View Full Version : ЛИС (Спешно ми трябва помощ)
Спешно ми трябва помощ за ЛИС на следните теми:
1.Възхвала на словото на бога в "Проглас към евангелието"
2."Азбучна молитва"- Славянски и патриотически патос
3.Черноризец Храбър-Пламенна защита
Страшно много ще съм благодарен, защото сега в края на 9 клас съм затрупан с класна по всичко и просто няма да ми остане никакво врема за темите. :-o
Преместено.
Extremescream
Ето това за Черноризец Храбър - пламенна защита на словото.
(Между другото напиши си едно хубаво ИС на тази тема и учи само нея, защото масово на деветокласниците дават в/у произведението "За буквите")
“За буквите”- пламенна защита на славянската писменост.
Съчинението “за буквите” е познато на науката по редица преписи, смята се че то датира от последното десетилетие но 9 век. Време на важни исторически събития, които оформят духовния климат на епохата- началото на управление на княз Симеон, свикването на Преславския събор, утвърждаването на новия книжовен език.Утвърдено е мнение, че става дума за неизвестен български книжовник, запазил светското си име, отличаващ се със собствен стил и емоционална нагласа за писане.
“За буквите” е творба която съчетава беседите на два много стари жанрови модела- възхвалата и полемиката.
Те са използвани умело за възхвалата и отхвърлянето на всякакви обвинения относно славянската писменост.
Основен мотив е величието на славянската азбука- нейната поява е интерпретирана като висша поява на разума, божията милост и пътя към спасението. В произведението тя е усмислена като върховна ценност, необходимостта от нейната защита откроява и характера на конфликта.Основните опоненти са всички онези, които защитават догматичните права на “избраните” езици и азбуки. Авторът въвежда техните тези, като използва обобщаващи изрази: “Някой казват...”, “Други пък казват...”, “а други мислят...”. Храбър утвърждава творческия характер на делото на авторите на азбуката. Използвани са гръцките букви за образец, но са отчетени и особеностите на славянската реч така онези, които искат да се учат на разум ще успеят. Словото не е преграда по пътя към разума и бога , а напротив то е достъп и възможност за духовно израстване и приобщаване.
Според опонентите новите букви не са изначални, благословенни от бога, защото богоизбраните езици са: гръцки, еврейски и латински. Храбър категорично отхвърля тези твърдения и нарича опонентите си “безумци”. Защото всичко създадено на този свят идва от бога, а не от делото на човека.
Славянската писменост е създадена от свят мъж и за кратко време, защото единствено бог твори със силата на мигновения замах, той владее чудото на сътворението, аналогия между делото на Кирил философ и деянията на бога.
Славянската писменост и делото на създателите и са знак в паметта на историята ни. Нито гърците , нито други народи могат да кажат кой е създал писмеността им, но ние можем.Създаването на азбуката е съдбовен акт без които народът ни не би имал своя истински път и във вярата и историята.Този акт е подвиг оставил траен белег в сърцата на хората и паметта на народа.
Истинския морален победител в сблъсъка е каузата на славянските народи, тяхното слово, което е получило небесната благословия. Защото проучвайки, словото брани света, отстоявя неговата божествена предначелтаност.
Произведението е събрало в себе си вълненията на една епоха, епохата на строеж на държавата. Това от което тя има нужда е духовната спойка, сплотяващият проект за света и живота на общността.”За буквите” е един от участниците в това дело- дело за сплотяване под знака на величавата мисия на светите солунски братя.
Безпорно делото на Кирил филосов и неговия брат Методи се помни и тачи до днес , не защото пишем , четем на създадената от тях азбука, а защото те са съхранили нашия облик, нашата същност, език и вяра.
Вяра, че и ние сме дали нещо на света в който живеем, правейки го по- добър, по- светъл и по-близък, свят в който различните езици не разделят хората, а ги ограмотяват и запознават с нови светове нови хора и съдби. Какво повече му трябва на човек?
...........
Творбата на старобългарския книжовник Черноризец Храбър по всяка вероятност е възникнала в края на девети век, когато се утвърждава развитието на старобългарската литература. Новата политическа и културна обстановка в страната са категорична предпоставка за появата на книжовност, чрез която активно се заявява присъствието ни на народ, тръгнал по свой път на развитие и утвърждаване.
Черноризец Храбър се нарежда сред най-ревностните апологети на славянската кауза. Той е не само приемник и последовател на Кирило-Методиевото дело , но и страстен негов пазител и разпространител. Задачата , която си поставя старобългарският книжовник, е преди всичко да защити делото на славянските първоучители и да докаже пред хулителите на всичко българско, че азбуката ни е свята, така както е свят и народът ни.
Храбър доказва на всички чрез страстната си защита на славянското слово неговата законност, святост и предимства, разкривайки несъстоятелните упреци и обвинения на триезичната догма. Затова той започва от историческите аргументи, като проследява основните етапи от създаването и развитието на славянската писменост и култура-черти и резки, гръцки букви за записване на славянска реч, славянска азбука, плод на Кирил и Методий по Божия промисъл. По този начин той мотивира своята патриотична идея за културната активност на славяните през този исторически етап от своето развитие. Основателният стремеж на целия славянски род към пълнокръвен и самостоятелен културен живот се увенчава с успех чрез епохалното дело на двамата солунски братя. Създаването на азбуката от тях е своего рода кулминация в стремежа на славянската общност към просвета, познание и духовно израстване. Не е случаен и фактът, че Ч. Храбър интерпретира създаденото от Кирил като боговдъхновен акт, откроявайки на-неоспо
римото доказателство за светостта и правото на съществуване на азбуката ни:". . . човеколюбецът Бог, който всичко и не оставя човешкия род без разум. . . изпрати му Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, а той им състави 38 букви".
Старобългарският книжовник привежда редица аргументи , мотивирайки своята идея за равноправие на славянството в културно отношение спрямо другите народи. Един от тях писателят посочва чрез съпоставителна характеристика на славянското с гръцкото писмо. С гордост той отбелязва
уникалността на славянското писмо, създадено от двамата брата. Като всички останали не пропуска да посочи и приемствеността и-създадена по образец на гръцката , тя пък от своя страна следва модела на еврейската. По този начин Храбър основателно доказва правотата на народите да имат своя култура и собствен път на развитие.
Много от своите аргументи книжовникът доказва чрез използване на антитези. Така той привежда примери за единоавторството на нашата азбука и многоавторството та гръцката, времето на създаване на едната и другата, за светостта на Кирил, тъй като е богоизбран и езичеството на гръцките автори. Затова от всички се знаят братята Кирил и Методий, а са непопулярни гръцките книжовници:"Ако попиташ. . . :Кой ви е нагласил азбуката и ви е превел книгите?-то всички знаят и ще ви отговорят:"Свети Константин Философ, наречен Кирил:той ни създаде буквите и ни преведе книгите, и Методий, брат му. "Гордост струи от всеки ред в творбата на Храбър, а патриотизмът му е особено заразителен, когато страстно защитава писменото ни слово и пламенно възхвалява делото на двамата братя. Емоционалността на писателя се движи в диапазона между спокойното изложение на историческите факти и строгата научна аргументация през ироничната и злъчна атака на враговете на славянството до страстната защита и възхвала на
Кириловото дело и вдъхновената му прослава във финала на творбата.
По своя характер съчинението на Храбър е уникално и неповторимо. С него той утвърждава и творчески развива идеята на Кирил и Методий за самостоятелно духовно развитие чрез писменост и книжовност. Старобългарският писател е темпераментна личност, ловък диалектик и умел полемист с ярко славянско самосъзнание. Високата му ерудиция и страстта към полемичност импонират емоционално на средновековния читател, докосват се до неговата християнска ценностна система и издигат патриотичното му чувство на пиедестал.
.........
Ревностен последовател на Крило-Методиевото дело, Черноризец Храбър е страстен негов бранител. Трезвата му преценка на учен, ангажиран със съдбините на своя славянски род го подтиква да напише безсмъртното си произведение “За буквите”. В тази творба с много страст старобългарският творец осъществява своята пламенна защита на славянската азбука, утвърждава и възвеличава славянската писменост.
Своята защита Черноризец Храбър осъществява чрез композицията на съчинението. Условно то се дели на две части – историческа и полемична, които преливат една в друга и взаимно се обуславят. Мярата между тях, между спокойния, уравновесен и бурния, гневен тон определя съвършенството на творбата.
Целенасочено и логично Храбър излага тезите, доводите и разсъжданията си в първата част на трактата. Прецизен фиолог, писателят доказва, че с гръцката азбука не може да се изрази фонетичното богатство на славянския език.
“Но как може да се пише добре с гръцки букви...” и защитава убедително своята теза за необходимостта от писменост на роден език. Според учения и фиолога Черноризец Храбър възникването на всяко писмо, в това число и на славянското, е историческа необходимост, а не случайност.
Обосновал в духа на славянската религия благосклонността на Бога към славяните – “човеколюбецът Бог ... смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж”, писателят защитава и прогресивната идея за културното влияние между народите – “ И както гърците съставиха своите букви по образец на европейските, така и той – по гръцките” .
Полемичната част на съчинението е страстна защита на славянската писменост. Използвайки композиционната схема “теза-антитеза”, авторът привидно приема обвиненията и аргументирано ги отрича, като същевременно ги градира.
Първото обвинение според Храбър е абсолютно несъстоятелно и той лесно го отхвърля.
По-сериозно в контекста на Средновековието е другото обвинение – “Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като европейските, римските и гръцките, които са още от началото и са приети от бога” . Богатата ерудиция на твореца му дава възможност да аргументира достойно защитната си теза и отново за улучи опонентите си в незнание и невежество – “Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския, на който говорил Адам” ...
Достоен следовник на двамата братя Кирил и Методий, достоен последовател на техните хуманни и демократични идеи, Храбър излага демократичните си възгледи за равноправието на народите, за равностойния им принос в човешката цивилизация и внушава мисълта, че няма значими и незначими народи, че пред бога и пред човешкия прогрес всички са равни- “ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обчаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдейте и асирийците звездоброенето... на елините пък даде граматиката и философията”.
Правейки обстоен преглед на историята на гръцката азбука, Черноризец Храбър внушава подтекстово дръзката и прогресивна мисъл за небожествения характер на писмеността – според автора бог вдъхва сили, увереност, дорба, талант, но писмеността е дело на човека.
На обвинението, че славянската писменост е несъвършена – “Ако ли пък накой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега се нагласяват”, авторът отговаря със смели мисли, които противоречат на средновековните догми, и защитава своята идея за развитието-всичко на този свят се променя, развива и усъвършенства славянската азбука също, защото “по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за първи път”.
Когато изгражда своята защита, чувствата на писателя градират. Гражданинът патриот Черноризец Храбър пише творбата си с ясното съзнание, че участва в един съдбовен за славяните идейно-исторически конфликт – борбата им срещу византийската политическа и културна асимилация.
Защитата на славянската писменост включва и нейната възхнала. Без да се подценява достойнството на другите и най- вече на гръцката азбука. Храбър аргументирано извисява нашата писменост, сочейки безспорните й достоинства. С възторг той говори за светостта на славянската писменост и на великия учител Кирил – “Затова славянските букви са по-свети и по за почит,защото свет мъж ги е създал, а гърцките – елини езичници”.
Поклонник на Кирило-Методиевото дело се гордее и с гениалността на първоучителя, с изключителните му способности , благодарение на които сам осъществява едно грандиозно и колосално дело – създава славянската азбука. “ А славянските книги сам свети Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години”. С нескриваема гордост Храбър говори за популярността на славянската писменост.
Признателността към делото на двамата братя е основание за патриотичната гордост на писателя родолюбец и борец Черноризец Храбър, който в съчинението си “ За буквите” блестящо се справя с трудната и отговорна задача да защити и да възвеличи най-значимото събитие в славянската културна история – сътворяването на славянските букви .
Мда тия теми са просто повече от ужасни !!! И аз съм 9 клас и направо не знам вече, какво да мисля!! :) :) :) :) Късмет на класната !!! :) :) :) :) :) :)
Това за "Азбучна молитва"...
Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината...
Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В “Азбучна молитва” се преплитат и чувството на гордост, и огромното вълнение на автора, че най-после славянски народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език.
Вълнението на автора в изповедта е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Като съзнава решаващата роля на книгите в този процес, той като искрено вярващ християнин се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно славянското слово. По този начин, той ще помогне на своя народ да отхвърли греховната тъмнина и да се спаси. Ето защо със силно и искрено желание се обръща към Бога-Творец:
Аз се богу моля с тия думи...
... Господ – дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово
Според лирическия герой умението на автора да проповядва християнството може да бъде постигнато само чрез свети Дух в сърцето.
Книжовникът ясно съзнава, че словото е единствената връзка на славянския народ с бога. Писмеността е тази, която приобщава хората със съвършената красота. Молителят призовава Всевишния да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово.
Висока и заслужаваща преклонение е нравствената му цел. Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване е копнежът му:
...ето в прави път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста...
Авторът на молбата проповядва съзнание за ролята на писмеността на роден език в израстването на даден народ, в неговото културно издигане. Според негохристиянският закон е “светилище”. Мъдростта, знанието, вярата и добродетелта са божи дар с непреходна стойност, от който се нуждае славянското племе.
С въвеждането на старобългарския език за официален, България не само се нарежда в числото на самостоятелно развиващите се държави, но животът на народа се поставя на нови основи. Настъпва епоха на бърз напредък, епоха на устрем. Поетът е свидетел на новата обстановка и у него има съзнание за шеметния подемна славянството по нови пътища. Представата за духовното издигане намираме в метафоричното обобщение:
...Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси...
В основата на този бърз подем лежи не само словото, но и приемането на новата религия. Според тогавашните схващания християнската вяра е най-мощния лост, който осигурява напредъка.
Авторът също се опитва да внуши, че прогресът е в зависимост от силата на вярата в бога и от изпълнението на неговите заповеди. Единствено тогава може да се разчита на помощта му.
След констатацията за възхода на славянския народ поетът отново изпада в положение на молещ се. Вече искрената молитва добива силно изразен личен характер. Образът на литературният герой се появява пред читателя – издигнал ръце към небето, той копнее за “мощно слово” и сила. Без тези божи дарове авторът се чувства безсилен да постигне желаното.
В духовния свят на героя писмеността – светлината се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Моли бог да го закриля от това зло:
Упази ме ти от горда злоба
фараонска................................
Не на злоба, а на искрена братска обич иска да научи хората литертурният герой от “Азбучна молитва”. За нео вярата, словото и любовта носят най-голям емоционален заряд. Те са опорните точки, които водят до безсмъртието на душата. Книжовникът всеотдайно се стреми към съвършенство чрез себеотричане и преодоляване на човешките слабости.
Силата и смелостта му се подхранват преди всичко от ясното съзнание за значението на словото на роден език. Това обстоятелство определя и тона на следващите стихове. Интонацията сега е по-настойчива и клони едва ли не към заповед:
дай ми херувимска сила шестокрила
царю на царете!
Тази настойчивост се определя и от съзнанието на автора, че в случая се касае за общо дело и за разяснението на божиите истини, че подбудите са не от личен, а от обществен характер.
Изложил молитвата си да получи божиите дарове, литературният герой отново става разказвач, но тонът му е отново приповдигнат. Това се дължи на обстоятелството, че той ще върви по следите на славянските първоучители – Кирил и Методий. Издига се идеята на приемственост:
Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествувайки пак по пътя славен,
що учителите двама вечно
ни начертаха...
С пълна сила звучи народната гордост на книжовника и неговото преклонение пред светлата памет на двамата солунски братя. Трогателно е пламенното патриотично чувтво, обхванало поета. Той е готов с цената на голяма саможертва да поеме по славния път на славянските апостоли. По този начин Константин Преславски се явява, чрез делата си, продължител на великата Кирило-Методиева традиция да се разясняват божиите закони на роден език. Само по този начин може може да се постигне истинско богопознание. За автора двамата първоучители са идеал и той иска да ги следва в проповядването на “евангелското слово”. Оттук произлиза именно и увереността в предприетото дело.
Кирил и Методий са превели християнския текст, но сега той предстои да бъде разшифрован, да бъде разяснен неговия смисъл. Трябва да стане достъпен за славянското племе, за да може то да поеме по този “прави път осеян със светлина нетленна”.
Именно с тази хуманна задача се залавя авторът на молитвата. Обстоятелството, че той е ревностен последовател на солунските братя и техен ученик е гаранция за успеха на предприетото от него дело.
В “Азбучна молитва” Константин Преславски разкрива възторжените и пламенни чувства, които вълнуват неговия литературен герой с приемането и утвърждаването на славянската писменост. В лирическата изповед-молба прозвучава любовта на славянина към словото и познанието. Безгранично е щастието му, че най-накрая неговият народ ще възхвалява Бога с помощта на своя книжнина и по този начин ще тръгне по собствен път на развитие. Лирическият герой искрено моли за мъдрост и сила, неоходими му да продължи по светлия път на своите учители. Той е силно патриотична личност, готов да помогне на славянския народ да се спаси.
И тук може да си харесаш нещо: http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=96540
Това ти е анализа на произведението... доста може да ти помогне.
“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател,защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура,както и за посланието,в което се крият загадачни образи. За да разберен скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина.От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата,като я погледнем с очите на днешния човек-в този подход няма нищо нелепо,защото днес човек има своята визия за света и колкото и да се опитва да се доближи до представите на миналото,това винаги е трудно и частично. Другият подход е да се опитаме да разчетем творбата чрез знанията за епохата,за контекста ,в който тя се проявява,чрез изследването на специфичните за онази епоха идеи ,понятия ,символи.
Много понятия символи сродяват “Проглас към евангилието” с “Азбучна молитва”.Наред с него тя е едно от първите произведения,написани на старобългарския книжовен език,създаден от светите братя Кирил и Методий. И двете творби доказват,че на този нов книжовен езикможе да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури. Заедно с “Прогласа””Азбучна молитва” принадлежи на жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра. Дотук свършват приликите.
“Азбучна молитва” не е призив,тя звучи много по –оптимистично и много по-малко дидактически. Тя е израз на радостта от това,че славянството е станало съпричастно на християнските ценности.
Създадена около 894 година “Азбучна молитва” е поетическо встъпление към съчинението на Константин Преславски “Учително евангилие”.Тя е поместена след предговора в проза, от който научаваме,че Константин Преславски е създал “Учителното евангилие” по поръка на св.Наум,друг от славянските апостоли и ученик на Солунските братя,който е организирал книжовния живот след пристигането на оцелелите ученици на светите братя от Моравия в България.”Учителното евангилие” съдържа 51 слова,които са се чели в църквата в неделните дни през годината.Предназначени са за поучаване на вярващите и разяснение същността на християнството. За да го състави ,Константин Преславски е превеждал раннохристиянските проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски.Словото е оригинална творба на старобългарския книжовник. Той не само е превеждал,но и добавил встъпления и заключения на беседите,за да ги направи по-близки за своите съвреминници.
“Азбучна молитва” съдърха 40 стиха.Всеки стих се състои от по 12 срички с цензура/т.е. пауза/ след петата или седмата сричка. Макар и оригиналното и заглавие да е “ Пролог за Христа,отмерен на тълкованието на Светото евангилие,написан от Константин” за удобство е прието тя да се нарича “Азбучна молитва”,защото всеки стих започва с поредната буква от азбуката-доказано е,че е записана на глаголица.
“Азбучна молитва” съдържа характеристиките на един от най-важните средновековни жанрове-молитвата т.е за разлика от “Проглас към евангилието” “Азбучна молитва” има друг адлесат и не е призив към покръстените славяни да вникнат в божията мъдрост, а е молба-обръщение към Бога. Най-често в молитвата човекът изповяда съкровените си болки и мечти с надеждата,че сили ,по-висши от тези на човешкото същество,ще го подкрепят. Съвременните психолози считат ,че молитвата играе важна роля в психическата нагласа на човека,помага му да се концентрира и по-лесно да преодолее трудностите ,дори и когато техният изход не зависи от него /например тежки болести/. В “Азбучна молитва” авторът се моли за вдъхновение.Неговата молба напомня на античната молба към божеството да вдъхнови поета да възпее подвизите на героите, но същността на молбата на средновековния славянски автор е различна. Това е молба към Бог,за да даде на писателя духовни сили,за да предаде вярно християнското послание на славяните. Творбата изразява жаждата на славянството да се докосне до Божиите истини. Светът на творбата е боговдъхновен,управляван от Бога,създател и владетел на цялото творение. Подобно на “Проглас към евангилието” ,”Азбучна молитва” създава хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,актуални за българина в края на ІХ век. Тази творба крие вълнението на цяла епоха от нашата култура-вълнението от това,че пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и богопознание,че най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание.
Първите 36 стиха от творбата отразяват подредбата на глаголическата азбука,създадена от св.Кирил, а последните 4 представляват формула с прослава на Бога,с която завършва всяко средновековно произведение.
Числото 40 има свещен смисъл за християнската култура.Тосимволизира преход-това е броят на дните ,които Христос прекарва отдаден на молитви в пустинята;възкръсналит Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръста; в Стария завет Моисей води евреите 40 години през пустинята,докато ги заведе до обетованата земя. В символиката на числото е заложен и конкретния смисъл на текста :” Ако разгледаме мястото на “Азбучна молитва”сред другите части на “Учителното евангилие”,ще открием,че то е преход от прозаическото встъпление към същинската част-словата.
Четиридесетте стиха на творбата могат да се разделят на четири части от по приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа собствено послание,което допълва цялостия молитвен характер. Първата е молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук творецът се стреми да измоли от Бога вдъхновение и сили,за да осъществи труда си.Втората част показва жаждата на новопокръстените да станат истински християни. Тя съдържа мотивирана и разгърната молитва,в която се позовава всемогъществото на Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се визира молбата към Бога да избави автора от злото искръбта и да го извиси до божественото,тъй като творецът започва своето произведение следвайки пътя на учителите си. Възхвалата към Светата троица в последната част се слива с финала. Това разпределение на частите се основава на символиката на числото 4 в християнската култура,свързано с броя на каноничните евангилия и четирите страни на кръста. В този случай четирите части на текста символично заместват акта на прекръстването,който задължително трябва да последва молитвата.
Образите в “Азбучна молитва” не могат да бъдат докрай разбирани,ако не се има предвид обстоятелството,че те отвеждат към Библията:така например”Фараонската злоба”,за която говори поетът ,извиква образа на фараона,който се противопоставя на бягството на евреите от Египет. В средновековието той е символ на дявола и злото. Авторът моли за “херувимски мисъл и ум”,което в случая азцначава сила да се прозрат божествените тайни.
Всеки един от стиховете в “Азбучна молитва” започва с поредна буква от азбуката,което изгражда азбучният акростих. Акростихът е различим само вертикално,при подредбата на стиховете един по друг. Следователно той внушава завършеност и хармония,единството и пълнотата на битието. В духа на Средновековието акростихът функционира като тайно послание.
Тъй като съдържа в акростиха си Кириловата азбука,”Азбучна молитва” се използва от учените,за да се уточни какъв е бил съставът и,като се съпоставя и с други източници-запазени абецедари/т.е списъци на буквите/, най-ранният от които е изписан върху хоросан в Златната църква на Преслав,със запазени глаголически ръкописи/като например Асеманиевото евангилие с красиви главни букви с растителни елементи и човешки лица/, с трактата на Черноризец Храбър “За буквите”,в който също се съобщава,че св.Кирил е създал 38 букви-както е в азбучния акростих на Константин Преславски/всъщност той включва само 36 букви,защото с ерове Ъ и Ь / не са започвали думи в старобългарския.
Константин Преславски е бил майстор на акростиха.Известни са и други негови акростишни творби.От древни времена се е вярвало ,че писмените знаци ,буквите имат сакрална сила-с такава сила се смята ,че е било заредено изписването на азбуката/абецедарите обикновено започват и завършват с кръст/.Неслучайно и до днес хората обичат да носят буквите си, като помагащи за отблъскването на злото и единство с Бога.
Старата вяра в светостта на азбуката намира силна опора във формите на самите глаголически букви-талантлив книжовник Кирил ги изгражда от трите най-свещени за християните знака: кръг/символ на безкрая и съвършенството,на безкрайната Божия благодат,на вечността/,триъгълник/символ на Светата троица/,кръст/символ на Христовата жертва и възкресение/ Така чрез актростиховата молитва Константин Преславски показва вярата си в светостта на славянската азбука и славянската писменост-чрез тях българите се приобщават към светите истини на Христовото учение.
...............
И това за "Проглас към Евангелието"
http://partenka.net/proglas-kam-evangelieto-razsajdeniya-lis-t12856.html
http://www.svitaci.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1316&Itemid=143
http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=145&t=12856