Inthedark
06-17-2011, 00:39
Така, нека да разкажа историята си. От около 2,5г имам силни чувства към едно момиче, което срещнах в училище. Като цяло още от тогава знаех,че тя е по-затворен тип, не е от най-отворените кифли. Няма да изброявам причините, поради които я харесва, защото за толкова време са безброй много. Историята като цяло е по интересна.
В началото(лятна ваканция м/у 10 и 11 клас) само си пишехме по скайп, защото тя живее на няколко километра от София и идването и до града не е много лесно. По това време бях НАПЪЛНО извън класацията, и го знаех. Като цяло самочувствието ми беше толкова ниско, че нямах смелостта дори да я питам дали ходи с някой или не. Просто си пишехме и играехме WoW(Да, тя играе, но не е това въпросът). По 1 или друг начин, знаейки как изглежда и коя е всъщност аз се привързах страшно много. Тя разбира се не подозираше за това, щото нямах смелост да и кажа нищо, все пак е скайп. Със старта на учебната година беше неизбежно да се видим. Доста беше неловко, не знаехме кво да си кажем, а и аз бях доста пиян. Като цяло началото беше доста смешно и тъпо като цяло. Изобщо не си говорехме в даскало, яко срам и дори не се гледаме. Само скайп признавахме. И така доста дълго време. Постоянно смси, скайп, фейсбук. Много свикнахме взаимно. Тя определено се беше настанила на 1-вото място в сърцето, където е и до ден днешен. Като цяло нашата история минава през много фази. Имаше периоди, в които се караме постоянно, блокване, игнор, никакви смси, нищо. После пак се сдобрим, и после пак се караме за глупости.
Въпреки всичко вече и бях казал как се чувствам към нея и всичко, но тя не реагираше, явно не беше заинтересована, което е нормално, имайки предвид какъв looser бях. Но като цяло винаги съм правел компромиси, винаги съм и помагал, винаги съм и тичал по гъза, което ест. преебава нещата, но както и да е. Минах през доста сериозна депресия, към 7-8-9 месеца, не знам с точност. Наистина бях много, много тъжен, защото знам, че това е момичето. Имаме толкова много общи неща, шанса е 1 на милион наистина. Толкова много пъти ме отряза, но не се отказах никога. Четейки това, може да останете с впечатлението, че не и дреме за мен, но не е така. Въпреки, че ме режеше го правеше деликатно, не искаше да ме нарани, защото наистина държеше на мен. Усещах го и го знаех. Просто не можеше да ми даде това, от което имам толкова нужда. Когато не се карахме бях толкова щастлив, въпреки че не сме заедно, дори 1 "<3" да ми прати ме правеше толкова щастлив, че влизах в час по математика с усмивка до ушите, въпреки че правя по 30 лицеви на закъснение. Та карах по тоя начин доста, доста, доста време. Тя не ходеше с никой, но и аз не можех да я сваля.
Излизахме чат пат, много рядко, говорехме си понякога в даскало, но като цяло нещата не ми изглеждаха наред. Колкото и да бяхме близки по скайп, просто не ставаше на живо. Неловко беше, като че ли. Излязохме 1 път на Витоша - аз, тя, мой приятел и негов приятел. През целия път се държах като малоумен - ходех на 50 метра пред всички и не си говорех с никой, нещо ме бяха ядосали по скайп миналата вечер и ми беше много тъпо. Та както и да е, като слязохме от планината малко по-късно разбрах, че е влюбена в единия приятел. Тая новина ме съсипа буквално. Направо се вцепених, изби ме студена пот и ми се насълзиха очите, не зависеше от мен. Просто ми изтръпна цялото тяло и ми призля много сериозно. Но в крайна сметка какво мога да направя..... Мисля, че взех най-благородното решение - отидох, говорих с въпросното момче и му обесних, че трябва да тръгне с нея, защото тя не е имала до сега връзка и наистина го харесва, всичко, само и само тя да е щастлива. Това е основният ми приоритет. Просто исках тя да е щастлива и го навивах да тръгне с нея. Точно тогава, както можете да се досетите вече не ми пишеше в скайп и игнора стана още по жесток. Не я винях, нормално е като си влюбен да не ти дреме за другите. Въпросното момче обаче не тръгна с нея, каза ми, че трябвало да я опознае, не знам си кво, само приятели били, някви такива. Така и така те не тръгнаха. Обаче от тоя момент депресията която изпитвах не може да се сравни с нищо. Просто седях в нас и гледах монитора без да правя нищо. Не ми се живееше, буквално. Това продължи известно време и с нея пак чат пат си пишехме.
Дойде и моментът на голямата промяна при мен. Блокирах я, реших, че ми писна да си праи ебавки с мене толкова време и може ви всички са прави, че просто няма да стане с нея. (Забравих да вметна - преди да се появи онова момче имаше период, в които се държах адски мило постоянно и тя ми каза,че ме обича. Това беше възможно най-щастливия момент изобщо в живота ми.) Та блокирах я и почнах да си живея живота. Свалих теглото, направих хубаво тяло, помъдрях и осъзнах много неща за живота и човешките взаимоотношения. Мацките почнаха да се лепят една след друга. Постоянно, която искам просто е моя. Придобих страхотна самоувереност и самочувствие, съчетано с чар и наистина просто успявях, по най смешните и нелепи начини, просто опитвам и става. Дори имах връзка с 34 годишна майка за кратък период от време, както и да е. Минаха 6 месеца без да съм чувал моето момиче. 12-ти клас бяхме и 2мата и когато ходех(не много често) не я засичах особено. Нито я виждах в даскало, нямам я в скайп, нямам и фейсбук. Абе като цяло, просто я нямаше, завинаги. Моето момиче, с което съм изписал милиарди изречения и се познаваме толкова добре. Просто я нямаше. Свикнах с това, свикнах да гледам други момичета, но никога не се влюбих отново. Имах страшни мацки, даващи ми всичко, но просто не можех да се влюбя.
На скоро сънувах моето момиче, от тия дългите и продължителни сънища, от които като се събудиш ти е странно, че не са истина. Събудих се и ми стана кофти, че е било сън, и че всъщност още сме скарани. Бяхме се карали безброй много пъти, но винаги пращам 1 смс с текст "Извинявай, обичам те" и винаги се сдобряваме, ВИНАГИ. Минахме буквално през всички фази на взаимоотношенията. Но този път беше различно.. бяха минали 6 месеца, никога не е имало толкова дълъг период. Мислех си, че тотално ме е забравила и че не и пука. Бях на училище, при което я видях да стои в близкото кафене и ме гледаше в очите, нещо беше разтроена. Плачеше, като че ли. Гледахме се доста дълго, което беше странно, защото обикновенно като се засечем просто поглеждаме в другата посока, все едно никога не сме се познавали. Странно ми стана, че ме гледа толкова продължително. Почнах да се чудя дали е редно да си кажем нещо преди завършването, защото сигурно няма да се видим повече. Не мислих дълго, все пак това е тя... сърцето си знае своето. Бях решен да и пиша смс, просто да видя кво е, минали са 6 месеца и аз нямам представа какво става с нея. Имаше само 1 проблем, не и знаех номера. Нямах го просто. Това, като че ли ми провали плана до голяма степен, но си казах "Еми няма да го търся, така е по-добре явно". Най-странното нещо, което се случи е, че малко след това, както се събуждам за урок рано в неделя просто със самото събуждане и знаех телефона наизуст. НЯМАХ СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ТОВА Е НЕЙНИЯТ ТЕЛЕФОН. просто го знаех. Доста странно а? Та, писах 1 смсче ":)" и тя веднага отговори, веднага. Беше да кажем 9 сутринта, а тя спи тогава. Зароди се някакъв смс разговор. Като че ли обаче тя знаеше, че този непознат, с когото си пише може би всъщност не е толкова непознат. И 3-тия или 4-тия смс беше "Muffi?" - Ние така си викаме, преди много ,много време и казах, че е сладка като мъфин, и всъщност тя е мъфин и това влезе много в употреба. Само така си викахме, както "мило", например.
След като разбра,че съм аз тя веднага поиска среща. Въпреки че се чудех дали е редно или не в продължение на няколко часа, аз знаех,че ще отида. Видахме се, говорихме си. Личеше си, че е променена. Струваше ми се различна, беше изгладила лошото от характера си, и както си и мислех - интересуваше се от мен. Искаше ме. Не се противих много, целунахме се на изпращането за пръв път изобщо. Нямахме старите проблеми със срама и др. глупости. Директно си се натискахме яката работа. Измина месец от тогава, и в момента сме заедно, официално, гаджета. Тя ми каза, че ме обича и наистина като че ли е така. Наистина мисля, че е променена. Но ето, че сагата се връща.
Преди няколко дена, тя ми каза,че въпросното момче, в което тя беше влюбена и е признал, че я харесва и я е питал дали е възможно да са повече от приятели. Тя му е казала НЕ. Говорих с нея за това нещо и тя каза,че повече не иска да ме наранява и просто няма да го направи. Иска да и имам доверие. Голяма част от скандалите в миналото бяха, защото я ревнувах от всеки. Да, аз като цяло съм от най-най ревнивите. От няколко дена седя и се чудя дали е възможно да се върнат чувстата към оня, дали ще ме заебе ей така просто. Просто се чудя дали е напълно 100% искренна, или ме лъже за да не ми стане сад. Притеснява ме,че оня постоянно нещо и пили на главата и не знам какво. Чудя се дали ще се забият или не, тя дори беше на бала му, и в дискотеката след това. След всичкото това време пак се случват някви аномалии.. и не знам какво да правя, дайте съвет. Всичко е прекрасно в момента, виждаме се,целуваме се,обичаме се, но някак си мисълта за това, че оня е влюбен в нея много ме тормози. Не ми дава мир. Знам че се виждат, уж са "приятели" но ми е много неспокойно. Тя ми каза, да не мисля за това, щото нищо няма да се случи, но аз наистина се влюбих отново и наистина много искам да съм с нея дълго време. Не ме интересъват други момичета, тя е единствената.. Да я ревнувам ли кво да правя? Дано сте изчели цялата тема и да ми дадете най-доброто според Вас решение, благодаря предварително.
В началото(лятна ваканция м/у 10 и 11 клас) само си пишехме по скайп, защото тя живее на няколко километра от София и идването и до града не е много лесно. По това време бях НАПЪЛНО извън класацията, и го знаех. Като цяло самочувствието ми беше толкова ниско, че нямах смелостта дори да я питам дали ходи с някой или не. Просто си пишехме и играехме WoW(Да, тя играе, но не е това въпросът). По 1 или друг начин, знаейки как изглежда и коя е всъщност аз се привързах страшно много. Тя разбира се не подозираше за това, щото нямах смелост да и кажа нищо, все пак е скайп. Със старта на учебната година беше неизбежно да се видим. Доста беше неловко, не знаехме кво да си кажем, а и аз бях доста пиян. Като цяло началото беше доста смешно и тъпо като цяло. Изобщо не си говорехме в даскало, яко срам и дори не се гледаме. Само скайп признавахме. И така доста дълго време. Постоянно смси, скайп, фейсбук. Много свикнахме взаимно. Тя определено се беше настанила на 1-вото място в сърцето, където е и до ден днешен. Като цяло нашата история минава през много фази. Имаше периоди, в които се караме постоянно, блокване, игнор, никакви смси, нищо. После пак се сдобрим, и после пак се караме за глупости.
Въпреки всичко вече и бях казал как се чувствам към нея и всичко, но тя не реагираше, явно не беше заинтересована, което е нормално, имайки предвид какъв looser бях. Но като цяло винаги съм правел компромиси, винаги съм и помагал, винаги съм и тичал по гъза, което ест. преебава нещата, но както и да е. Минах през доста сериозна депресия, към 7-8-9 месеца, не знам с точност. Наистина бях много, много тъжен, защото знам, че това е момичето. Имаме толкова много общи неща, шанса е 1 на милион наистина. Толкова много пъти ме отряза, но не се отказах никога. Четейки това, може да останете с впечатлението, че не и дреме за мен, но не е така. Въпреки, че ме режеше го правеше деликатно, не искаше да ме нарани, защото наистина държеше на мен. Усещах го и го знаех. Просто не можеше да ми даде това, от което имам толкова нужда. Когато не се карахме бях толкова щастлив, въпреки че не сме заедно, дори 1 "<3" да ми прати ме правеше толкова щастлив, че влизах в час по математика с усмивка до ушите, въпреки че правя по 30 лицеви на закъснение. Та карах по тоя начин доста, доста, доста време. Тя не ходеше с никой, но и аз не можех да я сваля.
Излизахме чат пат, много рядко, говорехме си понякога в даскало, но като цяло нещата не ми изглеждаха наред. Колкото и да бяхме близки по скайп, просто не ставаше на живо. Неловко беше, като че ли. Излязохме 1 път на Витоша - аз, тя, мой приятел и негов приятел. През целия път се държах като малоумен - ходех на 50 метра пред всички и не си говорех с никой, нещо ме бяха ядосали по скайп миналата вечер и ми беше много тъпо. Та както и да е, като слязохме от планината малко по-късно разбрах, че е влюбена в единия приятел. Тая новина ме съсипа буквално. Направо се вцепених, изби ме студена пот и ми се насълзиха очите, не зависеше от мен. Просто ми изтръпна цялото тяло и ми призля много сериозно. Но в крайна сметка какво мога да направя..... Мисля, че взех най-благородното решение - отидох, говорих с въпросното момче и му обесних, че трябва да тръгне с нея, защото тя не е имала до сега връзка и наистина го харесва, всичко, само и само тя да е щастлива. Това е основният ми приоритет. Просто исках тя да е щастлива и го навивах да тръгне с нея. Точно тогава, както можете да се досетите вече не ми пишеше в скайп и игнора стана още по жесток. Не я винях, нормално е като си влюбен да не ти дреме за другите. Въпросното момче обаче не тръгна с нея, каза ми, че трябвало да я опознае, не знам си кво, само приятели били, някви такива. Така и така те не тръгнаха. Обаче от тоя момент депресията която изпитвах не може да се сравни с нищо. Просто седях в нас и гледах монитора без да правя нищо. Не ми се живееше, буквално. Това продължи известно време и с нея пак чат пат си пишехме.
Дойде и моментът на голямата промяна при мен. Блокирах я, реших, че ми писна да си праи ебавки с мене толкова време и може ви всички са прави, че просто няма да стане с нея. (Забравих да вметна - преди да се появи онова момче имаше период, в които се държах адски мило постоянно и тя ми каза,че ме обича. Това беше възможно най-щастливия момент изобщо в живота ми.) Та блокирах я и почнах да си живея живота. Свалих теглото, направих хубаво тяло, помъдрях и осъзнах много неща за живота и човешките взаимоотношения. Мацките почнаха да се лепят една след друга. Постоянно, която искам просто е моя. Придобих страхотна самоувереност и самочувствие, съчетано с чар и наистина просто успявях, по най смешните и нелепи начини, просто опитвам и става. Дори имах връзка с 34 годишна майка за кратък период от време, както и да е. Минаха 6 месеца без да съм чувал моето момиче. 12-ти клас бяхме и 2мата и когато ходех(не много често) не я засичах особено. Нито я виждах в даскало, нямам я в скайп, нямам и фейсбук. Абе като цяло, просто я нямаше, завинаги. Моето момиче, с което съм изписал милиарди изречения и се познаваме толкова добре. Просто я нямаше. Свикнах с това, свикнах да гледам други момичета, но никога не се влюбих отново. Имах страшни мацки, даващи ми всичко, но просто не можех да се влюбя.
На скоро сънувах моето момиче, от тия дългите и продължителни сънища, от които като се събудиш ти е странно, че не са истина. Събудих се и ми стана кофти, че е било сън, и че всъщност още сме скарани. Бяхме се карали безброй много пъти, но винаги пращам 1 смс с текст "Извинявай, обичам те" и винаги се сдобряваме, ВИНАГИ. Минахме буквално през всички фази на взаимоотношенията. Но този път беше различно.. бяха минали 6 месеца, никога не е имало толкова дълъг период. Мислех си, че тотално ме е забравила и че не и пука. Бях на училище, при което я видях да стои в близкото кафене и ме гледаше в очите, нещо беше разтроена. Плачеше, като че ли. Гледахме се доста дълго, което беше странно, защото обикновенно като се засечем просто поглеждаме в другата посока, все едно никога не сме се познавали. Странно ми стана, че ме гледа толкова продължително. Почнах да се чудя дали е редно да си кажем нещо преди завършването, защото сигурно няма да се видим повече. Не мислих дълго, все пак това е тя... сърцето си знае своето. Бях решен да и пиша смс, просто да видя кво е, минали са 6 месеца и аз нямам представа какво става с нея. Имаше само 1 проблем, не и знаех номера. Нямах го просто. Това, като че ли ми провали плана до голяма степен, но си казах "Еми няма да го търся, така е по-добре явно". Най-странното нещо, което се случи е, че малко след това, както се събуждам за урок рано в неделя просто със самото събуждане и знаех телефона наизуст. НЯМАХ СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ТОВА Е НЕЙНИЯТ ТЕЛЕФОН. просто го знаех. Доста странно а? Та, писах 1 смсче ":)" и тя веднага отговори, веднага. Беше да кажем 9 сутринта, а тя спи тогава. Зароди се някакъв смс разговор. Като че ли обаче тя знаеше, че този непознат, с когото си пише може би всъщност не е толкова непознат. И 3-тия или 4-тия смс беше "Muffi?" - Ние така си викаме, преди много ,много време и казах, че е сладка като мъфин, и всъщност тя е мъфин и това влезе много в употреба. Само така си викахме, както "мило", например.
След като разбра,че съм аз тя веднага поиска среща. Въпреки че се чудех дали е редно или не в продължение на няколко часа, аз знаех,че ще отида. Видахме се, говорихме си. Личеше си, че е променена. Струваше ми се различна, беше изгладила лошото от характера си, и както си и мислех - интересуваше се от мен. Искаше ме. Не се противих много, целунахме се на изпращането за пръв път изобщо. Нямахме старите проблеми със срама и др. глупости. Директно си се натискахме яката работа. Измина месец от тогава, и в момента сме заедно, официално, гаджета. Тя ми каза, че ме обича и наистина като че ли е така. Наистина мисля, че е променена. Но ето, че сагата се връща.
Преди няколко дена, тя ми каза,че въпросното момче, в което тя беше влюбена и е признал, че я харесва и я е питал дали е възможно да са повече от приятели. Тя му е казала НЕ. Говорих с нея за това нещо и тя каза,че повече не иска да ме наранява и просто няма да го направи. Иска да и имам доверие. Голяма част от скандалите в миналото бяха, защото я ревнувах от всеки. Да, аз като цяло съм от най-най ревнивите. От няколко дена седя и се чудя дали е възможно да се върнат чувстата към оня, дали ще ме заебе ей така просто. Просто се чудя дали е напълно 100% искренна, или ме лъже за да не ми стане сад. Притеснява ме,че оня постоянно нещо и пили на главата и не знам какво. Чудя се дали ще се забият или не, тя дори беше на бала му, и в дискотеката след това. След всичкото това време пак се случват някви аномалии.. и не знам какво да правя, дайте съвет. Всичко е прекрасно в момента, виждаме се,целуваме се,обичаме се, но някак си мисълта за това, че оня е влюбен в нея много ме тормози. Не ми дава мир. Знам че се виждат, уж са "приятели" но ми е много неспокойно. Тя ми каза, да не мисля за това, щото нищо няма да се случи, но аз наистина се влюбих отново и наистина много искам да съм с нея дълго време. Не ме интересъват други момичета, тя е единствената.. Да я ревнувам ли кво да правя? Дано сте изчели цялата тема и да ми дадете най-доброто според Вас решение, благодаря предварително.