Dying
05-24-2011, 13:19
Защо ли бягам пак от неизбежното..?! Защо ли лутам се отново в предсвършен факт..?! Паднала толкова ниско, не можеща да вдигна глава.. виновна пред себе си и пред околните - бягам! Може би така е по-лесно, да не знам истината.. Превърнах се в това, което мразя.. Явно вятъра бе прогонил и последното човешко нещо у мен, защото сега вече не чувствам нищо.. Вече нямам чувства,нямам нищо, което би могло да ме върне в света, който познавах... И започвам да мисля, всички се промениха, само аз ли не успях.. не успях да стана някой!! Не успях да се докажа, коя съм.. Направих каквото направих, и какво от това?! Нараних себе си, повече отколкото всички останали.. И после се питам защо бягам от неизбежното.. Причината?! Толкова е просто, че чак се учудвам, че до сега не го бях проумяла.. Намразих се за това, че те разочаровах.. За това, че те накарах да мислиш, за мен - сякаш не ме познаваш.. И всеки път, в който те видя ми се иска да кажа " Не ме ли познаваш..?! - никога няма да те оставя да паднеш!! " Но, защо да го правя.. за да получа отново онзи леден поглед.. този поглед съм го виждала, вече не веднъж и не мисля, че бих могла да го видя пак - без нещо в мен да се пречупи.. без да се почувствам виновна, за това което си ти! И знам, знам, че зад тези ледени очи - лъжеш.. защото всеки път в който се обръщам и тръгвам, поглеждам на зад и виждам друг поглед.. И вече не знам в какво да вярвам.. Нима това е лъч светлина в мрачния безизходен тунел, или е поредната част от играта?!... Опитвам се, да държа нещата под контрол, но уви не се получава.. и сега, сега силно се опитвам да дишам ,но няма въздух в гърдите ми! Бягаща, трепереща..Чупеща предели, надявам се да не съм пред свършенфакт.. Не мога да го приема - и не искам!! Къде отиде кръговрата, правиш добро и добро ти се връща.. Хах лъжа, твърде добра бях, а какво се получи.. Веднъж излязох от пътя и изгубих всичко заради което останах! И през всичкото това време, бях сляпа за много неща.. и продължава да съм.. Видях истината, чак когато тя нямаше особено значение и нещо в мен се пречупи, явно ме заболя... Чужди сме си вече, и все пак продължаваш да ми липсваш повече от всичко.. защото ти бе причината, поради която аз съм тук сега!
Стотиците лъжи ме направиха по-студена и не мисля, че мога да погледна всичко по същият начин, защото веднъж не каза цялата истина.. Опитах се, и успях.. и точно кагато успях, реши да объркаш отново плановете ми! Ноо, не .. вече НЕ! Трябва да съм абсулютна глупачка, за да ти го позволя.. Ето, ето за това бягам от неизбежното, защото не мога, не мога да изживея всичко това отново.. Защото, ако ме допуснеш на крачка по-близо до себе си, знам какво ще стане.. знаем го! И знам, че те е страх! Страх те е да си отново около мен, или наистина просто ме мразиш..Това е всичко, което мисля.. Ала повярвай - винаги ще се мразя за всичко, което ти причиних.. Ако утре замина, някъде надалеч, би ли съжалил, че не се сбогува?!.. Бих ли ти липсвала за миг поне.. Били се сетил за мен, и всичко, което някога имахме, когато съня не те навестява.. Когато на вън вали, би ли си спомнил за последните ми думи.. Би ли съжалил, че си се държал по начин, по който ме нараняваш.. Колко ме мразиш?! .. Мразиш, за това, което оставих след себе си.. Извинявай за което, аз никога не бях готова да си тръгна.. За това, всичко което правя, го правя за теб.. защото така би било най-добре за теб.. Защото ти не си това! Ти се изгуби, опитвайки се да бъдеш някой друг.. Никога не намерих сърцето ти, и въпреки това го обикнах.. Обикнах всяка една сълза, причинена от теб, всяка една рана, всеки един белег.. И когато те започнаха да зарасват - липсваха ми!.. Така че, кажи поне веднъж, ще ме оставиш ли да бъда до теб.. ?! И понякога твърде големи думи ти говориш, знаеш не стават истина дори да ги повториш.. защото и двамата знаем, че ти не си нещо, което аз мога да заслужа.. И сега света ме гледа, очаквайки пак да направя нещо - поредната грешка.. но има истини, които ме карат да не се отказвам... истини, които те карат да повярваш..!! Знам, че ще се случи... но сега не съм готова, затова бягам..Да, то е неизбежно, защо ли? Защото ще прекарваш, твърде много време с мен, че да останеш безразличен.. Трябва да имаш воля, такава воля, че да можеш да откажеш пристрастен от наркотиците.. Е, волята - не ти липсва, но не забравяй, че това съм АЗ!.. Не забрабяй, че каквото и да казвам, каквото и да правя, аз няма да те предам.. не и отново, защото те обикнах повече от себе си! Защото живях твърде много време с това и заложих твърде много на теб, за да се откажа.. Въпреки, че ти залиташ, а знам че ти няма да паднеш.. Знам, че ще се изправиш и отново ще си припомниш кой си ти, затова "нека да не ми остане сила във сърцето, когато кажа опитах се и не стана ето.. когато кажа, няма да се боря винаги за това, което съм желал то мен за винаги.. и ела тогава да вземеш мойто тяло, отдавна умряло, не живо - а черно-бяло.. вземи го давам ти го, твое е, - то никога не е било мое! "
Стотиците лъжи ме направиха по-студена и не мисля, че мога да погледна всичко по същият начин, защото веднъж не каза цялата истина.. Опитах се, и успях.. и точно кагато успях, реши да объркаш отново плановете ми! Ноо, не .. вече НЕ! Трябва да съм абсулютна глупачка, за да ти го позволя.. Ето, ето за това бягам от неизбежното, защото не мога, не мога да изживея всичко това отново.. Защото, ако ме допуснеш на крачка по-близо до себе си, знам какво ще стане.. знаем го! И знам, че те е страх! Страх те е да си отново около мен, или наистина просто ме мразиш..Това е всичко, което мисля.. Ала повярвай - винаги ще се мразя за всичко, което ти причиних.. Ако утре замина, някъде надалеч, би ли съжалил, че не се сбогува?!.. Бих ли ти липсвала за миг поне.. Били се сетил за мен, и всичко, което някога имахме, когато съня не те навестява.. Когато на вън вали, би ли си спомнил за последните ми думи.. Би ли съжалил, че си се държал по начин, по който ме нараняваш.. Колко ме мразиш?! .. Мразиш, за това, което оставих след себе си.. Извинявай за което, аз никога не бях готова да си тръгна.. За това, всичко което правя, го правя за теб.. защото така би било най-добре за теб.. Защото ти не си това! Ти се изгуби, опитвайки се да бъдеш някой друг.. Никога не намерих сърцето ти, и въпреки това го обикнах.. Обикнах всяка една сълза, причинена от теб, всяка една рана, всеки един белег.. И когато те започнаха да зарасват - липсваха ми!.. Така че, кажи поне веднъж, ще ме оставиш ли да бъда до теб.. ?! И понякога твърде големи думи ти говориш, знаеш не стават истина дори да ги повториш.. защото и двамата знаем, че ти не си нещо, което аз мога да заслужа.. И сега света ме гледа, очаквайки пак да направя нещо - поредната грешка.. но има истини, които ме карат да не се отказвам... истини, които те карат да повярваш..!! Знам, че ще се случи... но сега не съм готова, затова бягам..Да, то е неизбежно, защо ли? Защото ще прекарваш, твърде много време с мен, че да останеш безразличен.. Трябва да имаш воля, такава воля, че да можеш да откажеш пристрастен от наркотиците.. Е, волята - не ти липсва, но не забравяй, че това съм АЗ!.. Не забрабяй, че каквото и да казвам, каквото и да правя, аз няма да те предам.. не и отново, защото те обикнах повече от себе си! Защото живях твърде много време с това и заложих твърде много на теб, за да се откажа.. Въпреки, че ти залиташ, а знам че ти няма да паднеш.. Знам, че ще се изправиш и отново ще си припомниш кой си ти, затова "нека да не ми остане сила във сърцето, когато кажа опитах се и не стана ето.. когато кажа, няма да се боря винаги за това, което съм желал то мен за винаги.. и ела тогава да вземеш мойто тяло, отдавна умряло, не живо - а черно-бяло.. вземи го давам ти го, твое е, - то никога не е било мое! "