Какво прави човек, когато..

[mrazqkindergarten]

..сърцето му е разбито, не може да спре да плаче,разочарован е, не му се излиза, не му се яде, не му се учи, не му се говори, безсилен е да промени ситуацията, иска му се някои неща да не е узнавал, някои неща да не е преживявал, да не се е влюбвал, защото това носи само болка... а е на най-хубавата възраст, в която човек трябва да се забавлява и да живее в истинския смисъл на думага?Да се среща с хора, а не да се изолира в свой собствен свят, да не знае какво да прави, къде отиде, как да си помогне да се избави от жестоката болка и от жестоката съдба, която не иска да му даде щастие, а тези години няма да се върнат никога.

[xSANYAx]

Какъв е смисълът на темата?
Смяташ ли,че хората не разбират,че не бива да се изолират,да страдат и т.н?!

[Blab]

излиза, яде, учи, говори, среща се с хора;

[Rorschach]

потапя се в тъгата, а после му минава и всичко се връща в нормален ритъм..

[ymca]

...осъзнава колко е глупаво да изпада в депресарски състояния, и излиза от тях, разчитайки на приятелите, давайки им шанс да помогнат. Каквото и да (не) правиш, ще го преодолееш, колкото и да си мислиш, че вече никога няма да обичаш и да се радваш на живота отново.

[TheCrimson]

..и аз това се чудя...

[w0sh]

хапва си и става дебел.

[Josefinne]

Какъв е смисълът на темата?
Смяташ ли,че хората не разбират,че не бива да се изолират,да страдат и т.н?!
Смисълът е да си помагаме, а не да трупаме безсмислени мнения.
Аз лично на твоето място преди години, се изолирах във фантазиите си. Постоянно си мислех какво щеше да е ако това и това не се беше случило, колко хубаво щеше да бъде. Наслаждавах се на моментните заблуди. Толкова ми беше тежко, че не можех да възприема света, такъв какъвто е. До един момент. Един ден, ей така изведнъж, както се прибирах към къщи и отново си фантазирах, осъзнах, че това е само фантазия и не е истинско и няма да бъде.
Не знам дали това е грешно или правилно, но тези фантазии ми помогнаха да изтърпя онзи период, в който просто трябва да изчакаш докато болката започне да отшумява.
Пожелавам ти да си силна.

[xoxi]

Нищо не прави! Стои си вкъщи, реве си във възглавниците.. След седмица-две спира и започва да води отново нормален живот.

[badsector]

Престава да лигави възглавниците, осъзнава, че това, което му се е случило е напълно нормално и се случва на всеки човек, усмихва се и отива да разцъка баскет с приятели.
Апропо, коя е тази възраст?

...а е на най-хубавата възраст, в която човек трябва да се забавлява и да живее в истинския смисъл на думага...

[mrazqkindergarten]

Престава да лигави възглавниците, осъзнава, че това, което му се е случило е напълно нормално и се случва на всеки човек, усмихва се и отива да разцъка баскет с приятели.
Апропо, коя е тази възраст?

...а е на най-хубавата възраст, в която човек трябва да се забавлява и да живее в истинския смисъл на думага...

Наскоро навърших 18.


Josefinne, благодаря.

[kuklichka_bg]

Само ако знаех,кое би помогнало в тези моменти..
Според мен приятелите, да си говориш с някой или пък просто да си поплачеш малко,с надеждата да ти олекне поне малко. :)

[badsector]

Наскоро навърших 18...
Няма възраст на която трябва само да се забавляваш, както и такава, в която не трябва да се забавляваш. През целия си живот трябва да балансираш между забавленията и отговорностите. Живеенето си е живеене. Нито живееш по-малко, когато учиш, примерно, нито живееш повече, когато пиеш по дискотеките.

[djipsito]

...когато е сам и затворен, осмисля ситуацията, извлича положителното и негативното (по-лесно е да се напише на лист, не на компа), преоткрива грешките си, грешките на другия. Приема, че това, което се е случило му помага да израсте, да се научи да не повтаря грешки. Казва си "Какво пък, беше хубаво, така е трябвало да се случи, явно има защо." НЕ СИ ЗАДАВА ВЪПРОСА ЗАЩО И НЕ ТЪРСИ ОТГОВОРА, или намира отговор, който да го задоволява (без значение дали в действителност е верен), просто по-важното е да се чувстваме добре, защото сме егоисти.

НЕ слуша депресарски песни, малко по малко се опитва да свърши нещо и да не мисли за едно и също. Чистенето помагало да се пречистиш вътрешно. Трудно е да си положителен, ама опитите помагат, човек спира да обръща внимание на гадното чувство и търси нещо по-позитивно с което да се занимава. И така с времето болката намалява, не се забравя, ама не се и усеща както в началото.

"Жив съм- каза той на момчето, докато ядеше шепа фурми в една тъмна студена нощ. - Когато ям, не правя друго, освен да ям. Ако трябва да вървя, ще вървя, без да мисля за друго. Ако трябва да се бия, все ми е едно дали ще умра сега или пък някой друг ден. Защото не живея нито с миналото си, нито с бъдещето си. Разполагам само с настоящето и само то ме интересува. Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек. Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие. Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем."

Ако мислиш, че трябва да страдаш, страдай. :)

[LovelyGirl]

потапя се в тъгата, а после му минава и всичко се връща в нормален ритъм..

И аз това бих казала.

[dontcare]

...осъзнава колко е глупаво да изпада в депресарски състояния, и излиза от тях, разчитайки на приятелите, давайки им шанс да помогнат. Каквото и да (не) правиш, ще го преодолееш, колкото и да си мислиш, че вече никога няма да обичаш и да се радваш на живота отново.
\:D/

[DarkTemplar]

..сърцето му е разбито, не може да спре да плаче,разочарован е, не му се излиза, не му се яде, не му се учи, не му се говори, безсилен е да промени ситуацията, иска му се някои неща да не е узнавал, някои неща да не е преживявал, да не се е влюбвал, защото това носи само болка... а е на най-хубавата възраст, в която човек трябва да се забавлява и да живее в истинския смисъл на думага?Да се среща с хора, а не да се изолира в свой собствен свят, да не знае какво да прави, къде отиде, как да си помогне да се избави от жестоката болка и от жестоката съдба, която не иска да му даде щастие, а тези години няма да се върнат никога.
Влиза в Тийнпроблем и си изплаква мъката. ;)

Всичко това обикновено си го правим сами. За собствения си живот човек е най-добрият драматург и режисьор.


потапя се в тъгата, а после му минава и всичко се връща в нормален ритъм..
Послушай батко си. В простичките му съвети има повече смисъл, отколкото предполагаш.