Кой го боли повече след раздялата?

[myHeartIsOnlyForYou]

Представете си хипотетична ситуация:
Момче и момиче са заедно и се обичат много, щастливи са. Един ден обаче момчето оставя момичето (да щастието е било примесено и с неприятни моменти) да речем по основателни причини.
Как смятате кого повече го боли този, който е изоставен или другият, който е изоставил? Да речем, че се обичат еднакво...
Да историята е истинска и да аз съм изоставена и да аз съм виновна(не съм изневерила!!!)...знам,че ще си помислите,че искам да ми кажете, че и двамата ги боли еднакво и да така е искам да се утеша поне така...
Все пак бих предпочела да кажете искреното си мнение :)

[MojoJojo88]

Е, това е много зависещо от обстоятелствата и чувствата.
Ако ти си наранила момчето-възможно е него да го боли повече. Най-малкото, той може да се чувства предаден, гадно му е, че се е стигнало до там да се разделите по негова инициатива и прочие.
На теб ти е гадно, защото си изоставена, защото си прецакала нещата, но той е нараненият.
Поне според мен.
Но в една хипотетична ситуация, няма как да се даде кардинален отговор на кого му е по-тежко...

[mishet0]

ако се обичат наистина,мисля,че и двамата ги боли еднакво

[Josefinne]

Зарязаният го боли повече. Обаче това е справедливо в твоя случай, защото явно ти си била виновна за каквото и да си се провинила.

[ivcheto0o]

ако се обичат наистина,мисля,че и двамата ги боли еднакво

[mrazqkindergarten]

Ами била съм в такава ситуация и по мои лични наблюдения- мен ме боля много повече от него. (той ме остави)

[Grommash]

Изоставеният според мен.

[linkmaster34]

Изоставеният,защото не е очаквал и не е предполагал ,че така ще направи половинката му. Но си е различно за всеки :)

[Ssummerjam]

Изоставения.

[kalpazanka]

Определено зависи от чувствата на двамата.
Не съм съгласна, че изоставеният страда повече /или поне не 100%/. Има случаи, в които вземането на такова тежко решение се преживява трагично и от инициатора на раздялата.

[clariss]

Определено зависи от чувствата на двамата.
Не съм съгласна, че изоставеният страда повече /или поне не 100%/. Има случаи, в които вземането на такова тежко решение се преживява трагично и от инициатора на раздялата.


да,това е правилният отговор според мен

[OnlyGirlInTheWorld]

Зарязаният ...

Защото зарязаният знае, че и да се опитва може би няма да промени нещата, а зарязалият си мисли, че ако се опита всичко ще бъде като преди .. Не винаги е така де.

[jghgh]

Определено зависи от чувствата на двамата.
Не съм съгласна, че изоставеният страда повече /или поне не 100%/. Има случаи, в които вземането на такова тежко решение се преживява трагично и от инициатора на раздялата.
Пф, да!
На мен ми е било скандално гадно да зарязвам. Измъчвала съм се от съвест, съмнения, и особено като се знам каква гад мога да бъда и какви неща съм извършвала.
Много зависи.


Въпреки че хипотетично ако и двамата се обичате що-годе еднакво на зарязания би трябвало да му е по-кофти, защото колкото и да му е трудно на изоставящия, щом го е решил, значи си има някаква причина, която утешава/оправдава избора му, а и все пак той се е решил на такава крачка...

[againstyou]

Изоставения.

[onestar]

И според мои наблюдения изоставеният го боли повече, но това не означава, че инициатора на раздялата не компенсира с други чувства.

Btw, не е ли малко глупаво да се утешаваш и/или успокояваш съвестта с това, че и двамата ви боли еднакво?
Представям си какво ще стане ако той първи си намери нова приятелка и продължи живота си...

[jghgh]

Btw, не е ли малко глупаво да се утешаваш и/или успокояваш съвестта с това, че и двамата ви боли еднакво?
Представям си какво ще стане ако той първи си намери нова приятелка и продължи живота си...
А защо слагаш малък размер?


Що да е глупаво, доста хора го правят. Мисля, че е естествено в природата на човека да иска да е по-щастлив, по-малко "прецакан" и т.н. в дадено отношение. Да не говорим как голяма част от връзките представляват едно постоянно доказване на единия, че може без другия. Много бракове се разпадат, защото не спират с тия игрички и никой не приема "надмощието" на другия.

Да, ужасно е глупаво.

Обаче нищо човешко не ни е чуждо.

[anonymous708973]

В посочената ситуация и двамата.

Не знам колко трябва да е зле зарязаният, че да не се усети накъде отиват нещата... В смисъл, нещата се сгромолясват просто така.

[onestar]

Btw, не е ли малко глупаво да се утешаваш и/или успокояваш съвестта с това, че и двамата ви боли еднакво?
Представям си какво ще стане ако той първи си намери нова приятелка и продължи живота си...
А защо слагаш малък размер?

Защото не представлява отговор на въпроса, който е задала авторката.

Що да е глупаво, доста хора го правят. Мисля, че е естествено в природата на човека да иска да е по-щастлив, по-малко "прецакан" и т.н. в дадено отношение. Да не говорим как голяма част от връзките представляват едно постоянно доказване на единия, че може без другия. Много бракове се разпадат, защото не спират с тия игрички и никой не приема "надмощието" на другия.

Да, ужасно е глупаво.

Обаче нищо човешко не ни е чуждо.

Да, естествено е в природата на човека да иска да е по-щастлив и по-малко "прецакан" в дадено отношение. Но това си е чист егоизъм, на който в "моя свят" не гледам с добри очи, въпреки да знам че е нещо нормално и нужно за самосъхранението. Общо взето работя върху това да го погледна като нещо човешко, което не ни е чуждо.
Но нещо не ми се получава.
Още повече в този случай. Не е ли в сила вече онази поговорка, която гласеше, че ако обичаш някого ще искаш той да е щастлив?

[tanch3t093]

Определено изоставения.

[JekoV]

Представете си хипотетична ситуация:
Момче и момиче са заедно и се обичат много, щастливи са. Един ден обаче момчето оставя момичето (да щастието е било примесено и с неприятни моменти) да речем по основателни причини.
Как смятате кого повече го боли този, който е изоставен или другият, който е изоставил? Да речем, че се обичат еднакво...
Да историята е истинска и да аз съм изоставена и да аз съм виновна(не съм изневерила!!!)...знам,че ще си помислите,че искам да ми кажете, че и двамата ги боли еднакво и да така е искам да се утеша поне така...
Все пак бих предпочела да кажете искреното си мнение :)

Е то е ясно, че така, както си го казала повече го боли този който някой му е спрял тока, иначе другия щом е изоставил, значи едвали го боли вече за тоя/тая ;)

[iiordanova]

Много зависи от характера на човека. И изобщо как всеки един приема раздялата. Повечето пъти зарязания приема по-зле ситуацията.

[djipsito]

Наистина няма точна формула. Аз знам за случай в който и двамата са се обичали, момчето е решило да прекрати връзката заради момичето, ама на него му е било по-гадно като съм наблюдавала нейното държание след раздялата.

Не знам доколко съм права, ама може да се придобие някаква представа след като са се разделили. Пак зависи от хората, ама аз ако обичам и ако се разделя с някого, не бързам да го "заменям" с друг. Ако тръгна с друг ще съм с него просто ей така и едва ли връзката ни да продължи дълго, заради чувствата ми към другия. По принцип мисля, че който страда наистина предпочита да потъне в тъгата си за известно време и не му се занимава с други. Или се занимава просто за единия секс.

А пък и мисля, че "за да срещнеш някого (отново) трябва да си казал поне едно "сбогом" (на което другия е отвърнал с "почакай")". Кръговрат, кво да правиш...

[pitfall]

Изоставения.

[GabrielleShayk]

В повечето случаи изоставения,но разбира се невинаги.

[autumn666]

Много зависи от ситуацията... все пак във всяка връзка причината за раздяла е различна.
Според мен в твоя случай щом и двамата сте се обичали еднакво, значи и страдате еднакво. Можеш да си сигурна, че не му е безразлично. Разликата е, че той е взел решението да скъса с теб /там по каквато е причината/ и да продължи живота си без теб, с някоя друга...
Приеми го, започнал e да се отказва от теб... след време ще те забрави... така че следвай примера му и престани да пишеш глупави теми...move on

[TheBeliever]

Как измервате обичта? А страданието?

Какво е това "обичат/страдат еднакво"? Не можеш да знаеш другия колко обича и колко страда.

[myHeartIsOnlyForYou]

Как измервате обичта? А страданието?

Какво е това "обичат/страдат еднакво"? Не можеш да знаеш другия колко обича и колко страда.
Еми предполагаме, усещаме и така :)
djipsito според мен лично страданието на човек не може да се определи по това как се държи..например аз съм си същия човек и хората около мен (които не знаят за раздялата) не забелязват промяна..така че някой би си помислил, че не ми пука, а това не е така. Все пак е вярно, че много зависи от характера на самия човек и е напълно вярно, че всеки се държи по-различен начин, когато не се чувства добре.

[djipsito]

Разбира се. Също зависи и от "периода" на наранения. Аз примерно когато ми е било доста болно или съм се депресирала зверски или ме е избивало на агресия или на непукизъм... Приливи, отливи..

А един въпрос. Вие как разбирате кога сте се "излекували" ? Защото аз си мисля, че уж вече съм добре, т.е не само го мисля, така го усещам, защото не ми е гадно вече, не ме боли, понякога само се сещам с няква носталгия ама тва не ме натъжава. Обаче в един момент ако почна да пиша примерно, почват да ми се насълзяват очите и ми засяда онази буца на гърлото.. И почвам да се чудя тва означава ли, че още не ми е минало напълно или... апф не знам и аз 8-)

[TheBeliever]

Как измервате обичта? А страданието?

Какво е това "обичат/страдат еднакво"? Не можеш да знаеш другия колко обича и колко страда.
Еми предполагаме, усещаме и така :)
djipsito според мен лично страданието на човек не може да се определи по това как се държи..например аз съм си същия човек и хората около мен (които не знаят за раздялата) не забелязват промяна..така че някой би си помислил, че не ми пука, а това не е така. Все пак е вярно, че много зависи от характера на самия човек и е напълно вярно, че всеки се държи по-различен начин, когато не се чувства добре.

Усещаш колко теб те боли, но няма как да знаеш какво му е другия. Знаеш ти колко го/я обичаш, но не знаеш какво става в сърцето му/й. Затова за мен е нереално да се сравняват така чувствата.

Да не говорим, че всеки обича и страда различно. Според мен чувствата не могат да се измерват и претеглят, за да твърдим "Аз повече".

[horacio]

Определено зависи от чувствата на двамата.
Не съм съгласна, че изоставеният страда повече /или поне не 100%/. Има случаи, в които вземането на такова тежко решение се преживява трагично и от инициатора на раздялата.
Пф, да!
На мен ми е било скандално гадно да зарязвам. Измъчвала съм се от съвест, съмнения, и особено като се знам каква гад мога да бъда и какви неща съм извършвала.
Много зависи.


Въпреки че хипотетично ако и двамата се обичате що-годе еднакво на зарязания би трябвало да му е по-кофти, защото колкото и да му е трудно на изоставящия, щом го е решил, значи си има някаква причина, която утешава/оправдава избора му, а и все пак той се е решил на такава крачка...

Мда

[kuklichka_bg]

Зависи. :)
Мен като са ме оставяли,не ми е било нигока гадно..Зависи от ситуацията,хората... :)

[shmurkam]

Зависи от причините за раздялата, но определено боли повече да те изоставят, отколкото ти да се сбогуваш. Може би трябва много кураж да кажеш всичко в очите на приятеля си, но ако обичаш истински, никога не би...
Само веднъж са ме зарязвали. Еми...болката е почти физическа. Не го пожелавам на никого. :) Моя съвет е, ако има и малко обич между двама души, да се опитат да я спасят. Това е любов, бе хора, не я хвърляйте на вятъра...

[BrokenInnocence]

Зарязаният го боли повече. Обаче това е справедливо в твоя случай, защото явно ти си била виновна за каквото и да си се провинила.

[peace95]

Боли го този , който е имал по - силни чувства , който е имал повече доверие и вяра във връзката :) Винаги е така - който не иска да го боли - да не се влюбва :wink:

[xxKiFlAx]

ще боли този който е обичал повече .л
при момчетата това няма-
- ще боли момичето.

[everythingisrelative]

момичето- защото се от нежния пол :)

[OnlyMeAndYou]

Този, който е обичал повече. И преди да кажеш, че сте се обичали еднакво, ще ти кажа, че в любовта единия обича, а другия позволява да бъде обичан. :wink: