Dying
05-22-2011, 16:05
Въздухът натежаваше, слънцето залязваше, облаците бяха заели хоризонта.. Щурците започваха да пеят своята песен, когато изведнъж вятъра задуха, сякаш Бог се бе разярил, сякаш искаше да накаже клетите, нищожни същества, наречени хора.. Ала вятъра не бе сам, той водеше с него и дъжда, но не онзи летния, приятния.. А онзи смразяващият, погубващият те... Хората се разбягаха, всеки бе решил да се скрие, където намери.. Всеки освен едно момиче... Тя бе като всички други, нямаше какво да я различава, освен празния и лешноков поглед.. Дългата й права, черна коса падаше перфектно по извивките на тялото й.. Беше висока, слаба и твърде бледа.. Сякаш нещо я убиваше бавно и сигурно.. Но тя бе в идеално здраве.. Поройният дъжд се стичаше по лицето на момичето.. Косата и, която вече бе мокра се бе накъдрила, а сивата й блуза бе подгизнала.. Ала и това не я спря.. Улицата беше празна, само тя седеше без да помръдне, оглеждайки се.. Сякаш търсеше нещо познато, нещо в което да се разпоенае.. Вятъра безжалостно преминаваше през момичето, но болката, която тя чувстваше бе по-силна, по-жестока.. Сякаш куршум разкъсваше плътта й.. Само след миг лешниковите очи, бяха сменили ириса си.. Бяха се разширили и напълнили с горещи сълзи.. Сълзи, които пареха кожата й, които оставаха следа.. Да, тя бе видяла нещо.. Без да помръдва си пое дълбоко въдуха, избърса сълзите си, колкото можеше, защото дъжда бе твърде силен за да остане суха и се запъти към един силует в далечината.. Колкото повече се доближаваше, толкова повече бе сигурна, че това е той.. и толкова повече гнева и болката й се увеличаваха.. Да, това определенно бе той, момчето на мечтите й.. Тя отново закъсняваше за поредния им разговор.. Мислеше си, че той вече си е отишал, но когато го видя там, под дъжда чакайки нея, осъзна, че още го обича.. Ето тя вече бе почти до него, а в съзнанието и като буреносен вятър преминаха мислите й.. Спомни си за първата им среща, за танцуте под дъжда, за всяка целувка за сдобряване.. Спомни си последния има разговор и всички казани думи.. Спомни си думите "Обичам те" ! И в този момент, разбра, колко грешки е допуснала.. Спря се за миг, оставаше и само да пресече улицата, и щеше да бъде до него.. Ще се да е до него за винаги.. Защото той можеше да я остави без дъх.. Защото го обичаше и защото и пука!! Пресичайки улицата, той я погледна, но в погледа му не се четеше нищо друго освен безразличие.. Когато вече тя бе застанала пред него, очите й смениха ириса си.. Вече бяха горди и сигурни, че тя не е виновна за нищо... Знаеше, че това не е начина, но какво можеше да стори, вече бе започнала тази игра.. Без да казва нищо просто го погледна в очите, които бяха ледени.. Погледа с който някога я бе гледал, сега бе минало.. Той бе решил да я забрави - ЗАВИНАГИ!! .. Затова с престорен тон за безразличие каза:
- Искам да знаеш, че вече не ме интересуваш, нито ти, нито нещо свързано с живота ти!! За мен ти си мъртва..
Бе очакваша да чуе всичко, освен това.. Болката й не можеше да се скрие.. Бе твърде силна, за да я поема, а комали да я скрие.. Чувайки тези думи, сълзите й се стекоха.. Вече бе сигурна, че го е изгубила.. И в този момент, сякаш нещо в нея се бе пречупило, сякаш липсваше.. Вече не я бе страх да каже каквото и да било, ала липсата на страх, не означаваше, че не й пука.. Че не я боли.. Затова просто затвори очи, казвайки:
- Помниш ли, помниш ли нашата песен..
Русокосото момче, не продума.. Без да казва нищо повече, бледото момиче изкара телефона си, и пусна мелодична, лирична песен и погледна момчето в очите..
- Помниш ли, - каза тя, поемайки си дъх.. - Помниш ли всички думи.. помниш ли .. Обичам те, но не.. - дори нямаше сила да говори, но знаеше, че вече няма какво да губи.. - Знаеш ли - попита момичето.. - Знаеш ли, колко ме боли.. Знаеш ли, че никога не съм искала нещо различно от теб.. - сълзите се стичаха по лицето й, а самата тя трепереше..
Песента вървеше, и тя изведнъж събра смелост, и каза:
- Какво ли не направих за теб.. Кого ли не убидих.. Кого ли не предадох.. Но ти не, ти не го уцени.. Знам, знам, че ни разделят хиляди причини, но всичко ти знаеш, че ти пука.. Знаеш, че не може просто ей така да ми кажеш ти си мъртва.. Защото ме обичаш, или поне така твърдеше.. Знаеш ли, ти не си различен от всички тях.. От всеки един пореден позьор минал през живота ми.. Дам, ти си същия, като тях.. Сега не ти пука!! За теб страдах, излагах се, падах, ставах, но до кога.. До къде.. Ей, сега признавам, че ти си единствения човек, който не искам да познавам... Мразя те!! Мразя всичко свързано с теб!! Господи ОБИЧАМ ТЕ!!
Крещейки това, момичето се свлече на земята.. Треперейки, с воднисти очи, и сълзи по лицето, вдигна поглед и с треперещ каза:
- Махай се!! Върви си, не искам да те виждам.. Съжалявам, че те познавам.. Ако имам право на едно желание, то би било утре да се събудя и ти да не съществуваш.. - след думите си, отново сведе поглед към земята.. Събра малкото сили, които и останаха и се изправи.. Болката бе по силна от нея.. Обърна се и тръгна, без цел и посока, по кълдаръмената улица.. Вървейки под дъжда, отдалечавайки се все по далеч от него, болката в нея се увеличаваше... Когато бе на около педесетина метра от него, тя се обърна, и го видя.. Той все още не бе помръднал от мястото си.. Гледайки на зад, към него тя пресичаше улицата, и в този миг чу думите:
– Чакай, спри се!! Не минавай...
В следващия момент видя заслепяваща я светлина.. Една кола се бе засилина, срещу нея.. И в следващия момент, тя бе на земята.. Момчето с ледения поглед, се затича към нея.. Когато вече той бе до нея, седна на земята, прегърная и каза:
- Помощна е на път! Всичко ще се оправи.. Обичам те чули.. !! Обичам те!!
Той я целуна, и една сълза капна върху устните й..
- Не, нищо няма да е наред - каза една дишайки тя..
Дъжда се усили.. Тя лежеше на земята, а той я бе покрил със тялото си..
- Напротив, ще видиш, всичко ще е наред, защото те обичам, и защото аз съм човека, който винаги те спасява, не забравяй!! - каза той, ала сякаш сам не си повярва..
Момичето затваряйки очи, с последни сили отвърна:
- Обичам..
Дори не успя да довърши, тя бе мъртва..
P.S.. Писано е много отдавна.. има грешки, но ако го прочета за да ги поправя - вече няма да ми харесва..
- Искам да знаеш, че вече не ме интересуваш, нито ти, нито нещо свързано с живота ти!! За мен ти си мъртва..
Бе очакваша да чуе всичко, освен това.. Болката й не можеше да се скрие.. Бе твърде силна, за да я поема, а комали да я скрие.. Чувайки тези думи, сълзите й се стекоха.. Вече бе сигурна, че го е изгубила.. И в този момент, сякаш нещо в нея се бе пречупило, сякаш липсваше.. Вече не я бе страх да каже каквото и да било, ала липсата на страх, не означаваше, че не й пука.. Че не я боли.. Затова просто затвори очи, казвайки:
- Помниш ли, помниш ли нашата песен..
Русокосото момче, не продума.. Без да казва нищо повече, бледото момиче изкара телефона си, и пусна мелодична, лирична песен и погледна момчето в очите..
- Помниш ли, - каза тя, поемайки си дъх.. - Помниш ли всички думи.. помниш ли .. Обичам те, но не.. - дори нямаше сила да говори, но знаеше, че вече няма какво да губи.. - Знаеш ли - попита момичето.. - Знаеш ли, колко ме боли.. Знаеш ли, че никога не съм искала нещо различно от теб.. - сълзите се стичаха по лицето й, а самата тя трепереше..
Песента вървеше, и тя изведнъж събра смелост, и каза:
- Какво ли не направих за теб.. Кого ли не убидих.. Кого ли не предадох.. Но ти не, ти не го уцени.. Знам, знам, че ни разделят хиляди причини, но всичко ти знаеш, че ти пука.. Знаеш, че не може просто ей така да ми кажеш ти си мъртва.. Защото ме обичаш, или поне така твърдеше.. Знаеш ли, ти не си различен от всички тях.. От всеки един пореден позьор минал през живота ми.. Дам, ти си същия, като тях.. Сега не ти пука!! За теб страдах, излагах се, падах, ставах, но до кога.. До къде.. Ей, сега признавам, че ти си единствения човек, който не искам да познавам... Мразя те!! Мразя всичко свързано с теб!! Господи ОБИЧАМ ТЕ!!
Крещейки това, момичето се свлече на земята.. Треперейки, с воднисти очи, и сълзи по лицето, вдигна поглед и с треперещ каза:
- Махай се!! Върви си, не искам да те виждам.. Съжалявам, че те познавам.. Ако имам право на едно желание, то би било утре да се събудя и ти да не съществуваш.. - след думите си, отново сведе поглед към земята.. Събра малкото сили, които и останаха и се изправи.. Болката бе по силна от нея.. Обърна се и тръгна, без цел и посока, по кълдаръмената улица.. Вървейки под дъжда, отдалечавайки се все по далеч от него, болката в нея се увеличаваше... Когато бе на около педесетина метра от него, тя се обърна, и го видя.. Той все още не бе помръднал от мястото си.. Гледайки на зад, към него тя пресичаше улицата, и в този миг чу думите:
– Чакай, спри се!! Не минавай...
В следващия момент видя заслепяваща я светлина.. Една кола се бе засилина, срещу нея.. И в следващия момент, тя бе на земята.. Момчето с ледения поглед, се затича към нея.. Когато вече той бе до нея, седна на земята, прегърная и каза:
- Помощна е на път! Всичко ще се оправи.. Обичам те чули.. !! Обичам те!!
Той я целуна, и една сълза капна върху устните й..
- Не, нищо няма да е наред - каза една дишайки тя..
Дъжда се усили.. Тя лежеше на земята, а той я бе покрил със тялото си..
- Напротив, ще видиш, всичко ще е наред, защото те обичам, и защото аз съм човека, който винаги те спасява, не забравяй!! - каза той, ала сякаш сам не си повярва..
Момичето затваряйки очи, с последни сили отвърна:
- Обичам..
Дори не успя да довърши, тя бе мъртва..
P.S.. Писано е много отдавна.. има грешки, но ако го прочета за да ги поправя - вече няма да ми харесва..