Майка ми и аз

[Inna90]

Здравейте :) Ще се опитам да бъда максимално кратка и ясна, за да разберете ситуацията, в която се намирам и да ми дадете някакъв съвет.

Преди време се събрах с бившия си приятел. Майка ми въобще не го харесва и от тук произтича целият проблем. Мисли, че е най-голямата грешка, която съм правила някога. Да има пълното право да не го харесва, разбирам я напълно. Но защо тя не може да разбере, че аз обичам този човек и искам да съм с него. Говорила съм с нея много пъти по този въпрос, казах й, че не искам да се караме заради хората, а просто искам да ме разбере и да ме подкрепи, но тя едно нещо два пъти не казва. Първо ми казва: "Животът е твой, направи така, както го чувстваш, чувствата са си твои", а на следващия се започва с: "Какво толкова много му обичаш, с какво толкова много те впечатли, че не можеш да се откажеш от него?", започва да го обижда, да казва, че ме манипулира, че съм заслепена и отново се връщаме на изходна позиция. А на мен никак не ми е приятно да се караме, просто искам да видя, че ме подкрепя, но това като че ли няма как да стане. Преди да взема решение, че отново ще съм с него тя ми поставяше някакви абсурдни ултиматуми от сорта на: Ако ти си с него си сама, аз няма да те подкрепя, сама ще си блъскаш главата един ден. Тази фаза я минахме, като че ли се примири вече с факта, че съм с него(донякъде поне) и сега се започна със следното: майка ми си мисли, че едва ли не аз ще се оженя за този човек(защото двамата с него имаме доста дълга история и с ръка на сърцето твърдя, че той м и е 1-та любов така да се каже и доста пъти е искал да се съберем след като се разделихме преди доста време) и онзи ден категорично ми заяви, че ако го направя Няма да дойде на сватбата ми.... :( :( :shock: Тя е доста емоционална личност и като цяло като се ядоса не мисли много какво точно говори, но казаното ме нарани доста. Опитвам се да я убедя, че ако този човек започне да се държи с мен по същия начин, както преди ще го оставя, но тя си знае нейната. И все уж говорим, а нещата си остават същите. Тя не иска да го хареса и да ме подкрепи, аз пък искам да съм с него.
От една страна я разбирам, защото в това момче тя вижда донякъде баща ми (а двамата не са заедно от доста време) и я е страх, че ако нещата м/у мен и приятеля ми се задълбочат един ден ще водя същия живот като нея и понеже не иска да страдам, иска да ме предпази по някакъв начин. Но това ли е начинът - все да се караме? Аз не смея много да и опонирам, защото не искам да се стига до някакви големи скандали и затова си замълчавам понякога....Знам че грешката не е само в нея, в момента не искам да ви убеждавам колко лоша майка имам - напротив тя е ужасно добра, винаги ме е разбирала, подкрепяла и е правила и продължава да прави всичко за мен. Знам че грешката е и в двете щом се стига до тук, само не мога да разбера къде греши тя и къде аз.
Моля ви дайте ми съвет как точно да оправя цялата тази каша......

[6amanago6ko]

споко, моме. В същата ситуация съм... Имам връзка от две години с едно момиче, майка ми я псува, обижда, също и мен, но само тя губи. Ще мине малко време и тя ще съжалява. Казва ми: "аз те обичам, дете си ми, но си ебахти тъпото същество" измисля си, че съм я удрял и псувал и го разправя на цялото ми семейство. Така че само тя губи, на мене ми остават няколко месеца до 18г, така че единственият човек който губи е тя. Да не ти пука

[veska666]

Аз преди около 4 месеца ходих с едно момче. Бяхме заедно от 5 месеца ... Майка ми не го харесваше изобщо и все ме убеждаваше да го зарежа, но аз бях влюбена и не ми пукаше.. мислех си,че той е единствен и , че съм много щастлива с него.Често се карахме, но и винаги си прощавахме..., но ето , че ми писна и започнах да се задушавам...не можех да спя.. плачех на сън ... бях много стресирана.. и накрая разбрах, че майка ми е била права... скъсах го.. сега много съжалявам за тези пропиляни 5 месеца :( :( :(

[6amanago6ko]

@veska666

твойта ситуация е друга, майка ти е казвала, че не е за теб, а не те е обиждала (случая на авторката) или говорила лъжи зад гърба ти (моя случай)

едит: до авторката... еби й м-то на майка си. тя има проблем с теб, не ти с нея, тя иска да те загуби и те наранява. като не знае как да се държи и те наранява, нарани я и ти

[veska666]

ем...да,но от майка си не можеш да се откажеш ей така :) ... тя все пак те е родила :)

[VampireLover3]

И аз имах същия проблем преди няколко месеца .. Със сегашният ми приятел имахме доста разногласия, аз бях доста зле, постоянно плачех и обиждах баба си (живея с нея, защото майка ми и баща ми работят извън града) не исках да правя нищо. Майка ми като всяка нормална майка искаше да зарежа приятелят си, казваше ми, че той не е единствен, че след време ще съжалявам, че има и други.. общо взето не го харесваше въобще. Не ме пускаше никъде с него, едвам излизах до 7 вечерта.Ходих на психолог, защото започнах да вредя на себе си по сякакъв начин и от там нещата се оправиха, психоложката обясни на майка ми какво се случва ние двете започнахме да говорим по този въпрос и т.н.т И след време тя се примири, че аз го обичам и наистина искам да съм с него, а и отношенията ни се промениха вече не се караме и се разбираме като нормалните хора и тя започна да го харесва вече ме пуска навсякъде дори сама ми предлага да взимам приятелят си, не ме пуска с никой друг освен с него (говоря за други момчета). :shock:

Не и обръщай внимание, майка ти знае, че го обичаш, но се притеснява .. щом вижда баща ти в него е съвсем нормално. Все пак се опитай да говориш с нея ще бъде трудно, но...

[veska666]

Аз съм съгласна до някъде с VampireLover3 :)

[Inna90]

@veska666

твойта ситуация е друга, майка ти е казвала, че не е за теб, а не те е обиждала (случая на авторката) или говорила лъжи зад гърба ти (моя случай)

едит: до авторката... е** й м-то на майка си. тя има проблем с теб, не ти с нея, тя иска да те загуби и те наранява. като не знае как да се държи и те наранява, нарани я и ти

6amanago6ko, и моята майка казва, че това момче не е за мен, че ще ме нарани отново, че ме манипулира изкусно, а аз му се връзвам и т.н и т.н. Не може и не иска да го хареса, не знам какво трябва да направи Той или Аз или Тя , за да потръгнат нещата, може би ако види различно отношение от него, нещо в нея ще се пречупи или и аз не знам вече.
Колкото до това да я нараня - не мога, а и не искам, тя ми е майка и както каза @veska666, не можеш ей така лесно да се откажеш от майка си. Все пак много ти благодаря за мнението. : )

[Inna90]

И аз имах същия проблем преди няколко месеца .. Със сегашният ми приятел имахме доста разногласия, аз бях доста зле, постоянно плачех и обиждах баба си (живея с нея, защото майка ми и баща ми работят извън града) не исках да правя нищо. Майка ми като всяка нормална майка искаше да зарежа приятелят си, казваше ми, че той не е единствен, че след време ще съжалявам, че има и други.. общо взето не го харесваше въобще. Не ме пускаше никъде с него, едвам излизах до 7 вечерта.Ходих на психолог, защото започнах да вредя на себе си по сякакъв начин и от там нещата се оправиха, психоложката обясни на майка ми какво се случва ние двете започнахме да говорим по този въпрос и т.н.т И след време тя се примири, че аз го обичам и наистина искам да съм с него, а и отношенията ни се промениха вече не се караме и се разбираме като нормалните хора и тя започна да го харесва вече ме пуска навсякъде дори сама ми предлага да взимам приятелят си, не ме пуска с никой друг освен с него (говоря за други момчета). :shock:

Не и обръщай внимание, майка ти знае, че го обичаш, но се притеснява .. щом вижда баща ти в него е съвсем нормално. Все пак се опитай да говориш с нея ще бъде трудно, но...

VampireLover3, аз говоря с нея, но един път е едно, другият път е друго. Единият път е примирена със ситуацията, а другият път не е съгласна с нищо. Вече ми омръзна да говорим едно и също и да се караме заради едно и също. Търпението ми вече е на изчерпване и ме е страх, че някой ден ще се ядосам и ще се скараме много жестоко, а не искам да се стига до това.... Грешката в мен ли е или в нея? :( :(

[6amanago6ko]

@veska666

твойта ситуация е друга, майка ти е казвала, че не е за теб, а не те е обиждала (случая на авторката) или говорила лъжи зад гърба ти (моя случай)

едит: до авторката... е** й м-то на майка си. тя има проблем с теб, не ти с нея, тя иска да те загуби и те наранява. като не знае как да се държи и те наранява, нарани я и ти

6amanago6ko, и моята майка казва, че това момче не е за мен, че ще ме нарани отново, че ме манипулира изкусно, а аз му се връзвам и т.н и т.н. Не може и не иска да го хареса, не знам какво трябва да направи Той или Аз или Тя , за да потръгнат нещата, може би ако види различно отношение от него, нещо в нея ще се пречупи или и аз не знам вече.
Колкото до това да я нараня - не мога, а и не искам, тя ми е майка и както каза @veska666, не можеш ей така лесно да се откажеш от майка си. Все пак много ти благодаря за мнението. : )

хех, моля : ) Но все пак аз ти го казвам и от моя гледна точка, явно при тебе нещата не са толкова зле или просто ти не го осъзнаваш. Не знам, но дето се вика, чашата е преляла, при мене е така, щом си тръгнала да пускаш теми по форумите за този проблем и ти си на този път. Аз бях също така с моята, карахме се, обиждах се, мислех си какво ли не и след 2-3 дена се сдобряваме и нямаме проблеми, но сега знам, че дори и да се сдобрим е затишие пред буря, затова никога с Добро. Все пак успех, знам какво е, така че ти пожелавам да се оправиш с майка си : )

[Inna90]

@veska666

твойта ситуация е друга, майка ти е казвала, че не е за теб, а не те е обиждала (случая на авторката) или говорила лъжи зад гърба ти (моя случай)

едит: до авторката... е** й м-то на майка си. тя има проблем с теб, не ти с нея, тя иска да те загуби и те наранява. като не знае как да се държи и те наранява, нарани я и ти

6amanago6ko, и моята майка казва, че това момче не е за мен, че ще ме нарани отново, че ме манипулира изкусно, а аз му се връзвам и т.н и т.н. Не може и не иска да го хареса, не знам какво трябва да направи Той или Аз или Тя , за да потръгнат нещата, може би ако види различно отношение от него, нещо в нея ще се пречупи или и аз не знам вече.
Колкото до това да я нараня - не мога, а и не искам, тя ми е майка и както каза @veska666, не можеш ей така лесно да се откажеш от майка си. Все пак много ти благодаря за мнението. : )

хех, моля : ) Но все пак аз ти го казвам и от моя гледна точка, явно при тебе нещата не са толкова зле или просто ти не го осъзнаваш. Не знам, но дето се вика, чашата е преляла, при мене е така, щом си тръгнала да пускаш теми по форумите за този проблем и ти си на този път. Аз бях също така с моята, карахме се, обиждах се, мислех си какво ли не и след 2-3 дена се сдобряваме и нямаме проблеми, но сега знам, че дори и да се сдобрим е затишие пред буря, затова никога с Добро. Все пак успех, знам какво е, така че ти пожелавам да се оправиш с майка си : )

Общо взето да - търпението ми вече е на изчерпване. За сега нещата са добре, но не знам дали не е затишие пред буря, както ти казваш. Колкото до темата, когато я пуснах, да отново се бях ядосала заради поредния коментар и не издържах. Благодаря ти за пожеланието, аз ти желая същото :)

Ще помоля за още съвети, за да видя и други гледни точки по въпроса :)