клетвата на иконокласта

[xBadxApple]

„Виж ги...
виж какво направиха с теб...”

спри се за миг
и заслушай:
сърце тупти
забучено
на кръвен щик
подчинен на
прост тик.
на прост тик.

виж ги
как се смеят
вдигнали флаг
с монета
във ръка.
най-злият враг
захвърлил
хиляди във нищета.

под неонови
реклами
на Кока Кола
и златно М
няма кой
да ги засрами
да разкъса
със счупената челюст
робския
непосилен плен.

неудобно ли
ви е, поети?
да няма канела
и глобуси, слънца
наместо тях –
смъртта
и пропит
мириса на хмела
и празни очи
и раздрана
на улицата –
плътта,
плътта
плътта?

неудобен ли е
лика на живота
за свикналия
да облича
в кожа
своите крака –
вещо изтъкана
от деца
от деца
от деца?

не съм никак
художника на битки
не съм всъщност
и копелето
на света.
но в гняв
потопил китки
всяка вечер
с рев искам сметка
на смъртта.

и знам –
някой ден
небето ще падне
над поети
над хора
над деца
над демони
демони проклети
смеещи се кухо
над нещастия и нищета
от своите удобни
кресла
кресла
кресла.

и новия свят
ще счупи
всички правила.
няма да има
кой да ни крещи
в присмех и
житейска слана
изпиващ кръвта
хвърлящ сянка
върху нашите деца:
„търсете
обетованата земя”.
а вместо това
да ни постила смъртта.