ShtrudeL
05-10-2011, 13:58
Love, love is a verb...
love is a doing word...
Дамм, дам слънчица.
Пускам една ного важна тема, тъй че седнете си удобно на столчетата, вземете си нещо за хапване и изцъклете очички от интерес, ЗАЩОТО!:
Искам да сте ного усмихнати и слънчеви.
Защото трагичното понякога е красиво. Защото тъжното понякога е красиво. Защото...
Трябва да имаме силата, да виждаме как нещо, което обичаме умира. И не трябва да скърбим за него. Трябва да го изпратим с усмивка и да вземем неговата, без да го правим по-малко щастливо.
Трябва да изсмучем най-красивото, най-вълшебното и да го пуснем.
Става въпрос за това...че след раздяла мили мои всеки е тъжен, без да си дава сметка за случилото се.
Има хора, които идват, за да си отидат. Има хора, които ни учат дори несъзнателно. И винаги...винаги трябва да вземем най-хубавото, да го пъхнем в джобчето за по-късна употреба (защото непременно ще има такава) и да сме усмихнати над трагедията си.
Учим се взаимно как да обичаме, как да не обичаме и когато допуснем всички грешчици, знаем че в следващата употреба няма да ги използваме.
Да, ние се употребяваме като се обичаме и винаги трябва да изтискваме гъбата, да вземем най-доброто от нея, да го изпием и да я оставим суха за следващите емоции.
Когато се разделяте с някого никога не плачете и никога не се карайте, защото това човече е било всичко ваше.
И никога не забравяйте да обичате и да взимате всичко най-прекрасно от случващото се.
love is a doing word...
Дамм, дам слънчица.
Пускам една ного важна тема, тъй че седнете си удобно на столчетата, вземете си нещо за хапване и изцъклете очички от интерес, ЗАЩОТО!:
Искам да сте ного усмихнати и слънчеви.
Защото трагичното понякога е красиво. Защото тъжното понякога е красиво. Защото...
Трябва да имаме силата, да виждаме как нещо, което обичаме умира. И не трябва да скърбим за него. Трябва да го изпратим с усмивка и да вземем неговата, без да го правим по-малко щастливо.
Трябва да изсмучем най-красивото, най-вълшебното и да го пуснем.
Става въпрос за това...че след раздяла мили мои всеки е тъжен, без да си дава сметка за случилото се.
Има хора, които идват, за да си отидат. Има хора, които ни учат дори несъзнателно. И винаги...винаги трябва да вземем най-хубавото, да го пъхнем в джобчето за по-късна употреба (защото непременно ще има такава) и да сме усмихнати над трагедията си.
Учим се взаимно как да обичаме, как да не обичаме и когато допуснем всички грешчици, знаем че в следващата употреба няма да ги използваме.
Да, ние се употребяваме като се обичаме и винаги трябва да изтискваме гъбата, да вземем най-доброто от нея, да го изпием и да я оставим суха за следващите емоции.
Когато се разделяте с някого никога не плачете и никога не се карайте, защото това човече е било всичко ваше.
И никога не забравяйте да обичате и да взимате всичко най-прекрасно от случващото се.