View Full Version : Защо все още :(
Бяхме заедно прекалено малко..две седмици.За тези две седмици той ме накара да се влюбя страшно много в него.Страничен човек,доста успешно се опита да ни раздели,като наговори куп глупости за мен и го настрои срещу мен.Разделихме се по доста гаден начин,по точно тръгна с друга,а аз незнаех..след кратко време аз ги разделих,защото и показах той какво е говорил за нея и от тогава в продължение на месец той ми наговори куп гадни работи,заплашваше ме и т.н. Всичко приключи,от тогава изминаха 8 месеца почти.Сега той е с друга,аз съм с друг.Много държа на моето момче,всичко е добре,но аз все още не мога да го забравя..Всеки път щом го видя настроението ми се скапва,започвам да си припомням хубавите мигове заедно.Всичко съм му простила,всяко едно негово действие,всяка една негова постъпка и лоша дума.Незнам защо така се получава,но каквото и да правя не мога да го забравя.Щом го видя,сълзите ми автоматично започват да падат и минават няколко дена,докато ми мине..Според вас това на какво се дължи ? Знам,че не може да ми дадете точен отговор,но ми писна вече...
Може още да си влюбена в него, знам ли? Какви хора сте и как така очаквате някой друг (който дори не ви познава)по-добре от вас да знае, какво чувствате :? :? Замислете се колко смешно е...
Като толкова не си наясно със себе си, отиди на психолог.
П.С. Къде е логиката да пишеш "не мога" и "незнам"?! Make up your mind!
От това, че не може да го имаш е... Винаги така става, когато нещо е наше не го оценяваме, когато го загубим започваме да го искаме повече... Продължавай напред и стига си се спичала за минали неща. Живота е пред теб, дай си шанс за нови тръпки и любови ( със сигурност ще ти се случат! )
badsector
06-20-2011, 10:01
Супер влюбена си в него, той е твоята платоническа половинка, единственият, избраният, голямата ти любов, никога няма да си напълно щастлива без него, той е животът ти... Ако ми кажеш, че вярваш в което и да е от изброените, най-добре си тегли куршума, не толкова да не мъчиш себе си, ами хората около теб и най-вече бъдещите ти гаджета. Не мога да го проумея това дебилно женско мислене да си нарочите в гимназията някой тъпанар, който да е любовта на живота ви и цял живот да страдате по него. Ако нямаш пистолет подръка, вземи последвай този съвет :
...отиди на психолог...
Niakoitam
06-20-2011, 10:18
Искаш го, защото не си могла да го имаш както ти се е щяло. Ако продължиш в същият дух ще прецакаш и отношенията със сегашното си гадже, а от два стола много болезнено се пада на земята.Ти си имаш гадже, той си има гадже, не иска да е вече с теб. Приеми го и се стегни. Най-малкото в момента има кой да те обича. Не е като да нямаш никой.Имаш човек до себе си, който можеш жестоко да нараниш и да ви скапеш отношенията, а тогава кой знае...може и да съжаляваш и да тичаш по него по същият начин. В училище се учи една притча за едно куче, което носело в устата си кокал. Минало над някакъв мост и видяло във водата едно по-голямо куче с по-голям кокал (всъщност виждало отражението си). Полакомило се за по-големият кокал и скочили във водата. Освен че останало без кокал замалко не се и удавило. Та изводът от тази притча е: Полакомило се кучето за по-големият кокал и останало и без своя. Внимавай и теб да не те сполети съдбата на кучето и да рабереш какво значи да си самотна. :)
От това, че не може да го имаш е... Винаги така става, когато нещо е наше не го оценяваме, когато го загубим започваме да го искаме повече... Продължавай напред и стига си се спичала за минали неща. Живота е пред теб, дай си шанс за нови тръпки и любови ( със сигурност ще ти се случат! )
+1 :) Дей са занимава... опитвай се да не мисиш за него