uleto37
06-03-2011, 14:28
Здравейте!Искам предварително да помоля,тези които ще прочетат историята ми и нямат какво смислено да напишат да не пишат глупави коментари!Благодаря предварително :-P
Много време се чудих дали да пиша тук и ето,че най-накрая,реших и аз да напиша историята си...
Значи има едно момче.Още когато съм била малка,майка ми ми го е набелязала.Тя доста ми е говорила за него и не знам дали това е повлияло на мен,но той наистина ми харесва.Дори майка ми каза на неговата майка(и аз бях там!),че ми го е набелязала и т.н.Всъщност аз го харесвам от 3г.В началото беше просто детско харесване и не беше за постоянно.Но от 8 месеца насам,всеки ден се влюбвам по-силно и по-силно в него.Чувствам се ужасно,когато го няма,апетита ми спадна и не мога да спра да мисля за него.Той е по-голям от мен с 6 години-аз съм на 14,той на 20..По принцип бях решила да изчакам да стана на 15-16 и ако още го харесвам да направя първата крачка,защото когато съм на 14,а той на 20 стои някак банално,а когато съм на 16 няма да е толкова зле.Наскоро разбрах,че е с него сме родени в един и същи месец.Имената ни са много близки-Юлиян и Юлита.Следващият път,когато се видим ще го заговоря и до рождения му ден мисля,че ще се сближим.Решила съм на рождения му ден,когато му дам подаръка да го питам дали сега прекалено малка за него.
Забравих да кажа,че ВСЕКИ ПЪТ,когато се видим той ме гледа.И повечето може да си помислите,че просто така се е случило,или че си въобразявам,но няма нищо такова.Наблюдавам го и наистина ме гледа,може би зяпа е по-точната дума.Дори майка ми ми казва,че ме гледа и то не веднъж ми го е казвала.На 10000% съм сигурна,че той има поне малко привличане към мен..С него имаме много общи интереси и си отиваме-това ми го казват много хора..
Искам да ви питам правилно ли ще постъпя?Смисъл да го питам ли дали съм малка за него или нещо друго,ако да какво да е?Или въобще да не си правя труда и да изчакам още една година ><?Мислите ли,че той би тръгнал с мен?
П.П:Значи с майка ми нямам проблеми..Смисъл тя е леко консервативна на тема гаджета.И в момента брат ми е на 18 и си има гажде,но никой майка ми не я харесва и леко го "ревнува"(за брат ми говоря).Но е казала,че въпреки че него не го "дава" на гаджето му,мен ме дава ДОРИ СЕГА.Това ме направи много щастлива!
Моля ако някой може да ме посъветва нещо смислено,да си направи труда да постне коментар!
Мога още много да пиша по темата,но просто ме мързи,пък и реших да го напиша по-накратко,че ще излезне цял роман ><
Много време се чудих дали да пиша тук и ето,че най-накрая,реших и аз да напиша историята си...
Значи има едно момче.Още когато съм била малка,майка ми ми го е набелязала.Тя доста ми е говорила за него и не знам дали това е повлияло на мен,но той наистина ми харесва.Дори майка ми каза на неговата майка(и аз бях там!),че ми го е набелязала и т.н.Всъщност аз го харесвам от 3г.В началото беше просто детско харесване и не беше за постоянно.Но от 8 месеца насам,всеки ден се влюбвам по-силно и по-силно в него.Чувствам се ужасно,когато го няма,апетита ми спадна и не мога да спра да мисля за него.Той е по-голям от мен с 6 години-аз съм на 14,той на 20..По принцип бях решила да изчакам да стана на 15-16 и ако още го харесвам да направя първата крачка,защото когато съм на 14,а той на 20 стои някак банално,а когато съм на 16 няма да е толкова зле.Наскоро разбрах,че е с него сме родени в един и същи месец.Имената ни са много близки-Юлиян и Юлита.Следващият път,когато се видим ще го заговоря и до рождения му ден мисля,че ще се сближим.Решила съм на рождения му ден,когато му дам подаръка да го питам дали сега прекалено малка за него.
Забравих да кажа,че ВСЕКИ ПЪТ,когато се видим той ме гледа.И повечето може да си помислите,че просто така се е случило,или че си въобразявам,но няма нищо такова.Наблюдавам го и наистина ме гледа,може би зяпа е по-точната дума.Дори майка ми ми казва,че ме гледа и то не веднъж ми го е казвала.На 10000% съм сигурна,че той има поне малко привличане към мен..С него имаме много общи интереси и си отиваме-това ми го казват много хора..
Искам да ви питам правилно ли ще постъпя?Смисъл да го питам ли дали съм малка за него или нещо друго,ако да какво да е?Или въобще да не си правя труда и да изчакам още една година ><?Мислите ли,че той би тръгнал с мен?
П.П:Значи с майка ми нямам проблеми..Смисъл тя е леко консервативна на тема гаджета.И в момента брат ми е на 18 и си има гажде,но никой майка ми не я харесва и леко го "ревнува"(за брат ми говоря).Но е казала,че въпреки че него не го "дава" на гаджето му,мен ме дава ДОРИ СЕГА.Това ме направи много щастлива!
Моля ако някой може да ме посъветва нещо смислено,да си направи труда да постне коментар!
Мога още много да пиша по темата,но просто ме мързи,пък и реших да го напиша по-накратко,че ще излезне цял роман ><