Има ли истинска любов?

[roseleaf94]

Здравейте! Както виждате, аз съм нова в този сайт и съжалявам, ако се повтарям, но имам един въпрос: Възможно ли е истински да обичаш един човек, докато си на 16- 18 години? Или може би това, което изпитваме е просто привъзаност или временно влечение? Как мислите?

[Grommash]

Има ги такива индивиди, 1 на 1000 сигурно. Останалите 999 само си мислят че е така.

[elizabethg]

Има,но аз още не съм я срещнала... :(

[Jumbie483]

Възможно е, защо да не е възможно?!
Просто на тази възраст по-голяма част от хората не знаят как да запазят и съхранят любовта си.

[roseleaf94]

Точно това имах предвид! Как можем да разберем кога чувствата ни са истински? Звучи наистина инфантилно, но представете си как единият има истински чувства, а другият е просто за бройката. Не е ли нечестно? :(

[onestar]

^ Това за което говориш ти не е истинска любов. Тоест, не... искам да кажа, че от твоя страна може и да е истинска, но щом от негова не е, значи не е истинска в пълния смисъл на думата.

Как можем да разберем кога чувствата ни са истински? Няма теореми за такова нещо, нито стъпки, нито правила... то просто се усеща. А ако се питаш дали любовта ти е истинска, значи най-вероятно не е такава.

Истинската любов съществува!

[ScarletBite]

Айде само някой да ми обясни кво значи "истинска" и "неистинска" любов? :razz:
Любовта или я има, или я няма. Чувствата, ако ги има, значи са истински - няма как да са фалшиви, пхахахаха. Да обичаш някого може да значи много неща и можеш да обичаш по хиляди начини, но най-същественото се изявява в това да ти пука за човека и той да бъде част от теб.

[shmurkam]

Никой не е казал, че любовта задължително трябва да е споделена, че да е истинска.
Има истинска любов, но може би не сега, не тук...
Нещата постоянно се обръщат. Мислиш си, че обичаш безумно, след време срещаш друг и него обичаш още повече, а предишния човек ти се струва маловажен и неистински. С възрастта осъзнаваме и чувстваме все по-силно нещата. Но всичко е според човека, не можеш да говориш общо.
Аз обичах безрезервно. Правех всичко за човека до мен, ако трябваше да заплащам с живота си за него, не бих се замислила и за секунда. Обожавах го.
Но той не беше по същия начин. :) Това не променя фактите.
След известно време започнах подсъзнателно да се държа с момчетата около мен, както той към мен. Просто в един момент предпочиташ себе си пред другите,защото всичко останало боли прекалено много :)

[ScarletBite]

Никой не е казал, че любовта задължително трябва да е споделена, че да е истинска.
Има истинска любов, но може би не сега, не тук...
Нещата постоянно се обръщат. Мислиш си, че обичаш безумно, след време срещаш друг и него обичаш още повече, а предишния човек ти се струва маловажен и неистински. С възрастта осъзнаваме и чувстваме все по-силно нещата. Но всичко е според човека, не можеш да говориш общо.
Аз обичах безрезервно. Правех всичко за човека до мен, ако трябваше да заплащам с живота си за него, не бих се замислила и за секунда. Обожавах го.
Но той не беше по същия начин. :) Това не променя фактите.
След известно време започнах подсъзнателно да се държа с момчетата около мен, както той към мен. Просто в един момент предпочиташ себе си пред другите,защото всичко останало боли прекалено много :)
Страхотен коментар! Особено частта, която болд-вах... същото е и при мен, все път...

[d3viL]

Никой не може да ти каже дали е "привързаност", "временно влечение" или "истинска любов". На тези въпроси, трябва да си отговориш сама. И както каза onestar, едва ли е "голямата любов" щом си задаваш този въпрос. Любовта не е никак леко нещо, че понякога и не толкова приятно. Обаче въпроса "обичам ли го/я" го няма. Просто усещаш.
А относно възрастта... Да възможно е, но повечето на тази възраст се заблуждават. Може да звучи иронично имайки предвид, че аз също съм на 16, но виждам доста от познатите ми. Забелязвам как за една седмица "обичат до живот и умират" за някой си там, а на следващата вече е друг, след месец различен и така... Не казвам, че това е грешно. Просто отбелязвам, че в днешно време думата "обичам", все по-често заприличва на "здравей, падам си по теб". А не това е предназначението й.

[KniGhT]

Има ги такива индивиди, 1 на 1000 сигурно. Останалите 999 само си мислят че е така.

е...аз сам този 1 :P :-P

[Rebirthing]

Чувства има, ама има и малко егоизъм според мен.

[sladkabebova]

Никой не е казал, че любовта задължително трябва да е споделена, че да е истинска.
Има истинска любов, но може би не сега, не тук...
Нещата постоянно се обръщат. Мислиш си, че обичаш безумно, след време срещаш друг и него обичаш още повече, а предишния човек ти се струва маловажен и неистински. С възрастта осъзнаваме и чувстваме все по-силно нещата. Но всичко е според човека, не можеш да говориш общо.
Аз обичах безрезервно. Правех всичко за човека до мен, ако трябваше да заплащам с живота си за него, не бих се замислила и за секунда. Обожавах го.
Но той не беше по същия начин. :) Това не променя фактите.
След известно време започнах подсъзнателно да се държа с момчетата около мен, както той към мен. Просто в един момент предпочиташ себе си пред другите,защото всичко останало боли прекалено много :)

ЕВАЛА !

[ivcheto0o]

Вярвам в истинската любов.А и според мен всяка една любов може да е истинска,все пак когато си в една връзка за този момент това е истинското,после идва следващото и т.н. и в един момент откриваш това което искаш да си остане завинаги,най-истинското.

[SisiStrange]

Съществува. :)

[chronic]

Банална тема за размисъл,но да-съществува.Вече адски рядко обстоятелствата на държавицата,но все пак я има.
Всичко идва от това,че нямаме среден стандарт на живот,това дава жертви във всичко,най-вече в любовта.
Любовта цари в пълната си сила,когато всичко останало е наред,а когато не е човек се отдава на липсите и малко я загърбва за сметка на това което му е по-нужно на момента.
Онези с пеперудките в корема,който и дават някакъв връх са толкова малко че нема да ви се верва.
Все пак,на всички я пожелавам,нещо истинско-непринудено-спонтанно-възвишено е!
Висши емоции който нямат цена.