montana6
06-02-2011, 11:44
Здравейте! Както вече може би разбрахте, любимият ми философ е Джиду Кришнамурти, затова искам да направя тема специално за него, където ще преписвам негови размишления по различни въпроси от книгите му и ще ги слагам тук, защото мисля, че са интригуващи. Надявам се да са ви интересни, а ако желаете, може и да коментирате изказванията му. :)
Ще започна с 3 кратки негови отговора по различни въпроси, а ако има интерес, ще продължа да пиша.
1-ви въпрос: „Дали човек е само ум и мозък, или има и нещо повече от това?”
Кришнамурти: „Как ще откриете това? Ако просто вярвате, ако предполагате или приемате това, което са казали Шанкара, Буда, Аллах или някой друг, вие не изследвате, вие не се опитвате да откриете истината.
Вие имате само един инструмент, това е умът, а той също е и мозък. Следователно, за да откриете истината по този въпрос, е необходимо да разберете способите на ума, не е ли така? Ако умът е изкривен, вие няма да виждате никога ясно, ако умът е много ограничен, вие няма да доловите безкрайното. Умът е инструментът на възприемане и за да възприемате вярно, умът трябва да бъде ясен, трябва да бъде пречистен от всички предварителни нагласи, от всички страхове. Необходимо е също умът да е независим от знанията, защото знанията отклоняват ума и изопачават нещата. Огромните способности на ума да изобретява, да си представя, да предполага, да мисли – не трябва ли тези способности да се оставят настрана, за да бъде умът много ясен и много прост? Защото само невинният ум, умът, който е преживял много и все пак е независим от знанията и от опита – само този ум е способен да открие нещо повече от мозъка и ума. В противен случай това, което откривате, ще бъде оцветено, изопачено от онова, което вече сте преживели, а опитът ви е резултат от вашата нагласа.”
2-ри въпрос: „Аз съм свикнал да пия чай. Един учител казва, че това е лош навик, а друг казва, че е добър.”
Кришнамурти: „Какво мислите вие? Оставете настрана за момент какво казват другите хора, това може да са техни предразсъдъци, и чуйте въпроса. Какво мислите за едно младо момче, което вече е „свикнало” с нещо – да пие чай, да пуши, да се храни бързо и т.н.? Може би е нормално да придобиете един навик, ако сте на седемдесет или осемдесет години, когато сте с единия крак в гроба, но вие едва сега започвате живота си и да привикнете с нещо е ужасно, не е ли така? Това е важният въпрос, не дали трябва да пиете чай.
Разбирате ли, ако сте свикнали с нещо, вашето съзнание е вече на път за гробищата. Ако разсъждавате като индуист, като комунист, като католик, като протестант, тогана нашето съзнание се смалява, то се уврежда. Но ако умът ви е буден, ако се стреми да разбере защо е впримчен в някакъв навик, защо мисли по определен начин, тогава второстепенният въпрос дали трябва да пушите или да пиете чай може да се реши.”
3-ти въпрос: „Защо богатият човек се гордее?”
Кришнамурти: „Едно малко момче пита защо се гордее богатият човек. Наистина ли сте забелязали, че богатият човек е горделив? А бедният човек не изпитва ли също гордост? Всички ние изпитваме чувството на високомерие, което показваме по различни начини. Богатият, бедният, ученият, способният човек, светецът, водачът – всеки по свой собствен начин изпитва чувството, че е успял, че е постигнал успех, че е важен или че може да върши нещо. Но човекът, който е никой, който не се стреми да е важен, който представлява просто себе си и разбира себе си – този човек се е освободил от високомерието и гордостта.”
Ще започна с 3 кратки негови отговора по различни въпроси, а ако има интерес, ще продължа да пиша.
1-ви въпрос: „Дали човек е само ум и мозък, или има и нещо повече от това?”
Кришнамурти: „Как ще откриете това? Ако просто вярвате, ако предполагате или приемате това, което са казали Шанкара, Буда, Аллах или някой друг, вие не изследвате, вие не се опитвате да откриете истината.
Вие имате само един инструмент, това е умът, а той също е и мозък. Следователно, за да откриете истината по този въпрос, е необходимо да разберете способите на ума, не е ли така? Ако умът е изкривен, вие няма да виждате никога ясно, ако умът е много ограничен, вие няма да доловите безкрайното. Умът е инструментът на възприемане и за да възприемате вярно, умът трябва да бъде ясен, трябва да бъде пречистен от всички предварителни нагласи, от всички страхове. Необходимо е също умът да е независим от знанията, защото знанията отклоняват ума и изопачават нещата. Огромните способности на ума да изобретява, да си представя, да предполага, да мисли – не трябва ли тези способности да се оставят настрана, за да бъде умът много ясен и много прост? Защото само невинният ум, умът, който е преживял много и все пак е независим от знанията и от опита – само този ум е способен да открие нещо повече от мозъка и ума. В противен случай това, което откривате, ще бъде оцветено, изопачено от онова, което вече сте преживели, а опитът ви е резултат от вашата нагласа.”
2-ри въпрос: „Аз съм свикнал да пия чай. Един учител казва, че това е лош навик, а друг казва, че е добър.”
Кришнамурти: „Какво мислите вие? Оставете настрана за момент какво казват другите хора, това може да са техни предразсъдъци, и чуйте въпроса. Какво мислите за едно младо момче, което вече е „свикнало” с нещо – да пие чай, да пуши, да се храни бързо и т.н.? Може би е нормално да придобиете един навик, ако сте на седемдесет или осемдесет години, когато сте с единия крак в гроба, но вие едва сега започвате живота си и да привикнете с нещо е ужасно, не е ли така? Това е важният въпрос, не дали трябва да пиете чай.
Разбирате ли, ако сте свикнали с нещо, вашето съзнание е вече на път за гробищата. Ако разсъждавате като индуист, като комунист, като католик, като протестант, тогана нашето съзнание се смалява, то се уврежда. Но ако умът ви е буден, ако се стреми да разбере защо е впримчен в някакъв навик, защо мисли по определен начин, тогава второстепенният въпрос дали трябва да пушите или да пиете чай може да се реши.”
3-ти въпрос: „Защо богатият човек се гордее?”
Кришнамурти: „Едно малко момче пита защо се гордее богатият човек. Наистина ли сте забелязали, че богатият човек е горделив? А бедният човек не изпитва ли също гордост? Всички ние изпитваме чувството на високомерие, което показваме по различни начини. Богатият, бедният, ученият, способният човек, светецът, водачът – всеки по свой собствен начин изпитва чувството, че е успял, че е постигнал успех, че е важен или че може да върши нещо. Но човекът, който е никой, който не се стреми да е важен, който представлява просто себе си и разбира себе си – този човек се е освободил от високомерието и гордостта.”