bokunqka93
06-11-2011, 11:51
Ето го и моето Философско есе. Моля ви ако можете да го прочетете и да ми кажете къде греша и да ми дадете малко насоки така че да стане перфектно. Скоро трябва да го предам в училище и искам възможно най-високата оценка (че то един ученик само това иска :D ). Мерси предварително.
„Природата може да се победи само чрез подчинение” – Бейкън
Съотношението между господство и подчинение в едно и също време произтичат и се осигуряват от знанието. Да бъде човек господар на природата, означава да я владее, да се разпорежда се нея, да разполага с нея, да я променя: всичко това, обаче предполага знание за нея. И обратно: да се подчини човек на природата, означава да признае върховенството на природните сили, на природните закони, да действа природосъобразно, а не против природата. Следователно той трябва да има знание за себе си като природно същество.
Ако живеем по капризите на природата и по нейните правила ние нямаше да имаме никакви проблеми с нея, но и нямаше да живеем така „царски” както го правим в днешно време. Но както и Ева е откъснала забранения плод така и хората, като едно самостоятелно общество, са решили да се противопоставят на природата. Когато земделецът в традиционалистичното общество сее, той не е смята че предизвиква природата, а се осланя на нея, на нейните витални сили. Модерният човек обаче предизвиква природата, изтръгва от нея това което му е необходимо за оцеляването и за капризите му. Той разчленява, складира, модифицира, разпределя и пренарежда нещата и енергиите, които извлича от природата. Чрез всичко това той прави своята „околна среда” по-комфортна, но също така възникват и екологични проблеми застрашаващи неговя живот и принуждавайки го „насила” да се справи с тях, позволявайки на природата да го контролира само заради неговите грешки. За да се справим с екологичните проблеми трябва честно да осъзнаем, че това което е причина за тях в същото време е породило и техническите удобства, без които вече не можем, комуникациите и транспорта, лекарствата, средствата за хигиена.
Човек може да използва природата за своите цели без да се вслушва в нейния глас, тъй като такъв не се предполага. Природата "говори" нещо само на поетите. От учените тя е третирана като неодухотворена механистична подреденост, инертна материална наличност, която може да бъда обект на различни мисловни и материални операции без да е в състояние да оказва отпор.
Както и цялата автономия на хората така и аз съм свикнал с всички тези удобства на двадесет и първи век и не искам да се разделям с тях по какъвто и да било начин. Но въпреки всичко това се чувствам отговорен за грешките на човешкото общество и по някакъв начин бих искал да помогна на природата така все едно тя е една от това човешко общество. Точно поради тази причина аз съм си променил така моят живот, че да не преча нито на моите родители, които са част от автономията на хората, нито на природата. Чрез парите които родителите ми получават като работят занаят подпомагащ на нашата цивилизация и които (част от тях) те дават на мен, аз си позволявам да засея няколко дръвчета и да ги отгледам така все едно те са част от нашето общество.
Kато цяло човек, макар и автономна структура, е подчинен на природата, на законите й. Той може да придобие знание за нея - това е в състояние да го приближи до нея, но не и да я "опитоми".
„Природата може да се победи само чрез подчинение” – Бейкън
Съотношението между господство и подчинение в едно и също време произтичат и се осигуряват от знанието. Да бъде човек господар на природата, означава да я владее, да се разпорежда се нея, да разполага с нея, да я променя: всичко това, обаче предполага знание за нея. И обратно: да се подчини човек на природата, означава да признае върховенството на природните сили, на природните закони, да действа природосъобразно, а не против природата. Следователно той трябва да има знание за себе си като природно същество.
Ако живеем по капризите на природата и по нейните правила ние нямаше да имаме никакви проблеми с нея, но и нямаше да живеем така „царски” както го правим в днешно време. Но както и Ева е откъснала забранения плод така и хората, като едно самостоятелно общество, са решили да се противопоставят на природата. Когато земделецът в традиционалистичното общество сее, той не е смята че предизвиква природата, а се осланя на нея, на нейните витални сили. Модерният човек обаче предизвиква природата, изтръгва от нея това което му е необходимо за оцеляването и за капризите му. Той разчленява, складира, модифицира, разпределя и пренарежда нещата и енергиите, които извлича от природата. Чрез всичко това той прави своята „околна среда” по-комфортна, но също така възникват и екологични проблеми застрашаващи неговя живот и принуждавайки го „насила” да се справи с тях, позволявайки на природата да го контролира само заради неговите грешки. За да се справим с екологичните проблеми трябва честно да осъзнаем, че това което е причина за тях в същото време е породило и техническите удобства, без които вече не можем, комуникациите и транспорта, лекарствата, средствата за хигиена.
Човек може да използва природата за своите цели без да се вслушва в нейния глас, тъй като такъв не се предполага. Природата "говори" нещо само на поетите. От учените тя е третирана като неодухотворена механистична подреденост, инертна материална наличност, която може да бъда обект на различни мисловни и материални операции без да е в състояние да оказва отпор.
Както и цялата автономия на хората така и аз съм свикнал с всички тези удобства на двадесет и първи век и не искам да се разделям с тях по какъвто и да било начин. Но въпреки всичко това се чувствам отговорен за грешките на човешкото общество и по някакъв начин бих искал да помогна на природата така все едно тя е една от това човешко общество. Точно поради тази причина аз съм си променил така моят живот, че да не преча нито на моите родители, които са част от автономията на хората, нито на природата. Чрез парите които родителите ми получават като работят занаят подпомагащ на нашата цивилизация и които (част от тях) те дават на мен, аз си позволявам да засея няколко дръвчета и да ги отгледам така все едно те са част от нашето общество.
Kато цяло човек, макар и автономна структура, е подчинен на природата, на законите й. Той може да придобие знание за нея - това е в състояние да го приближи до нея, но не и да я "опитоми".