ffbizarre
06-04-2011, 01:03
Здравейте. Пиша тази тема, с единствената цел да разбера вашите мнения относно ситуацията в която се намирам. Убеден съм, че има хора с опит от подобни случай, които биха могли да ме разберат напълно и съответно да ми помогнат по един или друг начин. Знам, че със сигурност ще отнеса много критики и морални упреци (най-вече от дамите), и все пак съм склонен да ги приема.
На 17 години съм и живота ми би могъл да се възприеме като песен. Не, че не бих променил някой неща ако имах възможността, но като цяло не ми липсва нищо и съм изцяло задоволен във всички аспекти от съществуването си на този етап. И както сами се досещате, сексът неименуемо заема доста значимо място в живота ми, както на повечето хора в тази възраст.
Като цяло сексът никога не е бил основен приоритет за мен, съответно никога не съм изпитвал нуждата да го правя на всяка цена. И ако трябва да изразя причината по най-точния начин, бих казал, че просто не ми се занимава... Не ми се занимава с всичките глупави и евтини игрички преди самия акт, които в много редки случаи са предотвратими.
За жалост обаче, сексът никога не е просто секс...
Както и да е, има едно момиче, което от няколко години твърди, че е силно влюбено в мен, че ме обича и разни такива безсмислици. На външен вид не е като от кориците на Playboy, но все пак има своя чар и две доста големички... Та, отношенията между нас винаги са били на приливи и доста дълги отливи, вероятно заради различията в характера, но предимно поради простата причина, че ми идва до гуша от детското й поведение и решавам да си дам почивка за неопределен период от време. Проблема е, че тя явно изпитва физическа нужда да се държи по този начин. Става въпрос за първолашко поведение от нейна страна, комбинирано с реплики от детската градина от сорта на "Не ми обръщаш достатъчно внимание.", "Не ти ли липсвам?" и всякакви такива простотии, едва ли не като "Защо не ми пишеш hug-ове в скайп?", ебаси. Правих компромиси, отговарях мило на тъпите й въпроси, държах се учтиво (въпреки гнева си), само и само да изкореня тази нелепост, но уви ефект нямаше и накрая взе, че ми писна на оная работа и просто прекъснах какъвто и да е контакт с тази досада.
От месеци бяхме скарани и нямах никакво намерение да подновявам тази "връзка", като изневиделица получих "сърцераздерателно" обяснение от нея във формата на извинение. Каза, че съжалявала за поведението си, че се била променила, много съм и липсвал и не искала да сме в лоши отношения. Общо взето множество клишета от този род, които трябва да й се признае, си свършиха работата. Замислих се относно цялата ситуация и й обясних, че съм склонен да си изгладим взаимоотношенията при единственото условие, че ще сме в неангажираща връзка, понеже така ще бъде по-добре и за двама ни. Първоначалната й реакция не ме изненада. Изцяло сподели мнението ми и беше доста доволна от случващото се, както и аз до голяма степен. Виждахме се няколко пъти след това, като наистина си прекарвахме страхотно. По-едно време даже се замислих за възможността, че може да излезне нещо от нас. Нещо много по-добро от преди. До тук добре, но когато се стигне до същината на нещата, до секса де факто и започвам да я обработвам по-сериозно, тя ме отблъсква по най-безкрупулния начин и започва да ми развива теории, как не можела да разбере какво всъщност искам, че искала да и обясня за пореден път какви са ми намеренията и т.н. Просто не мога да повярвам, няма логика. Въпреки споразумението ни, чиито условия са крайно еднозначни и категорични, имащи за цел да предотвратят именно този тип поведение, тя започва да се държи досущ като преди и това ме вбесява невъобразимо много. Същите абсурдни, детски въпросчета и същите префърцунени физиономии... А имахме уговорка, ебаси. Очевидно е, че явно се страхува да не я зарежа след като правим секс и иска някак си да й докажа, че това няма да се случи..? Осъзнавам, че грешката за поведението й е до някъде и моя, но все пак това просто е нереално...
Тук идва въпроса, как за Бога да постъпя? Опитвам се да й обясня, че направиме ли го веднъж, за вбъдеще ни чакат още много прекрасни моменти, но тя просто отказва да слуша, а и на мен определено никак не ми се говори. Видимо й се играе, но на мен наистина ми е втръснало до безумие точно от този тип игрички и тя трябва да е малоумна, за да не го забележи. Говорих с приятели по тази тема и те са на мнение, че колкото и да не ми се занимава, съм длъжен да го правя, защото сега му е било времето за секса и т.н., все пак съм на 17. След време дори да искам, нямало да мога. Какво време какви пет лева, бе. То по-добре да ходя по к*рви, отколкото да си губия времето и нервите с такива циркове... Или ако все пак реша да доведа делото до край, което рано или късно ще се случи, дали ще си заслужава? Дали ще си заслужава да се правя на клоун сума ти време, в името на секса? Какво мислите по въпроса? Дали целта все пак ще оправдае средствата? Защото искрено не ми се занимава... Не бих имал нищо против да си жиея мирно, както преди. А секса, майната му, когато стане, стане, а до тогава ще си цъкам ЦС, ще си щтракам с пръсти и ще вложа усилия да завърша даскало, че и там майката си е е...
Благодаря за вниманието, всичко добро!
На 17 години съм и живота ми би могъл да се възприеме като песен. Не, че не бих променил някой неща ако имах възможността, но като цяло не ми липсва нищо и съм изцяло задоволен във всички аспекти от съществуването си на този етап. И както сами се досещате, сексът неименуемо заема доста значимо място в живота ми, както на повечето хора в тази възраст.
Като цяло сексът никога не е бил основен приоритет за мен, съответно никога не съм изпитвал нуждата да го правя на всяка цена. И ако трябва да изразя причината по най-точния начин, бих казал, че просто не ми се занимава... Не ми се занимава с всичките глупави и евтини игрички преди самия акт, които в много редки случаи са предотвратими.
За жалост обаче, сексът никога не е просто секс...
Както и да е, има едно момиче, което от няколко години твърди, че е силно влюбено в мен, че ме обича и разни такива безсмислици. На външен вид не е като от кориците на Playboy, но все пак има своя чар и две доста големички... Та, отношенията между нас винаги са били на приливи и доста дълги отливи, вероятно заради различията в характера, но предимно поради простата причина, че ми идва до гуша от детското й поведение и решавам да си дам почивка за неопределен период от време. Проблема е, че тя явно изпитва физическа нужда да се държи по този начин. Става въпрос за първолашко поведение от нейна страна, комбинирано с реплики от детската градина от сорта на "Не ми обръщаш достатъчно внимание.", "Не ти ли липсвам?" и всякакви такива простотии, едва ли не като "Защо не ми пишеш hug-ове в скайп?", ебаси. Правих компромиси, отговарях мило на тъпите й въпроси, държах се учтиво (въпреки гнева си), само и само да изкореня тази нелепост, но уви ефект нямаше и накрая взе, че ми писна на оная работа и просто прекъснах какъвто и да е контакт с тази досада.
От месеци бяхме скарани и нямах никакво намерение да подновявам тази "връзка", като изневиделица получих "сърцераздерателно" обяснение от нея във формата на извинение. Каза, че съжалявала за поведението си, че се била променила, много съм и липсвал и не искала да сме в лоши отношения. Общо взето множество клишета от този род, които трябва да й се признае, си свършиха работата. Замислих се относно цялата ситуация и й обясних, че съм склонен да си изгладим взаимоотношенията при единственото условие, че ще сме в неангажираща връзка, понеже така ще бъде по-добре и за двама ни. Първоначалната й реакция не ме изненада. Изцяло сподели мнението ми и беше доста доволна от случващото се, както и аз до голяма степен. Виждахме се няколко пъти след това, като наистина си прекарвахме страхотно. По-едно време даже се замислих за възможността, че може да излезне нещо от нас. Нещо много по-добро от преди. До тук добре, но когато се стигне до същината на нещата, до секса де факто и започвам да я обработвам по-сериозно, тя ме отблъсква по най-безкрупулния начин и започва да ми развива теории, как не можела да разбере какво всъщност искам, че искала да и обясня за пореден път какви са ми намеренията и т.н. Просто не мога да повярвам, няма логика. Въпреки споразумението ни, чиито условия са крайно еднозначни и категорични, имащи за цел да предотвратят именно този тип поведение, тя започва да се държи досущ като преди и това ме вбесява невъобразимо много. Същите абсурдни, детски въпросчета и същите префърцунени физиономии... А имахме уговорка, ебаси. Очевидно е, че явно се страхува да не я зарежа след като правим секс и иска някак си да й докажа, че това няма да се случи..? Осъзнавам, че грешката за поведението й е до някъде и моя, но все пак това просто е нереално...
Тук идва въпроса, как за Бога да постъпя? Опитвам се да й обясня, че направиме ли го веднъж, за вбъдеще ни чакат още много прекрасни моменти, но тя просто отказва да слуша, а и на мен определено никак не ми се говори. Видимо й се играе, но на мен наистина ми е втръснало до безумие точно от този тип игрички и тя трябва да е малоумна, за да не го забележи. Говорих с приятели по тази тема и те са на мнение, че колкото и да не ми се занимава, съм длъжен да го правя, защото сега му е било времето за секса и т.н., все пак съм на 17. След време дори да искам, нямало да мога. Какво време какви пет лева, бе. То по-добре да ходя по к*рви, отколкото да си губия времето и нервите с такива циркове... Или ако все пак реша да доведа делото до край, което рано или късно ще се случи, дали ще си заслужава? Дали ще си заслужава да се правя на клоун сума ти време, в името на секса? Какво мислите по въпроса? Дали целта все пак ще оправдае средствата? Защото искрено не ми се занимава... Не бих имал нищо против да си жиея мирно, както преди. А секса, майната му, когато стане, стане, а до тогава ще си цъкам ЦС, ще си щтракам с пръсти и ще вложа усилия да завърша даскало, че и там майката си е е...
Благодаря за вниманието, всичко добро!