fairy7tale
05-16-2011, 15:06
Здравейте! Предполагам ,че това което ще напиша ще е доста дълго ,така че ако го прочетете ..ня има такива пичове кат вас .. И така от къде да започна ,може би от това ,че съм едно "нормално" момиче на 15.Надявам се всичко да е от възраста,но понякога се чувствам многоо странно.Лошото е ,че никой не ме разбира или поне не се е опитал..винаги аз съм слушателя на тъпите им пубертетски истории свързани с момчета и всичко останало ,за което е нормално да се говори на тая възраст. Нямам конкретен проблем,проблема е ,че се чувствам като по-различна от другите .. виждам нещата по-различно и това ми пречи по някакъв начин да намеря хора ,с които мога да споделям.И не нито съм отличничка ,"зубарка",емо,наркоманка (въпреки ,че е имало и такива периоди) ,кифла,най-малко пък чалгарка,въпреки ,че ако беше такава сега нямаше да пиша тук.Според "мнението" на другите съм много красива,но не се чувствам така.По някой път имам чувството ,че ако трябва да живея живота който живея сега е по-добре да изчезна или да се самоубия.Всъшност няма кой знае колко лоши неща в живота ми,въпреки че съм преминала през напивания ,"надрусвания" , кражби,"приятели" които са ми забивали нож в гърба ,опити за самоубииство ,разания на ръцете ,депресии и тн.Сигурно ще помислите ,че съм гледала много филми ..еми мислете си.Толкова много неща написах ,а все още не стигнах до нещо съществено..еми кво да кажа точно това е целия ми живот НИЩО СЪЩЕСТВЕНО И НИЩО ,КОЕТО ДА ПОМНЯ СЛЕД ВРЕМе..нито имам добри приятели,нито гадже(не че ми пука).Бих могла да имам ,ноо естествено избрах варианта да седя пред компютъра и да се самосъжалявам.А как искам да съм като другите и да не ми пука и да си живея живота.Когато гледам другите ,които седят до късно в даскалото,смеят се ,сичко им е ок, в смисъл скейтъри и др..ми става някво супер тегаво шото просто знам ,че не мога да бъда това което съм пред тях .Преди 1-2 години бях коренно различен човек ,но ето еволюирах.Бих искала да си намеря приятел ,който да е красив,странен като мене и не в тоя депресивен смисъл,да е забавен и най-важното да ме прави щастлива.Всичко което ми се върти в главата ме кара да се разплача,но кво да се праи не мога да си сменя живота ,а как искам..в една част от една песен се пее "Нищо всъшност не я притеснява,тя просто иска да обича себе си"..горе долу за тва написах всичките глупости.Не ви моля за съвет ,нито пък да го четете ,хубаво е ,че просто си "излях душата".ИСкам просто да не бъда толкова странна ,депресирана , отчаяна от живота и най-важното сама.Искам да има някой който напълно да ме разбира и да махне тая гадна болка и да ме накара да се усмихна..да се радвам на живота..да погледна и от другата му страна.Но явно не това се иска от мене и все пак съжалявам че ви занимавам с мойте глупости.Искам сичко да бъде тихо и спокойно без нищо което да ме накара да искам да умра.Искам след време спомените ми да бъдат светли ,всели ,да ме накарат да си кажа "колко хубави години бяха".Но по-добре е да живея така от колкото всичко в живота ми да бъде фалшиво. Нали знаете "По-добре е да те мразят заради това което си ,от колкото да те обичат заради това което не си."