Сън или Реалност

[amar4eto]

Кажете мнението си моля ви да продължавам ли?



РЕЗЮМЕ

Здравейте,казвам се Джулия на 15 години от Маями,Флорида.

Ще ви разкажа за моето супер яко лято,което не зная дали бе то сън или реалност?

Е нека започна от деня, когато започна всичко...



ГЛАВА 1

Аз,майка ми и брат ми Ерик живеем недалеч от плажа. Къщата ни не е много голяма,но е адски уютно и винаги се чувствам у дома си. Е то все пак е мой дом нали :D ?

Ще ви разкажа за брат ми ... Ерик е на 17 години и половина. Косата му е пясъчноруса,а очите му небесно сини. Сигурно някои от вас си мислят, че той е момче мечта.Недейте! Той е ужасен. И не го казвам само , защото ми е брат.Обичам го. Винаги ще е така. Но той просто е ужасен. По-късно ще ви разкажа защо!

Майка ми пък е най-прекрасният човек на света. Грижовна,мила,красива и би направила ВСИЧКО за нас дори и да не го заслужаваме.

Предполагам искате да чуете нещо за мен. Висока съм 1,68-57кг. Коса-руса, Очи-зелени.

Да,да отклоних се от темата знам, но все тая. Та сега вече първият ден или Деня,в който започна всичко.

***

Беше 1 юни,рожденият ми ден. Аз,мама и Ерик бяхме отишли до любимата ми сладкарница.Когато влязохме,седнахме на любимата ми маса откриваща гледка към океана.Когато дойдоха поръчките мама каза:

-Честит Рожден Ден,Джулс. Знам не е много,но...-поде тъжно тя

-Хей,хей – прекъснах я аз – Аз съм с теб и Ерик ,колкото и гаден да е той,се радвам че сме тук. Не бих могла да искам повече.

-Точно така – каза Ерик – Колкото и да сме претенциозни понякога ние нямаме проблем и се радваме и на малкото,което имаме.Заедно сме и това е най-важното – Усмихна ми се той. Колкото и гаден да бе ,когато поискаше беше прекрасен брат и човек

- Благодаря ви – рече мама през сълзи и ни прегърна- Обичам ви.

- И ние теб – казахме в един глас двамата.

- Е стига толкова-каза мама и изтри сълзите си – Време е за подаръка ти – Келнера донесе един огромен пакет и ми го подаде с усмивка.Взех го и го отворих.Ахнах.Вътре бе моята мечтана китара,Просълзих се и рекох: - Благодаря ти мамо.Нямаш си представа какво значи това за мен-Прегърнах я и я целунах по бузата.Ерик се обади с престорено обидено изражение: - И аз помогнах и аз искам целувка.

- Мечтай си смръдльо – Засмях се аз.

Добре деца хайде да тръгваме- каза мама. Взех китарата си и потеглихме към вкъщи. Когато се принрахме попитах мама:

-Мамо може ли да изляза да посвиря на плажа?

-Няма проблем.Само се върни за вечеря-отвърна ми тя.Кимнах и изхвърчах от стаята.

Седнах на пясъка,далеч от всичко и всички.Взех китарата и започнах да пиша,свиря и пея.Не знам колко време бе минало, но точно зад мен се чу глас :

-Имаш невероятен глас,а музиката ти е ...не знам как да я опиша. - Обърнах се и видях...него. Момчето мечта,не като брат ми,а истинското,моето момче мечта.Косата му бе кафява,а очите му... оооо очите му бяха синьо-зелени или морско синьо или абе все тая въпроса е че бяха удивително красиви.Той седеше на около 3 крачки от мен и се усмихваше.

- Б-б-благодаря-отвърнах му като първата идиотка аз.

- Извинявай,колко съм груб името ми е Старк.

-Като от „Училище за вампири’’ – изтърсих отново без да мисля аз. А той просто седеше и се усмихваше:

-Да,точно така е явно обичаш да четеш – Не го каза като въпрос, но аз кимнах.Той каза:

-Е,аз май се натрапвам.

- Нееее,не ...Извинявай казвам се Джули.

-Радвам се да се запознаем – усмихна ми се той.

- Аз също Старк- погледнах часовника си и видях,че ако не тръгнех веднага щях да закъснея и казах- Съжалявам Старк,но трябва да тръгвам.

- Няма проблем. Ей искаш ли утре към 13:00 среща пак тук – попита той.

-Да защо не – отвърнах му и се обърнах да тръгвам,но спрях и казах – Старк, благодаря ти, че направи рожденият ми ден специален.-Той не отговори и аз го целунах по бузата- Чао,Старк.До утре.- И тръгнах към вкъщи.

[venitoy]

Продължавай и пак напиши продължението тук, защото ми стана мн интересно :) :)

[amar4eto]

eto ti go :ГЛАВА 2

Когато се прибрах вкъщи сияех от радост.Старк моето момче-мечта ме бе поканил на среща.Е,добре де, не точно среща, но е подобно. Ерик ме видя изгледа ме подозрително и попита:

-Какво е станало?Да не си спечелила от лотарията?-подсмихна се той.

-Не-е-е. Нещо много по-хубаво.-отговорих му аз.Той пак ме погледна подозрително,но явно не му се занимаваше и остави темата. Рече ми :

-Извинявай сис,ама аз излизам.Не ми се обиждай.- Усмивката ми угасна.Винаги го правеше.Разваляше всичко.

-Хубаво-казах студено аз-Приятно изкарване.

-Хайде де Джулс.Не ми се сърди.Знаеш,че трябва да ходя на работа.-каза той

- Ако знаех каква е тази работа може ми щеше да е по-лесно-извиках аз.

-Не те интересува къде ходя и какво правя,Джулия-каза през зъби той.

-Хубаво,но не очаквай от менда ти простя,че провали рожденият ми ден.-Извиках му аз.Отидох в стаята ни,треснах вратата и заключих.Свлякох се на пода и се разплаках.След малко се уморих.Преоблякох се,легнах и се надявах утре всичко да мине ок.

***

Събудих се рано.Главата ме болеше много.Пих хапче и се надявах да ми мине до обяд.Измих се облякох се и отидох в кухнята.Ерик,разбира се,беше там и закусваше.Той каза:

-Добро утро .Мама каза ако може да напазаруваш.

-Хубаво-казах студено аз.

-Виж...Джулс извинявай за снощи не исках да стане така – каза той.

-Ще ми кажеш ли какво работиш?-попитах го

-Не-отвърна бързо той.-Не ти трябва да знаеш.

-Добре.Ще излизам-казах.

-Къде?-попита Ерик.

-Не ти трябва да знаеш-повторих думите му аз,взех китарата си и излязох.

Разходих се в града.Отидох да си купя сладолед и видях, че е 12:30. Ако не тръгнех сега щях да закъснея.Затова тръгнах пеша.Исках да взема такси,но..нямах пари.Не че имах проблем.Стигнах бързо.По-бързо отколкото бях очаквала.Реших да се окъпя.Отдавна не го бях правила.Бях с синя рокля и отдолу бански.Съблякох роклята и се потопих в водата. Беше толкова успокояващо,че забравих за всичко.Чувствах се сякаш съм в рая.Не след дълго чух глас от брега.

-Джули?Смяташ ли да излизаш?-веднага го разпознах.Това бе Старк.

-Само секунда.

-Ако се притесняваш ще се обърна-каза той.

-Не няма проблем-обърнах се и „доплувах’’ до брега.Когато излязох от водата видях Старк да седи и да ме гледа.Днес беше по къси панталонки.Само.Какво тяло имаше само.Потръпнах.Той седеше и ме гледаше...по някакъв странен начин.Погледнах го в очите.Красивите му очи отново ме плениха.Отклоних поглед.Той се засмя.Облякох роклята и попитах:

-Е,Старк.Какво ще правим днес.

-Да поплуваме?-попита.

-Аз досега плувах-усмихнах се аз

-Добре..тогава да се разходим?

-Съгласна.-Хвана ме за ръка,което ме учуди.Явно си е проличало,защото усмивката му угасна.

-Нещо против?-попита

-Нее нищо.-Усмивката му се върна,той взе китарата ми и тръгнахме,През целия път ме разпитваше какво харесвам и т.н

-Е,стига толкова мой ред е да питам-казах аз

-Какво искаш да знаеш?-усмихна се той

-На колко години си?-попитах.

-18

-Откъде си?

-Живея тук цял живот,но съм роден ЛА.

-Охоо ..Ходил ли си там?

-Да.

-Яко ли е?

-Не е толкова по различно от тук-каза той-защо питаш?

-Една от мечтите ми е да отида там и да стана известна с музиката си.-отвърнах му аз

-Може да се уреди.-усмихна се той.

-Хайде стига,Искаш ли да седнем?-попитах

-Да,хайде.-и все така хванати седнахме на пясъка.Вече се бе свечерило.Луната се виждаше.Загледах се в нея.

-Красива е.-казах аз

-По това си приличате.-каза Старк

-Старк по това се различаваме-казах тъжно аз.

-Хей,защо говориш така.Бил съм на много места,виждал съм много момичета,но ти си най-красивото.-каза нежно той.

-За 1ви път ли го казваш на момиче-попитах подозрително аз.Той се засмя.

-Да за 1ви път-каза той.

-Съмнявам се-измърморих аз.

-Недей,не бих те излъгал.

-Излъга я.Току що изрече най-голямата лъжа в живота си.-чу се глас зад нас.Обърнах се.Там стоеше Ерик.Стоеше и ни слушапе от кой знае колко време.

-Не биваше да го правиш,Старк,не биваше да лъжеш,Джули.Особено след като знаеш кой съм аз и какво работя.-рече хладно брат ми.

[venitoy]

има ли продължение

[amar4eto]

da,no nego 6te ka4a po kysno te 6te sa pone 20 glavi..

[evi4ka93]

много интересно, нямам търпение да чета нататък :D :-) (((:

[amar4eto]

ГЛАВА 3

-Да.-каза Старк.-Знам кой си,но нямаше да й кажа ако не се беше намесил

-Е,намесих се тъй че нямаш голям избор-отвърна му Ерик.

-Аз съм съгласна-казах аз.Двамата ме погледнаха учудено.Това толкова ме ядоса,че им казах през зъби:

-Хич не ми пука момиче ли съм или не!Или ми кажете или ще си изядете боя и двамата.С което ще забравите,че съществувам.-Това с същестуването явно ги стресна ,защото Старк въздъхна и каза:

-Ти ли ще й кажеш или аз да го направя?

-Аз ще й кажа,а ти ще допълваш.-каза Ерик.Старк кимна и брат ми започна да разказва:

-В 7 клас се запознах със Старк.За една година станахме много добри приятели.Един ден докато се разхождахме из града в една забутна уличка видяхме,че се е събрала хайка дрогиращи се идиоти на нашата възраст.Един от тях ни каз да се присъединим.И ние не знайно защо го направихме.Той ни даде хапчета и ние ги изпихме . Оттогава не мога да спра да се дрогирам.Станах....-изведнъж замълча и погледна Старк.

-Стана най-големият наркодилър в Флорида.-Допълни той.Аз погледнах брат си,а след това и Старк и го попитах през зъби:

-А ти си?

-Аз съм нищо.Направих го само веднъж!!!-каза той
-Тогава на теб какъв ти е проблема Ерик?-изплюх му го в лицето(на Ерик)

-Помниш ли Хилари?-попита ме той.Кимнах.-Е те двамата със Старк са гаджета и докато сега е с теб и те лъже той трябва да е с Хилари.-Погледнах към Старк моето момче-мечта.

-НЕ ИСКАМ ДА ВИ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ...И ДВАМАТА.-изкрещях им аз и хукнах към вкъщи.Те ме викаха,но аз така и не се обърнах.Като се прибрах вкъщи влязох в стаята си легнах на леглото и залаках.Излях си всичко.Не можех да повярвам.Брат ми –дилър,а Старк....Уфффф познавам о от 1 ден и ми пука? Защо?Защо трябва да ми пука толкова много?Какво влюбвах ли се?’’НЕ-казах си аз-Той е само момче не може да се влюбваш”Да знам.Спрях да мисля.В този момент исках само да ги пребия и двамата.Чух вратата да се отваря и Старк да ме вика:

-Джули?Тук ли си? Знам,че не искаш да ме виждаш,но ще ти я обясня.Моля те Джулс.-Това го чух толкова близо до мен,че разбрах.Той бе в стаята ми.Много близо до мен.

-НЕ искам да ти слушам обясненията Старк.Просто не искам.Правиш ми се на егати човека,а се оказва,че си имаш и гадже.При това и с най-добрата ми приятелка.И дори ималко не те е срам.Ужасен си знаеш ли?-обърнах се към него.

-Знам.Но всичко това ,което ти казах там на плажа.Всяко едно бе истина.-рече ми тихо той.

-И искаш да ти вярвам защотоооо?-иронично попитах аз.

-Защото...защото.Запознах се вчера с теб и още в първият момент,в който те видях....Схващаш нали?-попита той.

-НЕ .НЕ ми се прави на влюбен от пръв поглед.-казах му аз.Още малко и щях д се разплача.-Моля те Старк.Моля те просто ме остави.-помолих го аз и премигах,за да прогоня сълзите си.

-Добре.-каза той и стана.-Но ще се върна да знаеш.-Той тръгна към вратата,но аз го спрях.

-Къде отиде Ерик?Знаеш ли?-попитах.

-Знам,но не мога да ти кажа.Сжалявам Джули.Знам,че ще ме намразиш ощеповече,но ако го направя ще ви убият и двамата . А аз не го искам.-каза той.

-Хубаво.Чао.-Той излезе и след малко се чу тряскане на врата.Заплаках отново,но този път не можех,просто не можех да спра да плача .

[iCeEbAbYy]

суперскоооо :grin: с нетърпение очаквам 4 глава :)

[amar4eto]

ГЛАВА 4
Беше ужасно.Те ме бяха наобиколили.7 човека.Всеки един беше насочил пистолет към главата ми .Един от тях,едър и много грозен ме попита:
-Брат си или живота?
-Знаете ли?-рекох аз.-Предпочитам да убиете мен отколкото да нараните някого когото обичам.
-Е,-ухили ми се той.-това ти коства живота.
-Я си гледай работата бе келеш.-чу се глас зад нас. Хилари?Какво по дяволите?
-Хилари.Недей.-викнах и аз.
-Това е за теб сис. По-добре се наведи.-викна на свой ред тя.
-Късно.Много късно.-каза едрият тъпак.И дръпна спусъка.Изведнъж някой ме бутна,паднах и си ударих главата.След малко се свестих.Хилари седеше там.Облята в кръв. Бе успяла да убие 5 от тях.Изтичах до нея.Нямаше пулс.
-Неее,не,не,не.-разплаках се аз.
Събудих се облята в сълзи.Какво по дяволите беше това? Ерик седеше до мен и ме гледаше разтревожено.
-Джулс? Добре ли си?-попита той?
-Ерик? Да добре съм.Искам да те помоля нещо.-казах му аз.
-Каквото пожелаеш.-усмихна ми се той.
-Откажи се от дрогата.-усмивката му помръкна и той тръгна да казва нещо,но аз го спрях.-Знам,знам не можеш и т.н Но ако не спреш ще се случи нещо лошо.Сънувах нещо ужасно.-Разказах му за съня си.Той ме изслуша,а след това каза:
-Как изглеждаха е?-попита студено той.Описах му ги и той кимна:
-Знам кои са.Спокойно,всичко ще е наред.
-Ще спреш ли с дрогата?-попитах аз.Той не отговори.-Ако го направиш ще ти простя всичко.Обещавам.Ще се преместим и ще започнем отначало.Моля те.
-Изкушаващо предложение.-подсмихна се той.-Ще си помисля.А....Старк те търси.Иска да поговорите.Но 1во прощаваш ли ми?-попита Ерик.
-Не...още.-казах.-Не искам да говоря със Старк.
-Но Старк иска да говори с теб.-появи се той самия на вратата.
-Аз ви оставям.-каза Ерик.И тръгна да става,но го спрях.
-Не,не стой.Аз ви оставям.Поговорете си.-станах и излязох от стаята.Измих си зъбите,облякох се и отидох в кухнята.Разбира се той седеше там.Като влязох той стана от стола и каза:
-Моля те,Джулс.Ще скъсам с нея.
-Недей.Не искам да я оставяш.Искам само да оставиш мен намира.-казах аз,взех си китарата и излязох.
***
Отидох на нашето място.Знаех,че ще ме потърси тук,но като седях на пясъка се успокоявах.
Исках,а и имах,да помисля за толкова много неща.Съня ми.Сън или реалност.Първото,надявах се.Реших да се обадя на Хилари.Тя вдигна след второто позвъняване:
-Ало?Кой е?-попита тя.
-Ало?Хилари?Аз съм Джули.-казах аз.
-Ооо Джули.Здрасти,как си?Какво става? А и ЧРД на патерици.-каза бързо тя.
-Мерси.Седя и гледам океана.Искам да се срещнем,за да поговорим.Важно е.-казах и.
-Добре.Кога и къде?-попита.
-След 30 минути на 1км от моята къща?
-Ок дотогава.
-Чао.-казах и затворих.Да ви разкажа за Хилари.Тя е най-добрата ми приятелка.Не се бяхме чували отдавна,но тя ми е приятелка.Беше единствената,на която можех да кажа.Посвирих малко и тогава тя дойде.
-Хей Джулс,свириш невероятно.-каза тя и ме прегърна.
-Благодаря ти,седни до мен.-Тя седна и извади някаква кожена торбичка от чантата си.
-Закъснял подарък за рожденият ти ден.-каза тя и ми я подаде.Отворих я.Вътре стоеше половинка от сърце,на която пишеше :'Най-добри'-Другата част е в мен.-каза тя и ми показа своята част,на която пишеше"приятелки''.
-Благодаря ти.Ще ми го сложиш ли?-попитах.Тя се усмихна,кимна и ми го сложи.
-Е,за какво ме викна?-Поех си въздух и й разказах всичко.От-до.Накрая когато свърших тя каза:-Харесваш го нали?
-Да,много.Но,не затова те извиках.Искам само да се пазиш.Много.Моля те,както казват на малките:Не говори с непознати особено такива,които изглеждат над 20.ОК?
-ОК.
-Благодаря ти.-казах аз и я прегърнах.
-За нищо,Джулс...Ще скъсам с Старк....Смятах да го направя отдавна,но...
-Сигурна ли си?
-Напълно.-отвърна тя.
-Добре.Хайде да се разходим.-Тя кимна.Станахме,разхождахме се и си говорихме цял ден.Имахме да наваксваме.Когато се прибрах Старк го нямаше,а мама спеше.Ерик също го нямаше.Въздъхнах.Отидох в стаята си,преоблякох се и легнах да спя...
Ето 4та глава моля изказвайте мнения и ако имате критики казвайте :)

[evi4ka93]

1 критика имам само... много бавно пишеш :P :P :P
Шегувам се. Най-хубавите неща стават бавно, а това както се очертава ще бъде наистина много хубаво. Поздрави и вече нямам търпение за 4 глава... :-) :-) :-) (((:

[Josefinne]

Ъм, на мен не ми харесва, честно казано. Няма никаква описателност, речникът ти е беден и твърде много мяза на филмчетата на Дисни , които дават по Фокс. Разбери, че това може и да става за сценарии, но не може да става за нещо, което да се чете с удоволствие.
Не искам да те обезкуражавам, защото ако това ти харесва, трябва да продължиш да пишеш. Но ако искаш да станеш по-добра, най-добре си купи и попрочети някоя и друга книжка, за да видиш как се пише изложение.

[amar4eto]

мерси за кома.Не знам къде е станало на въпрос за Дисни или Фокс но се тая.И чета адски много за 12 годишна за 7те месеца от които съм почнала да чета сериозно съм прочелла поне 150 книги тъй че...

[val4yy19]

мерси за кома.Не знам къде е станало на въпрос за Дисни или Фокс но се тая.И чета адски много за 12 годишна за 7те месеца от които съм почнала да чета сериозно съм прочелла поне 150 книги тъй че...
Лелее браво,на мен пък ми харесва нали сега повечето тийнеиджъри харесват такива неща пък и то е лесно да започнеш с 1-вата глава ,но трябва да можеш да го измислиш по-натам.
Пък и не се отчайваи за по-горния комент. защото всеки има собствено мнение :P
кога ще има продължение?

[amar4eto]

ЛАВА 5
Когато се събудих на сутринта,бях в добро настроение.Този път спах без сънища.Погледнах часовника си.Показваше 10:30.
-Уоу.-казах аз и станах.-Никога не съм спала толкова.-Измих се и се облякох.Отидох в кухнята.Както и очаквах Старк седеше там.Говореше с Ерик.Не не,това не беше Ерик,а беше...
-Мамо?-извиках аз.
-Добро утро.-усмихна ми се тя.-Много спиш.
-Нуждаех се от това.Твърде много драма.-погледнах аз към Старк.Той се усмихна.Отидох,взех си чаша и тръгнах да си сипвам сок.Мама каза:
-Е,аз трябва да тръгвам.Ще се върна късно.Двойна смяна съм.-Дойде до мен и ме целуна по бузата.Усмихнах й се.Тя тръгна,а аз се обърнах към Старк и го попитах:
-Какво правиш тук и къде е брат ми?
-Пазя те,а брат ти е на работа.-отговори той.Хванах чашата толкова здравоо,че тя се счупи.
-Пазиш ли ме?И от какво точно.-попитах през зъби аз.
-Джулс.Ръката ти кърви.-каза притеснено той.
-Хич не ми пука.-извиках аз.-Дойде ми до гуша от вас.На работа бил.-разплаках се.-Как може да сте толкова тъпи?-Старк дойде до мен.
-Джули моля те,недей.Не мога да те гледам така.
-Защо въобще трябваше да те познавам?Провали всички.Предпочитам да не знаех за тъпите наркотици,да не те познавах,да не се бях влюб....-устетих се и спрях.Той се сепна.
-Ти... какво?-изпелтечи той.-Обичаш ли ме?
-Разбира се,глупако.Как може да си толкова тъп,че да не разбереш.-казах му.Той дойде до мен и ме целуна.Изпуснах стъклото.Отвърнах му.Не можех да повярвам.Той се отдръпна,погледна ме очудено и каза:
-Дай да ти превържа ръката.-дадох му.-Хилари скъса мен.
-Знам.-казах аз.Той отново ме погледна очудено.-Вчера се видяхме.Казах й всичко.Тя каза,че отдавна е смятала да скъса с теб,но е нямала причина.
-А това,че съм влюбен в най-добрата й приятелка е перфектаната причина.-усмихна се той.
-Да точно така.-рекох аз.Той отново ме целуна.Този път по-продължително.
-Хей намерете си стая-чу се глас зад нас.Обърнах се и видях Ерик.Изчервих се.
-Ерик да не би да си напуснал?-усмихнах се аз.
-Трябваше да убия 2-3ма човека,но да.-каза той.Усмивката ми угасна.Той ме видя и каза.-Шегувам сеее.Не ги убих аз.Настроих ги един срещу друг и те сами се убиха.-Изсмях се.Да,пак беше виновен,но....надявам се ме разбирате.
-Простено ти е.-казах аз.Той се усмихна,дойде до мен и ме прегърна.-Благодаря ти.-прошепнах аз.Той ме пусна бръкна си в джоба и каза:
-Местим се в ЛА
-Какво?-извиках аз.Погледнах Старк.Той се бе скрил в някаква маска.Не беше същият.Брат ми ме видя и рече:-А,да....Старк....Е,какво пък-той извади 4ти билет.-И ти идваш с нас.
-АААААААААА-извиках и се хвърлих на врата на брат ми.-Благодаря ти,благодаряяяяяяяя тиии.-Но изведнъж се спрях и се обърнах към Старк-Искаш ли да дойдеш?-попитах.Той се усмихна и каза:
-Където си ти там съм и аз.-Усмихнах се,отидох до него и го целунах.Той ми отвърна.
-Е,аз се изнасям.Утре заминаваме.Отивам да кажа на мама.-Чух Ерик да казва.Вече всичко беше перфектно.Надявах се....


Ето ви 5та глава.Да,знам ще си помислите колко е тъпо.Знам,но в следващите глави пак ще става по-интересно.:)По-късно ще кача една нова,която измислих заради това че се скарах с една фр.Надявам се и тя да ви хареса :) sled malko moje da pusna i 1va glava po4nah nov raykay ako nqkoi re6i 4e iska moje da mu pusna 1vata glava :)

[evi4ka93]

На мен би ми било интересно :) обичам да чета такива разказчета, а и този много ми хареса ;) :D (((:

[amar4eto]

РЕЗЮМЕ
Живота е скапан.Знам това отдавна,но така и не разбрах защо го мисля.До днес.Името ми е Рейчъл,на 16 години съм от Торонто,Канада.Допреди час бях най-известното момиче в училище,а сега...е сега съм най-мразеното.Ще ви разкажа какво се случи...беше свръхестествено и като го чуете надали ще ме харесвате много...

ГЛАВА ПЪРВА

Бях нова в класа.В началото никой не ме харесваше.По заможна съм и всички ме смятаха за снобарка.Но аз не съм,честно.Предпочитам да нямам пари отколкото да съм богаташка.Но естествено,на никой не му пука какво искам аз.Всяка сутрин ме караха на училище с охрана,против желанието ми разбира се.Чудите се защо ли?Ами...как да ви кажа...е,добре.Баща ми притежава най-голямата фирма за произвеждане на автомобили в света.Пфф, и е пълен снобар точно като сестра ми Зоуи.А пък майка ми ни напусна.Отклоних се от темата.Първият ми ден в новото училище.Закараха ме с лимузината на баща ми.Бях с обувки и рокля на "Долче и Габана" по молба на Зоуи.И тя учи в тази гимназия и ми каза да ги облека,за да не съм я била излагала.Kaто слязох от колата,всички момчета зяпнаха.Признавам,че през мен мина една тръпка удоволствие,но при кой няма.Извадих програмата си.1ят ми час беше музика.Няма да крия винаги съм обичала музиката.Отидох до най-близко застаналото момче,което беше с гръб към мен и попитах:
-Извинявай,но знаеш ли къде е кабинета по музика-той се обърна и го видях.Прекрасен беше.С шоколадова коса и очи така да се каже
-Знам,да-прекъсна мисълта ми той.-Ела ще ти покажа.И моят час е такъв.
-Добре,благодаря.Аз съм Рейчъл.
-Мат.-усмихна ми се той.Тръгнахме към стаята.-Ти си сестрата на Зоуи нали?-попита ме той.
-Познаваш ли я?
-Ъм...падам си по нея.-продума неловко той.
-Оу...ами ок.
-Вие си приличате нали ?-попита ме Мат.
-Да ти приличам на снобарка,на която и пука само от пари,момчета и дрехи?-изсъсках аз.Беше ме ядосал и то много,Да ме сравнява със Зоуи.Пха.
-Aми всъщност не.А,пристигнахме.
-Добре,мерси.-казах бързо аз и влязох вътре.Чиновете бяха двойни.Стаята бе просторна.Имаше хорови стълбички,пиано,китара и саксофон.Седнах най-отзад.Извадих си една тетрадка и химикал и погледнах към дъската.Учехме за "Аве Мария".Едно от любимите ми произведения.Мат дойде и седна до мен.Подаде ми една бележка,която гласеше : "Извинявай,не исках да те обидя"
"Все ми е тая.-написах аз.-Мисли каквото желаеш,но знай,че със Зоуи освен кръвна връзка друго не ни свързва!!!"Той написа нещо и ми я подаде : Забелязах.Хей искаш ли след даскало в парка?" "Ъъъм..Това ще е трудно."-надрасках бързо аз "?"- беше единственото,което написа той."Пазят ме с охрана-обясних аз.-Трябва да пропусна последният час,за да успея.'' Той го прочете,подсмихна се и ми прошепна:
-Мен ме устройва.Какъв ти е последният час?-погледнах си програмата и казах :
-Френски.
-Лесна работа ще е,но съгласна ли си?
-Добрее.-въздъхнах аз.
-Ще споделите ли нещо гжи-це?-видя ме,че говоря госпожата.Беше ми симпатична и не исках да ме мисли за идиотка за това казах:
-Не.Съжалявам,няма да се повтори.-продумах аз.Тя кимнха и се обърна към дъската.Следващите часове минаха горе-долу добре.Учениците ме гледаха малко лошо,но...кво да се прави.Запознах се с момиче на име Линда.Тя беше опърничаво,русо Брби с розови дрешки.Въпреки своето Барбосване тя беше мил човек.Разбрахме се в общите си часове да седим заедно.Последният час беше много лесно да се измъкна.Казах на госпожата,че ми е лошо и ако може да отида до тоалетната,а тя ми вика направо да си ходя.Представяте ли си.Съгласих се.Мат ме чакаше във фоайето и като ме видя се ухили:
-Много си бърза.Не го очаквах.-присвих очи:
-Не съм такава каквато си мислиш.
-Се тая.Тръгваме ли?
-Да.-рекох аз.Отидохме в парка гледката беше омагьосваща.Никога не бях виждала такава красота.Дъхът ми секна.Никога нямаше да мога да се наситя на тази красота.Седнахме на една пейка и Мат започна да ме разпитва за Зоуи.Накрая ми дойде до гуша и нещо странно се случи.Стиснах ръката си в юмрук съседната пейка избухна.Това толкова ме изненада,че отпуснах ръката си и когато го направих пейката се сглоби.Мат ме погледна изненадано:
-Ти ли го направи?-попита той.
-Н-н-не мисля така.-изпелтечих аз.Погледнах го и видях съмнение в очите му.Въздъхнах:
-Не знам какво стана.Ако искаш да знаеш още нещо за безмозъчната ми сестра ходи при нея и я попитай.Ако ще питаш нещо за мен давай.-рекох.Той погледна часовника си и каза:
-Имам време само за още един въпрос.
-Какъв?
-Имаш ли си гадже,ако не искаш ли да излезем на кино?-попита.Ето това вече ме изненада.Наклоних глава,което значеше,че ще изляза с него.Той ме разбра и каза:
-Утре в 17:00 пред училище.-Кимнах и си тръгнах.Когато се прибрах мислех само за случая с пейката.Стиснах си ръката,но този път нищо не стана."Може да ти се е сторило.-помислих си.-Примири се."Отидох в огромната си стая.Беше само 18:00,но бях изморена.Измих се,преоблекох се и си легнах.


Ако може да казвате ,мнения и критики.Моля ви искам да знам какво мислите

[val4yy19]

Хубаво е ,но защо първо не завършиш предишната и после да започваш нова иначе е готино :)

[amar4eto]

защото ми дойде вдъхновението :D

[musicheto]

Много са хубави. :-)

[amar4eto]

мерси

[StreetWitch]

Харесват ми разказите ти има нещо в тях!
Сигурно си фенка на "Училище за вампири".

[amar4eto]

:D :D da i mersi

[val4yy19]

кога ще има продължение :? :grin: