LoveMnmL
06-04-2011, 23:33
Запознахме се съвсем случайно покрай една обща позната.Той ни покани да отидем там,където работеше да му правим компания понеже работеше доста нощни смени.Ние отидохме,той ме беше харесал,искаше да се поопознаем.Той е от този тип хора,които са по по-прибързаните действия,а аз не дотолкова.Та тогава още същата вечер той се опита да ме целуне,но аз се отдръпнах.Той съвсем наскоро беше приключил дълга връзка,а аз имах голямо разочарование.Много се колебаех и страхувах дали да опитам и дали въобще искам да се задълбочават нещата.Реших да се пробвам,почнахме да се виждаме.Понякога изкарвах с него нощните му смени.С течение на обстоятелствата реших,че няма смисъл и предпочетох да се отдръпна.Реших,че ние се приемаме като утеха един за друг за предишните ни връзки.Спрях всякакви контакти с него,дори не му вдигах телефона в един момент.Той спря да ме търси разбира се.И оттогава нататъка все има някакъв период от време,в което се присеща за мен и ми звъни,а аз се държа толкова гадно с него дори не знам защо го правя.Усещам се,че не е правилно,но просто не мога да се спра,нещо ми става.Не мога да се доверя,като че ли се опитвам въобще да не го допускам до себе си и да се предпазя дефакто.А това,което се е случвало беше доста отдавна,мисля че,не сме се виждали от ноември месец някъде,а той продължава да ме търси понякога.Ето,тази вечер ми писа,аз му отговорих.След това ми звънна и аз пак започнах с мойто тъпо държание и го осъзнавам и пак продължавам.Момчето доколкото съм останала с такива впечатления,е свестно.Е,направил е някои грешки,няма да уточнявам.Той ми каза,че е минало доста време,осъзнал е някои неща,знае какви грешки е допуснал и иска да ги поправи.Каза,че иска да се видим,а аз пак започвам с мойто тъпо поведение и му казвам,че няма смисъл и че така било п-добре за мен.Той ми каза,че за него има смисъл,каза,че имал чувства към мен,харесвал ме,искал нещата да се получат и смята,че може,ако аз го допусна до себе си.Аз разбира се продължих с тъпите си отговори и дори ми стана супер шибано докато му отговарях така и се натъжих,но продължих с ината си,а момчето каза да си помисля над това да се видим и каза,че някой път пак ще ми звънне,ако има нещо да ми казва и т.н.Боже,когато реша мога да се правя на толкова безчувствена и съм толкова странна,че дори понякога аз не се разбирам защо ги правя тези неща.Нищо не ми пречи да пробвам отново,а пък и е минало доста време оттогава.Мисля,че момчето,ако ме приемаше просто за утеха тогава,сега нямаше да продължава да ме търси,чудя му се на търпението.Аз,ако бях на неговото място такава щях да му тегля,че свят да му се завие,а той търпи всичко и по този начин се унижава.Толкова съм зле..просто исках да споделя. :)