MissBianka
05-22-2011, 15:51
Не знам дали е редно да пиша всичко това, но просто се чувствам ужасно вмомента и няма с кого да говоря, а имам такава нужда да споделя...
С приятеля ми много се разбираме, обичаме се, заедно сме от 8 месеца и не сме се карали сериозно до сега.Той винаги ме е разбирал, отстъпвал и се е старал аз да съм добре (или поне до сега беше така...) Миналата вечер така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да му споделя нещо за което не бях споменавала пред него.Нещо ужасно лично,което никой не знае.Не бях му казвала защото съм на мнение че трябва да си на 100% убеден в човека до себе си и в това че ще получиш подкрепата му.Та като му казах уж прояви разбиране опита се да ме подкрепи и да ми покаже,че е до мен както е бил винаги. Но днес (той от снощи е на бал,празнуват, 2 вечери ще са там) се чухме няколко пъти, а той изобщо не се поинтересува как се чувствам относно това, при положение че знаеше колко ми е трудно да му споделя.Не каза нищо по този въпрос,вярно е че темата е деликатна и може не е искал да ме разстройва, но все пак можеше да се поитересува как се чувствам аз докато той си празнува... Казах му го , малко грубичко се държах, но се чувствах много зле... Той се ядоса че се държа така.В следващият ни разговор почна да ми говори общи приказки все едно нищо не се е случило ( а това нещо ме побърквааа мразя го !) казах му че така няма да стане , да се престръва че нищо не е станало.Той ми каза че не иска по телефона да го обсъжме и като се върне ще говорим.А аз му отговорих че до тогава не мога да се преструвам че нищо не се е случило и да се държа нормално... А той : тогава няма да се чуваме. И ми затвори. И това беше...Никога не е бил такъв.Ако наистина не ми звънне повече тази вечер много ще ме обиди и мисля че това е началото на нашата криза...Точката където всичко се пречупва... Чувствам се много зле, изоставена в труден момент...
Извинявам се че стана толкова дълго, но наистина имах огромна нужда да споделя... Благодаря на тези които ще го прочетат...
С приятеля ми много се разбираме, обичаме се, заедно сме от 8 месеца и не сме се карали сериозно до сега.Той винаги ме е разбирал, отстъпвал и се е старал аз да съм добре (или поне до сега беше така...) Миналата вечер така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да му споделя нещо за което не бях споменавала пред него.Нещо ужасно лично,което никой не знае.Не бях му казвала защото съм на мнение че трябва да си на 100% убеден в човека до себе си и в това че ще получиш подкрепата му.Та като му казах уж прояви разбиране опита се да ме подкрепи и да ми покаже,че е до мен както е бил винаги. Но днес (той от снощи е на бал,празнуват, 2 вечери ще са там) се чухме няколко пъти, а той изобщо не се поинтересува как се чувствам относно това, при положение че знаеше колко ми е трудно да му споделя.Не каза нищо по този въпрос,вярно е че темата е деликатна и може не е искал да ме разстройва, но все пак можеше да се поитересува как се чувствам аз докато той си празнува... Казах му го , малко грубичко се държах, но се чувствах много зле... Той се ядоса че се държа така.В следващият ни разговор почна да ми говори общи приказки все едно нищо не се е случило ( а това нещо ме побърквааа мразя го !) казах му че така няма да стане , да се престръва че нищо не е станало.Той ми каза че не иска по телефона да го обсъжме и като се върне ще говорим.А аз му отговорих че до тогава не мога да се преструвам че нищо не се е случило и да се държа нормално... А той : тогава няма да се чуваме. И ми затвори. И това беше...Никога не е бил такъв.Ако наистина не ми звънне повече тази вечер много ще ме обиди и мисля че това е началото на нашата криза...Точката където всичко се пречупва... Чувствам се много зле, изоставена в труден момент...
Извинявам се че стана толкова дълго, но наистина имах огромна нужда да споделя... Благодаря на тези които ще го прочетат...