Умиращ близък

[scrooper]

Баба ми (72г)преди по- малко от година изведнъж беше поразена от тежка болест, заради която се влоши неузнаваемо, въпреки всички лечения (тази болест е сравнително нова, и няма фиксирано лечение). От скоро няма сила да се изправи от леглото. От няколко дни вече е толкова зле, че едва- едва говори. Гадното е, че си е напълно "с акъла". Демек се мъчи на макс. По нейно желание спряхме лечението- така или иначе не помагаше особено. Поиска да купим свещи, които да запалим, веднага щом си отиде. Тя се е предала, на нейно място и аз сигурно щях.
Но се чудя, как можем да я утешим, ако е възможно и да я разведрим...
Да направим последните й дни по- леки... Не знам...

[Ssummerjam]

Просто бъдете до нея.

[Greennight]

Просто бъдете до нея.

[scrooper]

ДА ЦЕНИМ ХОРАТА, КОИТО ИМАМЕ! ПОСЛЕДНИТЕ НИ СПОМЕНИ С ТЯХ ДА НЕ СА СРЪДНИ- ВСЕКИ СПОМЕН ДА БЪДЕ СЪПЪТСТВАН С ОБИЧ, ВСЕОТДАЙНОСТ; ДА СЕ ПРАВИ МАКСИМАЛНО НАЙ- ХУБАВОТО ЗА МОМЕНТА, ДА ИМА ПОВЕЧЕ ТАКИВА МОМЕНТИ!
УЖАСНО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪМ УСКОРИЛА С ДУМИТЕ СИ СЛУЧКАТА.
НЯКОИ НЕЩА СТАВАТ САМО ВЕДНЪЖ.... ЗНАЕХ СИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОСТЯ, НО НЕ ГО НАПРАВИХ... ОТ СТРАХ. ЗАЩОТО НЕ ИСКАХ ДА ПРИЕМА, ЧЕ ТОВА СВЪРШВА, ЧЕ ТОЗИ ЛЮБИМ БЛИЗЪК ВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ИМА.
И СИ МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ГО ПРИЕМА ПО- ЛЕКО. НО УВИ... УЖАСНО Е, НО СЕГА ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД. НАСАМЕ ЩЕ ПЛАЧА КОЛКОТО МИ ДУША ИСКА, ДОРИ МИСЛЯ УТРЕ ДА ОТИДА НА УЧИЛИЩЕ. НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАБРАВЯ! СЕГА ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧА ДА ЖИВЕЯ С ТАЗИ МИСЪЛ.

[makaveliFAN]

Съжалявам много :( Моята прабаба беше така болна, не можеше да мърда от леглото, но паметта и беше много силна, никога не забравяше рождени дни, имени дни. Преди 3-4 години беше в много тежко състояние, аз и семейството ми бяхме при нея, а тя разказваше истории, сличили й се преди 80 години! Още не мога да преживея смъртта й, сякаш не се е случило :( Съжалявам много! :(

[scrooper]

Чувството е много странно. Снощи с баща ми я чухме да минава по коридора. Не ни беше страх, всъщност се зарадвахме, че идва да ни види. На тебе случвало ли ти се е?

[zlatit0o]

Просто бъдете до нея.

[RageAgainstTheMachine]

Не я оставяйте сама , това е.

[scandalousLady]

Просто бъдете до нея.

[RageAgainstTheMachine]

Просто бъдете до нея.

Престанете да правите пирамидка , щом няма да кажете нищо ново просто не повтаряйте едно и също мнение няколко пъти :-x

[sToyAncHo]

Накарайте я да не мисли за това :) . Заговаряйте я за нещо и я карайте да не мисли за най-лошото :)

[Grommash]

Просто бъдете до нея.

[qg0dkata]

Жената вече е починала, ако не сте прочели ..
Моите съболезнования :X
Напълно те разбирам и подкрепям .. духът ще остане с вас, вярвам в такива неща и е напълно нормално, че сте я чули..

[makaveliFAN]

Чувството е много странно. Снощи с баща ми я чухме да минава по коридора. Не ни беше страх, всъщност се зарадвахме, че идва да ни види. На тебе случвало ли ти се е?
С прабаба ми не се е случвало, но когато почина вуйчо ми се случи. Мисля, че беше вечерта, когато почина. Вратите в моята стая и в хола се отвориха, чуваха се лекички стъпки. Някои неща на бюрото ми паднаха, други бяха разместени. Не изпитах никакъв страх, даже се радвах, че е решил да ме посети. Не мога да приема, че вече го няма, чувствам така, че все едно е отишъл някъде :(

[nymphadora]

Моите съболезнования.

[LeDa]

Моя дядо, на 71, вчера го докараха в София, за да бъде по-близо до болници и т.н. Преди една седмица излеза от болница и затова не можехме да го хоспитализираме. Днес сутринта не изчака линейката, почина у нас.. На леглото. Много ми е мъчно. Не спрях да се моля, но не за това той да е на по-добро място, защото съм сигурна, че ще е така, прекрасен човек, а за това мама и двете ми лели да са силни и да го преживеят. Нищо не можехме да направим освен да сме до него.