Помагало.ком [Архив]

Relentless

06-09-2011, 16:11

Какво означава една книга да бъде написана “за полза”?

Една книга да бъде написана “за полза” означава тя да е полезна на тези, които я прочетат. Да им даде нужното знание, гордост и самочувствие. Да им помогне да осъзнаят и разберат написаното, да извлекат определена поука от него, да го използват в своя житейски път, да се опрат на това познание. Такава е “История славянобългарска” за българския народ. Тя представлява цялостен поглед към миналото на българския народ. Този книжовен труд изпълнява едновременно няколко функции - той носи познание за миналото на нашия народ, спори и отхвърля неоснователните твърдения, изказвани от други народи, възхвалява достойнствата на българската нация.

Как се отнася Паисий към забравилите своя род и език?

Една от главните причини на Паисий да напише своята история са именно неговите сънародници, които се отричат от своя род и език. Той не ги мрази. Напротив, изпитва към тях жал и презрение.Той се гневи, че те не познават своето героично минало. Заради тях пише своята книга, за да осветли миналото на народа ни. Той вярва във възможностите на българския род да се осъзнае като достоен, славен в миналото и не по-малко способен от другите народи. Българинът, макар и под робство, не само не трябва да се срамува, а е нужно да познава и да се гордее със своето минало, да съхрани българската национална идентичност и самочувствие.

WishICouldForgetYou

06-09-2011, 18:14

Понеже имам още почти 1 месец преди да ми изтече абонамента и мога да кажа, че повече няма да ми трябва за тази година, изтеглих това, което си дала:

Какво означава една книга да бъде написана “за полза”?

Една книга да бъде написана “за полза” означава тя да е полезна на тези, които я прочетат. Да им даде нужното знание, гордост и самочувствие. Да им помогне да осъзнаят и разберат написаното, да извлекат определена поука от него, да го използват в своя житейски път, да се опрат на това познание. Такава е “История славянобългарска” за българския народ. Тя представлява цялостен поглед към миналото на българския народ. Този книжовен труд изпълнява едновременно няколко функции - той носи познание за миналото на нашия народ, спори и отхвърля неоснователните твърдения, изказвани от други народи, възхвалява достойнствата на българската нация.

Как се отнася Паисий към забравилите своя род и език?

Една от главните причини на Паисий да напише своята история са именно неговите сънародници, които се отричат от своя род и език. Той не ги мрази. Напротив, изпитва към тях жал и презрение.Той се гневи, че те не познават своето героично минало. Заради тях пише своята книга, за да осветли миналото на народа ни. Той вярва във възможностите на българския род да се осъзнае като достоен, славен в миналото и не по-малко способен от другите народи. Българинът, макар и под робство, не само не трябва да се срамува, а е нужно да познава и да се гордее със своето минало, да съхрани българската национална идентичност и самочувствие.
Неговият укор към забравилите род и език е най-искреното доказателство за родолюбивите му намерения.Паисий не скрива вълнението си, когато написва:”О, неразумни и юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?”Родният език е път към духовната родина на българското самосъзнание на предците, към земята, на която си се родил и живееш.А това е отечеството, което принадлежи на всеки българин, бил той прост орач, копач, овчар или занаятчия.Духовната принадлежност на всички тях е една-българският род и език.За всяка категория възприематели Паисий намира най-затрогващото и убедително слово.

Защо родът и езикът са важни за всеки човек?

Родът и езикът са важни за всеки човек, защото това са неговите корени. Човек без род, без минало, без език е като отсечено дърво без корени. Всеки трябва да почита и да уважава рода си, защото той му е дал началото, всеки трябва да приема езика си, защото това е езикът на неговите деди, езикът на неговата история.
Паисий поставя основния акцент в/у проблемния смисъл на понятията „род” и „език”.Пробуждането на човешкото съзнание чрез мисъл за миналото е осъзнаване на родова идентичност и езикова принадлежност.

Какъв образ от миналото изгражда Паисий?

Паисий изгражда образ на миналото , с който трябва да се гордее всеки българин. Показва един народ със смели владетели и пълководци, показва един народ с богата и древна история, по нищо не отстъпваща от историите на другите народи. Хилендарският монах защитава в своята творба достойнствата на българския дух, положителните качества на националния характер, формирани през вековете. За него достойнствата на българите като дух и характер са доказани с историческите дела на царството ни, на нашите славни крале и царе. С факти и аргументи Паисий доказва, че българският народ има корени в далечното минало, исторически традиции и доказан принос в духовната история на Европа.

Защо Паисий съжалява за изгубените стари български книги?

Паисий съжалява за изгубените стари български книги, защото те биха хвърлили още по голяма светлина върху историята на народа ни. Биха му помогнали да покаже още страни от характера, духа и силата на българите. Биха дали още по-пълна представа за нашето историческо минало. Биха доказали твърдението му че народът ни е имал славна история, велики царе и смели подвизи.

Как е композирана историята? (композиция)

Композицията на “История славянобългарска“ разграничава публицистичния тон на двете предисловия и послеслова от обективното представяне на историческите факти. Тя акцентира върху значителното в българската история.
В началото на книгата стои “Предисловие”, в което е посочена ползата от историята.Следва обръщение към българските читатели. Някои критици определят това като 2 предисловия. Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след
първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе си..След това Паисий разпределя историческия материал в 7 глави. Започва изложението си с произхода на българите и тяхното преселение на Балканския полуостров (“Историческо събрание за българския народ”), след което вмества “Хроника на сръбските крале”. В 3 глава продължава с история на българите до падането им под турско робство. 4 и 5 глава са посветени на българските царе. 6 глава е “За славянските учители” и е посветена на делото на Кирил и Методий. Следва “Именник на българските светци” и “Послесловие”, което разкрива някои страни от биографията на автора, мотивите му за написване на книгата и условията, при които е създадена.