View Full Version : Усещали ли сте разликата между...
RoSKo0o0
06-15-2011, 07:43
това да се разочаровате от себе си и това някой друг да ви разочарова?
Кое повече боли? Как мислите вие?
NomNomNom
06-15-2011, 07:56
Не знам , не разчитам на някого / не възлагам някакви кой знае какви надежди , а от себе си не се разочаровам , тъй като съм си аз и съм прекрасна ?
В сми , не стига , че постоянно от нещо ви боли , хайде и трагедията на разочарованието да вкараме .
TheCrimson
06-15-2011, 08:05
За мен повече боли да ме разорачова някой. Аз на себе си немога да разчитам попринцип. Но когато разчитах най-много на този НЯКОЙ, той ме предаде, разочарова ме...Незнам..всичко зависи от човека.
Може би съм се разочаровала от себе си,когато съм се разочаровала от това,че съм повярвала на някого,който ме е предал или наранил.Тогава се обвинявам,че съм позволила да повярвам.
Мразя лъжата и единственото,което може да ме отдалечи от даден човек е точно това.Предпочитам истината,макар и болезнена,отколкото да ме лъжат.Тогава най-силно се разочаровам... :)
IseeDEADbodies
06-15-2011, 08:32
Честно по - ми е кофти когато сам се разочаровам... От другите някак си имам едно на ум, дори и да е минимално. Докато от себе си очаквам уж положителни неща :D
IseeDEADbodies
06-15-2011, 08:35
Честно по - ми е кофти когато сам се разочаровам... От другите някак си имам едно на ум, дори и да е минимално. Докато от себе си очаквам уж положителни неща :D
Естествено- че от другите. Това, че най-много били, когато ние сами се разочароваме, са пълни глупости. Психиката ни е устроена така, че да прощаваме най-бързо на себе си.
Кое повече боли?
Може би разочарованието от другия, защото ако е мое - ще мога да го поправя, но ако е от страничен човек - трудно ще е да му повярвам, че би се променил и тн .. :?
Имам политика да не съжалявам за нищо. Изключително рядко, може би само два пъти в живота си, съм била разочарована от себе си. А другите... на мен не ми пука за тях.
RoSKo0o0
06-15-2011, 08:57
Честно по - ми е кофти когато сам се разочаровам... От другите някак си имам едно на ум, дори и да е минимално. Докато от себе си очаквам уж положителни неща :D
+1 Май сме самовлюбени, усещам :)
IseeDEADbodies
06-15-2011, 09:07
+1 Май сме самовлюбени, усещам :)
а чак самовлюбен не.. ама понякога си поставям малко високи цели и ако не ги постигна идва разочарованието. ..
Имам политика да не съжалявам за нищо. Изключително рядко, може би само два пъти в живота си, съм била разочарована от себе си.
Има разлика да се разочароваш и да съжаляваш, поне според мен :)
anonymous708973
06-15-2011, 09:15
Eстествено, че себе си.
Очаквам всекидневно да бъда разочарована и ме разочароват, защото имам прекалено високи изисквания и очаквания от хората.
Обаче наистина боли, когато човекът е близък и не съм го очаквала. Но все пак... от себе си.
MistyIlusion
06-15-2011, 09:40
Eстествено, че себе си.
Очаквам всекидневно да бъда разочарована и ме разочароват, защото имам прекалено високи изисквания и очаквания от хората.
Обаче наистина боли, когато човекът е близък и не съм го очаквала. Но все пак... от себе си.
Това прозвуча, като - аз съм силна и преживяла толкова много, заяото хората са лоши, но а зпродължавам напред, понеже съм борбена и позитивна. Излез от филма.
По-кофти е да се саморазочароваш, няма как да се самосмениш ;)
IseeDEADbodies
06-15-2011, 10:15
Eстествено, че себе си.
Очаквам всекидневно да бъда разочарована и ме разочароват, защото имам прекалено високи изисквания и очаквания от хората.
Обаче наистина боли, когато човекът е близък и не съм го очаквала. Но все пак... от себе си.
Това прозвуча, като - аз съм силна и преживяла толкова много, заяото хората са лоши, но а зпродължавам напред, понеже съм борбена и позитивна. Излез от филма.
По-кофти е да се саморазочароваш, няма как да се самосмениш ;)
Вземи го от клавиатурата, общо взето ;д
sladur4etyYy
06-15-2011, 10:23
усещала съм разликата. да се разочароваш от себе си е по- гадно, но тогава някак си това нещо те разтърсва и можеш да видиш грешките си и да направиш нужното, за да ги поправиш. така човек израства.
а да обвиняваш другите- винаги е по- лесно.
mrazqkindergarten
06-15-2011, 10:23
Да, разбира се, и двете съм ги усещала.
Малко ми е трудно да отговоря кое боли повече...Но мисля, че разочарованието от другите, защото съм склонна да се поуча от грешките си, да се извиня, ако съм наранила нечии чувства, а не съм сигурна, че човека, от когото съм се разочаровала, ще постъпи така, в повечето случаи гордостта заема челна позиция и от това боли.
П.П Темата ми харесва, предразполага към размисъл.
djipsito
06-15-2011, 10:42
От себе си боли повече...Просто щото не можеш да си отговорен за грешките на другите. А твоите действия пречат единствено на теб... По-лесно е да простиш, че са те излъгали, отколкото да си простиш, че си повярвал..
NightGuardian
06-15-2011, 10:48
Другите съм свикнал вече да съм разочерован , от мен повече ме боли :(
pressiana
06-15-2011, 10:51
Повече се сдухвам, като разочаровам себе си.
Майната им на другите - те винаги ме разочароват, а от някои дори съм го очаквала.
montana6
06-15-2011, 10:59
Гледам да си поставям такива очаквания и да съм с такава нагласа, че да не се разочаровам. От себе си няма как да се разочаровам, защото се познавам и винаги мога да обясня причината и следствието за себе си, както и да поема отговорността за действията си.
Все пак най-неприятно ми е, когато други са поели някакъв ангажимент/направили са обещание и не са си го изпълнили. Тогава го считам като недостатъчно уважение към мен и не ми се нрави никак.
Боли ме, когато ме разочароват близките за мен хора, но все пак никой не е безгрешен и нищо не е непростимо. От себе си до момента не съм се разочаровала, но за вбъдеще не е сигурно, че няма да се случи. Все пак смятам, че се познавам достатъчно добре, и че до голяма степен съм наясно със себе си, какво искам, какво правя и говоря във всеки един даден момент. :)
ThePowerOfLove
06-15-2011, 16:24
И от двете боли :? Общо взето и за двете може би аз съм виновна. Ако се разочаровам сама - няма кой друг да ми го е направил, всичко е зависело само от мен. Ако някой друг ме е разочаровал - аз съм го допуснала с прекалено доверие, или чувства.
Но ако някой те разочарова няколко пъти подред спира да ти пука толкова за него..
Абе кофти си е тръпката, от когото и да е причинена :/
Не очаквам нищо от никой... за това и не се разочаровам от никой.
Grommash
06-15-2011, 17:38
Повече се засягам когато аз се проваля.
againstyou
06-15-2011, 18:10
Може би съм се разочаровала от себе си,когато съм се разочаровала от това,че съм повярвала на някого,който ме е предал или наранил.Тогава се обвинявам,че съм позволила да повярвам.
Мразя лъжата и единственото,което може да ме отдалечи от даден човек е точно това.Предпочитам истината,макар и болезнена,отколкото да ме лъжат.Тогава най-силно се разочаровам... :)
Имам политика да не съжалявам за нищо. Изключително рядко, може би само два пъти в живота си, съм била разочарована от себе си.
Има разлика да се разочароваш и да съжаляваш, поне според мен :)
Имах предвид по - скоро да съжалявам, че съм повярвала на някого, или че еди-какво-си съм направила и съм се осрала... такива неща. Ако нещо такова се случи, ми минава твърде бързо. Не претендирам за огромен житейски опит, но с времето се научих да очаквам най - лошото за да си спестя разочарованията и да си позволявам от време на време да бъда приятно изненадвана от хора.
anonymous708973
06-16-2011, 06:04
Eстествено, че себе си.
Очаквам всекидневно да бъда разочарована и ме разочароват, защото имам прекалено високи изисквания и очаквания от хората.
Обаче наистина боли, когато човекът е близък и не съм го очаквала. Но все пак... от себе си.
Това прозвуча, като - аз съм силна и преживяла толкова много, заяото хората са лоши, но а зпродължавам напред, понеже съм борбена и позитивна. Излез от филма.
По-кофти е да се саморазочароваш, няма как да се самосмениш ;)
Ами да, всъщност е нещо такова. Повечето се вкарват в някви адски филми, стоят и се самосъжаляват, обясняват как (едва ли не) всички лоши неща се случват на тях. Докато аз си сядам на гъза, върша си работата и продължавам напред. Не съм видяла кой знае какво, имам си двама родители, здрава съм, живея на хубаво място и ям хубава храна... Но наистина съм силна.
Затова и когато тази сила ме предаде, съм толкова разочарована от себе си.
когато сама се разочаровам... боли ме и когато някой на когото държа, но не чак толкова :)
Нали знаете: Нищо не очаквам и пак съм разочарован :D
Толкова често разочаровам сама себе си, че вече съм свикнала и не ми прави чак такова впечатление. Боли, но се свиква.
Много повече ме боли, когато ме разочарова човек, който не съм и подозирала, че е способен да го направи. Това за сега ми се е случвало само веднъж! Не мога да опиша болката и разочарованието..
Много мразя да се разочаровам от себе си.
bybit0o0
06-17-2011, 18:48
от себе си...защото другите да ме разочароват не зависи от мен..и не мога да го променя...но когато аз съм си виновнаа и е имало шанс да е по друг начин...кофти...
ivcheto0o
06-17-2011, 19:01
Мен най ме боли като се разочаровам от себе си...тогава аз самата не се понасям.
Не съм видяла кой знае какво, имам си двама родители, здрава съм, живея на хубаво място и ям хубава храна... Но наистина съм силна.
Тогава как го разбра? Не го приемай като заяждане, интересна ми е гледната ти точка. Моят крехък житейски опит ме е научил, че хора, които леят суперлативи по свой адрес всъщност не са толкова успели/силни или каквото там твърдят, че са, а по - скоро се опитват да убедят себе си, че са такива.
TheBeliever
06-17-2011, 19:46
Когато се разочаровам от себе чувството е някак моментно. След това идва осъзнаването и стремежът към развитие и поправяне на грешките.
Когато се разочаровам от другите... зависи кои са тези "други". Като се замисля истински може да ме разочарова само много близък и ценен за мен човек. Само в близките ми влагам надежди и само към тях имам значими очаквания. И разочарованието от тези хора наистина боли. При това боли дълго и има дългосрочни последствия за отношенията ми с дадения човек.
Бих казала, че повече ме боли когато се разочаровам от близки хора, отколкото когато се разочаровам от себе си.
някой да ме разочарова. определено.
защото ако сама се разочаровам ще го приема по-лесно сякаш. и ще мога да променя станалото.
а иначе съм неспособна да променя нещо.
Afterbirth
06-18-2011, 07:56
По ме боли като се разочаровам от себе си.Много по - лесно ми е да тегля майната на друг, който ме е разочаровал, или да бъда добра и да му простя.Обаче когато аз съм виновната ми е много, много тежко и гадно, самочувствието ми е на нула и единственото хубаво нещо е, че заради желанието пак да ми е наред преодолявам грешката и понаучавам това - онова.
LoveMnmL
06-18-2011, 09:42
Досега мисля,че най-кофти ми е било,когато някой друг ме разочарова.Когато аз се разочаровам не го приемам толкова присърце.
Кое повече боли?
Може би разочарованието от другия, защото ако е мое - ще мога да го поправя, но ако е от страничен човек - трудно ще е да му повярвам, че би се променил и тн .. :?
+1 :)
cigarettekisses
07-17-2011, 17:55
да се разочаровам от себе си.
BlueKnife
07-17-2011, 18:38
от себе си, естествено
от някой друг,защото моите грешки са си мои ,а на друг отдаван някакво доверие все пак,печели ме по някакъв начин.Аз съм си аз ,каквото и да правя трябва да се преодолее.
Rebirthing
07-17-2011, 20:00
От другите.
VampireGirl95
07-17-2011, 20:00
От себе си. Как можах да объркам чорапите !
SmilezZz
07-18-2011, 06:41
И в двата случаи боли. Но като се замисля - мисля,че когато се разочаровам от себе си ,причинява по-голяма болка.
От себе си може да се разочаровам често,но е гадно когато държиш на някой,вярваш му и той те разочарова.. лично мен за 2-рото ми е по гадно :?
sladkabebova
07-18-2011, 08:18
Мен лично би ме запобяло повече,ако се разочаровам сама.
Ноо е кофти и когато някой друг ме разочарова .. :?
Никога не съм се разочаровала от себе си. Звучи ми глупаво да вършиш нещо и после да си разочарована от това действие. Откъде ще дойде това разочарование като съм го очаквала от себе си?? Каквото съм правила - правила. Аз си се обичам и за всяко мое действие има причина, има някакви хубави последствия, а ако са лоши - то затова пак си има причина. Няма място за разочарования.
За сметка на това постоянно съм разочарована от заобикалящите ме хора.