T91
06-08-2011, 16:59
Както в моята „измислена тема“ преди тази - тук пиша своите шизофренични „измислени“ глупости. На който не му се чете- 100 години да живее и да е все щастлив ! За тези , които го прочетат , живи и здрави. Мързи ме да проверявам правопис и пунктуация , за което моля да бъда извинен. Предварително предупреждавам че това са СВОБОДНИ МИСЛИ ,в които малцина няма да видят смисъл. Не твърдя и че има.
От много , много време в главата ми се зараждат все болни и откачени неща. Та се чудех за тази любов. Обичаме дадена личност, привързваме се , живота ни минава в мъка и страдания или в пълно щастие и презадоволеност. Естествено можем и да имаме всичко , но в крайна сметка да не сме доволни или обратното.
Днеска докато чаках с приятелката ми да светне зелно и да тръгнем тя ми каза следното:
„Замислял ли си се че живота ни минава в чакане“
Определено проявих интерес към мисълта и. Чакаме... Накрая идва чисто и просто една смърт , но дали след нея има нещо е спорно. Аз не вярвам да има. Естествено моето безверие е въпрос на личен избор . Затова ще чакам...
Ако можехме да избираме кой и как да обичаме , как да прекараме живота си и да избегнем страданията - нима нямаше да бъдем едни безверници(не че аз и сега не съм такъв) ? Хора лишени от блянове и мечти , защото имат всичко ? Не знам , мога само да гадая. Никога не съм се притеснявал , никога не ме е било страх , но знам че понякога изпадам в тежи мисловни състояния , водещи само и единствено до тежка депресия. Мислех че с края на живота на обичан човек всичко приключва , но не ... появи се друг живот. Отново бях в заблуда след като преживях краха на една мечта , пък въпреки това се роди друга. Низ от събития , имащи свое начало и край.
На мястото на нещо старо се поражда ново . Изпепелената любов се възражда наново за съвсем друг човек , като всеки от обектите на твоите топли чувства те променя. Променят теб , твоите мисли , твоите мечти , блянове , водят и премахват страданията ти. Ами тогава защо да страдаме ?! Защо да гледаме в пустата бездна и да ставаме част от нея , когато можем да се постараем да преуспеем във всякакъв аспект?
Всичко според моето виждане е една пумия , обаче заобиколен понякога от същества изпълнени с любов към теб - ти се иска да промениш света . Знаеш че ако наранят приятелката ти (и ти наистина да изпитваш силна и прогаряща обич към нея) би унищожил света , ще се опиташ да и осигуриш живот достоен за принцеса , ще и съградиш отделен свят от нашата реалност - опитвайки се да я предпазиш от гадостите.
Земният ни път е една борба - за власт , за любов , за пари , за първични животински желания. Учене , мислене , мечти , щастие и нещастие.
Какво е за вас живота ?
Как искате да отмине тази песен и какъв да е края и ?
Ще застанете ли смело пред съдбата , боговете или каквото има там и с усмивка да им кажете:„ Няма да ме победиш!“
Да , четейки това си казваш че съм луд. Не ми пука , обичам да пиша собствените си мисли на какъвто и да е носител . Знай в нези редове си прочел неща родени от моите сиви клетки , пък дали ти харесват не ме интересува.
От много , много време в главата ми се зараждат все болни и откачени неща. Та се чудех за тази любов. Обичаме дадена личност, привързваме се , живота ни минава в мъка и страдания или в пълно щастие и презадоволеност. Естествено можем и да имаме всичко , но в крайна сметка да не сме доволни или обратното.
Днеска докато чаках с приятелката ми да светне зелно и да тръгнем тя ми каза следното:
„Замислял ли си се че живота ни минава в чакане“
Определено проявих интерес към мисълта и. Чакаме... Накрая идва чисто и просто една смърт , но дали след нея има нещо е спорно. Аз не вярвам да има. Естествено моето безверие е въпрос на личен избор . Затова ще чакам...
Ако можехме да избираме кой и как да обичаме , как да прекараме живота си и да избегнем страданията - нима нямаше да бъдем едни безверници(не че аз и сега не съм такъв) ? Хора лишени от блянове и мечти , защото имат всичко ? Не знам , мога само да гадая. Никога не съм се притеснявал , никога не ме е било страх , но знам че понякога изпадам в тежи мисловни състояния , водещи само и единствено до тежка депресия. Мислех че с края на живота на обичан човек всичко приключва , но не ... появи се друг живот. Отново бях в заблуда след като преживях краха на една мечта , пък въпреки това се роди друга. Низ от събития , имащи свое начало и край.
На мястото на нещо старо се поражда ново . Изпепелената любов се възражда наново за съвсем друг човек , като всеки от обектите на твоите топли чувства те променя. Променят теб , твоите мисли , твоите мечти , блянове , водят и премахват страданията ти. Ами тогава защо да страдаме ?! Защо да гледаме в пустата бездна и да ставаме част от нея , когато можем да се постараем да преуспеем във всякакъв аспект?
Всичко според моето виждане е една пумия , обаче заобиколен понякога от същества изпълнени с любов към теб - ти се иска да промениш света . Знаеш че ако наранят приятелката ти (и ти наистина да изпитваш силна и прогаряща обич към нея) би унищожил света , ще се опиташ да и осигуриш живот достоен за принцеса , ще и съградиш отделен свят от нашата реалност - опитвайки се да я предпазиш от гадостите.
Земният ни път е една борба - за власт , за любов , за пари , за първични животински желания. Учене , мислене , мечти , щастие и нещастие.
Какво е за вас живота ?
Как искате да отмине тази песен и какъв да е края и ?
Ще застанете ли смело пред съдбата , боговете или каквото има там и с усмивка да им кажете:„ Няма да ме победиш!“
Да , четейки това си казваш че съм луд. Не ми пука , обичам да пиша собствените си мисли на какъвто и да е носител . Знай в нези редове си прочел неща родени от моите сиви клетки , пък дали ти харесват не ме интересува.