Моята история

[procter]

Здравейте. Иска ми се да споделя какво ми се случи, най-вече за да ми олекне, но и да чуя вашето мнение. И двамата сме на 24 години.
С моята вече бивша приятелка бяхме съученици. След като завършихме гимназия започнахме да правим секс (предполагам знаете как става - приятели с облаги). Аз не изпитвах нищо към нея и бях откровен, че това е само секс (тогава все още си мислех, че такова понятие съществува, все пак пубертета ме тресеше). И така докато постепенно не започнах да изпитвам нещо. Нещо, което започна да прилича на влюбване. Казах й. Вече беше минала година. Чак след като аз направих първата крачка и тя се осмели да ми признае, че още от училище ме харесвала дрън-дрън. Като я попитах "Защо не ми каза?", тя ми отговори, че се страхувала да не ме загуби. Е,да, разбираемо е, но една година да мълчиш и да се мъчиш.. не знам.. аз и разказвах за моите мисли, за други момичета ..признавам бях задник, но изобщо не предполагах, че тя изпитва нещо повече към мен. Както и да е.. след като картите бяха сложени на масата (от нея, моите винаги са били там), се разбрахме, че нещата вече ще бъдат както трябва да са - имам предвид връзка. Изглеждаше, че и тя иска и е искала същото и то от доста време. До тук е страхотно. Сега започва кофтито. Аз наистина промених отношението си към нея. Започнах да се съобразявам с нейните желания. Ами с две думи започнах да се държа като нейния приятел. За мен вече тя беше на първо място. Тя обаче не се промени особено. Не споделяше с мен, решаваше да прави или не нещо без да го обсъдим, отделяше на приятелите си ( а те са поне 500 само от фейсбук :)) доста повече време отколкото на мен. Аз започнах да се дразня от това положение и сме говорили много кратно. Имаше промяна за няколко дни и после пак по старому. Сега ми изникват спомени ,примерно на Великден бяхме много голяма компания и цяла вечер тя обикаляше да си говори с всички, само аз бях забравен..сякаш за мен имаше време..всяко друго време,но не и когато имаше други хора, на които да обърне внимание. Когато бяхме сами нещата бяха що-горе в норма. Появяваха ли се обаче други хора аз оставях на заден план. Веднъж бяхме решили да изкараме вечерта заедно. Изведнъж на мен ми се прииска да идем на излет. Обадих й се с предложението ми, а тя ми казва, че вече имала планове да ходи на гости на някой си. Разбирате ли, едва ли щях да имам против да иде където и да било, самото отношение много ме подразни обаче - все едно ме няма. Ами можеше поне да го обсъдим, да ми каже.. а тя " Нали довечера ще сме заедно, до тогава ще се прибера". Все едно изобщо не разбираше за какво става дума.
Имахме намерение да заживеем заедно.
Един път - спомням си сякаш беше вчера - се обади нейн приятел. Стар приятел от детството, с когото се познаваме добре. Обажда се с предложението, понеже щял да ходи в Истанбул с негови приятел и приятелка и имало едно свободно място да идела и тя, че на другото момиче да не и е скучно. Тя отказа под предлог, че няма паспорт. И повече думичка не обели. Аз се оцъклих насреща, как може, той добре знае, че е обвързана, защо си позволява тези своеволия. Нашата стои и дума не обелва. Реших да го подмина, щото иначе щях да я смачкам. И повече не сме говорили за това. - забравихме го. Мина се не мина 1 месец... щеше да излиза на кафе с приятелки. Обаждам и се да я чуя вечерта, да я питам как минало кафенцето и тя " Ми добре. Ония ми се обади да се видим, поканих го и него и после ни закара до вкъщи и сега е тук и си лафим с него и нашите на двора." Точка. ......
Хорица, вярвайте ми, ако някога съм губел почва под краката си това беше този момент. Направо почувствах, че излизам от кожата си. Такъв скандал и направих, какво прави той там, не помниш ли как ме накара да се чувствам, не искам да се виждаш с него повече. А тя " Ами той е в правото си момчето да кани който и където си поиска, ние сме приятели, между нас няма нищо." Идеше ми да я утрепа. Може би един месец и обяснявах, как съм се почувствал, защо не искам повече да се виждат. Не разбира това говедо. "Ние сме приятели" и това е. " Той може да се обажда на когото си поиска", "Той е Окей". Добре, значи аз не съм Окей. Не съм Окей с това, че някой си бай-хуй се обажда на приятелката ми и я кани на тридневна екскурзия в чужбина на свой разноски. Не, не бях Окей с това. Само че никой не ме разбра. Даже май и на никой не му пукаше как се чувствам.
Още една историйка :
Нейна приятелка на 18 години беше решила, че е крайно време да се раздели с девствеността. И го сподели с нас. Казвам и, че е по-добре да изчака да го направи с някого, към когото изпитва нещо, че не е хубаво да спи с някой шамшал просто ей така, че ще бъде разочарована и че ще съжалява. Казах й, питай нея ( моята приятелка, защото знаех, че е спала с 3-4 преди мен еи така на някакви купони) И нашата отговаря " Ами, аз не съжалявам". Аз отново се оцъклих, но нищо не казах, за да не я злепоставя. След това обаче имахме доста сериозен разговор. И тя почна "Ми то беше само секс", "Просто ми се правеше секс", " Аз не чувствах нищо към тях" . Егати... на мен по-скоро ми се искаше да е изпитвала нещо към тях. Не исках да повярвам, че моята приятелка би си легнала с някакъв боклук на някакъв купон. Не мислех, че е такава. Бях много, много разочарован. Тя искаше да живеем заедно, искаше да създадем семейство. Просто не можах да се справя с тези неща. Може и да се е правила на интересна, ама приятели, ние не сме на по 15 години. Не можах да го преглътна. Това заедно с оня подканвач. Разделихме се. Тя почна да ми реве, че нямало вече да се държи така и всякакви такива. Едва ли не ми облиза прахта под обувките. А ние сме се карали и друг път и сме се разделяли, тя ми е ревала и аз съм се връщал. Този път обаче и казах така " Ще се върна само ако идем на терапевт - психолог." Сам не можех да се справя с нея. Всичко мина уж добре, тя била разбрала всичко, вече щяла да бъде нов човек. И така 3 дни. Една нейна приятелка, на чието рамо ревала докато сме били скарани и кой знае какви майни ми е редила пред нея щеше да открива магазин. Мойта била поканена и аз барабар с нея. Питам я : "Аз канен ли съм?" - "Ми не" - " Защо не и каза, че искаш и аз да дойда, да те придружа" - "Ами беше ме срам, беше ми неудобно..." Е, отново изпаднах в смут. Нямах сили повече. Това беше краят. Не съжалявам за нищо. Направих всичко, което можах.
Благодаря, че ми отделихте време. Лек ден. :)

[GossipGir1]

Ами честито... радвам се, че си се отървал от подобна връзка и съжалявам, че ти е отнела толкова много време и нерви. Но пък си се осъзнал най-накрая. Наистина няма за какво да съжаляваш, както каза - направил си каквото си могъл. Успех за напред и дано попаднеш на по-свястни момичета, за които ТИ ще бъдеш на първо място :)

[dimitar_ak]

Мисля, че нещата са безобидни а ти си прекалено ревнив. Вярвай й повече. Тя ако иска да те разкара ще го направи без да те пита.

[ZooB]

ми ако се държала така , тва е правилното решение

[procter]

Благодаря ви. Не твърдя, че е това са някакви невероятно непреживими и непростими неща. Само обаче си представете, че ви се случва по 5 пъти на ден да се справяте с подобно отношение. Ще бъдете ли щастливи ? Няма ли да се запитате : "Кой е този човек, какви са неговите идеи, цели, нагласи и ценности ? Той/тя държи ли на мен?"
Или с други думи - количествените натрупвания водят до качествени изменения.

[lubomirky]

Мисля, че нещата са безобидни а ти си прекалено ревнив. Вярвай й повече. Тя ако иска да те разкара ще го направи без да те пита.

аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей така :)

[NomNomNom]

Онзи приятел, с ексукрзията , бих го преживяла , май.
Не бих имала проблем с това тя да се е чукала с произволни .

Обаче да ме пренебрегва, да не се съобразява и да не ми обръща достатъчно внимание - била съм й шута .

И според мен добре си направил, аз изпитвам непоносимост към толкова социални хора, сигурно защото средата им ме изтощава ( свързвам я с лицемерие и рандом безсмислен спам, който трябва да се води ) .

Нека тя да си живее живота , нищо лошо няма , ама ти щом искаш сериозни работи - с нея явно няма как да стане.

[dimitar_ak]

Мисля, че нещата са безобидни а ти си прекалено ревнив. Вярвай й повече. Тя ако иска да те разкара ще го направи без да те пита.

аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей така :)

Това което схванах от разказа е опит да я притежава. Момичето не го е подвело, не е отишло в Турция. А това че излиза без него или я канят някъде без него изобщо не е повод за драми. Само преди месец моята приятелка ходи с колежки в Гърция. Сега да полудея от ревност, че не ме е взела ли. Обади ми се няколко пъти да се уверя, че е добре и аз съм спокоен. Това да си с някого не означава да го заключиш. Авторът сам казва, че тя го е виждала като бъдещо семейство. Това малко ли му е?

PS: А да. Голяма грешка е да съдиш момиче, за това, което е правила преди теб. Ти преди нея надали си бил в манастир.

[procter]

Радвам се, че срещнах разбиране и ви благодаря, че споделяте.
Хубаво е да има някой, който да ти покаже и друга гледна точка. :)
Известно ми е, че ние се въртяхме в омагьосан кръг. Известно ми е, че не си затварям очите пред несправедливостите, особено когато съм засеган лично. Моля имайтe предвид, че човек когато е влюбен е подвластен на емоции, на които иначе не би се поддал. Допускал съм грешки, викал съм и съм ругал. Показвал съм, че не съм и няма да толерирам подобно отношение, защото най-малкото имам поне бегла представа какво искам и какво би ме направило щастлив. Имам самочувствие дори и да нямам 500 приятели във Фейсбук, който всеки ден да ми казват колко съм готин. Разчитам на собствената си преценка. До онзи ден. Бил съм на 15. Бил съм и на 20. И аз съм използвал практиката на безразборен сексуален избор. Не ме засегна, че го е правила. Засегна ме, че все още го смята за ОК. И то не заради друго, а защото си я представях като майка на децата ми (надявам се да не драматизирам излишно). Не знаех как да постъпя - тя не е дете. Не върви да обясняваш на човек, че живее живота си погрешно. Всеки си има глава на раменете - съгласен съм. За мен тя би трябвало да е надраснала тези щуротии. Всеки допуска грешки, важното е да не се повтарят. А за да остане човек с впечатление, че не би повторила грешката си, най-малко трябва да покаже своята негативна оценка за нея. Да каже "Да сгреших. Бях млада, имах нужда да се почувствам харесвана и желана. Сега вече знам, че това не е начина." Точка по въпроса. Повече никога не бих го обсъждал. Но тя показа особена дързост с отговора си. И особена глупост. Не ми се иска да живея с такъв човек.

[procter]

До dimitar_ak:

Не си ме разбрал. Не исках да я притежавам. Исках внимание, исках да мога да съм сигурен в нейната преценка за това кое е добро или лошо, кое е ОК и кое не е. Знам, че това са субективни неща, именно за това много връзки се скапват - двамата мислят различно. Но и това е единственият начин да имаш ДОВЕРИЕ. Сигурен съм, че ти го получаваш от твоята приятелка и се радвам за теб. Това е причината да и имаш доверие, да разчиташ на нейната преценка, дори и когато теб те няма. А какво щеше да бъде, ако беше иначе ? Помисли.

[katerinka9226]

Мисля, че нещата са безобидни а ти си прекалено ревнив. Вярвай й повече. Тя ако иска да те разкара ще го направи без да те пита.

аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей така :)

Това което схванах от разказа е опит да я притежава. Момичето не го е подвело, не е отишло в Турция. А това че излиза без него или я канят някъде без него изобщо не е повод за драми. Само преди месец моята приятелка ходи с колежки в Гърция. Сега да полудея от ревност, че не ме е взела ли. Обади ми се няколко пъти да се уверя, че е добре и аз съм спокоен. Това да си с някого не означава да го заключиш. Авторът сам казва, че тя го е виждала като бъдещо семейство. Това малко ли му е?

PS: А да. Голяма грешка е да съдиш момиче, за това, което е правила преди теб. Ти преди нея надали си бил в манастир.
Абсолютно съм съгласна!

[BlindedAngel]

^Има хора и до 30 години мислят още по същия начин.Аз съм на 22 години и смятам че още ми е рано за сериозно обвързване,семейство и т.н.С бившата ми беше нещо такова, само че мене ме викаха навсякъде, а аз я пренебрегвах.И в крайна сметка приказките за това как на 24-25 сме щели да се оженим ме плашеха, така че може и тя да се е стреснала малко или много ( все пак това е голяма крачка ). :)

[procter]

Всеки има право да живее, както намери за добре. Лошо е, когато подвеждаш човек, че и ти искаш това, което и той, а всъщност да искаш друго. Кофти е за другия, жалко е за теб. Тя не веднъж ме е подвеждала. Дори в самото начало, когато за година не успя да си обърне езика и да каже "Искам те само за мен". Не го направи и когато след тези разправии тя сама каза "Ще бъдеш най-щастливия човек на света". Не знам дали това е бил начина да го направи, но се оказа меко казано неудачен. Ами да си беше казала хайванчето " Живее ми се, искам купон, искам да се виждам с хора, искам да живея неангажиращо". Ми добре, прав и път. Обаче аз исках друго, нещо което тя явно не е имала намерение да ми осигури, а твърдеше обратното. Жалко за такива хора. Не може да се надява на моето уважение и доверие. Просто не виждам дори и сламка, на която като удавник да се хвана.

[Niakoitam]

Не съм прочел засега всички мнения в темата. Ще го направя по-късно. Засега прочетох само първият ти пост и мога да кажа едно нещо. И ти нямаш по-малка вина от нея за раздялата ти дори може да се каже че може и да е по голяма. Тя не ти споделя и не обсъжда с теб. Ами доверието се печели бавно и постепенно. Не става така до вчера само се бодвахме пък днес ще сме си приятели ще си споделяме всичко и ще се напаснем за 24 часа един към друг. По това, което чета ти си от тия мъже, които имат желания да са като залепени за гаджето си и не му остават да диша. Ами приеми че си има и приятели и не може 24/7 да е залепена за теб, да зарязва приятелите си, който ти и кажеш и да е винаги безгласна буква съгласна на 100% с твоето мнение, защото иначе щяло да има последстревия. Никакво доверие и нямаш и ти. И понеже сте били приятели с привилегии (голяма глупост поне според мисленето ми сега) ти смяташ че всеки мъж ще и става приятел с привилегии.Има и просто приятели Ами имай и повече доверие и малко повече рискувай. Прави компромиси, а не само с теб да се правят.Остави я да диша малко, защото да е Обвързана не значи да е Завързана. И последно нейна грешка е че след като си я резнал изобщо се унижава и ти търчи по гъза. Груба грешка за нея, защото много хора след като започнат да им тичат по гъза започват да се мислят за богоизбрани и богопомазани.

[JoeLeTaxi]

Авторе, отговорите на горепосочените ти въпроси се крие тук: "Истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход." Така сте си го направили сами. Не само тя, а и ти. Въобще не желая да обвинявам, когото и да е било, като цялото, просто изразявам гледна точка. Човек претърпява промени в живота си, явно твоята мадама, малко се е позабавила, а когато отменяш нещо да се случи, то се усложнява. Всяко действие има равно противодействие. Така де, физиката е кофти наука и въпреки че много ме бива, винаги ми е била неприятна. Чудиш се що пък ти казах Третия закон на чичо Нютон. Ами, защото всеки ден около нас този закон се прилага. Ако някой ти отпери един тупаник ти няма да седиш и да го гледаш, а ще му отвърнеш, нали? Приятелката ти се държала кофти с теб, не разбира от дума, не поправя грешката си. Реакцията се задейства и ти си готов да отвърнеш на удара. Каквито и да са нейните идеи, цели, нагласи и ценности не смятам, че всички са свързани с приятелите ѝ. Замислял ли си се, защо търси толкова внимание от тях? Не мисля, че го прави нарочно, за да те пренебрегва. За всяко нещо си има причина. Опитай се да разбереш нейната. Това дали е държала на теб. Самият факт, че се е страхувала толкова дълго да сподели чувствата си, за да не те загуби говори колко държи на теб, но ти си знаеш все пак, както каза не си на 15години. Имаш си глава на раменете, просто я използвай малко по ползотворно.

this. Малчото е права. :-P

[procter]

До Niakoitam
Здравей, благодаря за мнението. Всеки човек иска нещо. Един иска едно, друг - друго. Не отричам, че ми харесва близостта до партньора ми. Да, искам да сме като дупе и гащи. Харесва ми да сме интимни както физически, така и емоционално. Ако на нея обаче това не и се е нравело - ами кажи го,бе,джанъм. А не да ме прави на будала. Защото аз имах ясни очаквания, а тя ме разочароваше непрестанно и постоянно. Не го одобрявам. Явно е искала да е с мен. Е, добре, аз съм такъв. Ако не и е харесвало - имала е избор. Аз обаче нямах. Тя все ми обещаваше, че ще стане на моето. Това е подмолно. Човек трябва да има кураж. Да има "топки", за да заяви ако не на целия свят, то поне на най-близкия си човек какво иска и за какво мечтае. Ако не - жалко. Хубаво е да имаш поне малко смелост и самочувствие, за да бъдеш себе си. Знам, че от всяко дърво свирка не става. Знам, че и от Мис и Мистър Вселена, колкото и да са готини поотделно, може би няма да излезе двойка. Не всеки ключ влиза във всяка ключалка и вина няма нито ключа, нито ключалката. Но човек трябва да бъде достоен, иначе все ще се лута и една ли ще намери себе си.

[umri]

Изчетох ти всичките мнения в темата и донякъде те разбирам. Просто си имал големи очаквания, което те е довело до разочарование. Поне е била честна с теб... доста често жените лъжат за бройката, като я делят на 4. Еб'ат се като животни повечето, ама не си признават, за да не ги помислят за ку'рви.

Прекалено на сериозно си я взел и си решил, че тя ще е жената. Да си беше живял живота с по-малко ревност. Като видиш, че нещо не е наред оттегляш сериозните си намерения и започваш да я възприемаш като временен секс обект, с който си запълваш времето и ти отменя чекията, или пък я зарязваш. НЯМА КАК да насилваш нещата, а със скандали нищо няма да стане.

Да намериш перфектната жена, която отговаря на твоите съзнателни и подсъзнателни критерии за съпруга или сериозна приятелка хич не е лесна работа. Съвсем друга е темата дали тя изобщо ще те обича.

Толкова е лесно да се запознаеш, излизаш и спиш с някоя. Истинският тарикатлък е напасването и доверието. Там е истинската игра и предизвикателство. Химията. Когато търсиш нещо конкретно и не го намираш в сегашната приятелка, просто продължаваш напред без излишни драми.

[Angeleyes]

Човече имаш късмета , че си се разделил с нея навреме! Според мен НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА!!! :)

[anonimchetou]

Не че не го заслужава. Защо да не го заслужава? Просто тя не е била на неговата вълна.Тя е искала да си живее , а той по-сериозни неща. Никой няма вина.Просто несъвпадение на инетересите, мислите и чувствата (може би). Никой не е по-малко важен от другия , само защото още му се живее. Единственото, за което е виновна е тва,че не е казала точно и ясно - " На мен ми се живее, искам да съм сред хора, сред приятелите си.Трудно ми е да се съобразявам с теб постоянно"". Примерно : )

[procter]

Точно така. Трябваше да намери начин да направи нещо подобно на това, което казва anonimchetou. И аз съм бил луда глава. Само си представям на онези години, ако някоя се беше опитала да ме озапти. Но сега тя твърди, че иска същото, което и аз. Което предполага, че очакванията ми се споделят и от нея. Това, което ме засегна, беше че думите и делата й бяха диаметрално противоположни. Това насаждаше ненавист и оскърбление, може би дори омраза у мен. Според мен човек трябва да има достатъчно кураж, за да пожелае това, което му се иска. Аз нямаше как да прочета мислите й, а дори и когато те прозираха, и съм я питал многократно, тя е отричала, че и се "живее". Може би сме искали едно и също, но всеки си го е представял по своему. Майната му, все пак е по-добре така, защото сега и двамата имаме шанс да открием Човекът.
Използвам случая да ви кажа, хора, говорете с партньорите си. Иначе рискувате да живеете в едно споделено нещастие както аз. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

[Niakoitam]

Ами приеми че има и по нерешителни хора на този свят. Добре си направил че сте скъсали щом не си пасвате. Само сега да не вземете да се съберете и разделите още 1000пъти. Доказал си и и още веднъж че е била права за себе си за едно. Ти ще си и за по кратко време от приятелите и. Добре че не ги е зарязала заради теб, защото е много гадно, когато отделиш един човек от приятелското му обкръжение, а когато остане само с теб и си загуби обкръжението да се възползваш от това че човека не иска да остане сам, защото му е трудно да се върне към старото си обкръжение. Примери за това около мен бол. Компанията на братовчед ми се разпадна именно заради такова нещо. Само където в една част от случаите двойките вече са бивши двойки.Дори и аз се чувствам пряко засегнат от такива действия. Писах си с едно момиче три години. Бяхме от различни градове и никога не сме се виждали. Беше сама. След няколко месеца след като започнахме да си пишем тръгна с един. Е, тя беше от по-силните характери и като нещо беше решил да и дава някакакви ултиматуми за нещо му би шута. Някой друг месец след това тръгна с друг. Две години и нещо ходеха докато един ден не видял писмо от мен и започнал с разпитите (каза ми го уж весело).Писанията уредяха и постепенно изобщо спряха от нейна страна.Намерих я, постарах се и успяхме да си разменим още някоя и друга реплика.Имам и скайп и Facebook, но въпреки моите усилия година и нещо пък и повече сигурно рядко сме си казали и дума. А се притесняваше и да ме добави, защото "незнам дали пощата и Facebook са само мои"
Друг случай. Започнахме да си пишем с едно момиче, с което се запознахме във Facebook, докато беше разделена с гаджето си, след спор и след като видя че и допадам как мисля тя ми писа в чата.Явно търсеше опората, която нейният възлюбен не и даваше когато си мааше оная работа с друга.Започнаха едни писания, едни харесвания и т.н. докато нейният не реши че ще тръгват пак.Около половин година след това се регистрира във Facebook и можеш ли да се сетиш какво стана. Видял че съм по деен в харесвания и такива работи и започнал да я разпитва.Вече всячески се опитвам да я задържа при положение че даже и работи на две места. От различни градове сме и даже и не сме се виждали, но тъй като много ми прилича на мен знам пред каква дилема е поставена. Лошото е че започва да изгражда стени убеждавайки хората та дори и мен колко е щастлива въпреки че през дупките на тези стени понякога прозира че заблуждава дори и себе.Малко остро реагирах към твоя пост, но с тези ултиматуми, които се опитваш да наложиш ми заприлича малко на нейният. И един ултиматум от който направо ми се повдига и ме е срам че съм от един пол с подобни хора: "Аз ако намеря по хубава може и да тръгна с нея за да не остана сам, но ти ако тръгнеш с някой друг няма да те поздравя дори на улицата като те видя" И това го казва човек, който я е зарязвал три пъти заради други. Ако питаш какво ми е отношението към нея...приятелско, искам да и помогна да се измъкне и да харесва ми и като нещо повече само дето в момента е обвързана пък и има и други пречки главно това че първо трябва да си помогна на мен, защото и аз не съм цъфнал и завързал. Така че има и други гледни точки. Такаче в дилемата гаджето и приятелите като чели по верни могат да бъдат приятелите и ти си и го доказал още веднъж. По добрият вариант е гаджето да ти е и най-добър приятел, но това не става от днес за утре и определено няма да стана като се опитваш всячески и отделяш с всички способи гаджето си от приятелите му.Доверието се печели бавно и трудно. Не става с: "От днес искам да ми имаш пълно и безрезервно доверие". Ако е решила да ти изневери с някой ще го направи пък ако щеш и в кибритена кутийка да я завреш даже вероятността да го направи ще е още по-голяма.Имах една по палава съученичка. Държа я гаджето и на каишка, държа я и какво накрая би му шута, защото искала малко свобода. Такаче добре си направил че сте се разделили. Щом смяташ че не си пасвате няма смисъл никой да мъчи другият. Ще има наранени. Ами с времето минава всичко, стига постоянно да не се дават нови и нови надежди на човека отсреща.

[procter]

Има един принцип обаче, който явно ти е убегнал, а именно кое е причина и кое следствие. Това, което си написал е донякъде вярно, само с една подробност. Причината да я оставя беше прекалената отдаденост към приятелите и (приятели е силно казано, по-скоро хора, които я подкрепяха в нейните повърхностни и несериозни действия и мисли) и мижавият интерес към мен и моите чувства, а не че аз така или иначе съм щял да я оставя и добре, че не била заложила на куция кон. Според мен приятел се нарича човек, който ти желае доброто и никога не би те поставил в ситуация на конфликт, още по-малко с човека, когото обичаш (уж). Не съм сигурен, че те интересува моето мнение за момичетата, за които сподели. Понеже си го написал така и така, а и е в унисон с темата, ще си позволя да се изкажа. Аз също смятам, че когато човек е обвързан, трябва малко или много да поизостави приятелствата си с другите, тъй като особено представителите на противоположния пол силно дразнят половинката (ако някой не е съгласен, нека ме опровергае). Това, което момичето е сторило било то по собствено желание или под нечие ръководство според мен е съвсем нормално, дори желателно, за да има мир и хармония между партньорите. Сега не ми се иска да навлизам в една доста по-обширна тема за приятелството между мъжа и жената особено под 50-годишна възраст, но аз лично бих се радвал да бъда с такова момиче, за което съм на първо място и всички други и друго са след мен. Силното желание на човек да бъде приятел с всички, в крайна сметка го прави по-скоро неприятен на всички. Всеки трябва да има свои приоритети, да знае на чие мнение и одобрение държи най-много. Става дума за компромиси. Не може да угодиш на всички. Рано или късно приятелите и любимия/та започват да се борят за едно и също внимание - твоето. Ако приемем, че то е някаква константа, то едната страна винаги ще бъде ощетена, особено ако попаднеш на човек (като мен), който не се задоволява с трохички обич и внимание. Въпрос на лична преценка е, коя да бъде тази страна. Малко разводних. С по-прости думи - избирайки да угажда на своите "приятели", тя пренебрегваше мен ( пример е момчето с поканата за Турция). Да не говорим, че тя можеше да изрази възмущение от неговата постъпка само пред мен, на четири очи, не беше необходимо да прекъсва всякакви отношения с него. Но да, вече нищо не можеше да бъде същото. Техните отношения можеха да бъдат само дипломатически - здрасти-как си- чао. Аз вече гледах на него с други очи. С още по-прости думи - човек трябва да се научи да избира. В крайна сметка между детството и зрелостта, разликата е точно това - да можеш да правиш избор и да можеш да понесеш отговорността за него.

[Pa3yMeH]

Онзи приятел, с ексукрзията , бих го преживяла , май.
Не бих имала проблем с това тя да се е чукала с произволни .

Обаче да ме пренебрегва, да не се съобразява и да не ми обръща достатъчно внимание - била съм й шута .

И според мен добре си направил, аз изпитвам непоносимост към толкова социални хора, сигурно защото средата им ме изтощава ( свързвам я с лицемерие и рандом безсмислен спам, който трябва да се води ) .

Нека тя да си живее живота , нищо лошо няма , ама ти щом искаш сериозни работи - с нея явно няма как да стане.

+1

[Niakoitam]

Както казах се различавате така че добре си постъпил че си сложил край, но като че ли и за двама ви ще е най-добре да е истинският край, защото съм напълно съгласен че по-добре ужасен край отколкото ужас без край.
Всъщност може пък и нищо да не ми е убегнало,знае ли човек. Просто съм избрал малко по друг ъгъл на гледна точка.Причината да я оставиш СЕГА е била прекалената отдаденост към приятелите и. След време може да е,защото си купува много грозни дрехи например, след това за друго и така се стига до момента: Ако не ми изпълняваш всичките желания си хващай пътя.Същото като в Господари на Ефира вчера ако го гледа този репортаж за папките. Репортерите искат шефката да си понесе последствията че папките могат много лесно да се вземат, защото били на много достъпно място, а тя пък иска човекът дето ги е взел да бъде съден че го е направил и тях че били съучастници. Същата работа се получава и при теб. И какво излиза. Така и така един ден като ти стане безинтересна ще си намериш повод да и биеш шута, колкото по късно толкова по-гадно, а прителите...ами има много и чрез едните ще си намира и други.Отделно щом казваш че приятелите и я подкрепяли в нейните повърхностни и несериозни действие и мисли значи я мислиш за повърхностна и несериозна. Какво правиш с такъв човек?
Ти изказваш своята гледна точка тук и повечето започват А-у колко си прав, не те заслужава,зарежи я тая. Само че съм много проценти сигурен че ако тя беше написла своята гледна точка, а не ти реакцията щеше да е отново същата само че отправена не към нея,а към теб.Може да разгледаш темите ако искаш.Аз например никога не бях казвал лоша дума за гаджето на първото момиче, а за на второто не мога да се похваля че съм казал и една добра дума, но кой както си го е заслужил.Иначе и аз обичам да ми обръщат повече внимание, но пак повтарям мисля си че Обвързан и Завързан са две съвсем, съвсем различни неща.Иначе имам и приятелки с половинки, които предимно те ме търсят да си разговаряме.И първото място си се извоюва пък и всичко зависи от разбиранията на момичето срещу теб.И аз го искам това.Относно на чие мнение ще държи най-много човек попринцип най-правилно би било да е на своето.
А ето това пък изобщо не можах да го разбера.Обадило и се някакво момче да ходят в Турция. Тя разбира се дипломатично отказала и дай да търсим под мухата слон и да правим големите трагедии защо 3 седмици след това не го е дискутирала с мен и лицемерно не се е възмущавала защо я бил поканил, как не го е било срам като знаел че тя била обвързана. Какъв е изобщо смисъла? Отказала и толкова. Сега отчети и словоизлиания ли да ти прави. Не и се обсъжда и толкова. Дори и да беше приела...ами нито сте женени, нито деца имате. Ако си реши да те прави на глупак точката и готово. Докато не се стигне до минимум обарвания какво лошо се е случило. Драматизация и яко филми.И какво е това. На мен не ми е приятен този човек значи и на теб не трябва да ти е приятен. Та това си е един вид голямо изнудване,изнудване възползвайки се от любовта на отсрещният. Понякога ми се ще да оставя второто момиче, за което споменах, да се оправя. И без това се познаваме само по интернет, но често ме хваща ядът и имам желанието да се боря до последно, докато виждам че има даже и минимален интерес към мен въпреки страха от реакцията на гаджето и.И така. Всеки с разбиранията си. Имах и имам де нищо че съм завършил вече една съученичка-мило и властно момиче.Тя ходи на разни места с гаджето си, но ходи и без него. На сбирките на класа или випуска, който стават веднъж или два пъти годишно изключено. Казала му е: "Ти няма да идваш с мен". Вече си знае. Печено момче, много и помага и на нея и на техните, позаваме се всички с него, даже и ме е защитавал, но той на наша сбирка, ако някога е дошъл то е било накрая за да я вземе евентуално. Веднъж бях и с двамата и други от моя клас. Ами аз съм си по стеснителен. Много неудобно ми стана като аз седях до гаджето,а тя застана сложи си ръцете на рамената ми и започна да танцува около мен. Не че ще ми каже нещо както казах той е печен и такива работи не го притесняват. Иначе като сме били на купони сме танцували (после се поотпуснах), много обича да се снима и да се прегръща и се снима с почти всяко момче прегърната. Дори и една година с един съученик дето я целуна по бузата. Но не вярвам да е крила тези снимки от гаджето си. И на Подаръци сме си играли разбирай не да се пипнем по лакътя. По освободена е просто някакси атмосферата. Въпреки че съм по стеснителен на такива сбирка винаги съм от първите момчета на дансинга. И то благодарение основно на това момиче и една друга съученичка дето вече е женена и има дете. Представяш ли си колко по-различно щеше да е иначе.Брат ми ми е разправял за една съкурсничка, дето все била във вихъра на танца как веднъж дошла с гаджето си и цяла вечер си разглеждала телефона. А това дето го казваш че искаш да живееш като възрастен вече и трябвало да ти каже че искала да купонясва. Да бе те и на брат ми два съкурстника се сгодиха и уж били вече над тези неща, така били казали, но казва че като се изпуснели не мислели изобщо така. Впрочем незнам защо изобщо ги говоря тези неща. Мисля си че в една връзка трябва да има компромиси и доверие. Щом ги няма....логичният край е този, който е станал между вас и според моите разбирания тръгване и разделяне повече от два пъти си е чиста клизма (извинявам се за групата дума).А твоята може и вече дори без да е осъзнала да те е приема само като приятеля, който отвреме навреме я оправя. Щом се е съгласила да бъдете приятели с привилегии значи те е харесвала. Аз си мисля че такова животно като приятели с привилегии не съществува. Просто на единият или и на двамата не им стиска нещо.И когато вече и двата сте решили че ви стиска ето го и резултатът. Няма приятелство, има само секс. Стари навици трудно се изкореняват.

[procter]

Не съм убеден, че разбрах тезата ти. Аз никога не съм дори и помислил, че тя е трябвало да бъде лицемерна с мен. Аз съм искал тя наистина да го мисли. Човекът, когото ще обичам, би реагирал така и то искрено. Това, което ми хареса в написаното от теб е, че доколкото те разбрах, според теб човек или приема другия такъв, какъвто е, или трябва да се разделят. Такова нещо като да промениш само онова в него, което не ти харесва, не съществува. Човек е интегрирано цяло от тяло и дух и нито една частица от него не може да бъде променена без да се наруши цялостта на личността. Ако това си искал да кажеш - наздраве. На мен ми отне месеци, за да го осъзная. Тя темата май във форум "Философия" ще я преместят накрая :D Както и да е. Между другото знаеш, ли какво си помислих преди малко... освен, че ако се видим на ракия ще падне голямо разтягане на локуми. :D Мисля си, че много бихте си паснали с моята бивша. Явно нейната гледна точка се споделя от доста хора от различен пол и възраст, че дори и от хора в този форум. Очертават се явни граници между тези различни мисления. Ами то май си е и нормално..един харесва попа, друг попадийката.... а трети - кучето им.
Днес си мислех за това, което каза. Може би, ако тя беше написала историята, както изглежда тя от нейната камбанария, сигурно щеше да спечели съчувствието, което някои форумци ми отдадоха, за което им благодаря. Явно и двете страни са донякъде прави... всеки обаче само за себе си. Все пак аз се чувствам облекчен, че споделих. Имах огромна нужда от подкрепа, било то и от хора, които не познавам.
Честно да си призная, много ми хареса, че някои застанаха толкова категорично на моя страна. За съжаление в реалния живот нямам приятели, които да го направят. Това беше оставило в мен колебание - нещо което рядко съм изпитвал. Сега вече не се колебая. Знам, че съм постъпил, ако не правилно, то поне по най-добрия възможен начин. Благодаря ви. Чувствам се добре.

[ellsss]

Човече имаш късмета , че си се разделил с нея навреме! Според мен НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА!!! :)

Само факта,че си се върнал при нея и,че си се примирил със немалко нейни недостатъци,би трябвало да я накара да се замисли дали си заслужавал подобно отношение.Нищо не си загубил! :) :) :) :)

[Niakoitam]

Аз просто се опитах да ти покажа нещата и от гледната точка, която е протиположна на твоята. Иначе на живо не съм чак толкова отпуснат по Философия. Просто незнам, стягам ли се, не ми ли идва музата. Добре че е Facebook та някой приятели да видят и друга страна от характера ми. Иначе да и на мен ми стана криво например когато второто момиче не ми писа повече от месец нищо и като ми писа едвам се въздържах въпреки че нямам право да и държа никаква сметка, но се опитвам да я разбера. Най-малкото бих постъпил като нея. Нерешителността колкото и да ме дразни не ми е непозната така че нямам право да съдя и нерешителните.Но просто смятам че ако двама не си допадат, по-добре край отколкото да си ги мерят на кой му е по-голям с години особено ако са само гаджета.
За една раздяла винаги виновните са двама и всеки е прав сам за себе си.
Иначе усетих че изясняваш колебание с тази тема:) .
Иначе аз съм близко до твоята възраст. След около 2 месеца ставам на 25. :)

[djipsito]

Съжалявам за офтопика, ама страшно ми харесва да чета смислени теми, чак ме вдъхновявате :-D

Към автора, не знам доколко е правилно, ама мисля, че занапред трябва преди да съдиш, да се опиташ да разбереш другия, дори да не е прав.

[procter]

Виж, това, което написах е моята гледна точка като пряко засегнат участник във връзка, в която според мен някой се опита да наруши хармонията и добрите чувства. Дали го е искал или не е друг въпрос. Значи аз не осъждам поведението на момчето, в крайна сметка конкуренция, братче. Тя обаче трябваше да реагира. И то абсолютно категорично! Трябваше да покаже, че е обвързана и няма никакво намерение разни 'уйчовци да я скарат с гаджето и. Трябваше да му тегли бастър-копчето. Защото този младеж, всъщност се явява моя конкуренция. А сега колкото и да не ми се искаше да го кажа, ще го направя. Според мен когато си във връзка и то със сериозни взаимоотношения, всеки от партньорите става малко или много частна собственост на другия (за това изказване ще ме разкъсат, знам). Всъщност все едно този се опита да влезе в къщата ми. За мен така стоят нещата. И все пак дори и крадецът е прав за себе си. Но не и къщата, ако му позволи да влезе, а все още иска стопанинът да бъда аз (малко сложно стана). Дано поне някой е разбрал. Ако ти, момче, харесваш това момиче, събери кураж и и го кажи. Ти си мъж. Обаче не се изненадвай, ако повече не бъдете "приятели във фейсбук"... а в крайна сметка това положение устройва ли те ?! Това е малко като случая с моята мадама. Един зрял индивид трябва да има кураж, за да поеме риск в условията на неопределеност.. да каже "АЗ ИСКАМ". Иначе кой си ти ? Никой. Не говоря за теб конкретно, не искам да те обидя ни най-малко. Харесва ми, че имаш аргументи за тезите ти.
Ако моята бивша беше казала : "Пич, отивам в Турция, а на теб майната ти." - ми добре. Знае какво иска, и се стреми да го постигне - в случая явно тази покана е по-съблазняваща от перспективата да остареем заедно. Но щом е решила, че аз и само аз съм нейния мъж, ами на всички други, дето си опитват да влязат на абордаж - майната им. Аз поне така бих постъпил.

[procter]

До djipsito

Не съдя..е може би малко. Аз казвам как се чувствам. Казвам как мисля. Казвам какво одобрявам и какво не одобрявам. Поне се старая. А.. опитвам се да я разбера вече половин година, тамън успея и току всичко пак ми се разбълника в главата.

П.С. Извинявайте, днес съм в малко приповдигнато и патетично настроение. В главата ми звучи "Тих бял Дунав" и се изразявам малко остро..

[mrazqkindergarten]

Виж сега... За тва, че те е пренебрегвала съм съгласна, поне така изглежда от разказа ти.. Обаче тва с момчетата преди теб .. Ти самият си бил същият, плюс тва сам казваш, че в началото сти били "приятели с облаги" .. Тогава кво се сърдиш? Тва е наистина много гадно, че е спала с произволни мъже и ясно ако ревнуваш, ама в крайна сметка и в началото вие не сте били близки, а ти също си спал с нея :? А като цяло ти си я ревнувал от онзи приятел и си бил в правото си и според мен си взел правилно решение да се разделите, защото ако ти си от този тип хора, които искат повече внимание, не виждам как ще се разберете.Аз не виждам в цялата история ревност от нейна страна или въобще някви признаци на нея да и пука кой знае колко за теб .. В крайна сметка ти си я познаваи най-добре и ако искаш можеш да се върнеш при нея.

[procter]

О, не, за връщане и дума не може да става. Тук по-скоро ми се иска да подразбера дали повечето хора (в частност момичета, за сега си запазвам сексуалната ориентация 8-) ) мислят или не, че нейните постъпки са ОК. С други думи дали рано или късно отново бих се срещнал с такова мислене и дали аджеба ще трябва искам-не искам да свикна с него. Дотук впечатленията ми са по-скоро, че не е трябвало да постъпва така. Което честно казано ме удовлетворява. Дори ми се иска час по-скоро да срещна новата си любов, защото любовта във мен кипи и не искам да става зян. :) Целувки на всички :grin:

[procter]

До mrazqkindergarten

На нея и пукаше за мен дотолкова, колкото след като се скараме да дойде и да ми прави мили очи и да се кълне, че ще се промени и че ще ме направи най-щастливия човек на света. Още по-нагоре написах, че дразнещото за мен е, не че го е правела (рандом секса), а че все още го намира за добро решение. Може за някои и да е, за мен - не. И не прилагам двоен аршин. Каквото за комшията, това и за мен. За мен това е важен показател за чувствителността, романтичността и отговорността, а на тях държа дори повече отколкото на външния вид...е поне колкото на него :) Абе направо повече.

[mrazqkindergarten]

До mrazqkindergarten

На нея и пукаше за мен дотолкова, колкото след като се скараме да дойде и да ми прави мили очи и да се кълне, че ще се промени и че ще ме направи най-щастливия човек на света. Още по-нагоре написах, че дразнещото за мен е, не че го е правела (рандом секса), а че все още го намира за добро решение. Може за някои и да е, за мен - не. И не прилагам двоен аршин. Каквото за комшията, това и за мен. За мен това е важен показател за чувствителността, романтичността и отговорността, а на тях държа дори повече отколкото на външния вид...е поне колкото на него :) Абе направо повече.

Тоест да разбирам, че ти съжаляваш, че преди нея си имал не до толкова сериозни връзки и нещата са опирали само до секса? :) И да, тва, че тя все още намира тва за добро решение, определено не говори добре за нея.

[LoveMnmL]

Много интересна дискусия направихте тук.Само ще кажа браво на procter и на Niakoitam,че са разбрали и осъзнали толкова неща и разсъждават доста зряло,защото по мои наблюдения повечето момчета на вашата възраст са доста по-незряли и лигави.Евала.
Доколкото случката като цяло,донякъде разбирам и теб и момичето.Просто явно не сте един за друг,ти очакваш едно,тя иска друго,макар че по това,което прочетох,не си го признава.Може би щях да преценя по-добре ситуацията,ако бях разбрала и нейното виждане на нещата.А ти,ако имаше толкова много приятели като нея мисля,че би я разбрал.Може според теб те да не са й истински приятели,но не знаеш всъщност преди вашата връзка може да са я подкрепяли и помагали в нейни много трудни моменти.Аз лично много ценя приятелите,не мога без тях и не бих се отказала от тях заради гаджето ми.Мисля,че ако ти не я задуваше и просто я оставиш да бъде по-свободна,тя нямаше да го желае.Като цяло сме доста странни и объркани същества жените,понякога дори ние самите не са разбираме и не знаем какво искаме. :D Давам ти пример имам много добра приятелка,с която сме споделяли толкова много неща,толкова неща сме преживяли заедно и сме си помагали доколкото можем,но дойде ли момента да намери някое по-сериозно гадже,се виждаме може би един път в месеца.Досега и двете и по-сериозни връзки,които е имала,момчетата са като теб.Искат да прекарват колкото се може повече време с момичето,имаше такива случаи,в които дори не й се позволяваще да се гримира или да носи къси дрехи,да излиза с приятелките си,защото тези приятелки са свободни и
"можело да подведат" и нея да се занимава с други момчета и т.н. А тези неща убиват чувствата,задушават човека до себе си.Има някои момичета,които се примиряват с това,което за мен не е правилно,има такива,които просто не могат да се примирят.Явно твоето момиче е било от втория тип и евала,за което.Има и момчета,които се примиряват и които не,така че щом нито единият не може да се примири със ситуацията,не сте един за друг.
Разбирам те и теб,свестно момче ми изглеждаш,но тези неща,които търсиш в едно момиче,тя не е могла да ти ги даде.По-добре е било,че нещата са приключили сега.Някой ден може би ще намериш момичето,което ще те направи щастлив и няма да ти липсва нищо.

[procter]

До mrazqkindergarten

Не знам дали изпитвам точно съжаление, за тези мои авантюри. По-скоро може би дори трябва да се радвам, че ги е имало, защото благодарение на тях аз опознах себе си. Разбрах какво би ме направило щастлив, какво ме кара да се чувствам харесван и най-вече разбрах, че за мен секса и емоционалното обвързване не бива да бъдат разделяни. Моята душа има също толкова нуждата да и се задоволят желанията, колкото и тялото ми, че дори и повече. Разбрах, че съм доста романтичен и чувствителен. Разбрах също, че харесвам тези си черти и харесвам хората, които ги притежават. Искам да бъда част от такива взаимоотношения. Разбрах какво искам.

[procter]

До LoveMnmL
Благодаря за добрите думи. :)
Аз не съм искал от нея да избира между мен и приятелите й. Никога не съм я спирал да се вижда с когото си поиска. Ходела е сама на барове, с мое знание. Имах и доверие. Не съм я спирал, разберете. Знам, че човек има нужда от пространство и се стремях да и го осигуря. Случиха се неща, които ме накараха да стана доста консервативен - бих казал, че тя си го заслужи със случки и изказвания като гореизброените. Аз съм относително либерален човек. Просто държа на човека до себе си, да бъде с мен изцяло - тялом и духом. И тогава съм душичка. Много давам, но и много изисквам от човека до мен. За сметка на това обаче не ме е страх да бъда сам. Всъщност, LoveMnmL, ти смяташ ли, че нейната реакция относно момчето с поканата за Турция, е ОК ? Не мислиш ли, че това би засегнало много дълбоко твоя партньор ? Да мълчиш и да се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал .. трябваше да се заеме позиция... и тя я зае. За мое огромно разочарование и съжаление, не беше моята.. не беше нашата!

[LoveMnmL]

Ами,щом ти не си я спирал,добре.Явно тя е от този тип хора,които винаги са жадни за живот,купон,веселие.Може да не е от този тип хора,които са много по връзките.Най-тъпото е,че тя не си го е признавала,може би дори тя самата не го е осъзнавала.Не се отчавай,продължаваш напред и това е.Някой ден,когато се сетиш за този период,ще ти бъде смешно дори.Щом казваш,че не те е страх да бъдеш сам,евала.Това е много хубаво,не трябва да изпадаш в някакви отчаяния.Не си първия,нито последния,на когото се случва това,хубаво е ,че го осъзнаваш.
А относто случката с поканата,трябвало е да поговори с теб,а не да замълчи.Глупаво е постъпила.Все пак важното е,че е отказала и според мен не е отишла именно заради теб,а не защото нямала паспорт и все пак е трябвало да ти каже нещо.А според мен като са й го направили това предложение е трябвало да каже,че ще й бъде неудобно да те зареже и да тръгне без теб някъде си,а предполагам я е било срам да го каже на приятелите си,за да не кажат,че ти е контролираш.Не знам,не знам,това са просто някакви предположения,знае ли се какво й се върти в главата :)

[procter]

LoveMnmL , това още веднъж показна, че се е влияела от акъла на приятелите си, които както казах, също като нея са повърхностни, несериозни и безотговорни. Ето, че тя е направила избора си : да не се изложи пред приятелите. Е.. какво да го правиш такъв човек ?! Ми че тя няма ли си собствено мнение, няма ли глава на раменете... Никой не и е виновен. Тя трябва да може на 24 години да различава редно от нередно, трябва да може да се справя, а не при най-малката трудност и ... опаа посрахме се... "Тихо, тихо , да не се изложа, че кво ли ще си кажат хората за мен.. толкова е влюбена горкичката...как може да държи толкова много на гаджето си..срамна работа" От такива приятели да те пази Бог. Ама не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Иска да я одобряват.. е, надявам се сега да е одобрена. Друг е въпросът дали е щастлива.

[bratignat]

Авторе, ти си значи един излъган, използван мъж, подмолно изигран от приятелката си? Ох, ти бедната жертва!

Една връзка винаги е двустранна (малко или много), момичето, може да не е била светица, но айде поеми малко от вината. Бъди мъж.

Мислиш, че си единственото момче, което харесва момичето си и изпитва ревност или страх, да не му я "отнемат" (за еманципираните жени - от сърцето)? Връзката е партньорство, което еволюира, понякога с периоди на търкания друг път гладко. Трябвалое да пуснеш момичето си да лети. Да, резултата щеше да бъде същият в твоя случай, но когато обичаш някого, не го вкарваш в златна клетка. Просто щото не може да диша. Аз съм сигурен, че момичето ти те е обичало, поне в началото. после си започнал да я ограничаваш, тя ту се е дърпала, ту подчинявала, но против природата си.

Общо взето двамата имате равна вина. Не само равна, а обща. Само,че тя си признава, а ти я манипулираш и караш да се чувства виновна.

[procter]

Това със златната клетка според мен са глупости на търкалета. Просто едни поставят тавана по-високо, друго по-ниско, както при мъжете, така и при жените. Искаш да кажеш, че аз е трябвало безропотно да и позволявам да прави и говори всякакви щуротии, и безмълвно да ги подминавам ?! Кой нормален човек би го направил. Ясно ми е, че не чужд гръб и 100 тояги са малко. Сложете си ръка на сърцето, вие бихте ли ? Казах още одеве - има причина, има следствие. А не обратното. Крушата си има опашка. Тя имаше кредит на доверие. До един момент, в който започна да прекалява и злоупотребява. Трябвало е да продължавам тихичко да я обичам и разбирам ли ? Мисля, че не. Никой не е длъжен да търпи такова нещастие. Щом е искала да лети, защо не е излетяла тогава, питам ? Защото в клетката си има хранилка, нали... Хем шиша, хем кебапа.. не става всеки път.

[bratignat]

Каквато си я срещнал такава трябва да бъде. Иначе ще е притворена за теб. И ако двамата не с еправите щастливи посто поемате по различни пътища. Но до тук излезе, че тя е гадната кучка (тя може и таква да е), ама ти нямаш капчица вина.

Това за тоягите не е така, може би на почти всеки му с е еслучвало да му сложат рога. Ама ревността никак не помага. Къса нещо вътре в изпитващия. Мисълта ми е - дори да можеш да я следиш нон-стоп, мислиш ли, че ако няма желание, няма да ти забегне? Пък и колкото по-забранено, толкова по-сладко. Отделно в природата на повечето жени е да флиртуват. Ако трябва да се вайкаме за флиртовете им, мъжете ще умират само от една причина - нерви.....

Така, че или си спомни хубавите моменти, за да ти е добре или забрави я напълно. Да се връщаш гледайки в сиво и черно, няма да ти донесе освобождаване. Been there, done this...

[djipsito]

Именно различията допълват половинката. Така говориш все едно тя трябва да е твое подобие, да мисли като теб, да приказва като теб... Искаш да е моделирана по твой образ, което не е правилно и всичко тръгва надолу.

Ти не съжаляваш за забежките си преди нея, защо тя трябва да съжалява ? И на нея тези неща са й помогнали да се опознае и т.н. Защо трябва да отрича миналото си ? Всеки има минало и няма как да избяга от него. А ти искаш от нея точно тва едва ли не... Трябва ли да съжалява за първия й път, примерно ? И за кво да отрича, ако й е било хубаво ? Не можеш да приемеш факта, че е била с други преди теб ли ? Била е искрена в тоя случай, не е казала това, което на теб ти се е искало да чуеш. Тя не го смята за грешно, а ти я съдиш, щото е изказала собственото си мнение. И не го оценяваш..

[LoveMnmL]

djipsito Съгласна съм с теб общо взето,но исках само да кажа,че доколкото разбрах той не иска тя да се отрича от миналото си,нито пък се дразни от това,че го е казала,а по-скоро начина,по който го е казала и това че според нея това е нормално и едва ли не докато те са заедно,тя може да постъпи по същият начин,защото според нея това е правилно.

[jghgh]

Именно различията допълват половинката. Така говориш все едно тя трябва да е твое подобие, да мисли като теб, да приказва като теб... Искаш да е моделирана по твой образ, което не е правилно и всичко тръгва надолу.
:smt023
Евала!
Ти искаш всички да са като теб, да мислят като теб и да имат същите представи. Да, ама в живота шансът да срещнеш такъв човек е минимален. Предизвикателството е да се научиш да обичаш човека до теб, такъв какъвто е. Ако не успееш - край на връзката и това е!
Аз съм същата. Изисквам човека до мен да ми е пълно копие по мироглед. Не се оправдавам, но признавам, че това не е никаква любов. В крайна сметка любовта е да се научиш да обичаш и приемаш човека до теб такъв, какъвто е. Клише, ама факт. Другото е егоизъм и желание да се задоволят някакви твои потребности и комплекси. Замисли се - да обичаш някого такъв, какъвто е, значи да дадеш нещо от себе си (да се постараеш) - т.е. ти обичаш и постъпваш благородно. Да изискваш, съдиш и да очакваш непрекъснато - 1. не е любов 2. не е благородно (не даваш нищо от себе си, изисквайки) 3. егоизъм е. 4. само се разочароваш, защото имаш високи очаквания, които не се изпълняват. Не си струва, нали? Надявам се, че съм успяла да ти го докажа.
Щом не си успял да обикнеш недостатъците й, е добре, че сте се разделили. Явно не е човекът за теб и/или има прекалено много недостатъци. Тук става доста субективно, защото трудно можеш да прецениш дали ти си прекалено придирчив, а гаджето няма значителни недостатъци или пък обраното - момичето наистина има огромни кусури, а ти си жертвата.

И все пак да се върнем към това, което ме втрещи: не мислиш ли, че си малко зле с твойте разсъждения кой какво трябвало да каже, как трябвало да мисли и т.н.? Хората сме различни. Не може всички да сме филмирани като теб.
Разбирам, че не я ревнуваш от миналото - 100 пъти го каза в темата си, но доста от форумците не те разбраха. За мен обаче остава шокиращо, че искаш тя да мисли по твоя начин, а не по нейния си 8-) Да била казала, че не одобрява безразборния секс и т.н. Ами като не го мисли за какво да го казва? Защо си мислиш, че задължително ти си с по-правилните възгледи? Ами ако в живота е по-добре да си айляк? Да не си задължително филмиран моралист, който задържа желанията си и поставя табута, норми и квалификации на чуждите забавления? Опитвай се да разбираш чуждите възгледи, без да осъждаш! Ще ти е по-лесно да приемаш хората около теб, и живота като цяло, защото на всички ни се случва често да се срещаме с неща, които ни възмущават и смятаме за неприемливи.
Ти като не си на нейния акъл, или се примиряваш с различието, или търсиш някоя консервативна девойка като теб. Няма смисъл да се жалваш, просто си търсиш сродната душа и т'ва е. Ако не успееш обаче да я срещнеш, ще трябва да направиш някакъв компромис. Аз вярвам, че за всеки влак има пътници. Това не оправдава осъдителното ти и нетолерантно отношение към различията и многообразието на света. Или се примиряваш с хорските различия, или го духаш. Така е в живота, иначе умираш от нерви! Казвам го, защото съм същата и те разбирам. Само за твое здраве те съветвам да разбираш хората, защото така е по-лесно да ги приемеш такива, каквито са. Иначе само се нервираш, че тоя мисли по еди-какъв-си начин, а друг реагира по начин, който те дразни.

Между другото, няма смисъл да оправдаваш прекомерните си изисквания с това, че даваш много. Не мисля, че има оправдание за изискването ти човекът до теб да е същия като теб, ако не и по-перфектен (защото ти не си съвършен, все пак).


Възгледите ти ми бият малко егоистични и явно имаш няк'ви психични проблеми. Не казвам, че си луд, ама имаш няк'ви комплекси и т.н. Пиша това въз основа на коментара ти за "частната собственост" и т.н. Това разбиране за живота за мен е жалко.Не че няма и други такива като теб (и като мен), обаче т'ва не е любов, да си го кажем. Това е собственическо чувство, свързано с ниско самочувствие, несигурност и т.н. Не е любов да приемаш човека до теб като частна собственост. Според мен е по-скоро болест и изискване, подрязване на крилата на гаджето, завързване и т.н.

Аз също смятам, че когато човек е обвързан, трябва малко или много да поизостави приятелствата си с другите, тъй като особено представителите на противоположния пол силно дразнят половинката (ако някой не е съгласен, нека ме опровергае).
Сега не ми се иска да навлизам в една доста по-обширна тема за приятелството между мъжа и жената особено под 50-годишна възраст, но аз лично бих се радвал да бъда с такова момиче, за което съм на първо място и всички други и друго са след мен.
Човек не е създаден да се съобразява непременно с гаджето си. Не казвам, че трябва да е пълната хаймана, ама непрекъснато да си мисли дали ще "ощипе" госпожичката до себе си, айде моля ти се. Трябва и малко самостоятелност на мисленето.
Хората не се обвързват, за да се завързват (ако ме разбираш), а за да се допълват взаимно, да си помагат, да си доставят удоволствие. Според мен, за да достигнеш максимално истинска любов, трябва да си независим, а не да очакваш някой да те боготвори и да си зависим от това ти желание. По този начин искаш гаджето да е зависимо от теб, а ти съответно ставаш зависим от обожанието му.
Това,което си описал, че искаш да си на първо място и преди всички ... мисля, че за твое щастие трябва да се откажеш от тая ХИМЕРА, понеже рядко ще срещнеш някой, за когото да си баш номер 1. Лично аз не вярвам в това. Забелязала съм, че завършените личности си имат хобита, занимания, приятели и т.н., а не са се вкопчили непременно в гаджето си като удавник за сламка. Просто един зависим човек няма как да е завършена личност, не мислиш ли? Той ще е по-скоро един слабак, който иска да смуче любов и внимание и губи всякаква идентичност в псевдо-любовта си.
Хорхе Букай (прочети го!), много известен терапевт, е казал: "Това не е любов, а зависимост". Ти си зависим от това да си номер 1 за някого, едва ли не да те боготвори и т.н. Не е любов това, а зависимост от приятното чувство на "превъзходство". И също е обсебване, не и любов.
И не ми казвай, че и ти си готов да сложиш някого чак на такъв пиедестал. Аз лично не ти вярвам. Мисля, че искаш да си имаш момиче-държанка. А това не е здравословно нито за теб, нито за момичето, което искаш да държиш. Търсиш сигурното момиче, което да ти лекува комплексите, като ти е напълно сигурна, не лети, няма много приятели и т.н.
Това мисля аз въз основа на мненията ти досега, които умело оправдаваш с няк'ви манипулативни изречения колко цениш хармонията, колко си обичлив и т.н. За мен си човек, който иска да си има държанка и е склонен да ограничава свободата на приятелката си. Такова впечатление ми остави с теориите за частната собственост и "искам да съм номер 1 за отсрещния до мен". Прости, ако съм в грешка или съм била много груба. Просто намирам паралели със себе си и с някои мои качества, които заслужават порицаване.


Не защитавам хайманата ти, между другото. Мисля, че е тъпо, че се "скатава" и не заявява връзката ви. Един вид не те представя пред хората.. Обидно е. Тя също явно не иска да дава нищо от себе си. Същата крайност, но от друг ъгъл. Тя пък съвсем да не даде нищо от себе си, да не се обвърже, да не поеме сериозен ангажимент/отговорност и т.н. - детинско. Поне веднъж да се беше съобразила с желанието ти. Трябва да има някакво разбиране между вас, да давате взаимно от себе си, златната среда .. Така че е хубаво, че сте се разделили.
Тъпо е, че не казва твърдо: "Аз съм с него" и е нормално да се чувстваш като някакъв боклук и да се нервираш. Всеки иска да се чувства значим, напълно те разбирам. Тя така като не заявява на обществото, че има ангажимент, оставя впечатление, че е отворена да се зарибява и с други и е нормално, че е предизвиквала у теб ревност. Пък и един вид, не те взима насериозно.
Аз разбирам, че това те е ядосвало, а не толкова, че излиза без теб по купони.


Чудесно е, че сте се разделили, защото тя явно е прекалено свободолюбива. Иска да живее, излиза и т.н., а ти явно си по-домошар. Освен това, тя ти мачка самочувствието като не заявява ясно и категорично, че е обвързана. На всеки би му станало тъпо, че дава някакви да я свалят и т.н. Разбирам те по този параграф отлично.
Остави я да си живее, на нея все някога ще й се прииска да се обвърже и ако намери някого като нея, ще види какво е да се държат пренебрежително и несериозно и хич няма да й е леко. Все пак всичко се връща.



пп. Не се сърди от поста ми, просто някои неща в мисленето ти ме шокират, като напр. собственическото чувство, желанието да притежаваш и желанието всички да са 1:1 с теб, да са еднакви и т.н.
Успех ти желая.

[procter]

До jghgh
Коментарът ти леко ме жегна, да ти призная. Всеки си има някаква лудост, но в крайна сметка обществото приема за нормален този, чиято лудост съвпада с лудостта на останалите. Това относно психичните ми проблеми. Друго ми се искаше да те попитам. Понеже казваш, че и ти мислиш или поне си мислила като мен, нещо ми се чини, че тези думи в поста ти са по-скоро мисли на други хора, които са били казвани на теб в контекста на твоето поведение, а не извират от твоята глава и сърце - може вече и да си ги припознала като свои мисли, но някога не са били. И сега когато вътрешните желания и това което "трябва" се разминават, щастлива ли си ? Поправи ме, ако греша. Но ако не - не смяташ ли, че е глупаво да зарежеш собствените си мечти и убеждения, просто защото обществото казва " ти си луд ". Аз знам, че мисля странно, в това е красотата на живота. Естествено, както казваш, ще си търся сродна душа и не съм казал, че щом моята бивша мисли различно, значи е боклук. Жалко ще бъде, за мен особено много, ако различните като теб примерно, се откажат от убежденията си само от страх да не бъдат отхвърлени, подритнати и подигравани, защото аз ще трябва да се задоволя с някакви кифлички, дето са престорено демократични и безгранично нещастни. Съжалявам, ако си мислиш, че се опитвам да манипулирам, изразявам себе си, аргументирам се - не мисля, че това е манипулация. Още повече, че съм тук, за да чуя вашето мнение, а не за да наложа своето.

[Niakoitam]

Мисля си че правиш една огромна грешка, която правят много мъже...пък знам ли може и жени. Възприемането като частна собственост. Спомена че си искал да сте приятели. Е, приятелството и частната собственост са взаимноизключващи се и трудно се получава понеже ввъзприемането ти на някой като частна собственост леко пък и повече отблъсква. Частна собственост може да е недвижимо имущество, вещ, домашни жиовтно и т.н. Трудно може да си приятел с човек, който смяташ за къща, вещ или още по-лошо добитък.Нещата като това за Турция малко или много отблъскват. Още не мога да разбера какъв е този "международен проблем" като че ли тя му се е обадила и му е казала да и се обади пред теб и да я покани. Още повече не е приела, а ти си направил от мухата слон. Как да ти има доверие след това че няма да и развалиш купона че да те покани. Не може през цялото време на гледаш на кръв приятелите и да не говорим за сценките, който бих предположил че би направил ако някой недай си Боже я покани и на танц.
Иначе и аз съм се родил и отраснал в такова доминантно семейство, в което най-вече гласът е един. Силно се надявам тези гени да не са се пренесли и на мен.Цял живот е имало спорове и разправии от рода на: Ти, защо си изхарчила толкова пари; харчиш пари за глупости; защо така мислиш, а не иначе; защо каза това, а не онова; защо направи това, а не онова, защо купи това; защо си облякла това; и т.н. Писнало ми е вече. До гуша ми е дошло от всички подобни работи. Има един човек, който командва (баща ми) и други, който му изпълняват желанията, което често поражда конфликти и между мен и него.
Относно това момиче покрай мен.Да, силно ми се иска да и кажа, но един вид не ме устройва, защото съм от по разсъждаващите типове и даже и да и харесвам: не искам да излиза че аз съм причината да и пропадне връзката, която и без това отдавна е пропаднала и далеч аз не съм причината за това, защото нещата датират от много време преди да се запознаем; знам че трябва постоянно да предскачам от град на град, при това непознат отгоре на това при приятели на бившият и,а като погледна и очертаващите се неща напред това ще ми е доооста трудно; не мисля че на този етап мога да и дам повече от гаджето и; на никой не искам да давам напразни надежди и т.н.Иначе много пъти съм и намеквал че при дадени обстоятелства може и да стане нещо, че ми харесва, че щом си е обвързана си е обвързана и т.н.Още в началото когато беше разделена с нейният и подхвърли заобиколно че при дадени обстоятелства може да и покажа какво се казва любов. Тогава просто ме нарече шматка и се усмикна. След това след бая време след като вече беше тръгнала с нейният отново беше писала някакъв статус че даже и едно момиче да бяга не е лошо да го гонят, а пък аз отговорил с някакъв цитат нещо от рода че не се знае кога искат да ги гониш и кога не и че една жена когато се опита да направи нещата така че мъжа да го боли по-млако обикновенно ги прецаква още повече.Някакъв нейн приятел я избъзика че нещо май много тактично съм я бил свалял, а тя по отговори: ти па много знаеш и после добави пък и сега съм обързана. Отговорих му подобаващо нещо от рода че е готина, но все пак аз на обвързани жени повече като приятели не гледам, но че при дадени обстоятелства приятелството винаги може да прерастне в една красива любов. И не е било само това. Казвал съм и че ми липсва, че съм свикнал с нея и т.н. много много неща Даже един от последните ми статуси беше: ""Искам да ти помгна въпреки теб, а дори незнам как да си помогна сам на мен. Трудно е да се бориш със себе си. Незнам дали е разбрала че се отнася за нея, но най вероятно и т.н. :)
LoveMnmL благодаря ти много за оценката. Може би самотата и случващите се неща около мен са ме направили това, което съм. Но пък и ти виждаш само една част от характера ми.Това че разсъждавам зряло тук не значи че не мога да се държа и лигаво и незряло ако условията го изискват. Просто съм се убедикл че за да е добре един човек трябва да се напасва според условията. :)
jghgh малко остро се изказа, но много ми допаднаха доста от нещата, които написа.Винаги като съм чел постовете ти ми е изглеждало че разсъждаваш много по-зряло от едно 15-16 годишно момиче, защото доколкото знам си някъде на толкова. Учудваш ме. Много по-големи хора могат само да ти завиждат на мисленето(само няма да се възгордяваш ей).
:-D

[jghgh]

Нямах предвид изобщо че си луд, а че явно си имаш някаквичболни местенца, които те карат да искаш да притежаваш, да осъждаш другите хора и да искаш твое подобие.
На въпроса ти - винаги съм била нещастна, когато съм мислела като теб, защото прекомерните изисквания рядко биват задоволени. Опитвам се да изкореня този начин на мислене, точно защото и аз като теб смятам, че е добре да се придържам към общоприетите възгледи. А повярвай, никой никога не е разбирал желанието ми задължително да съм но1 за някого, или да притежавам. Точно защото съм в грешка. Аз като ти пиша тва не се жалвам, ами обяснявам къде ми е грешката.

Мисля, че няма да се намери човек, който толкова да се обсеби от теб, че да те постави на пиедестал. Не виждам много хора да функционират така. Сложи си ръка на сърцето и ми кажи ти би ли превърнал някого в най-значимото същество на света, като по този начин се заробиш и убиеш силата в себе си?
Нямам нищо против любовта, просто ми е писнало от вкопчване и подобно мислене - защото и аз съм мислила така и това само ме е правило нещастна.
Друго нереално желание, по моему, е да срещнеш човек, който мисли и се държи като теб и/или по твоите критерии и очаквания. Ми няма как да стане, всички са много различни и само си пилиш нервите да се ядосваш защо, аджеба, еди кой си не е като теб, реагира по един начин, вместо по друг и т.н. А нещата са толкова прости - "защото така".
Защото като приемаш различията и си толерантен не си пилиш нервите и си спокоен. И си отваряш път да обичаш, а не само да изискваш.

Не мога да ти кажа щастлива съм, при положение, че не съм внедрила напълно тоя начин на мислене. Но съм 100 пъти по-спокойна и съм убедена, че преди съм грешала, иначе все щях да срещна някого който да ми покрива огромните претенции и щях да съм щастлива. Освен това моето поведение си беше мотивирано от комплекси и слабости, затова не го смятам за адекватно. Допускам, че и при теб има нещо такова. Извинявам се, ако греша.

А сега искам просто да съм спокойна, да нне изисквам прекалено и да обичам дори различните от мене.

[procter]

Благодаря на всички за отговорите. Вижте, аз осъзнавам, че това, в което това момиче ме превърна, не е хубаво. Не знам дали всички, които се изказват са прочели темата от самото начало. Ако е така - няколко пъти обърнах впечатление на събеседниците, че аз не се държах така в началото (имам предвид не началото, когато всичко беше само секс, а началото на т.нар. ни романтична любовна връзка). Давал съм и далеч повече свобода, отколкото получаваха примерно нейните приятелки с ангажименти. Никога не съм забранявал, че даже и намусвал, когато тя е искала да иде някъде с приятели, без мен. Всичко беше ОК. Разберете го това !!! Знам много добре това, за което говорите. Но някъде се получава недоразумение между нас в този форум. Аз ли не се изразявам ясно, вие ли не ме разбирате, не знам. Тези случки, които исках да обсъдя с вас бяха зародиша на нашата раздяла. Те бяха точката, в която функцията на моето доверие към нея започна да спада. И то спадаше с експоненциални темпове. Започна да ме дразни всичко, всичко, което правеше или казваше. Това беше началото на края. Преди това казвам за 10 път, че не беше така. Тя имаше моето доверие. Беше подкрепяна и никога не съм налагал вето на каквото и да е искала да прави. С времето обаче любовния ми резервоар се изпразваше заради случки от този порядък. Това ме озлоби. Озлоби ме към нея и към света. Вече нямаше какво да се направи. Станах зъл, започнах за се карам, да забранявам. Не съм очаквал, че така ще променя нещо, просто бях наранен. Действах от отчаяние и слабост, да признавам, не знаех какво да направя. Вече минаха месеци и осъзнавам, че не е можело нищо да се направи. В един момент пътищата ни се разделиха. Не ме съдете строго - в мен се събуди онзи звяр, който спи във всеки един от нас. Тежко му и горко на този, който го събуди... А тя направи всичко възможно да стори точно това ..неволно....от незнание..от неопитност. Може би аз съм я провокирал да се държи така, не знам. Това обаче, което вие изписвате тук не е това, което се случи. За сетен път се опитвам да обясня. Дано някой разбере...

[procter]

До jghgh

Хубаво е, че се опитваш да го изкорениш. Хубаво е, че имаш представа каква искаш да бъдеш. И аз исках да бъда много неща, исках да имам много приятели, исках всеки да ми се възхищава и да ми казва колко съм прав. Исках да бъда красив и всички жени да ми обръщат внимание. Чичо Фройд няма да го цитирам, но във всеки от нас има един образ за себе си, който ние искаме другите да видят. Но и трябва да имаме ясна представа кои наистина сме. Човек трябва да обикне себе си, а не да се стреми да се промени, за да се обикне. Това според мен е поне толкова безсмислено, колкото да се опиташ да промениш някой друг, за да го обикнеш. Има прекалено много други хора, така че просто бъди себе си. И се харесвай, защото това си ти. Този форум е място, където хората споделят своите виждания. Някои обаче смятат, че щом някой не мисли както тях, значи греши. До толкова си го втълпяваме това в главата, че в един момент става така, че на него му се иска вместо да седне и да помисли какво да направи, да влезе във форума, да драсне една темичка и да получи отговорите наготово. Това за мен не е нищо повече от прехвърляне на отговорност. Ти би ли поверила себе си на някой друг ? А защо поверяваш мислите си на общественото мнение ?

[procter]

jghgh , иска ми се да ти задам един малко личен въпрос. Дано не ти се стори нахално от моя страна, но има общо с темата.

Моля те, отговори ми, дали ще бъдеш по-щастлива, ако си с такъв човек като теб (или каквато си била преди) и можеш да бъдеш себе си или ако си с човек, които отговаря на новото то амплоа, сложиш маската на либералността и демократичността и мнимата усмивка на социалността ? До кога ще можеш да играеш тази игра, знаеш ли как да реагира твоя герой във всяка една ситуация ? Не е подвеждащ въпрос, наистина ми е интересно.

[Niakoitam]

procter хората се променят искат или не искат. Променят ги условията, променят се и сами...ако могат и избират лесните или трудни пътища.
Ето например пример с мен.
От 4 до 8 клас ако някой в училището общуваше с мен беше предимно за да ме вземе за мезе и да си избива комплексите върху мен. Стоях си в училището по цели междучасия и чаках с нетърпение да дойде часа, да изминат часовете и да си ходя. От 8ми клас започнах с друг клас.Оказаха се по обединени.Без дори и да съм го показвал че ми се ще едни ме приобщиха към тях с разни методи, други ме защитаваха.Сам нямаше как тъй като бях наплашен. За няколко години започнах да се разхождам с тях из коридорите, научих самоиронията, започнах да се бъзикам с по отраканите момичета, простеех и така нататък. В 12ти клас един ден съвсем случайно една съученичка...да същата, за която ти споменах че е мило и властно момиче ми каза: "Ела с нас" отидох и започнах да ходя с тях всеки ден. Понякога ходех и по купони с тях.Поотраках се малко. Но в един момент стана така че станах малко поизолиран. С течение на обстоятелствата започнах да усещам и малко злоба, която се опитвам да изолирам поради някои мои неосъществени желания.И на мен ми харесват нещата, които описваш, но уви.Какво исках да кажа. Човек търпи огромни промени откакто се роди докато умре, но това незначи че заради несполуките си трябва да мрази всичко и всички. Всячески се опитвам да се боря с това в себе си макар че усещам че е много трудно...особено когато си наранен. И да, преди някой и друг месец или година можеше да ти кажа: Опитай отново, може този път да е различно. Само дето ми се струва че най-вероятно ще стане като в темата дето онзи искал да троши зъбите на момичето ако мръднело и си поговорело с някой. Може и след време да мисля друг, но засега мисля това дето ти казах.
Но започвам и да те разбирам и мнението ми си остава същото. Тя не е за теб и ти не си за нея. Отделно ще сте по щастливи и двамата.

[procter]

Niakoitam , радвам се, че ме разбираш. Радвам се също и че има други хора, които мислят като мен. Знам, че сме малцинство. Проблема е друг. Едва ли ще отречеш, че всеки от нас - хората - е различен. Един мисли така, друг онака, един е скромен, друг отракан. Обаче по някакъв начин обществото се опитва да егализира всички. Общественото мнение се е променяло през целия ход на човешката история : от първобитно-общинния строй, където който е най-силен, той кара влака, а другите с бухалката по главата, през Средновековието, където са горели хората на клади, ако се противопоставят на Силните на деня, та чак до наши дни, където нашите Големи братя налагат тяхната поп култура, било то чрез медии, войни, филми, музика и т.н. Изкривява се мисленето на подрастващите, че да се чукат под път и над път е символ на свободата и свободомислието, че трябва да бъдат като манекенки ( за момичетата ) , а момчетата ако нямат поне БМВ, значи са абсолютни неудачници. Гъзарщината и курвалъка (пардон) ни заливат отвсякъде. Тези порядки влияят на нашите нрави и светоусещане. Да не говорим за т.нар. еманципация и феминизъм. Мисълта ми е, че до голяма степен според мен хората мислят различно от това, което се опитват да покажат, най-вече под влиянието на гореизброените фактори. Ето пример с това момиче, което писа малко по-нагоре. Тя не се харесва, иска да се промени, защото средата не я приема. И така се налага един нов обществен ред, една субкултура на мнима демократичност там, където от както свят светува се знае, че дълбоките чувства и емоционалността играят решаваща роля. Не ми се ще да подхващам и чалга-културата, която от музика стана стил на живот... лайфстайл. Такива ми ти работи, драги, Niakoitam . Просто трябва да се примирим или да се променим. Всеки избира. Аз обаче ще остана точно тук. Предпочитам да живея в моя си свят, където всичко ми е скъпо и знам защо еди кое си е еди какво си, отколкото да ида някъде, само защото "хората казват, че там е по-слънчево". Аз съм тук, няма да избягам.

Виж, струва ми се, че ти правиш някаква алюзия с момичето, за което аз говоря и себе си, в контекста на твоите отношения с момичето от Фейсбук. Ако е така искам да те уверя, че моя случай няма ама изобщо нищо общо с твоя. Ти си много интелигентно момче, а тя не можеше на две магарета сеното да раздели.

[Niakoitam]

Ами да всеки е различен.Има неща, които се насаждат. Аз пък например не съм против чалгата. Не съм и за нея. Слушам песни, който ми харесват. Обаче едни хлътнали яко по чалгата, други път тръгнали да им опонират, защото така е модерно. С Биг Брадър същото. Абе да се оправят бе. Който си няма глава на рамената за негова сметка. Това не значи че не ме дразнят певиците курвички, златотърсачките, тези с огромно самочувствие и т.н. Но разбери и друго. Ако искаш да си хванеш философка най-неподходящият начин е чрез приятелски секс. Пък и ти къде си бил досега че чак сега разбра че не ти допада като мислене и действия. То вярно че казват че при любовта акъла се изпарявал, но все пак....

Това обаче не го разбрах:
"Ето пример с това момиче, което писа малко по-нагoре. Тя не се харесва, иска да се промени, защото средата не я приема."


А дали правя алюзия...незнам може и да правя. Вече и аз трудно понякога се въздържам.Ако ми рагледаш постовете ще видиш че и към момичета съм писал по остро. Нищо лично към теб.Може и да е малко заради лекото ми незадоволство че се опитвам да направя всичко и накрая хоп изтрии го тоя от списъка си на хората в живота, с които общуваш че нещо ми се вижда много съмнителен.Вече се очудвам чак как има обвързани момичета дето общуват с мен и всеки път имам чувството че само гаджето им да разбере и дотам беше. А аз се привързвам лесно към хората и не обичам да хвъркам от човек на човек. Разкривам се трудно и много държа на хората пред които съм го направил. А иначе момичето подобно на твоето има във Facebook над 650 приятели, но странно защо напоследък нещата и се харесват предимно от момичета и се коментират предимно от момичета за разлика от преди. Не може така. Някой е бил нещо за нас на гаджето не му харесва и айййййде в кофата да си троши главата.Представям си ако нейният, който както споделих не е изобщо цвете за мирисане подозираше че ми харесва. Дано си е изтрила ЛС-тата докато можеше. Аз съм далеч по-скромен. Малко над 160 приятели, от които голяма част са и просто пълнеж, но както казах съм в лека изолация в момента откъм реални емоционални изживявания(купони).Иначе ми се виждаш доста по интелигентен от нейният, нищо че съм го виждал само на снимки и съм му чел няколко поста по няколко думи.Съдя единствено от действията му. Така че може и да има някаква нотка на сравнение. Знам ли. А да и момичето се обвиняваше как била виновна за всичко, нямало кой друг да я търпи, той поне я късал пък тя си правела каквото си ще и без да му казва и т.н и т.н.И тя обича чалга и тя е правила секс за една нощ не веднъж. Ами добре щом и харесва да прави. Въпросът е ако някога се наредят така нещата както много ми се иска да не прави когато е с мен.Разбера ли нещо край ако е вярно.Мога да дам и втори шанс, защото всеки човек греши без да се променям и след това няма вече шансове. Ох колко лесно звучи само дето за решителни хора, а не за такива като мен.

[procter]

Благодаря на всички, които взехте участите. Някои ми подкрепиха, други ме обърнаха впечатление върху части от картината, които не исках да видя. Чувствам се доста по-леко. Определено има полза човек да сподели. За мен темата е приключена, направих си необходимите изводи. За всеки влак си има пътници. Още веднъж мерси.

Niakoitam
На теб особени благодарности. За твоята история ще се радвам да прочета скоро в някоя нова тема. Не ми се иска да правим офтопик. Щото моята история си е моята :) Това ще бъде твоята история. Много неща мисля за твоя случай. Надявам се да публикуваш скоро. А относно Фейсбук - изтрих го. Някак ми дойде в повече лицемерието и клюкарщината там. Явно не съм от най-социалните типажи :)
Както каза един колега по-горе, тази среда ме изморява - да бъда винаги бодър и усмихнат, да поздравявам хора, за които не ми пука, да добавям в приятели хора, на които даже и да се изплюя не заслужават. Още една темичка, за другия път. Успех.

Чао

[infected9]

Курвенски номера..кво повече искаш да ти кажеме.Не трябва да ти пука..може да си я обичал , но е очевидно ,че такава връзка няма бъдеще. :)

[Niakoitam]

Поне засега мисля нова тема да не правя макар че винаги съм готов да чуя позицията и мисленето и на други хора. Интересно ми е най-малкото. Което не значи че ще приема всичко за чиста монета.
А относно Facebook. Стремя се доколкото мога в моят профил да поддържам една "чиста" среда и да се заобикалям колкото се може от повече хора, които ми допадат и да изучавам общите реакции и реакциите на всеки по отделно. Да наблюдавам приликите и разликите между хората. Има и пълнеж...такива, които са ме добавили само за бройката и до там. Има и такива, които някакси на живо по вървят отношенията с тях и такива, с които е обратното и други. Може да се забележат хората, на които съм им приятен, тези, които искат да общуват с мен и тези, които им е все тая както и тези, които се притесняват да не ги изям-от притеснение,самочувствие,з аради гадже и т.н. И така Поне засега за мен Facebook си е едно много ценно средство. Особено имайки предвид факта че в интернет ми е много по-лесно да се отпусна и да покажа черти от характера си, които иначе не мога да покажа, а пък не съм и от типовете хора, които всеки ден излизат, срещат се с хора, не пропускат ден без кафе или купон и т.н. Така че поне според моето мислене сега Facebook е едно гениално изобретение и особено за хората, които им е малко по-трудно да успеят да се адаптират в реалният живот.Няма как постоянно да разговаряш най вече само с хора, които са с 30-40 години по-големи от теб най-малкото защото начинът на мислене на повечето е доста по-различен и функционират по много по-различен начин. :)

П.П. А междудругото ако искаш да ми кажеш нещо по моя въпрос, но не искаш да правиш оффтопици в темата си винаги можеш да ми пишеш на ЛС. Ще се радвам да видя още една гледна точка по въпроса. :)

[procter]

Постнах нова тема за Фейсбук в Кофата. Ще се радвам да те видя там :)
Да ти кажа предпочитам цаца с бира пред тази алабалистика. И аз нямам приятели, но ми е по-добре сам, отколкото в компания на хора, които и пръста си не биха мръднали за мен, а иначе претендират, че и поне бъбрека биха си дали. Не ме интересува личния живот на хората, а и не смятам, че моя засяга някого особено.
А за твоята мадама - според мен говори и, човече (ако смяташ, че имаш както да и предложиш). Ако не, ще разглеждаш снимките и с гаджето и ще си мислиш "Ех, да можеше това да бъда аз" и ще пише "Niakoitam хареса това"!

[Josefinne]

Ами то... Лек ден и на теб. Явно това не е момичето за теб, младежо!

П.С. Абе що няква е със същия аватар като моя???

[Niakoitam]

Ами за Facebook си изказах мнението накратко.Засега освен да си копирам отново този пост там. Ще видя как ще тече темата, но тези дни може и да не мога много да дискутирам. :)

[umri]

Прекалено много внимание отделихте за някоя, която най-вероятно за никъв к'ур не става. Темата се изчерпа.