stavi94
05-14-2011, 10:56
Здравейте!
По литеретура трябваше да напиша едно есе върху Бел ами на тема "Кариерата на Жорж Дюроа - пример за подражание или пример за порицание?"
Ако ви се занимава да го прочетете и да кажете просто как е ще съм ви много благодарен.
В произведението „Бел ами” Мопасан описва живота на един неудачник, познат сред масовия читател като Жорж Дюроа, готов на всичко, за да се издигне нависоко в обществената йерархия и да навлезне в така наречения „Хай Лайф”.
В днешно време, когато човек се огледа около себе си, ще види, че има подобни на Дюроа хора, които въпреки своята неудачност и необразованост са постигнали всичко, което са желали. Лошото е, че хората смятат нормалния живот за скучен и търсят спасение под светлините на прожекторите. Искат да бъдат известни, да имат слава, престиж и пари, което в крайна сметка иска и Жорж Дюроа. Той не обръща внимание на душевното, интересува го само имиджа и кулминацията настъпва, когато се подписва под чужда статия за вестника „Ла ви франсез”, доказателство, че е загубил човечността си и всичките си скрупули. Такива хора обикновено са готови да преминат през „трупове”, за да постигнат целите си.
Може би много хора биха си задали въпроса „Не е ли най-добре всеки да се интересува от своето щастие, да не го интересуват другите?” и вероятно това е едно правилно мислене за един кариерист. В бизнеса няма място за приятелски чувства, защото един човек може да загуби работата си, ако иска приятелите да са на първо място, те да получават всичко, а той не.
Често по телевизията срещаме поп - фолк певиците, на които много хора подражават. Като изключим безброй многото операции, които са си направили, за да бъдат най-красивите и най-преуспелите, всеки знае, че те са способни на всичко, за да излезнат на първата страница на дадено списание, да правят скандали и по този начин да бъдат известни.
В крайна сметка се оказва, че „Хай Лайфът” никога не се състои от най-интелигентните и най-трудолюбиви хора на дадена прослойка.
Истински умните хора никога не биха желали да бъдат в „най-елитното” общество, защото, за да стигнат до него, те трябва да се превърнат в един потенциален Дюроа. Истински умните и интелигентни хора държат на човешкото в себе си, на скрупулите си и това е вероятно причината, поради която, едно „елитно” общество не е изградено от умни хора, притежаващи ограмен потенциал.
За съжаление висшето общество винаги е било пример за мнозинството. Но дали кариерата на Жорж Дюроа е пример за подражание или е пример за порицание? Ако всеки вземе за пример начина му на градеж на кариера, човечеството няма да бъде такова, каквото го познаваме днес. То би се състояло от едни безскрупулни „машини”, неспособни да изпитват добри приятелски взаймоотношения.
Навярно много бездушни хора, интересуващи се само от повърносния блясък на „елитния” живот, биха подражавали на такъв тип хора. Но един човек, с добра ценностна система би се подразнил от такава напаст като Жорж Дюроа. Защото такива хора като главния герой са напаст за интелигентното общество, което би искало със свой собствени усилия да постигне нещо в живота си.
Аз определено порицавам кариерата на Жорж Дюроа, защото една кариера не струва нищо, докато не се положи труд тя да бъде изградена. Начинът не е чрез много късмет, а чрез честност, доброта и дълбока душевност.
По литеретура трябваше да напиша едно есе върху Бел ами на тема "Кариерата на Жорж Дюроа - пример за подражание или пример за порицание?"
Ако ви се занимава да го прочетете и да кажете просто как е ще съм ви много благодарен.
В произведението „Бел ами” Мопасан описва живота на един неудачник, познат сред масовия читател като Жорж Дюроа, готов на всичко, за да се издигне нависоко в обществената йерархия и да навлезне в така наречения „Хай Лайф”.
В днешно време, когато човек се огледа около себе си, ще види, че има подобни на Дюроа хора, които въпреки своята неудачност и необразованост са постигнали всичко, което са желали. Лошото е, че хората смятат нормалния живот за скучен и търсят спасение под светлините на прожекторите. Искат да бъдат известни, да имат слава, престиж и пари, което в крайна сметка иска и Жорж Дюроа. Той не обръща внимание на душевното, интересува го само имиджа и кулминацията настъпва, когато се подписва под чужда статия за вестника „Ла ви франсез”, доказателство, че е загубил човечността си и всичките си скрупули. Такива хора обикновено са готови да преминат през „трупове”, за да постигнат целите си.
Може би много хора биха си задали въпроса „Не е ли най-добре всеки да се интересува от своето щастие, да не го интересуват другите?” и вероятно това е едно правилно мислене за един кариерист. В бизнеса няма място за приятелски чувства, защото един човек може да загуби работата си, ако иска приятелите да са на първо място, те да получават всичко, а той не.
Често по телевизията срещаме поп - фолк певиците, на които много хора подражават. Като изключим безброй многото операции, които са си направили, за да бъдат най-красивите и най-преуспелите, всеки знае, че те са способни на всичко, за да излезнат на първата страница на дадено списание, да правят скандали и по този начин да бъдат известни.
В крайна сметка се оказва, че „Хай Лайфът” никога не се състои от най-интелигентните и най-трудолюбиви хора на дадена прослойка.
Истински умните хора никога не биха желали да бъдат в „най-елитното” общество, защото, за да стигнат до него, те трябва да се превърнат в един потенциален Дюроа. Истински умните и интелигентни хора държат на човешкото в себе си, на скрупулите си и това е вероятно причината, поради която, едно „елитно” общество не е изградено от умни хора, притежаващи ограмен потенциал.
За съжаление висшето общество винаги е било пример за мнозинството. Но дали кариерата на Жорж Дюроа е пример за подражание или е пример за порицание? Ако всеки вземе за пример начина му на градеж на кариера, човечеството няма да бъде такова, каквото го познаваме днес. То би се състояло от едни безскрупулни „машини”, неспособни да изпитват добри приятелски взаймоотношения.
Навярно много бездушни хора, интересуващи се само от повърносния блясък на „елитния” живот, биха подражавали на такъв тип хора. Но един човек, с добра ценностна система би се подразнил от такава напаст като Жорж Дюроа. Защото такива хора като главния герой са напаст за интелигентното общество, което би искало със свой собствени усилия да постигне нещо в живота си.
Аз определено порицавам кариерата на Жорж Дюроа, защото една кариера не струва нищо, докато не се положи труд тя да бъде изградена. Начинът не е чрез много късмет, а чрез честност, доброта и дълбока душевност.