paskuali
05-25-2011, 19:36
Всичко се започна в началото на пети клас . Тогава още не се познавахме ,но още от първия миг разбрах ,че тя е специална . Беше най-красивото момиче което бях виждал . След няколко месеца ,вече леко поопознали се започнахме да се "зарибяваме" и станахме "гаджета" .Естествено в пети клас под гаджета не се разбира кой знае какво .
След известно време (може би към края на годината) скъсахме , но останахме приятели . Съгласихме се ,че това което сме изпитвали е било просто приятелство и нищо повече . Лятото мина и тъй като тя беше в друг град не се виждахме . В шести клас отношенията ни не се промениха много .Може би е важно да кажа ,че през 5,6,7 клас сме стояли всеки ден двамата заедно .
Та ,през 6-ти калс станахме много добри приятели .Всеки ден преди училище бяхме заедно ,често ходих у тях ,забавлявахме се много . Както и да е ,в седми клас отношенията ни останаха същите .
Както знаете в седми клас се кандидатства . Лошото е ,че бяхме приети в две различни училища . Това стана в следствие на друга изключително нелепа ситуация (но това е друга история) .
С всеки изминал ден тя ставаше все по-великолепна . Всички я харесваха ,всички искаха да са с нея . Може би тогава не осъзнавах какво силно приятелство има между нас.
Е, сега в 8ми клас го разбрах .Само се чудя ,защо трябваше да е по трудния начин . Макар и в различни гимназии ,ние продължихме да излизаме заедно ,да си ходим на гости , да се чуваме почти всеки ден и често да си чатим до късно .
Докато не се появи едно момче ,от което сякаш тя беше обсебена .Говореше само за него . Наистина го харесваше ,но всичко свърши за около месец .
Събитията се развиха по такъв начин ,че тя ми беше обидена за известно време . Може би тогава осъзнах и чувствата си . Не можех да стоя 5 минути без да се сетя за нея . Заспивах с мисълта за нея ,сънувах я ,а когато се събудех се надявах съня ми да е бил истина ,защото двамата сме били заедно .
Тези времена също отминаха . А тя става все по-прекрасна . Всеки път като я видя оставам без думи пред нея . До днес продължавам всеки ден да мисля за нея , сякаш анализирам всяка нейна постъпка спрямо мен (какво е казала ,какво е направила) ,ставам прекалено чувствителен ...
Може би през тези 4 години не съм изпитвал само силно приятелство към нея ,а истинска привързаност ,може би и любов .
Никога досега не съм се чувствал така . Искам всичко да свърши ,но не мога да и кажа ,защото не искам да застраша приятелството ни . Тя е страхотна . Разбираме се само с поглед . Винаги когато имам нужда от нея тя е там и винаги ,когато тя ме е потърсила ,аз съм бил готов да и помогна . Приятелството между нас наистина е специално и не искам да го развалям може би само заради някакви хормони .
Моля ви дайте ми съвет ! Мисля ,че съм влюбен в нея ,но съм 99,9999 % сигурен ,че тя не изпитва същото към мен . За нея аз съм нищо повече от най-добрия и приятел ...
След известно време (може би към края на годината) скъсахме , но останахме приятели . Съгласихме се ,че това което сме изпитвали е било просто приятелство и нищо повече . Лятото мина и тъй като тя беше в друг град не се виждахме . В шести клас отношенията ни не се промениха много .Може би е важно да кажа ,че през 5,6,7 клас сме стояли всеки ден двамата заедно .
Та ,през 6-ти калс станахме много добри приятели .Всеки ден преди училище бяхме заедно ,често ходих у тях ,забавлявахме се много . Както и да е ,в седми клас отношенията ни останаха същите .
Както знаете в седми клас се кандидатства . Лошото е ,че бяхме приети в две различни училища . Това стана в следствие на друга изключително нелепа ситуация (но това е друга история) .
С всеки изминал ден тя ставаше все по-великолепна . Всички я харесваха ,всички искаха да са с нея . Може би тогава не осъзнавах какво силно приятелство има между нас.
Е, сега в 8ми клас го разбрах .Само се чудя ,защо трябваше да е по трудния начин . Макар и в различни гимназии ,ние продължихме да излизаме заедно ,да си ходим на гости , да се чуваме почти всеки ден и често да си чатим до късно .
Докато не се появи едно момче ,от което сякаш тя беше обсебена .Говореше само за него . Наистина го харесваше ,но всичко свърши за около месец .
Събитията се развиха по такъв начин ,че тя ми беше обидена за известно време . Може би тогава осъзнах и чувствата си . Не можех да стоя 5 минути без да се сетя за нея . Заспивах с мисълта за нея ,сънувах я ,а когато се събудех се надявах съня ми да е бил истина ,защото двамата сме били заедно .
Тези времена също отминаха . А тя става все по-прекрасна . Всеки път като я видя оставам без думи пред нея . До днес продължавам всеки ден да мисля за нея , сякаш анализирам всяка нейна постъпка спрямо мен (какво е казала ,какво е направила) ,ставам прекалено чувствителен ...
Може би през тези 4 години не съм изпитвал само силно приятелство към нея ,а истинска привързаност ,може би и любов .
Никога досега не съм се чувствал така . Искам всичко да свърши ,но не мога да и кажа ,защото не искам да застраша приятелството ни . Тя е страхотна . Разбираме се само с поглед . Винаги когато имам нужда от нея тя е там и винаги ,когато тя ме е потърсила ,аз съм бил готов да и помогна . Приятелството между нас наистина е специално и не искам да го развалям може би само заради някакви хормони .
Моля ви дайте ми съвет ! Мисля ,че съм влюбен в нея ,но съм 99,9999 % сигурен ,че тя не изпитва същото към мен . За нея аз съм нищо повече от най-добрия и приятел ...