Euryale
06-06-2011, 17:50
Една нощ...
Гледам луната-сива,далечна...
Чуствам във нея силна тъга,
Тя ме гледа,сама,безчовечна,
Осъдена завинаги да остане така...
Толкова стара, тъй самотна
Ми напомни на мен,без доброта
Защото сърцето тъй не се кротна
Даже сломено от черна слепота.
Иска да вземе каквото е дало
Всички пърчета да си събере...
Стои във студено,изтинало тяло
Не иска да чуства,не може да спре.
Нека ви питам,безбройни звезди
Колко желания вие сте чули?
Безпомощни към наще съдби
И всичките чуства,свирепо нахлули...
Когато се втурне някой от вас
И скочи,да изпълни едно,на мига,
Ние гледаме в човешки захлас
И сякаш оставаме с по-малко тъга...
Гледам луната-сива,далечна...
Чуствам във нея силна тъга,
Тя ме гледа,сама,безчовечна,
Осъдена завинаги да остане така...
Толкова стара, тъй самотна
Ми напомни на мен,без доброта
Защото сърцето тъй не се кротна
Даже сломено от черна слепота.
Иска да вземе каквото е дало
Всички пърчета да си събере...
Стои във студено,изтинало тяло
Не иска да чуства,не може да спре.
Нека ви питам,безбройни звезди
Колко желания вие сте чули?
Безпомощни към наще съдби
И всичките чуства,свирепо нахлули...
Когато се втурне някой от вас
И скочи,да изпълни едно,на мига,
Ние гледаме в човешки захлас
И сякаш оставаме с по-малко тъга...