AreYouNoob
05-24-2011, 19:56
Хормоните са се раздвижили май 8-)
И аз мисля, че е от хормоните. Нормално е да скачаш от едно нещо на друго и в един момент нещо да го чувстваш като най-голямата си страст, а в друг - да нямаш желание и да мислиш за него.
Хубавото на спорта е, че лесно можеш да се мотивираш в такива моменти да продължиш да гониш целта си. Игнорираш моментното си настроение, защото знаеш, че след известно време нещата отново ще се върнат към нормалния си ритъм и усилията ти през този период ще ти се отплатят.
Със съотборниците си можеш да говориш, поне на терена да се абстрахирате от тези неща. Винаги ще се намери някой, който да не те харесва като личност и си ги остави да са каквито ще, но им напомни, че по време на мач играта е по-важна от личните ви взаимоотношения и се обединете в каузата.
Съветът ми към теб е да не спираш да тренираш. Другите пътища, по които можеш да поемеш, също ще са несигурни и на моменти ще се запитваш, правилен избор ли си направил. Постави си високи цели и се труди, друг път към успеха няма.