Rofl123
05-09-2011, 17:21
Грешници
С очи на стаята в просъница навън поглеждам,
и разглеждам,
И виждам хиляди лица, хиляди тела,
Безмълвно влачат те теглото на света.
И помен няма от човешка гордост,
От душевен плам,
Всеки е смирен, спокоен,
като в някой храм.
Бавно крачат с тихи стъпки,
по жаравата на този ад,
брат до брата редом ходи
и прегръща го с пустинен хлад.
Душите им нечути
с мъка свеждат те глава,
Примирени със съдбата,
Че мъртви ще са за света.
С очи на стаята в просъница навън поглеждам,
и разглеждам,
И виждам хиляди лица, хиляди тела,
Безмълвно влачат те теглото на света.
И помен няма от човешка гордост,
От душевен плам,
Всеки е смирен, спокоен,
като в някой храм.
Бавно крачат с тихи стъпки,
по жаравата на този ад,
брат до брата редом ходи
и прегръща го с пустинен хлад.
Душите им нечути
с мъка свеждат те глава,
Примирени със съдбата,
Че мъртви ще са за света.