любов...?

[alex89]

Здравейте :) преди да започна искам да кажа , че не ви моля за помощ или съвет , просто споделям , защото вече е непоносимо , а наистина няма с кого да говоря на тази тема.
Първата ми истинска любов. Бяхме заедно повече от 3 години. Аз я обичах , тя обичаше мене. Беше като приказка ,в която съществуваме само ние двамата. После , с течение на времето , започнах да усещам как нейната любов към мен избледнява. Ставах ревнив и раздразнителен(но никога не я нараних физически) , карахме се често , но винаги се сдобрявахме бързо. Моята любов си остана същата , каквато си беше и в началото ... все така силна. Последва една пауза...не се бяхме карали от месеци и точно тогава тя пожела да се разделим. Отне ми НЕЧОВЕШКИ усилия , но я пуснах без да издавам , че всичко в мен крещи от болка. Една седмица след това бях труп , после си казах "майната му - няма незаменими хора" удвоих тренировките си, ако имах свободно време , запълвах го с неща , за които не съм си и помислял преди , с цел да се държа зает и изморен за да може вечер като си легна да не го мисля. Не минаваше :) + това тялото ми беше на ръба на пълното изтощение."Хубаво",смених тактиката - започнах да се срещам с нови хора.Без успех...във всяка търсех прилика с нея. Оставих се на произвола на съдбата...трудно заспивах и се будех често от кошмари.Денем , когато съм сред хора , не е зле-не мислех за това почти... и така 5 месеца . Преди 2 месеца попаднах в една група с една жена(нещо като колеги бяхме). Хареса ми всичко в нея . Когато бяхме заедно(3 пъти в седмицата) не мислех въобще за другата...всъщност , не мислех за почти нищо . Усмихваше се , когато погледите ни се засекат . По принцип това би ми било достатъчно да я поканя да излезем някъде , но в този случай не стана така.Мислех си "и да я поканя...и да приеме...може да стане като с предната - аз ще се влюбя до уши , а на нея просто ще й омръзна някой ден и хайде пак отначало". Държах се студено и така и не й казах нищо по-различно от това , за което се отнасяше работата ни там.Преди няколко дена тази работа свърши и сега се чувствам по сам от всякога.
Съветът ми е - не се предоверявайте на хората , не влагайте много надежди в един човек , винаги дръжте останалите на безопасно разстояние, ако ме разбирате.
Сега ме е налегнала депресията , но сигурно утре ,след като се събудя, ще съм се оправил и ще съжалявам ,че съм го споделил това тук , но какво пък толкова :) никой от вас не ме познава

[icebulllet14]

Няма да се правя на умна (не съм) ... просто искам да ти кажа, както ще направят и в мненията след моето предполагам, че в любовта има разочарования, да ... но помисли ... не си ли е струвала цялата тази болка, вскичко, през което си преминал през тези няколко месеца, за да можеш да се върнеш назад и да си спомниш за всички усмивки, сълзи, караници, сдобрявания? И не искаш ли един ден, когато болката отмине отново да усетиш "пеперудките в стомаха" и отново да ги има и хубавите, и лошите мигове? Ако с тази, за която говориш не се е получило, може би със следващата няма да е така, ако не с нея - с друга, докато не намериш точния човек. Не позволявай на едно разочарование да те спре да обичаш с цялото си сърце.

[Auriss]

.Мислех си "и да я поканя...и да приеме...може да стане като с предната - аз ще се влюбя до уши , а на нея просто ще й омръзна някой ден и хайде пак отначало".


Съветът ми е - не се предоверявайте на хората , не влагайте много надежди в един човек , винаги дръжте останалите на безопасно разстояние, ако ме разбирате.

Явно си имаш отговорите. Сигурно сутринта ще се изредят 200 човека да ти кажат да се пробваш ,макар рискувайки да те наранят и прочие ...
Чувствата са глупости - живей си живота. Изсрали са ти се на главата веднъж и вече знаеш как е. Или сери и ти по чуждите ,или просто да не ти пука ... пък след време ,когато се появи подходящият човек ,който наистина заслужава любовта ти - сиг. съм ,че ще го познаеш.

[djipsito]

По-добре да не ти пука, отколкото да си гаден с хората, които не са виновни, че някоя си не те е оценила. Или просто са ви се разделили пътищата.

Ще ти мине депресията, ще ти се изредят една камара други чувства, хубави и лоши, докато не дойде момента в който ще се чувстваш много по-добре, дори на моменти щастлив. Може би ще разбереш, че не е толкова лошо да си сам, не е толкова лошо да си малко по-безчувствен и ще си правиш кефа.

Освен времето и секса лекува раните..

[marin4itu]

Прекалено много му мислиш. Може да стане така и така... Еми няма откъде да знаеш какво ще стане.. Живей за мига!

[dimitar_ak]

Отговора е простичък. Щом не си се задействал и още имаш страхове да не те наранят пак, значи просто още не си прежалил дългата си връзка и не си готов за нова. Когато си готов няма да си задаваш въпроси, а сам ще нагазиш в неизвестното.

[pyo]

Знаеш си сам какво да правиш. Мога само да ти кажа да споделяш с приятелите си тези неща, а не с напълно непознати от форума. Вярно, тук сме за да си помагаме взаимно, но само истинския приятел може да те разбера наистина, и да ти помогне ;) Иначе не се предавай. Светът е пълен с болка, но не трябва да й обръщаш такова внимание. Съсредоточи се върху приятните моменти и би трябвало да се чувстваш по-добре :)