.......

[Taam]

кога ли ще спра

да усещам небето

като плътна завеса

как пада над мен,

да давам утеха

за малко живот.

от немощ и пропасти

изгубихме себе си.

днес дните без облаци

оставиха всички сами...

сами , но отдъхващи

с едничката истина.



а в мене не спира

не спира да тлее

пожара

на чужда омраза

тегло от съдби

самотно изгубени



аз чакам

сред всичката прах

сама да ме видиш

отново във сняг

но скършена

гола

на прага

на твоя свян

та виж ме

аз дишам

от твоята милост

превръщам се

в тихата болка

на всяко мълчание

стон...