XTREMEFREERIDE
06-10-2011, 21:41
Докосваш ти едно сърце,
една човешка безпределност
и две далеч протегнати ръце
не спират да те търсят с цел, безцелност.
В комплект с ръцете – две очи –
огромни и красиво-слепи –
преровили са всички дълбини,
за да намерят път към тебе.
Ти бе една утопия, мечта.
От всичките мечти си най-любима,
а твойта безконечна красота
по погледа тъй жив личи ми.
Не, няма да те пусна в този час,
а даже и след него, че и после...
Да не стане тъй, че като по атлас,
аз цял живот да търся тебе нощем.
една човешка безпределност
и две далеч протегнати ръце
не спират да те търсят с цел, безцелност.
В комплект с ръцете – две очи –
огромни и красиво-слепи –
преровили са всички дълбини,
за да намерят път към тебе.
Ти бе една утопия, мечта.
От всичките мечти си най-любима,
а твойта безконечна красота
по погледа тъй жив личи ми.
Не, няма да те пусна в този час,
а даже и след него, че и после...
Да не стане тъй, че като по атлас,
аз цял живот да търся тебе нощем.