В същия момент дойде нов ученик в училище..най-добрата ми приятелка се хвана с него...още на момента.Тя ме накара да се запознаем-Отидох,изглеждаше мило момче..Смеехме се,забавлявахме се..Всеки ден излизахме,аз обаче още носих болката и спомена за бившото ми гадже..Дните минаваха,месеците също..Най добрата ми приятелка започна много да се кара с сегашния си..всеки ден скадали..накара ме да отида при него и да го "поразпитам" какво мисли за връзката им.Говорихме,той ми каза че няма нищо към нея от доста време,а че има чувства към мен..Последните месеци е бил с нея за да е близо до мен..Почувствах се адски неловко.Хиляди мисли нахлуха в главата ми.Казах му че нямам правото да я нараня..това ще е жестоко предателство ако тръгна със гаджето и..Той каза че нямало да бъде никакво предателство,тъй като тя само го наранявала,само се заигравала с други..и така убила чувствата му.Мисълта ми не го побираше-как аз,ще предам така приятелката си..не е важно това,че вече нямат чувства един към друг,важното е постъпката ми..дори да не се обичат щеше да е подло,така да и отмъкна приятела.Толкова пъти му го обеснявах..той не искаше да разбере...
Един ден се разождахме в парка,казах му че разходката е чисто приятелски..а той отвърна:За мен не е такава..и ме целуна.Веднага си тръгнах,прибрах се..почнах да плача...И така всеки ден ме преследваше...докато един ден почнах да имам симпатии към него...Незнам как така,изведнъж стана..не избираме хората в които се влюбваме....Знаех,че е грешка..не можех да бъда с него...мислих за приятелката си...Той обаче взел та и казал: Не искам да бъда с теб..искам да съм с нея....Тя го приела добре,но съм сигурна че отвътре е искала да ме убие...
Оказа се,че не ми е била никаква приятелка...През цялото време се е подигрваала с мен,използвала ме е..тя сама ми го каза.Тогава се сетих какво направих за нея-Отказах се от собственото си щастие,заради нейното....Беше отвратително..да оставя момчето което харесвам,за да не я нараня..при положение че тя мен ме е наранявала в същия този момент....Незнам как да ви опиша това чувство...чувствах се жалка,глупава..за това че за всички тези години тя само ме е търсела когато е имала нужда от мен.
Е,с момчето почнахме по-често да излизаме..вече се замислях под въпроса дали да приема или не...вече се колебаех...Но "приятелката ми " правеше всичко възможно да ни скара...Плетеше интриги...казваше му: Ооо знаеш ли тя кво каза за тебе...а на мен :Ооо,знаеш ли кво каза той за тебе....и почва да си измисля разни реплики...и двамата почваме да се карама що си казал тва,,що онова...дрън..дрън...наистина успяваше да ни скара....Правеше го от злоба,не от ревоност..не искаше да приеме факта че той обича мен...
Най-накрая се събрахме...бяхме едно цяло..обичах го с цялото си сърце...Целувахме се,пргръщахме се...всичко беше прекрасно..когато бях с него забравях за всичко и всички...Бившият ми разбрал че съм с него..и сега само тича след мен...Сегашното ми гадже е в един клас с бившото ми..каква ирония само...а моята "приятелка" пък е в моя клас....УЖАС!На пук на всичко това,ние се справяхме..
Изморих се от всичко..от цялата тази история..толкова неща изживях...дори най близките ми не знаят за това-е само от части...
И двамата се обичаме,но всички искат да ни скарат...объркани сме..не издържаме на това напрежение..най вероятно ще се разделим..и то точно заради хорските приказки...защото и двамата се изтощихме,и двамата ни болеше много...а аз толкова много го обичам..казвам му че ще се справим със тези неща..правя сякакви усилия да спася връзката ни...Ето например миналата се седмица се скарахме за това че съм седяла на едномясто и не съм говорила,а само съм мълчала...беше ми гадно..ако говорех,щях да си го изкарам на него..и почнаха едни скандали..защо крия от него..защо не съм му била споделяла....а не е така..просто го предпазвам от някои неща...Това което трябва да знае го знае..другото са просто малки ядове,които нямат значение....Плаша се от това че почти всеки ден се караме..и то ето за такива дребни неща...що не съм купила това а онова..защо днес не съм яла почти нищо...и тем подобни....
Не искам съвет.Исках само да си излея душата..Блягодаря за вниманието!
П.п.Аз съм на 15,той също.
Имах приятел,бяхме 1 година заедно...Всичко беше чудесно,разбирахме се идеално..докато един ден нещата не вървяха...Нямаше я онази тръпка..нямаше го чувството в стомаха..Разделихме се.. В същия момент дойде нов ученик в училище..най-добрата ми приятелка се хвана с него...още на момента.Тя ме накара да се запознаем-Отидох,изглеждаше мило момче..Смеехме се,забавлявахме се..Всеки ден излизахме,аз обаче още носих болката и спомена за бившото ми гадже..Дните минаваха,месеците също..Най добрата ми приятелка започна много да се кара с сегашния си..всеки ден скадали..накара ме да отида при него и да го "поразпитам" какво мисли за връзката им.Говорихме,той ми каза че няма нищо към нея от доста време,а че има чувства към мен..Последните месеци е бил с нея за да е близо до мен..Почувствах се адски неловко.Хиляди мисли нахлуха в главата ми.Казах му че нямам правото да я нараня..това ще е жестоко предателство ако тръгна със гаджето и..Той каза че нямало да бъде никакво предателство,тъй като тя само го наранявала,само се заигравала с други..и така убила чувствата му.Мисълта ми не го побираше-как аз,ще предам така приятелката си..не е важно това,че вече нямат чувства един към друг,важното е постъпката ми..дори да не се обичат щеше да е подло,така да и отмъкна приятела.Толкова пъти му го обеснявах..той не искаше да разбере...
Един ден се разождахме в парка,казах му че разходката е чисто приятелски..а той отвърна:За мен не е такава..и ме целуна.Веднага си тръгнах,прибрах се..почнах да плача...И така всеки ден ме преследваше...докато един ден почнах да имам симпатии към него...Незнам как така,изведнъж стана..не избираме хората в които се влюбваме....Знаех,че е грешка..не можех да бъда с него...мислих за приятелката си...Той обаче взел та и казал: Не искам да бъда с теб..искам да съм с нея....Тя го приела добре,но съм сигурна че отвътре е искала да ме убие...
Оказа се,че не ми е била никаква приятелка...През цялото време се е подигрваала с мен,използвала ме е..тя сама ми го каза.Тогава се сетих какво направих за нея-Отказах се от собственото си щастие,заради нейното....Беше отвратително..да оставя момчето което харесвам,за да не я нараня..при положение че тя мен ме е наранявала в същия този момент....Незнам как да ви опиша това чувство...чувствах се жалка,глупава..за това че за всички тези години тя само ме е търсела когато е имала нужда от мен.
Е,с момчето почнахме по-често да излизаме..вече се замислях под въпроса дали да приема или не...вече се колебаех...Но "приятелката ми " правеше всичко възможно да ни скара...Плетеше интриги...казваше му: Ооо знаеш ли тя кво каза за тебе...а на мен :Ооо,знаеш ли кво каза той за тебе....и почва да си измисля разни реплики...и двамата почваме да се карама що си казал тва,,що онова...дрън..дрън...наистина успяваше да ни скара....Правеше го от злоба,не от ревоност..не искаше да приеме факта че той обича мен...
Най-накрая се събрахме...бяхме едно цяло..обичах го с цялото си сърце...Целувахме се,пргръщахме се...всичко беше прекрасно..когато бях с него забравях за всичко и всички...Бившият ми разбрал че съм с него..и сега само тича след мен...Сегашното ми гадже е в един клас с бившото ми..каква ирония само...а моята "приятелка" пък е в моя клас....УЖАС!На пук на всичко това,ние се справяхме..
Изморих се от всичко..от цялата тази история..толкова неща изживях...дори най близките ми не знаят за това-е само от части...
И двамата се обичаме,но всички искат да ни скарат...объркани сме..не издържаме на това напрежение..най вероятно ще се разделим..и то точно заради хорските приказки...защото и двамата се изтощихме,и двамата ни болеше много...а аз толкова много го обичам..казвам му че ще се справим със тези неща..правя сякакви усилия да спася връзката ни...Ето например миналата се седмица се скарахме за това че съм седяла на едномясто и не съм говорила,а само съм мълчала...беше ми гадно..ако говорех,щях да си го изкарам на него..и почнаха едни скандали..защо крия от него..защо не съм му била споделяла....а не е така..просто го предпазвам от някои неща...Това което трябва да знае го знае..другото са просто малки ядове,които нямат значение....Плаша се от това че почти всеки ден се караме..и то ето за такива дребни неща...що не съм купила това а онова..защо днес не съм яла почти нищо...и тем подобни....
Не искам съвет.Исках само да си излея душата..Блягодаря за вниманието!
П.п.Аз съм на 15,той също.