Тъга

[dobeto]

Не съм човек, който открито показва чувствата си. Може би ми е по – добре, когато съм сама.. тогава ако изпитвам тъга да я показвам. Както и днес направих. Майка ми си дойде за малко от чужбина. Последната седмица беше страхотна. Какво ли не правехме. Днес трябваше да пътува сутринта. Просто като ми звънна алармата на телефона, не исках да ставам. Знаех, че ще си замине. Предпочитах да я изпратя тихо от леглото си... отколкото от автогарата. Разбира се станах и я изпратих. Когато се качваше в автобуса.. очите и бяха насълзени. Сестра ми даже се разплака. Аз., аз просто стоях и се усмихвах. Когато се прибрах и легнах просто се разплаках. Така ми беше по – добре сама да плача, не пред тях. Случвало ми се е и друг път. Дори вмомента плача. Просто не исках да я пускам, не исках да изпитвам тъгата.
Сигурно ще има отрицателни коментари, в които ще пише, че не съм единствена с родители в чужбина. Но просто исках да споделя.. Благодаря..

[scrooper]

Горе главата! Нали все пак се виждате? Можете да се чувате по телефона, да се гледате с камера по интернет... Мисли по този начин и няма да изпитваш тъга.

[GLaDOS]

Ще ти кажа едно : Не го задържай в себе си ! Поплачи си , ще ти мине .
Няма как да не ти е тъжно , на всички ни е така като се сетим за хубавите моменти и искаме пак да се повторят ,но не можем да направим нищо ... :? Cheer up нали пак ще дойде ? :) :)

[dobeto]

Благодаряя Вии . . . :) :)