pomorians1
05-08-2011, 07:26
С приятеля ми ходи/хме почти 10 месеца. Преди мен, той е имал доста несериозни приятелки (за кратко време демек :д) и една връзка от 9 месеца, при която приятелката му го зарязва, заради един от най-добрите му приятели. Оттам цялата им компания се разцепва, понеже той не може да понесе предателството и т.н. Въпреки че не сме коментирали тази тема, някак си усещам, че още е наранен. Това момиче никога не се споменава, сякаш не е съществувала; по улиците не се поздравяват, а се подминават, за което не знам дали да се радвам или не, защото може би все още е супер наранен от това и не иска да го говори.. поне аз така си го обеснявам. Важното е, че още в началото, когато я споменахме тази тема, той каза, че са се обичали много..
Както и да е,
запознахме се на една дискотека и оттам непрестанно заедно. Сексът ни е добър, разбираме се с приятелите на другия, постоянно сме заедно когато си е тука (понеже е студент в друг град и си идва през седмица-две), разбираме се, всичко си казваме, можем да разчитаме един на друг и т.н. Обаче си имаме и нашите проблеми..
Първо - още не мога да го проумея това с бившата му - дали все още има нещо към нея или просто и е бесен за постъпката и ?
Второ - за тези 10 месеца никога не сме си казвали, че се обичаме.. всичко друго, но не и това. За себе си не мога да кажа, че го чувствам, по-скоро я има онази обич.. наивната, смисъл хубаво ми е като си мисля за него, страшно много го уважавам, защото е страхотен човек и т.н., но някак си не го усещам като "тръпка", като Голямата Любов. Истината е, че във връзката ни аз съм тази, която се случи да изневери няколко пъти (5, колкото и грозно да звучи, но когато го правех, наистина не ми пукаше за него; сега вече нещата не са така) и всеки път му казвах, а той прощаваше. В началото с лека ръка казваше "Добре, да не се повтаря", но последния път беше наистина тежко. Както и да е, искам да кажа, че не е от тоя тип момчета, което да ми е изневерил въпреки всичките глупости, които направих, нито пък ме е зарязал, заради това.. Това също не мога да си го обесня от някакви чувства ли го правеше да ми прощава или просто не му е пукало какво ще правя?
Трето - непрестанните скандали - постоянно се караме.. вярно е, че се оправяме точно след 5 минути, но е наистина дразнещо. Сега сме скарани от няколко дена и никой няма желание или се инати да потърси другия. Чувствам се някакво такова кофти, но знам, че мога и без него и не драматизирам. Въпроса е, има ли смисъл да съм с него като ги четете всичките тея работи? Дали не е само навик връзката ни? Напрао не мога да си го обесня и се опитвам, и опитвам, и не става..
Аз съм на 19, той на 20. Това е. :Д Мерси предварително.
Както и да е,
запознахме се на една дискотека и оттам непрестанно заедно. Сексът ни е добър, разбираме се с приятелите на другия, постоянно сме заедно когато си е тука (понеже е студент в друг град и си идва през седмица-две), разбираме се, всичко си казваме, можем да разчитаме един на друг и т.н. Обаче си имаме и нашите проблеми..
Първо - още не мога да го проумея това с бившата му - дали все още има нещо към нея или просто и е бесен за постъпката и ?
Второ - за тези 10 месеца никога не сме си казвали, че се обичаме.. всичко друго, но не и това. За себе си не мога да кажа, че го чувствам, по-скоро я има онази обич.. наивната, смисъл хубаво ми е като си мисля за него, страшно много го уважавам, защото е страхотен човек и т.н., но някак си не го усещам като "тръпка", като Голямата Любов. Истината е, че във връзката ни аз съм тази, която се случи да изневери няколко пъти (5, колкото и грозно да звучи, но когато го правех, наистина не ми пукаше за него; сега вече нещата не са така) и всеки път му казвах, а той прощаваше. В началото с лека ръка казваше "Добре, да не се повтаря", но последния път беше наистина тежко. Както и да е, искам да кажа, че не е от тоя тип момчета, което да ми е изневерил въпреки всичките глупости, които направих, нито пък ме е зарязал, заради това.. Това също не мога да си го обесня от някакви чувства ли го правеше да ми прощава или просто не му е пукало какво ще правя?
Трето - непрестанните скандали - постоянно се караме.. вярно е, че се оправяме точно след 5 минути, но е наистина дразнещо. Сега сме скарани от няколко дена и никой няма желание или се инати да потърси другия. Чувствам се някакво такова кофти, но знам, че мога и без него и не драматизирам. Въпроса е, има ли смисъл да съм с него като ги четете всичките тея работи? Дали не е само навик връзката ни? Напрао не мога да си го обесня и се опитвам, и опитвам, и не става..
Аз съм на 19, той на 20. Това е. :Д Мерси предварително.