alex89
05-12-2011, 00:30
Здравейте :) преди да започна искам да кажа , че не ви моля за помощ или съвет , просто споделям , защото вече е непоносимо , а наистина няма с кого да говоря на тази тема.
Първата ми истинска любов. Бяхме заедно повече от 3 години. Аз я обичах , тя обичаше мене. Беше като приказка ,в която съществуваме само ние двамата. После , с течение на времето , започнах да усещам как нейната любов към мен избледнява. Ставах ревнив и раздразнителен(но никога не я нараних физически) , карахме се често , но винаги се сдобрявахме бързо. Моята любов си остана същата , каквато си беше и в началото ... все така силна. Последва една пауза...не се бяхме карали от месеци и точно тогава тя пожела да се разделим. Отне ми НЕЧОВЕШКИ усилия , но я пуснах без да издавам , че всичко в мен крещи от болка. Една седмица след това бях труп , после си казах "майната му - няма незаменими хора" удвоих тренировките си, ако имах свободно време , запълвах го с неща , за които не съм си и помислял преди , с цел да се държа зает и изморен за да може вечер като си легна да не го мисля. Не минаваше :) + това тялото ми беше на ръба на пълното изтощение."Хубаво",смених тактиката - започнах да се срещам с нови хора.Без успех...във всяка търсех прилика с нея. Оставих се на произвола на съдбата...трудно заспивах и се будех често от кошмари.Денем , когато съм сред хора , не е зле-не мислех за това почти... и така 5 месеца . Преди 2 месеца попаднах в една група с една жена(нещо като колеги бяхме). Хареса ми всичко в нея . Когато бяхме заедно(3 пъти в седмицата) не мислех въобще за другата...всъщност , не мислех за почти нищо . Усмихваше се , когато погледите ни се засекат . По принцип това би ми било достатъчно да я поканя да излезем някъде , но в този случай не стана така.Мислех си "и да я поканя...и да приеме...може да стане като с предната - аз ще се влюбя до уши , а на нея просто ще й омръзна някой ден и хайде пак отначало". Държах се студено и така и не й казах нищо по-различно от това , за което се отнасяше работата ни там.Преди няколко дена тази работа свърши и сега се чувствам по сам от всякога.
Съветът ми е - не се предоверявайте на хората , не влагайте много надежди в един човек , винаги дръжте останалите на безопасно разстояние, ако ме разбирате.
Сега ме е налегнала депресията , но сигурно утре ,след като се събудя, ще съм се оправил и ще съжалявам ,че съм го споделил това тук , но какво пък толкова :) никой от вас не ме познава
Първата ми истинска любов. Бяхме заедно повече от 3 години. Аз я обичах , тя обичаше мене. Беше като приказка ,в която съществуваме само ние двамата. После , с течение на времето , започнах да усещам как нейната любов към мен избледнява. Ставах ревнив и раздразнителен(но никога не я нараних физически) , карахме се често , но винаги се сдобрявахме бързо. Моята любов си остана същата , каквато си беше и в началото ... все така силна. Последва една пауза...не се бяхме карали от месеци и точно тогава тя пожела да се разделим. Отне ми НЕЧОВЕШКИ усилия , но я пуснах без да издавам , че всичко в мен крещи от болка. Една седмица след това бях труп , после си казах "майната му - няма незаменими хора" удвоих тренировките си, ако имах свободно време , запълвах го с неща , за които не съм си и помислял преди , с цел да се държа зает и изморен за да може вечер като си легна да не го мисля. Не минаваше :) + това тялото ми беше на ръба на пълното изтощение."Хубаво",смених тактиката - започнах да се срещам с нови хора.Без успех...във всяка търсех прилика с нея. Оставих се на произвола на съдбата...трудно заспивах и се будех често от кошмари.Денем , когато съм сред хора , не е зле-не мислех за това почти... и така 5 месеца . Преди 2 месеца попаднах в една група с една жена(нещо като колеги бяхме). Хареса ми всичко в нея . Когато бяхме заедно(3 пъти в седмицата) не мислех въобще за другата...всъщност , не мислех за почти нищо . Усмихваше се , когато погледите ни се засекат . По принцип това би ми било достатъчно да я поканя да излезем някъде , но в този случай не стана така.Мислех си "и да я поканя...и да приеме...може да стане като с предната - аз ще се влюбя до уши , а на нея просто ще й омръзна някой ден и хайде пак отначало". Държах се студено и така и не й казах нищо по-различно от това , за което се отнасяше работата ни там.Преди няколко дена тази работа свърши и сега се чувствам по сам от всякога.
Съветът ми е - не се предоверявайте на хората , не влагайте много надежди в един човек , винаги дръжте останалите на безопасно разстояние, ако ме разбирате.
Сега ме е налегнала депресията , но сигурно утре ,след като се събудя, ще съм се оправил и ще съжалявам ,че съм го споделил това тук , но какво пък толкова :) никой от вас не ме познава