justonegirlwithonehope
06-12-2011, 14:30
Преди известно време се запознах с едно момче.Разбрахме се да излезем, видяхме се и общо взето всичко започна тогава.Започнахме да се виждаме почти всеки ден, а понякога и всеки ден.Говореше ми доста сериозни неща, обясняваше ми как иска сериозна връзка, аз не го взимах на сериозно, а той не спираше да ме обеждава в правотата си.С по-честите ни срещи, започнах да се влюбвам в него, започнах да го търся по-често, да ходя при него по-често, а той ме гледаше като принцеса.Когато ми говореше ме гледаше право в очите, винаги се съобразяваше с моите желания, питаше ме какво искам да правя аз, къде искам да ходя аз, не ме пускаше когато бяхме заедно, не ме изпускаше от очи.Беше прекрасен, постоянно за него мислех, исках само той да е добре, да е щастлив, за краткото време, от което бяхме заедно, ме накара да се чувствам толкова различно.За първи път се чувствах така, а съм излизала с не малко момчета.И така до преди няколко дни, когато той имаше малко проблеми и нямаше как да се виждаме, беше притеснен и изнервен постоянно и снощи проведохме разговор, в който той ми обясни, че няма как да сме заедно, че заминава за Софиа да тренира и така нататък.Държеше се супер студено, сякаш не беше той, сякаш вече нямаше нощо.Чувствам се ужасно, чувствам се разбита.Искам само него, но не мога да направя нищо.Ще изглеждам супер жалка, е мога просто.
Съжалявам, че ви занимавам с моте глупости, но наистина съм много тъжна.Нито ми се яде, нито ми се спи, нямам желание за нищо, дори не ми се пуши...
Съжалявам, че ви занимавам с моте глупости, но наистина съм много тъжна.Нито ми се яде, нито ми се спи, нямам желание за нищо, дори не ми се пуши...